Интересно послание по повод деня на Вятъра по календара на маите:
http://www.pan-bg.com/articles.php?id=352#comment_last
Кучето днес ще ни поведе по следите на разбирането на безусловната любов.
То ще ни заведе там, където Вятърът ще ни довее думи и послания в различни форми, които ще изразят смисъла на посланието "ние сме едно".
Това, което четеш е едно от тези послания.
И така днес търсим разбирането, че всички сме едно. Но какво означава това? Всички сме едно в своята нефизическа същност - част от едно безгранично Съзнание, което е възпроизвело себе си в множество временни физически форми, за да изживява най-голямото удоволствие възможно - удоволствието от себеизразяването и самоусъвършенстването в процеса на творчество.
Днес Вятърът ще довява от всички краища на ежедневната ни реалност съобщението, че за да осъзнаем своята истинска същност, всеки от нас трябва да намери своя център, да остане в окото на Бурята.
Ние сме едно, но не сме еднакви. Ние сме едно, но нямаме един и същи път.
Дори съвсем напротив - всяка перспектива е абсолютно уникална и осъзнаването, че сме едно, е нужно не за уеднаквим перспективите си, а за да се освободим от това желание!
Това желание произтича от буквалното разбиране на истината "всички сме едно" от страна на физически фокусираното съзнание с дуалистична нагласа за възприятия.
По пътя към осъзнаването на реалния смисъл на безусловната любов Човекът неизбежно се изгубва в този омагьосан кръг - Ние сме едно - Следователно има една истина - Следователно моята истина трябва да е твоя истинa.
На практика изявлението "ние сме едно съзнание" не ни върши никаква работа и дори ни прави лоша услуга, докато сме физически фокусирани.
Какво от това, че сме едно съзнание? - е въпросът, който много хора искат, но не смеят да зададат, защото във въздуха витае идеята, че това е "правилно" и "възвишено", а "възвишеното е правилно", а кой не се страхува от грешките и неправилните неща, нали така?
Аз сега ще ви помогна да си отдъхнете:
Няма никакво значение дали сме едно съзнание или не!
Има значение обаче фактът, че ти и твоето висше съзнание сте едно и също съзнание. Т.е.,
"ние сме едно" трябва да бъде разглеждано по вертикала, а не по хоризонтала, за да има смисъл от него изобщо.
От един Човек към друг Човек:
Аз съм едно с моята истинска същност, но аз и ти сме толкова различни в своята момента физическа перспектива, колкото изобщо е възможно.
Във физическата реалност, по хоризонтала, "ние сме едно" може да ти послужи наистина само, ако го приемеш по следния начин: ние сме едно общо въздесъщо съзнание, което има три основни характеристики - то е енергия, живее вечно и всяка негова перспектива избира своята лична реалност.
Това важи и за мен, и за теб, и само по силата на тези истини ние се обединяваме. Именно затова безусловната любов е всъщност признание, че аз имам право да правя и бъда това, което избера да бъда, колкото и да не ти харесва на теб моя избор.
И разбери, че ако моят избор те наранява по някакъв начин, причината за това е твоят избор да се фокусираш върху неговата неправилност!
Ако по моя път аз се намирам там, където ти никога не би искал да бъдеш;
Ако аз съм в затвора на илюзията и тя ми причинява толкова болка, че се опитвам да я унищожа отвътре, включително и всички нейни компоненти, било то хора, животни или природа, това е моят път, това е моят избор.
Твоята намеса в моя път чрез думи и мисли, които класифицират моите действия, думи и мисли като "правилни" или "неправилни" е неразбиране на истинския смисъл на израза "ние сме едно".
Но ако ти разбираш това наистина и искаш да ми помогнеш, можеш да направиш само и единствено като помогнеш на себе си.
Можеш да ми помогнеш да бъда по-щастлив, само ако помогнеш на себе си да бъдеш по-щастлив.
Можеш да ми помогнеш да бъда свързан с моята същност, само ако ти се свържеш с твоята същност.
Но имай предвид също, че ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, тогава не разбираш втория основен принцип на нашата единна истинска същност, а именно истината, че аз съществувам вечно.
Ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, ти произхождаш от илюзорната предпоставка, че нещо с мен не е наред и то трябва да се поправи.
Т.е. според теб аз съм в точка А и трябва да достигна точка Б.
Но къде е точка Б?
И не бях ли вчера в точка А, а днес вече в точка Б?
Нищо не може да се поправи от гледна точка на крайната истина за нашата единност и безкрайно съществуване.
Тъй като не вървим към един "край", също така няма място за "добро и лошо" в истинското разбиране на "ние сме едно" или безусловната любов.
Ние сме Съзнание в постоянна еволюция - как можеш да постигнеш перфектното състояние, ако състоянието е в постоянна трансформация, в постоянна еволюция?
А третият принцип, който не разбираш, ако смяташ, че аз имам нужда от помощ, е принципът на свободната воля.
Аз играя игра.
Днес съм усвоил определени умения, днес разбирам уроците на вчерашните ми грешки, днес правя нови грешки, от които ще разбера нови неща за себе си утре.
Кой си ти да ми казваш, че нямам право на грешки?
Кой си ти да се опитваш да ги поправяш и да ме лишаваш от уроците, които съм изстрадал?
Ще ти кажа кой си - ти си този, който не разбира, че живее вечно.
Ти си този, който не разбира, че любовта си към мен можеш да изразиш само като обърнеш поглед към истинската си същност и ме намериш там, където е моята истинска същност.
Всичко останало е илюзорна любов - нейният антипод, наречен Страх.
Ето как да разбереш способен ли си да ме обичаш безусловно:
Можеш ли да приемеш, че аз и ти сме едно, ако аз изнасиля и убия дъщеря ти?
А ако открадна всичките ти пари и изгоря къщата ти? А ако залея нивата ти с киселина и унищожа плодородността на земята за много време напред?
Можеш ли тогава да се свържеш със своята истинска същност и да помолиш за прошка, защото това, което ме е накарало да направя това, съществува в теб?
Това беше моето послание към теб.
Кой съм аз?
Твоята истинска същност.
Нашето единно, безкрайно Съзнание.
Ние сме едно.
събота, 12 ноември 2011 г.
Защо някой изпитват огромна нужда да се раздават?...
Какво получаваш всъщност когато даваш? Задавали ли сте си този въпрос? Защо някой изпитват огромна нужда да се раздават? Какво всъщност даваш и какво получаваш? Когато даваш с чисто сърце, когато даваш просто така, без да очакваш нищо в замяна... Звучи като парадокс, но едва тогава ти всъщност получаваш, не просто някаква ненужна вещ а нещо истинско. Човек истински дава единствено тогава, когато влага любов в дарението - тя е истинската стойност на вещта или помощта, която се дава.
Другото не е даване то е сделка, трампа размяна, бартер, договор. Уж даваш нещо, но веднага очакваш да ти дадат нещо в замяна с равна дори и по-голяма стойност от тази, която ти си дал. Всеки гледа да получи повече от колкото предлага. Но в тези размени няма почти никаква стойност, това са просто размяна на вещи. Често пъти дори заменяме една напълно непотребна вещ с друга.
Разменяме празни вещи, защото не влагаме нищо в тях, за да не се минем, за да не би да дадем повече от колкото ще получим. Разменяме си празни вещи и се чудим, защо веднага щом ги получим губим интерес към тях. Уж много ни се искаше да ги имаме, щяха да са ни много полезни, щяхме да сме щастливи с тях, а какво стана в същност? Оказаха се пълен непотребен боклук! Веднага щом ги получим губим интерес към тях. Постепенно осъзнаваме, че те не са това, което сме мислили, че те не съдържат това, което сме търсили...
Така е, как няма да е така? Като търсим стойността във вещи без стойност ? А защо вещите са без стойност? Защото вече никой не я влага в тях. В днешния свят всичко се прави само и единствено за пари, без значение какво, дрехи, мебели, картини, храни, музика и така нататък. Всичко се прави само за пари, майсторите на вещи вече не влагат нищо в тях, не влагат душата си, оставят ги кухи и празни, с колкото се може по-бляскава и привлекателна външност и колкото се може по-кухи отвътре. Защо ли ? Защото майсторът иска само парите, които ще получи за вещите, които прави. Да вложи душата си в тях означава да ги изработва с много по-голямо внимание усърдие и любов, би му коствало много повече време, а това означава просто по-малко пари, а майсторът не иска по-малко, иска повече. Не иска да влага този “излишен” според него ресурс, защото смята, че няма да спечели пари от това. Прав е няма да спечели повече пари, но би спечелил нещо много по-ценно от тях... Ако изработваше вещите както трябва би спечелил удовлетворение и щастие от работата си.
Прекрасното желание за труд е извратено в грозно печалбарство от един грозен развратник наречен Капитализма, почти всички майстори на вещи вече са развратени и покварени от него. Затова вещите ви харесват невероятно много докато са на витрината в магазина, гледате ги отдалече виждате само лъскавата външност, не усещате, че са кухи отвътре, защото са твърде далече от вас. Купувате ги и им се радвате, но много много за кратко, защото щом ги доближите до сърцето си с ужас разбирате, че са кухи. И вече те не ви радват, дори започват да ви дразнят. Какво очаквахте всъщност ? Какво очаквате всъщност? КАКВО ОЧАКВАХТЕ ВСЪЩНОСТ?
С какво плащате за тези вещи? С пари? Та те за толкова кухи отвътре, колкото и самите вещи! Парите са куха вещ, най-кухата... Давате една куха вещ и получавате друга такава, от какво сте недоволни? Сделката си е била честна, получили сте точно толкова колкото сте дали. Дали сте едно голямо нищо и получавате също толкова голямо нищо, а ако сте късметлии дори едно малко по-голямо нищо, радвайте се на късмета си! Радвайте се, може втори път да не ви споходи и какво ще правите ако получите малко по-малко нищо ?
Нищо не давате, затова и нищо не получавате. Най-нещастни са богатите хора, защото винаги са мислели, че парите ще им дадат вещите, които те искат, вещите които смятат, че ще ги направят щастливи... Вече знаете защо това не става. Дори бедните хора, които се стремят към големите пари са по-щастливи, те поне имат своята мечта, мечтаят как ще спечелят пари и ще са щастливи, мечтата им дава поне някаква надежда и радост, една красива илюзия... поне едната красива илюзия... А богатите ? Те нямат дори нея! Те са осъществили тази своя мечта, но парите не са ги направили по-щастливи от колкото са били преди, напротив с изчезването на мечтата и разсейването на илюзията миражът на щастието скрито в парите и кухите вещи изчезва, напълно и безвъзвратно. Богатите и “преуспели” хорица остават дори и без този фалшив, но сладък блян. Какво им остава? Пропилели са живота си в преследването на една илюзия, сега илюзията я няма. Какво са постигнали?
Едно голямо нищо, пропилели са живота си. Постигнали са една вещ, превърнали са живота си в една куха вещ, те самите са се превърнали в една куха вещ, безкрайно лъскави и привлекателни на външен вид и напълно кухи, празни и бездушни отвътре. Къде тогава е истината? Къде тогава е удовлетворението? Къде тогава се скрило щастието ? В любовта ?
Да в Любовта! Разбира се, че в любовта, къде другаде? Скрито е в истинската любов. Кариеристите просто са били твърде заети да правят пари... и повече пари... и още повече пари... и са пропуснали всички шансове да обичат, за тях това е било загуба на време, а така всъщност изживяват целия си живот почти напразно. Щастието е в любовта, в истинската любов, а да обичаш истински означава да даваш, не да сключваш сделки или договори, а просто да даваш. Да даваш единственото, което всъщност притежаваш, своята Любов, да даваш своята истинска Любов без да очакваш нещо в замяна. Ако очакваш нещо в замяна значи си просто голям заблуден идиот, защото това твоето не е любов, а поредната вещ и ти ще получиш нещо в замяна-също вещ... Истинската любов не е вещ, тя е Истината, тя Удовлетворението, тя е Живота!
Не живейте напразно! Раздавайте толкова Любов, колкото можете, влагайте я във всичко, в което можете. Тя е живота тя е това, което придава стойност дори на вещите. Разменяйте вещи, но винаги давайте повече от колкото ще получите. Влагайте във вещите, които давате колкото се може повече любов. Така ще получите Любов, не в замяна на тази, която пръскате около себе си във всичко около вас и не от околното пространство ще я получите. Че как може да получите любов от там като то е безкрайно по-бедно на любов от вас самите? Как може да получите любов от там? Най много да получите някоя вещ кръстена с това име, на която е лепнат този етикет...
Когато пръскате любов, колкото можете повече, ще получите любов дори повече от колкото сте способни да отдадете. Защото сте се свързали с божественото Единство, със самият източник на Любовта, защото Бог Е Любовта! Превърнали сте се в тръба, в канал, през който любовта тече. Колкото любов отдавате толкова и се влива във вас, дори повече. Така колкото повече любов отдавате, толкова повече ще се влива във вас. Сърцето ви ще бъде препълнена от Любов чаша, която прелива, оставете я да прелива... вие самите сте чашата. Чаша, която непрекъснато прелива препълва с божественото-Любовта!
Тогава дори вещите, които са около вас няма да бъдат вече кухи, защото вие ще изпълвате тяхната празнота с любовта, която се сипе безспир от вас и те вече няма да бъдат празни. Вие ще ги обичате и те ще ви обичат, защото любовта ще вдъхне живот и във тях. Тези вещи вече няма да са съвсем вещи, а пълни чаши любов. Много хора днес са се превърнали в кух вещи... напълнете и тях, не ги оставяйте празни, с празни ръце, с празно сърце... давайте им чаши любов, защото дори не подозирате, колко голяма е жаждата им. Давайте, давайте, давайте, без да очаквате нищо в замяна! А какво всъщност давате и какво получавате?
Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос
Другото не е даване то е сделка, трампа размяна, бартер, договор. Уж даваш нещо, но веднага очакваш да ти дадат нещо в замяна с равна дори и по-голяма стойност от тази, която ти си дал. Всеки гледа да получи повече от колкото предлага. Но в тези размени няма почти никаква стойност, това са просто размяна на вещи. Често пъти дори заменяме една напълно непотребна вещ с друга.
Разменяме празни вещи, защото не влагаме нищо в тях, за да не се минем, за да не би да дадем повече от колкото ще получим. Разменяме си празни вещи и се чудим, защо веднага щом ги получим губим интерес към тях. Уж много ни се искаше да ги имаме, щяха да са ни много полезни, щяхме да сме щастливи с тях, а какво стана в същност? Оказаха се пълен непотребен боклук! Веднага щом ги получим губим интерес към тях. Постепенно осъзнаваме, че те не са това, което сме мислили, че те не съдържат това, което сме търсили...
Така е, как няма да е така? Като търсим стойността във вещи без стойност ? А защо вещите са без стойност? Защото вече никой не я влага в тях. В днешния свят всичко се прави само и единствено за пари, без значение какво, дрехи, мебели, картини, храни, музика и така нататък. Всичко се прави само за пари, майсторите на вещи вече не влагат нищо в тях, не влагат душата си, оставят ги кухи и празни, с колкото се може по-бляскава и привлекателна външност и колкото се може по-кухи отвътре. Защо ли ? Защото майсторът иска само парите, които ще получи за вещите, които прави. Да вложи душата си в тях означава да ги изработва с много по-голямо внимание усърдие и любов, би му коствало много повече време, а това означава просто по-малко пари, а майсторът не иска по-малко, иска повече. Не иска да влага този “излишен” според него ресурс, защото смята, че няма да спечели пари от това. Прав е няма да спечели повече пари, но би спечелил нещо много по-ценно от тях... Ако изработваше вещите както трябва би спечелил удовлетворение и щастие от работата си.
Прекрасното желание за труд е извратено в грозно печалбарство от един грозен развратник наречен Капитализма, почти всички майстори на вещи вече са развратени и покварени от него. Затова вещите ви харесват невероятно много докато са на витрината в магазина, гледате ги отдалече виждате само лъскавата външност, не усещате, че са кухи отвътре, защото са твърде далече от вас. Купувате ги и им се радвате, но много много за кратко, защото щом ги доближите до сърцето си с ужас разбирате, че са кухи. И вече те не ви радват, дори започват да ви дразнят. Какво очаквахте всъщност ? Какво очаквате всъщност? КАКВО ОЧАКВАХТЕ ВСЪЩНОСТ?
С какво плащате за тези вещи? С пари? Та те за толкова кухи отвътре, колкото и самите вещи! Парите са куха вещ, най-кухата... Давате една куха вещ и получавате друга такава, от какво сте недоволни? Сделката си е била честна, получили сте точно толкова колкото сте дали. Дали сте едно голямо нищо и получавате също толкова голямо нищо, а ако сте късметлии дори едно малко по-голямо нищо, радвайте се на късмета си! Радвайте се, може втори път да не ви споходи и какво ще правите ако получите малко по-малко нищо ?
Нищо не давате, затова и нищо не получавате. Най-нещастни са богатите хора, защото винаги са мислели, че парите ще им дадат вещите, които те искат, вещите които смятат, че ще ги направят щастливи... Вече знаете защо това не става. Дори бедните хора, които се стремят към големите пари са по-щастливи, те поне имат своята мечта, мечтаят как ще спечелят пари и ще са щастливи, мечтата им дава поне някаква надежда и радост, една красива илюзия... поне едната красива илюзия... А богатите ? Те нямат дори нея! Те са осъществили тази своя мечта, но парите не са ги направили по-щастливи от колкото са били преди, напротив с изчезването на мечтата и разсейването на илюзията миражът на щастието скрито в парите и кухите вещи изчезва, напълно и безвъзвратно. Богатите и “преуспели” хорица остават дори и без този фалшив, но сладък блян. Какво им остава? Пропилели са живота си в преследването на една илюзия, сега илюзията я няма. Какво са постигнали?
Едно голямо нищо, пропилели са живота си. Постигнали са една вещ, превърнали са живота си в една куха вещ, те самите са се превърнали в една куха вещ, безкрайно лъскави и привлекателни на външен вид и напълно кухи, празни и бездушни отвътре. Къде тогава е истината? Къде тогава е удовлетворението? Къде тогава се скрило щастието ? В любовта ?
Да в Любовта! Разбира се, че в любовта, къде другаде? Скрито е в истинската любов. Кариеристите просто са били твърде заети да правят пари... и повече пари... и още повече пари... и са пропуснали всички шансове да обичат, за тях това е било загуба на време, а така всъщност изживяват целия си живот почти напразно. Щастието е в любовта, в истинската любов, а да обичаш истински означава да даваш, не да сключваш сделки или договори, а просто да даваш. Да даваш единственото, което всъщност притежаваш, своята Любов, да даваш своята истинска Любов без да очакваш нещо в замяна. Ако очакваш нещо в замяна значи си просто голям заблуден идиот, защото това твоето не е любов, а поредната вещ и ти ще получиш нещо в замяна-също вещ... Истинската любов не е вещ, тя е Истината, тя Удовлетворението, тя е Живота!
Не живейте напразно! Раздавайте толкова Любов, колкото можете, влагайте я във всичко, в което можете. Тя е живота тя е това, което придава стойност дори на вещите. Разменяйте вещи, но винаги давайте повече от колкото ще получите. Влагайте във вещите, които давате колкото се може повече любов. Така ще получите Любов, не в замяна на тази, която пръскате около себе си във всичко около вас и не от околното пространство ще я получите. Че как може да получите любов от там като то е безкрайно по-бедно на любов от вас самите? Как може да получите любов от там? Най много да получите някоя вещ кръстена с това име, на която е лепнат този етикет...
Когато пръскате любов, колкото можете повече, ще получите любов дори повече от колкото сте способни да отдадете. Защото сте се свързали с божественото Единство, със самият източник на Любовта, защото Бог Е Любовта! Превърнали сте се в тръба, в канал, през който любовта тече. Колкото любов отдавате толкова и се влива във вас, дори повече. Така колкото повече любов отдавате, толкова повече ще се влива във вас. Сърцето ви ще бъде препълнена от Любов чаша, която прелива, оставете я да прелива... вие самите сте чашата. Чаша, която непрекъснато прелива препълва с божественото-Любовта!
Тогава дори вещите, които са около вас няма да бъдат вече кухи, защото вие ще изпълвате тяхната празнота с любовта, която се сипе безспир от вас и те вече няма да бъдат празни. Вие ще ги обичате и те ще ви обичат, защото любовта ще вдъхне живот и във тях. Тези вещи вече няма да са съвсем вещи, а пълни чаши любов. Много хора днес са се превърнали в кух вещи... напълнете и тях, не ги оставяйте празни, с празни ръце, с празно сърце... давайте им чаши любов, защото дори не подозирате, колко голяма е жаждата им. Давайте, давайте, давайте, без да очаквате нищо в замяна! А какво всъщност давате и какво получавате?
Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос
сряда, 9 ноември 2011 г.
И ти можеш , ако ...
"Искаш ли да промениш начина, по които другите се отнасят към теб, първо промени начина, по които самия ти се отнасяш към себе си.
Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан.
След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ше хвърлят по теб.
Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози."
Елиф Шафак
............
Недей да прахосваш в съжаление дори и един миг, защото да жалиш в мислите си за грешките от миналото, означава отново да се тровиш.
Невил Годард
............
Да се вкопчваш в гнева е все едно да сграбчиш нажежен въглен, за да го хвърлиш по другиго - изгаря се не той, а ти.
Гаутама Буда
...........
Всичко, което предизвикваме в живота на другите, се връща в нашия живот.
Едуин Маркам
..........
Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан.
След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ше хвърлят по теб.
Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози."
Елиф Шафак
............
Недей да прахосваш в съжаление дори и един миг, защото да жалиш в мислите си за грешките от миналото, означава отново да се тровиш.
Невил Годард
............
Да се вкопчваш в гнева е все едно да сграбчиш нажежен въглен, за да го хвърлиш по другиго - изгаря се не той, а ти.
Гаутама Буда
...........
Всичко, което предизвикваме в живота на другите, се връща в нашия живот.
Едуин Маркам
..........
неделя, 6 ноември 2011 г.
Хората имат абсолютно всичко, освен самите себе си...
Вървял си веднъж един изпълнителен директор на голяма компания по хубавия плаж и важно – важно се разхождал, наконтен с марковите си бермуди, със слънчевите си (видимо маркови) очила, със спортната си (от най-марковите ) блуза, шапка (от много известна марка), с часовника си (марков и ужасно скъп), със спортните си обувки и чорапи ( естествено комплект от една и то изтъкната марка ), с увесен на колана мобилен телефон (марков мобилен, калъфът - и той), и с фиксатора за коса (не му личи марката, но е толкова обилен, че човек сам се досеща).
Часът бил два следобед, когато срещнал някакъв рибар, който с доволен вид прибирал мрежите си, пълни с улов, и завързвал рибарската си лодка. Директорът се приближил до него.
- Извинете, но ви гледам как пристигате с лодката и разтоварвате рибата. Не е ли много рано да привършвате с рибарлъка за днес?
Рибарят го погледнал бегло и като се усмихнал, без да спира да събира мрежите си му отвърнал:
- Рано ли? Че защо да е рано? За мен работният ден вече приключи, а и улових колкото ми е необходимо.
- Значи няма повече да работите днес? В дава часа?! Как е възможно? – изумен възкликнал директорът.
Рибарят, изненадан от въпроса, му отвърнал:
- Вижте какво, господине, сутрин ставам в девет часа, закусвам с жената и с децата си, после ги водя до училището и към дест излизам в морето за риба, върша си рибарската работа четири часа и в два часа се връщам. Това, което уловя през тези четири часа, ми е достатъчно, за да изхраня семейството си и да живеем не охолно, но щастливо. После си отивам у дома, спокойно обядвам, полягвам малко да подремна, после отивам да прибера децата от училище заедно с жената, разхождаме се, срещаме се с приятели да си побъбрим малко, връщаме се в къщи, вечеряме и си лягаме доволни и щастливи.
Воден от неудържимото, превърнало се във вътрешна необходимост желание да раздава съвети, директорът казал наставнически на рибаря:
- Ако ми позволите да забележа, ще ви кажа, че допускате голяма грешка и неправилно управлявате вашия бизнес. Не се възползавате максимално от възможностите и имате твърде висок индекс на „пропуснати ползи“. Отказвате се от внушителна възвращаемост и печалба. Коефициентът ви на полезно действие би могъл да бъде значително по-висок! А „прагът ви на максимална конкурентноспособност“ със сигурност далеч не е достигнат.
Рибарят го гледал съчувствено, с добродушна усмивка на лицето, непроумяващ какво точно иска от него този трийсет и няколко годишен мъж и защо му говори с такива купешки думи, които чувал за първи път в живота си.
А изпълнителният директор продължавал да се горещи:
- Бихте могли да повишите значително рентабилността на лодката си, ако работите повече, да речем от осем сутринта до десет вечерта.
Тогава рибарят свил рамене и рекъл:
- Че защо да го правя?
- Как защо? Ще увеличите поне тройно обема на улова! Нима не сте чували за икономии на производствените разходи, за нарастваща маргинална ефективност, за възходящите криви на нарастващата производителност? С една дума, искам да кажа, че с приходите, които ще получите с толкова голямо количество риба, много скоро, след по-малко от година време, ще можете да си купите втора лодка, много по-голяма, малък рибарски кораб и да си наемете човек,който да работи с вас.
Рибарят отново се обадил:
- Друга лодка? Че за какво ми е втора лодка, че отгоре на всичко и наемен рибар?
- Как за какво ви е? Не разбирате ли? Не си ли давате сметка, че като съберете приходите от улова от лодката и корабчето, при дванайсет часа работа на ден, ще можете да си купите още два рибарски кораба, и то за сравнително съвсем кратък срок? Може би след около две години вече ще имате четири кораба,много по-богат улов на ден и много повече пари, получени от продажбата на дневния улов!
Рибарят отново попитал:
- И за какво ми е всичко това?
- Човече, сляп ли сте или какво? Защото тогава в един много приемлив срок от двайсетина години, като реинвестирате всички приходи, ще имате цяла флота от осемдесет рибарски кораба, повтарям осемдесет кораба! Които освен това ще са десет пъти по- големи от тази нещастна черупка, която имате сега!
Вече смеейки се силно и неудържимо рибарят отново рекъл:
- И за какво ми е да искам всичко това?
А изпълнителният директор, смутен от въпроса му, възбудено ръкомахайки му казал:
- Вижда се, че нямате предприемачески дух, нито стартегия, изобщо си нямате никаква представа от нищо! Не си ли давате сметка, че с всички тези кораби, ще имате достатъчно количество налично имущество, финансова стабилност и независимост, което ще ви позволява сутрин да се успивате и да ставате в девет часа, да закусвате със съругата и децата си, да ги водите до училището, към десет часа да излизате в морето да ловите риба за удоволствие, и то само за четири часа, да се връщате да обядвате у дома, да си почивате следобед... ?“
Хубава история , нали?
Говорейки за онези от нас, които водим живот, изобилстващ от средства за охолно съществуване и с презадоволени потребности, Ерик Фром е казал:
„Хората имат абсолютно всичко, освен самите себе си.“
Източник:http://www.sibir.bg/blog/viiviqn/?catID=15822
Часът бил два следобед, когато срещнал някакъв рибар, който с доволен вид прибирал мрежите си, пълни с улов, и завързвал рибарската си лодка. Директорът се приближил до него.
- Извинете, но ви гледам как пристигате с лодката и разтоварвате рибата. Не е ли много рано да привършвате с рибарлъка за днес?
Рибарят го погледнал бегло и като се усмихнал, без да спира да събира мрежите си му отвърнал:
- Рано ли? Че защо да е рано? За мен работният ден вече приключи, а и улових колкото ми е необходимо.
- Значи няма повече да работите днес? В дава часа?! Как е възможно? – изумен възкликнал директорът.
Рибарят, изненадан от въпроса, му отвърнал:
- Вижте какво, господине, сутрин ставам в девет часа, закусвам с жената и с децата си, после ги водя до училището и към дест излизам в морето за риба, върша си рибарската работа четири часа и в два часа се връщам. Това, което уловя през тези четири часа, ми е достатъчно, за да изхраня семейството си и да живеем не охолно, но щастливо. После си отивам у дома, спокойно обядвам, полягвам малко да подремна, после отивам да прибера децата от училище заедно с жената, разхождаме се, срещаме се с приятели да си побъбрим малко, връщаме се в къщи, вечеряме и си лягаме доволни и щастливи.
Воден от неудържимото, превърнало се във вътрешна необходимост желание да раздава съвети, директорът казал наставнически на рибаря:
- Ако ми позволите да забележа, ще ви кажа, че допускате голяма грешка и неправилно управлявате вашия бизнес. Не се възползавате максимално от възможностите и имате твърде висок индекс на „пропуснати ползи“. Отказвате се от внушителна възвращаемост и печалба. Коефициентът ви на полезно действие би могъл да бъде значително по-висок! А „прагът ви на максимална конкурентноспособност“ със сигурност далеч не е достигнат.
Рибарят го гледал съчувствено, с добродушна усмивка на лицето, непроумяващ какво точно иска от него този трийсет и няколко годишен мъж и защо му говори с такива купешки думи, които чувал за първи път в живота си.
А изпълнителният директор продължавал да се горещи:
- Бихте могли да повишите значително рентабилността на лодката си, ако работите повече, да речем от осем сутринта до десет вечерта.
Тогава рибарят свил рамене и рекъл:
- Че защо да го правя?
- Как защо? Ще увеличите поне тройно обема на улова! Нима не сте чували за икономии на производствените разходи, за нарастваща маргинална ефективност, за възходящите криви на нарастващата производителност? С една дума, искам да кажа, че с приходите, които ще получите с толкова голямо количество риба, много скоро, след по-малко от година време, ще можете да си купите втора лодка, много по-голяма, малък рибарски кораб и да си наемете човек,който да работи с вас.
Рибарят отново се обадил:
- Друга лодка? Че за какво ми е втора лодка, че отгоре на всичко и наемен рибар?
- Как за какво ви е? Не разбирате ли? Не си ли давате сметка, че като съберете приходите от улова от лодката и корабчето, при дванайсет часа работа на ден, ще можете да си купите още два рибарски кораба, и то за сравнително съвсем кратък срок? Може би след около две години вече ще имате четири кораба,много по-богат улов на ден и много повече пари, получени от продажбата на дневния улов!
Рибарят отново попитал:
- И за какво ми е всичко това?
- Човече, сляп ли сте или какво? Защото тогава в един много приемлив срок от двайсетина години, като реинвестирате всички приходи, ще имате цяла флота от осемдесет рибарски кораба, повтарям осемдесет кораба! Които освен това ще са десет пъти по- големи от тази нещастна черупка, която имате сега!
Вече смеейки се силно и неудържимо рибарят отново рекъл:
- И за какво ми е да искам всичко това?
А изпълнителният директор, смутен от въпроса му, възбудено ръкомахайки му казал:
- Вижда се, че нямате предприемачески дух, нито стартегия, изобщо си нямате никаква представа от нищо! Не си ли давате сметка, че с всички тези кораби, ще имате достатъчно количество налично имущество, финансова стабилност и независимост, което ще ви позволява сутрин да се успивате и да ставате в девет часа, да закусвате със съругата и децата си, да ги водите до училището, към десет часа да излизате в морето да ловите риба за удоволствие, и то само за четири часа, да се връщате да обядвате у дома, да си почивате следобед... ?“
Хубава история , нали?
Говорейки за онези от нас, които водим живот, изобилстващ от средства за охолно съществуване и с презадоволени потребности, Ерик Фром е казал:
„Хората имат абсолютно всичко, освен самите себе си.“
Източник:http://www.sibir.bg/blog/viiviqn/?catID=15822
Паулу Коелю
Някакъв човек все се опитвал да преуспее в живота, но напразно. "Трябва да му дам малко пари"- казва си той. Същата вечер обаче научава, че прителят му е забогатял и е върнал всичките си дългове, натрупани с години.
Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат, как се е замогнал, той им отговаря, че само до преди... няколко дни в него е живеел Другия.
- Кой е другият? - питат го.
-Другият е оня, който са ме учили да бъда, но който аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да прекара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно.
-А ти кой си?
- Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си - човек, който се възхищава от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление, от това което върши. Другият обаче се страхува да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам.
- А не се ли боиш от страданието?- питат го хората от бара.
- Знам че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по- добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш.
- Нима е толкова просто?
- Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият остана там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме изплаши с това, колко е рисковано да не мислиш за бъдещето!
Паулу Куелю
Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат, как се е замогнал, той им отговаря, че само до преди... няколко дни в него е живеел Другия.
- Кой е другият? - питат го.
-Другият е оня, който са ме учили да бъда, но който аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да прекара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно.
-А ти кой си?
- Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си - човек, който се възхищава от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление, от това което върши. Другият обаче се страхува да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам.
- А не се ли боиш от страданието?- питат го хората от бара.
- Знам че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по- добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш.
- Нима е толкова просто?
- Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият остана там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме изплаши с това, колко е рисковано да не мислиш за бъдещето!
Паулу Куелю
събота, 5 ноември 2011 г.
Книгите, които ми помагат по Пътя ... „По-щастлив от Бог”
17 СТЪПКИ ЗА ПО-ЩАСТЛИВ ЖИВОТ
От книгата "По-щастлив от Бог" Автор: Нийл Доналд Уолш
1. Сложете край на теологията на отделянето.
2. Останете във връзка с истинската си същност.
3. Дайте на другите преживяванията, към които се стремите.
4. Нека ви бъде съвсем ясно, че нищо от онова, което виждате, не е реално.
5. Вземете решение, че вие не сте вашата „история”.
6. Имайте само предпочитания.
7. Откривайте съвършенството.
8. Прескочете драмата.
9. Разберете тъгата.
10. Престанете да спорите с живота.
11. Откажете се от всички очаквания.
12. Изпитвайте състрадание към себе си.
13. Изказвайте своята истина още в мига, в който я узнаете.
14. Наблюдавайте енергиите, уловете вибрациите.
15. Усмихвайте се.
16. Пейте.
17. Знайте какво да правите, когато нещата са наистина зле.
Из „17 стъпки да бъдем по-щастливи от Бог”
3. Дайте на другите преживяванията, към които се стремите.
Най-бързият и лесен начин да запазите същността си е да помогнете на другите да се докоснат до тяхната. Най-бързият начин да преживеете нещо е да спомогнете и други да имат същото преживяване. Ако искате да почувствате собствената си божествена същност и истинска идентичност, накарайте и някой друг да почувства своята.
Върнете хората обратно към самите тях.
Можете да го направите по стотици начини в хиляди животи в един милион мигове.
Каквото и да искате да преживеете в живота си, накарайте и другите да изпитат същото. Ако искате да изживеете любов, станете причина и някой друг да бъде обичан. Ако искате да постигнете благоденствие, помогнете на друг да забогатее. Ако искате да достигнете до успеха, станете причина и някой друг да успее. Ако искате да станете силен, помогнете на друг да почувства силата си. Ако искате да придобиете мъдрост, накарайте някой друг да постъпи мъдро. Ако искате да изживеете романтична връзка, помогнете на друг да почувства романтиката. Ако искате да получите прошка, станете причина да простят другиму. Ако искате да усетите сигурност и безопасност, осигурете на друг сигурно и безопасно място. Ако искате да преживеете идеално партньорство, помогнете на друг да бъде част от такова партньорство. Ако искате да усетите умиротворение, помогнете на някого да почувства вътрешен мир.
Твърдя, че Личното Съзидание започва най-добре от другите. Най-напред фокусирайте вниманието си върху другия, винаги върху другия, никога не се съсредоточавайте най-напред върху себе си, и онова, което душата ви иска да изпита, ще се реализира седемкратно. Каквото и да искате да създадете за себе си, създайте го за другиго. Така Енергията на Привличането е най-мощна.
Защото принципът е такъв - каквото причинявате на другия, причинявате и на себе си, защото няма друг в извечната реалност. Има само Същността. Разберете ли това, разбирате всичко, което трябва да знаете, за това как можете да бъдете по-щастливи от Бог.
10. Престанете да спорите с живота.
До голяма степен липсата на щастие в живота ни се дължи на нашите преценки. Склонни сме да съдим всичко - хората край нас, обстоятелствата, които представляват, случващото се в момента и разбира се, самите себе си.
Някои хора не пропускат нито една възможност да издават присъди. Все едно самият живот е на подсъдимата скамейка. Непрекъснато.
Най-интересната особеност на човешката преценка е, че хората дори не използват обективна мярка, която да обоснове присъдите им. На базата предимно на собствения си опит, собствените си идеи, собствената си “история” те съдят за другите.
Изобщо не им хрумва, разбира се, че е възможно тъкмо тяхното преживяване, техните идеи, тяхната “история” да е малко изопачена. Достатъчно съм наблюдавал този процес отстрани, за да заключа, че вероятно и аз постъпвам така. Затова положих сериозно усилие да започна да се вглеждам в себе си, вместо да осъждам другите.
Когато почувствам изкушение да раздавам присъди, аз обръщам поглед към себе си, за да видя кога самият аз съм постъпвал по този начин в живота си, къде съм предизвиквал такива резултати в собствения си живот, доколко е възможно аз да съм допускал същата грешка в живота си. Внезапно усещам прилив на състрадание, който измества критичността ми към другите и прави осъждането невъзможно.
Твърдя, че няма място за осъждане в любящото сърце. И помнете, осъждането не е прозорливост, нито пък наблюдението е осъждане. Съвсем здравословно е да бъдете прозорливи и е напълно естествено да правите наблюдения. Наблюдението констатира “Нещата са такива”, а осъждането казва “Ами сега?”
Още по-малко пък съдете себе си. Защото Бог няма да ви съди, никога. Нито сега, нито когато и да било. Това е истината зад истината. Това са думите, които не могат да бъдат изречени. Това е най-голямото богохулство. Осъждането и заклеймяването са сред десетте илюзии на човечеството. Те просто не са реални.
11. Откажете се от всички очаквания.
Няма по-голяма пречка пред трайното щастие (или пък пред краткото щастие) от очакването. Откажете се от тях незабавно и повече никога нямайте очаквания за нещо и за някого.
Забравете как според вас “трябва” да стоят нещата. Няма такова нещо като “трябва” във Вселената. “Трябва” е човешка измислица, която няма нищо общо с върховната реалност. Знайте, че завоите, които ни извеждат от пътя, по който сме мислели, че трябва да вървим, изобщо не са отклонения, а са най-бързият път от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да бъдем - иначе не бихме вървели по него.
Бъдете убедени, че Бог знае какво прави. Знайте, че животът винаги нарежда нещата във ваша полза. Разберете, че очакванията са само представата ви за нещо и че тази представа не може и не взема под внимание сложното преплитане на житейските пътувания на всички нас, последователно и едновременно, в колективното и съавторско преживяване на Единната душа, проявена чрез Многото.
С други думи, тук се случва повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Има повече от една житейска програма. Целта е една, но процесът е многостранен. Непрекъснато съзнавайте това и ще откриете, че ако се придържате към очакванията си, само ще спънете Идеалния план и разиграването му на сцената на живота от всички участници.
Твърдя, че очакванията поставят граница на начина, по който човек определя съвършенството, и тази граница ви пречи самите вие да създавате съвършенство. Затова не очаквайте нищо и вземайте каквото получавате. Приемайте онова, което се появи. Обичайте го такова, каквото е.
Байрън Кейти написа една изключителна книга преди няколко години, озаглавена “Обичай живота какъвто е”. Обожавам я.
12. Изпитвайте състрадание към себе си.
Не обвинявайте себе си за всяко отрицателно преживяване, с което може да се сблъскате (дори да усещате, че си го “заслужавате” или че “сами сте си го навлекли” – всъщност най-вече ако се чувствате така), а изпитвайте състрадание към себе си. Знайте, че Бог ви е надарил с вътрешната сила да променяте себе си, мотивите си, поведението си, външните условия и живота си още в следващия момент.
Винаги помнете, че вие не сте миналото си, не сте онзи, който сте били вчера, нито само преди секунда. Нека всеки ден, всеки час, всеки момент да постави ново начало. Дори ако това е последният миг от живота ви, не е твърде късно да оповестите своята нова и най-величава същност и да я отстоявате.
Твърдя, че преобразяването става за миг, винаги е възможно във всеки един момент. Животът започва наново, когато вие заявявате това. Затова не се съдете твърде строго. Кажете сбогом на грешките (въображаеми), фобиите и провалите, и винаги помнете следното: ако виждате себе си така, както ви вижда Бог, ще се усмихвате често.
Източник:http://www.hermesbooks.com/readchapter.php?pID=1040
От книгата "По-щастлив от Бог" Автор: Нийл Доналд Уолш
1. Сложете край на теологията на отделянето.
2. Останете във връзка с истинската си същност.
3. Дайте на другите преживяванията, към които се стремите.
4. Нека ви бъде съвсем ясно, че нищо от онова, което виждате, не е реално.
5. Вземете решение, че вие не сте вашата „история”.
6. Имайте само предпочитания.
7. Откривайте съвършенството.
8. Прескочете драмата.
9. Разберете тъгата.
10. Престанете да спорите с живота.
11. Откажете се от всички очаквания.
12. Изпитвайте състрадание към себе си.
13. Изказвайте своята истина още в мига, в който я узнаете.
14. Наблюдавайте енергиите, уловете вибрациите.
15. Усмихвайте се.
16. Пейте.
17. Знайте какво да правите, когато нещата са наистина зле.
Из „17 стъпки да бъдем по-щастливи от Бог”
3. Дайте на другите преживяванията, към които се стремите.
Най-бързият и лесен начин да запазите същността си е да помогнете на другите да се докоснат до тяхната. Най-бързият начин да преживеете нещо е да спомогнете и други да имат същото преживяване. Ако искате да почувствате собствената си божествена същност и истинска идентичност, накарайте и някой друг да почувства своята.
Върнете хората обратно към самите тях.
Можете да го направите по стотици начини в хиляди животи в един милион мигове.
Каквото и да искате да преживеете в живота си, накарайте и другите да изпитат същото. Ако искате да изживеете любов, станете причина и някой друг да бъде обичан. Ако искате да постигнете благоденствие, помогнете на друг да забогатее. Ако искате да достигнете до успеха, станете причина и някой друг да успее. Ако искате да станете силен, помогнете на друг да почувства силата си. Ако искате да придобиете мъдрост, накарайте някой друг да постъпи мъдро. Ако искате да изживеете романтична връзка, помогнете на друг да почувства романтиката. Ако искате да получите прошка, станете причина да простят другиму. Ако искате да усетите сигурност и безопасност, осигурете на друг сигурно и безопасно място. Ако искате да преживеете идеално партньорство, помогнете на друг да бъде част от такова партньорство. Ако искате да усетите умиротворение, помогнете на някого да почувства вътрешен мир.
Твърдя, че Личното Съзидание започва най-добре от другите. Най-напред фокусирайте вниманието си върху другия, винаги върху другия, никога не се съсредоточавайте най-напред върху себе си, и онова, което душата ви иска да изпита, ще се реализира седемкратно. Каквото и да искате да създадете за себе си, създайте го за другиго. Така Енергията на Привличането е най-мощна.
Защото принципът е такъв - каквото причинявате на другия, причинявате и на себе си, защото няма друг в извечната реалност. Има само Същността. Разберете ли това, разбирате всичко, което трябва да знаете, за това как можете да бъдете по-щастливи от Бог.
10. Престанете да спорите с живота.
До голяма степен липсата на щастие в живота ни се дължи на нашите преценки. Склонни сме да съдим всичко - хората край нас, обстоятелствата, които представляват, случващото се в момента и разбира се, самите себе си.
Някои хора не пропускат нито една възможност да издават присъди. Все едно самият живот е на подсъдимата скамейка. Непрекъснато.
Най-интересната особеност на човешката преценка е, че хората дори не използват обективна мярка, която да обоснове присъдите им. На базата предимно на собствения си опит, собствените си идеи, собствената си “история” те съдят за другите.
Изобщо не им хрумва, разбира се, че е възможно тъкмо тяхното преживяване, техните идеи, тяхната “история” да е малко изопачена. Достатъчно съм наблюдавал този процес отстрани, за да заключа, че вероятно и аз постъпвам така. Затова положих сериозно усилие да започна да се вглеждам в себе си, вместо да осъждам другите.
Когато почувствам изкушение да раздавам присъди, аз обръщам поглед към себе си, за да видя кога самият аз съм постъпвал по този начин в живота си, къде съм предизвиквал такива резултати в собствения си живот, доколко е възможно аз да съм допускал същата грешка в живота си. Внезапно усещам прилив на състрадание, който измества критичността ми към другите и прави осъждането невъзможно.
Твърдя, че няма място за осъждане в любящото сърце. И помнете, осъждането не е прозорливост, нито пък наблюдението е осъждане. Съвсем здравословно е да бъдете прозорливи и е напълно естествено да правите наблюдения. Наблюдението констатира “Нещата са такива”, а осъждането казва “Ами сега?”
Още по-малко пък съдете себе си. Защото Бог няма да ви съди, никога. Нито сега, нито когато и да било. Това е истината зад истината. Това са думите, които не могат да бъдат изречени. Това е най-голямото богохулство. Осъждането и заклеймяването са сред десетте илюзии на човечеството. Те просто не са реални.
11. Откажете се от всички очаквания.
Няма по-голяма пречка пред трайното щастие (или пък пред краткото щастие) от очакването. Откажете се от тях незабавно и повече никога нямайте очаквания за нещо и за някого.
Забравете как според вас “трябва” да стоят нещата. Няма такова нещо като “трябва” във Вселената. “Трябва” е човешка измислица, която няма нищо общо с върховната реалност. Знайте, че завоите, които ни извеждат от пътя, по който сме мислели, че трябва да вървим, изобщо не са отклонения, а са най-бързият път от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да бъдем - иначе не бихме вървели по него.
Бъдете убедени, че Бог знае какво прави. Знайте, че животът винаги нарежда нещата във ваша полза. Разберете, че очакванията са само представата ви за нещо и че тази представа не може и не взема под внимание сложното преплитане на житейските пътувания на всички нас, последователно и едновременно, в колективното и съавторско преживяване на Единната душа, проявена чрез Многото.
С други думи, тук се случва повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Има повече от една житейска програма. Целта е една, но процесът е многостранен. Непрекъснато съзнавайте това и ще откриете, че ако се придържате към очакванията си, само ще спънете Идеалния план и разиграването му на сцената на живота от всички участници.
Твърдя, че очакванията поставят граница на начина, по който човек определя съвършенството, и тази граница ви пречи самите вие да създавате съвършенство. Затова не очаквайте нищо и вземайте каквото получавате. Приемайте онова, което се появи. Обичайте го такова, каквото е.
Байрън Кейти написа една изключителна книга преди няколко години, озаглавена “Обичай живота какъвто е”. Обожавам я.
12. Изпитвайте състрадание към себе си.
Не обвинявайте себе си за всяко отрицателно преживяване, с което може да се сблъскате (дори да усещате, че си го “заслужавате” или че “сами сте си го навлекли” – всъщност най-вече ако се чувствате така), а изпитвайте състрадание към себе си. Знайте, че Бог ви е надарил с вътрешната сила да променяте себе си, мотивите си, поведението си, външните условия и живота си още в следващия момент.
Винаги помнете, че вие не сте миналото си, не сте онзи, който сте били вчера, нито само преди секунда. Нека всеки ден, всеки час, всеки момент да постави ново начало. Дори ако това е последният миг от живота ви, не е твърде късно да оповестите своята нова и най-величава същност и да я отстоявате.
Твърдя, че преобразяването става за миг, винаги е възможно във всеки един момент. Животът започва наново, когато вие заявявате това. Затова не се съдете твърде строго. Кажете сбогом на грешките (въображаеми), фобиите и провалите, и винаги помнете следното: ако виждате себе си така, както ви вижда Бог, ще се усмихвате често.
Източник:http://www.hermesbooks.com/readchapter.php?pID=1040
петък, 4 ноември 2011 г.
"Благополучието като игра"от Стийв Нобел и SELF-HELP съвети
"В играта на недостига формулата е:
Ако имам нещата, които желая, мога да правя нещата, които харесвам и съответно да бъда този, който искам.
В играта на благополучието, тази формула е преобърната:
Ако ценя това, което съм, мога да правя нещата, които са значими за мен и съответно да имам нещата, които желая."
Не бъркайте недостига с бедността. Човек може да живее в бедност и все пак да има щастлив и пълноценен живот. Обратното също е валидно. Недостигът и благополучието са два начина на мислене. Всеки може да избере мислите, с които да прекара живота си.
Парите не могат да ни купят любов, те просто ни помагат да увеличим степента на сексуалното внимание, което получаваме. Когато парите са равни на самооценката ни, губим ли ги, самочувствието ни спада. Така месечната заплата определя колко струваме. В играта на недостига е едно и също дали парите са основната цел в живота ни или пък ги мразим, защото сме много духовни. Недостигът в крайна сметка винаги ни прави нещастни.
Недостигът и изборът на работа
Много хора откриват, че трябва да са все по-усърдни и по-бързи в работата си, и същевременно губят смисъла и целта на това, което вършат. Ежедневието им става сиво, празно и монотонно, защото извършват всичко машинално, само заради финансовата изгода. Това вреди на емоционалното и душевното здраве. Попадат в затворения кръг на тормоза – преследват повече пари, за да намалят стреса от това, че трябва да се изкарват пари, за да се живее без стрес. Може би изглежда по-удобно да изберем работа, която дори и стресираща, носи сигурност, но в дългосрочен план такава работа се отразява пагубно върху вродения ни ентусиазъм и ни кара да оглупяваме. Всеки един от нас има призвание да върши точно определена работа. Недостигът казва, че това са безсмислици. От гледна точка на благополучието, това е решаващо за нашето развитие и щастие.
Индивидуализъм vs. съдействие
Недостигът пробужда личния интерес в противовес на вродения ни инстинкт да подкрепяме и да съдействаме на другите. Това гарантира, че хората ще продължат все по-силно да усещат отчуждение, безпомощност и нещастие. Сам по себе си, личният интерес не е средството, чрез което да се изгради благополучен живот.
Недостигът е свят, в който се граби с пълни шепи – от планетата и от хората. Безкрайното търсене на повече и отказването от по-малкото тласкат света към недостига.
Роден в недостиг, живял в благополучие
Ако се чувствате погълнати от играта на недостига, не се безпокойте. Повечето хора се раждат в нея. Всеки трябва да намери собствения си път навън, трябва сам да смени начина, по който играе. Промяната е преминаване от една ценностна система към друга. Благополучието е естественото състояние на света. То не се ражда от пренебрегването на недостига, нито пък идва, ако мислите ни са насочени само към приятни неща. То е свързано с духовното и материалното богатство. Когато живеем живот, изпълнен с емоции. Когато успеем да се докоснем до богатия свят на вярата и идеите. Когато не мислим за насъщния.
Пътуване от недостига към благополучието
Пътуването от недостига към благополучието е предизвикателство, защото изисква да се изправим срещу всичко, което не е наред с живота ни. Нищо не ни пречи да изпитаме благополучието така силно, както ние самите. Съпротивляваме се твърдо и упорито, за да не изпитаме болка. В играта на недостига болката е вредна и трябва да бъде изключена с болкоуспокояващи, алкохол и пристастяване към различни вещества. Болката обаче, може да трае само момент, а страданието може да продължи цял живот. Страданието е отказът да почувстваме болка. Човек, който истински усеща болката си, след време започва да я разнищва. Това слага край на съпротивата му срещу живота. Зад всяка форма на съпротива се крие страх. Страхът е най-висшата степен на съпротива срещу благополучието. В основата му е залегнала идеята, че не можем да се справим с това, пред което ни изправя животът. Колкото повече избягваме страха, толкова повече се засилва. Докато не ни доведе до хронична зависимост от хора или обстоятелства, които ни предпазват от сраха.
Хроничната зависимост от други хора с времето изостря чувството, че не можем да се справим сами в живота и да поемем цялата отговорност върху себе си. Започваме да живеем с надеждата, че някой ще се появи, за да ни спаси. Хората със зависимо мислене се превръщат в много добри мъченици. Поемат прекалено големи количества работа, след това се чувстват онеправдани, страдат и непрестанно се оплакват от товара си. Мъчениците не уважават нуждите си, нито тези на другите. Тежката работа е тяхното изкупление и щастие. Капитализмът разчита много на мъчениците, те са перфектни пионки – работят усърдно, страдат, борят се в живота и се възмущават срещу всяка минута от него. Един от най-добрите начини да възприемем независимо мислене е да поставим здравословни граници.
Мислене, ориентирано към възможностите
Преди да направим каквото и да било, първо то е възникнало в мислите ни. Когато мислим за проблемите си, цялото ни същество и държание го излъчва. Мисленето, ориентирано към проблемите постоянно търси какво не е наред и какво би могло да се обърка. То открива капаните, но пропуска възможностите. Хората, ориентирани към проблемите се опитват да избегнат трудности и болка. Те не вярват, че е възможно човек да постигне целите си. Мисленето, ориентирано към възможностите не е равнозначно на положителното мислене, а на спокойната преценка и вяра, че резултатите са възможни и че ги заслужаваме. Мисълта е мощна: можем да променим всяко наше изживяване само ако променим начина, по който мислим.
Как да се влеем в потока на благополучието
Когато сложим край на недостига вътре в себе си, ще се потопим в един различен свят. Благополучието не е борба за постигане на резултати, то е вливане в потока на резултатите. Борбата казва, че трябва да се изправим срещу настоящето и да бутаме бента по-силно, за да го премахнем. А потокът иска да отпушим канала и да възстановим естественото състояние на нещата. Единственият поток, признат от играта на недостига, е паричният. Когато парите се вливат към нас, с тях идват и всички хубави чувства, когато отплават, хубавите чувства също си отиват и на тяхно място се настанява нещастието.
Влизането в потока е свързано с възможността човек да се справя с несигурността, изхождайки от силен вътрешен център. Не става въпрос за опит да контролираме живота. Да се движим с потока не означава да открием решение прекалено бързо, а да позволим да се случи естественото разрешение. Не става въпрос да намерим правилния партньор, а да бъдем правилния партньор. Не става въпрос да намерим богатство, а да се чувстваме богати. Каквото и да искаме, трябва първо да го въплътим в нас. Ако искаме спокойствие, трябва да действаме спокойно. Ако искаме да бъдем богати, трябва всичките да извършваме всичко с отношението на богат човек. Да бъдем толкова отдадени на действията си, че те да се превърнат в медитация. Вливането в потока става, когато отсъства самосъзнанието, когато изпълнителят се слее в едно цяло с действието.
Да се научим да получаваме
Съзнанието за благополучие се изгражда, когато се научим не само да бъдем щедри, но и да сме отворени да получаваме – не само това, което искаме, а всичко, което ни предоставя животът. За да бъдем истински щедри, първо трябва да сме щедри към самите нас. Даваме ли си нещата, които наистина ни носят удовлетворение, като достатъчно време, пространство, почивка, самота, тишина, приключения, красота?
Много форми на вътрешна съпротива се превръщат в препятствия за получаването – да сме привързани към определни резултати; да се състезаваме само когато сме задължени; да вярваме, че трябва да се борим и да взимаме добрите неща; да вярваме, че получаването е винаги резултат от усилен труд; да изпитваме дилеми, породени от социалната несправедливост – трябва да страдаме, защото други хора страдат и пр. Да получим означава да позволим на добрите неща да дойдат към нас лесно и без усилия. Тази способност се основава на качества като вяра, откритост и доверие.
Живот в центъра
Благополучието е свързано с живот от истинския енергиен център. Когато излезем от него, се чувстваме нервни и незадоволени. Животът в центъра е живот в постоянно присъствие. Когато се храним, се храним, без да извършваме други дейности, когато пием вода, пием вода, когато лягаме, спим. Центърът показва как да сме тук и сега. Човек, който умее да живее от центъра си, говори с присъствие и авторитет, печели доверието на другите хора и дори може да спечели турнир по карате. Това е силата на чистата, концентрирана енергия, която може да се нарече харизма и самоувереност. Човек със силен център знае, че силата отива там, където е насочено вниманието. И най-малкото внимание може да промени дадена ситуация. Човек с внимание, насочено към спокойствието, може да успокои цяла група. Успелите хора са се научили да използват вниманието си, така че да получават резултати. Те отвличат вниманието си от ситуации и хора, които изпиват енергията им.
Силата на Вселената тече във всичко. Всички живи създания са свързани с тази сила, въпреки че по-голямата част от хората, живеещи в съвременния свят, не я усещат. Хората откъсват живота си от тази сила, като се затварят в свят на конкретност, изкуствени материи, технология и рационалност. Да се свържем с тази сила може да е толкова лесно, колкото да си свалим обувките и да стъпим върху топлата гола земя, да застанем под звездите и да се наслаждаваме на красотата им, или да съзерцаваме едно цвете и да почувстваме жизнената сила, която тече в крехките му листа. Всичко живо има сила; ако нямаше, нямаше да е все още тук.
SELF-HELP съвети:
Противодействието на съпротивата е приемането на действителността; на страха е любовта; на болката – приемането й; на чувството за вина – хуморът.
Свикнете да се концентрирате върху насладата за няколко минути всеки ден.
Свикнете да носите малко радост в живота на тези, които обичате и познавате.
Свикнете да носите малко радост в живота на онези, които все още не познавате.
Важно е да запомните, че осъзнаването лекува. Ако успеете да изведете едно ограничаващо убеждение от подсъзнанието в съзнанието си, можете да освободите мощна умствена и емоционална енергия.
За да излезете от състояние на недостиг:
Отидете на разходка; дишайте дълбоко; седнете до някое дърво; слушайте нещо забавно; пишете или рисувайте; удряйте по възглавницата; направете нещо закачливо; крещете името си; пуснете си успокоителна или енергична музика; говорете безмислици в продължение на пет минути; накарайте някой приятел да направи нещо неочаквано; изпийте чаша горещ чай; сетете се за някой щастлив спомен; прочетете поема; направете енергични физически упражнения; гледайте филм; направете нещо различно – каквото и да е!
по книгата на Стийв Нобел "Благополучието като игра"
Ако имам нещата, които желая, мога да правя нещата, които харесвам и съответно да бъда този, който искам.
В играта на благополучието, тази формула е преобърната:
Ако ценя това, което съм, мога да правя нещата, които са значими за мен и съответно да имам нещата, които желая."
Не бъркайте недостига с бедността. Човек може да живее в бедност и все пак да има щастлив и пълноценен живот. Обратното също е валидно. Недостигът и благополучието са два начина на мислене. Всеки може да избере мислите, с които да прекара живота си.
Парите не могат да ни купят любов, те просто ни помагат да увеличим степента на сексуалното внимание, което получаваме. Когато парите са равни на самооценката ни, губим ли ги, самочувствието ни спада. Така месечната заплата определя колко струваме. В играта на недостига е едно и също дали парите са основната цел в живота ни или пък ги мразим, защото сме много духовни. Недостигът в крайна сметка винаги ни прави нещастни.
Недостигът и изборът на работа
Много хора откриват, че трябва да са все по-усърдни и по-бързи в работата си, и същевременно губят смисъла и целта на това, което вършат. Ежедневието им става сиво, празно и монотонно, защото извършват всичко машинално, само заради финансовата изгода. Това вреди на емоционалното и душевното здраве. Попадат в затворения кръг на тормоза – преследват повече пари, за да намалят стреса от това, че трябва да се изкарват пари, за да се живее без стрес. Може би изглежда по-удобно да изберем работа, която дори и стресираща, носи сигурност, но в дългосрочен план такава работа се отразява пагубно върху вродения ни ентусиазъм и ни кара да оглупяваме. Всеки един от нас има призвание да върши точно определена работа. Недостигът казва, че това са безсмислици. От гледна точка на благополучието, това е решаващо за нашето развитие и щастие.
Индивидуализъм vs. съдействие
Недостигът пробужда личния интерес в противовес на вродения ни инстинкт да подкрепяме и да съдействаме на другите. Това гарантира, че хората ще продължат все по-силно да усещат отчуждение, безпомощност и нещастие. Сам по себе си, личният интерес не е средството, чрез което да се изгради благополучен живот.
Недостигът е свят, в който се граби с пълни шепи – от планетата и от хората. Безкрайното търсене на повече и отказването от по-малкото тласкат света към недостига.
Роден в недостиг, живял в благополучие
Ако се чувствате погълнати от играта на недостига, не се безпокойте. Повечето хора се раждат в нея. Всеки трябва да намери собствения си път навън, трябва сам да смени начина, по който играе. Промяната е преминаване от една ценностна система към друга. Благополучието е естественото състояние на света. То не се ражда от пренебрегването на недостига, нито пък идва, ако мислите ни са насочени само към приятни неща. То е свързано с духовното и материалното богатство. Когато живеем живот, изпълнен с емоции. Когато успеем да се докоснем до богатия свят на вярата и идеите. Когато не мислим за насъщния.
Пътуване от недостига към благополучието
Пътуването от недостига към благополучието е предизвикателство, защото изисква да се изправим срещу всичко, което не е наред с живота ни. Нищо не ни пречи да изпитаме благополучието така силно, както ние самите. Съпротивляваме се твърдо и упорито, за да не изпитаме болка. В играта на недостига болката е вредна и трябва да бъде изключена с болкоуспокояващи, алкохол и пристастяване към различни вещества. Болката обаче, може да трае само момент, а страданието може да продължи цял живот. Страданието е отказът да почувстваме болка. Човек, който истински усеща болката си, след време започва да я разнищва. Това слага край на съпротивата му срещу живота. Зад всяка форма на съпротива се крие страх. Страхът е най-висшата степен на съпротива срещу благополучието. В основата му е залегнала идеята, че не можем да се справим с това, пред което ни изправя животът. Колкото повече избягваме страха, толкова повече се засилва. Докато не ни доведе до хронична зависимост от хора или обстоятелства, които ни предпазват от сраха.
Хроничната зависимост от други хора с времето изостря чувството, че не можем да се справим сами в живота и да поемем цялата отговорност върху себе си. Започваме да живеем с надеждата, че някой ще се появи, за да ни спаси. Хората със зависимо мислене се превръщат в много добри мъченици. Поемат прекалено големи количества работа, след това се чувстват онеправдани, страдат и непрестанно се оплакват от товара си. Мъчениците не уважават нуждите си, нито тези на другите. Тежката работа е тяхното изкупление и щастие. Капитализмът разчита много на мъчениците, те са перфектни пионки – работят усърдно, страдат, борят се в живота и се възмущават срещу всяка минута от него. Един от най-добрите начини да възприемем независимо мислене е да поставим здравословни граници.
Мислене, ориентирано към възможностите
Преди да направим каквото и да било, първо то е възникнало в мислите ни. Когато мислим за проблемите си, цялото ни същество и държание го излъчва. Мисленето, ориентирано към проблемите постоянно търси какво не е наред и какво би могло да се обърка. То открива капаните, но пропуска възможностите. Хората, ориентирани към проблемите се опитват да избегнат трудности и болка. Те не вярват, че е възможно човек да постигне целите си. Мисленето, ориентирано към възможностите не е равнозначно на положителното мислене, а на спокойната преценка и вяра, че резултатите са възможни и че ги заслужаваме. Мисълта е мощна: можем да променим всяко наше изживяване само ако променим начина, по който мислим.
Как да се влеем в потока на благополучието
Когато сложим край на недостига вътре в себе си, ще се потопим в един различен свят. Благополучието не е борба за постигане на резултати, то е вливане в потока на резултатите. Борбата казва, че трябва да се изправим срещу настоящето и да бутаме бента по-силно, за да го премахнем. А потокът иска да отпушим канала и да възстановим естественото състояние на нещата. Единственият поток, признат от играта на недостига, е паричният. Когато парите се вливат към нас, с тях идват и всички хубави чувства, когато отплават, хубавите чувства също си отиват и на тяхно място се настанява нещастието.
Влизането в потока е свързано с възможността човек да се справя с несигурността, изхождайки от силен вътрешен център. Не става въпрос за опит да контролираме живота. Да се движим с потока не означава да открием решение прекалено бързо, а да позволим да се случи естественото разрешение. Не става въпрос да намерим правилния партньор, а да бъдем правилния партньор. Не става въпрос да намерим богатство, а да се чувстваме богати. Каквото и да искаме, трябва първо да го въплътим в нас. Ако искаме спокойствие, трябва да действаме спокойно. Ако искаме да бъдем богати, трябва всичките да извършваме всичко с отношението на богат човек. Да бъдем толкова отдадени на действията си, че те да се превърнат в медитация. Вливането в потока става, когато отсъства самосъзнанието, когато изпълнителят се слее в едно цяло с действието.
Да се научим да получаваме
Съзнанието за благополучие се изгражда, когато се научим не само да бъдем щедри, но и да сме отворени да получаваме – не само това, което искаме, а всичко, което ни предоставя животът. За да бъдем истински щедри, първо трябва да сме щедри към самите нас. Даваме ли си нещата, които наистина ни носят удовлетворение, като достатъчно време, пространство, почивка, самота, тишина, приключения, красота?
Много форми на вътрешна съпротива се превръщат в препятствия за получаването – да сме привързани към определни резултати; да се състезаваме само когато сме задължени; да вярваме, че трябва да се борим и да взимаме добрите неща; да вярваме, че получаването е винаги резултат от усилен труд; да изпитваме дилеми, породени от социалната несправедливост – трябва да страдаме, защото други хора страдат и пр. Да получим означава да позволим на добрите неща да дойдат към нас лесно и без усилия. Тази способност се основава на качества като вяра, откритост и доверие.
Живот в центъра
Благополучието е свързано с живот от истинския енергиен център. Когато излезем от него, се чувстваме нервни и незадоволени. Животът в центъра е живот в постоянно присъствие. Когато се храним, се храним, без да извършваме други дейности, когато пием вода, пием вода, когато лягаме, спим. Центърът показва как да сме тук и сега. Човек, който умее да живее от центъра си, говори с присъствие и авторитет, печели доверието на другите хора и дори може да спечели турнир по карате. Това е силата на чистата, концентрирана енергия, която може да се нарече харизма и самоувереност. Човек със силен център знае, че силата отива там, където е насочено вниманието. И най-малкото внимание може да промени дадена ситуация. Човек с внимание, насочено към спокойствието, може да успокои цяла група. Успелите хора са се научили да използват вниманието си, така че да получават резултати. Те отвличат вниманието си от ситуации и хора, които изпиват енергията им.
Силата на Вселената тече във всичко. Всички живи създания са свързани с тази сила, въпреки че по-голямата част от хората, живеещи в съвременния свят, не я усещат. Хората откъсват живота си от тази сила, като се затварят в свят на конкретност, изкуствени материи, технология и рационалност. Да се свържем с тази сила може да е толкова лесно, колкото да си свалим обувките и да стъпим върху топлата гола земя, да застанем под звездите и да се наслаждаваме на красотата им, или да съзерцаваме едно цвете и да почувстваме жизнената сила, която тече в крехките му листа. Всичко живо има сила; ако нямаше, нямаше да е все още тук.
SELF-HELP съвети:
Противодействието на съпротивата е приемането на действителността; на страха е любовта; на болката – приемането й; на чувството за вина – хуморът.
Свикнете да се концентрирате върху насладата за няколко минути всеки ден.
Свикнете да носите малко радост в живота на тези, които обичате и познавате.
Свикнете да носите малко радост в живота на онези, които все още не познавате.
Важно е да запомните, че осъзнаването лекува. Ако успеете да изведете едно ограничаващо убеждение от подсъзнанието в съзнанието си, можете да освободите мощна умствена и емоционална енергия.
За да излезете от състояние на недостиг:
Отидете на разходка; дишайте дълбоко; седнете до някое дърво; слушайте нещо забавно; пишете или рисувайте; удряйте по възглавницата; направете нещо закачливо; крещете името си; пуснете си успокоителна или енергична музика; говорете безмислици в продължение на пет минути; накарайте някой приятел да направи нещо неочаквано; изпийте чаша горещ чай; сетете се за някой щастлив спомен; прочетете поема; направете енергични физически упражнения; гледайте филм; направете нещо различно – каквото и да е!
по книгата на Стийв Нобел "Благополучието като игра"
Абонамент за:
Публикации (Atom)