Ние сме едно...

Интересно послание по повод деня на Вятъра по календара на маите:



http://www.pan-bg.com/articles.php?id=352#comment_last

Кучето днес ще ни поведе по следите на разбирането на безусловната любов.
То ще ни заведе там, където Вятърът ще ни довее думи и послания в различни форми, които ще изразят смисъла на посланието "ние сме едно".

Това, което четеш е едно от тези послания.

И така днес търсим разбирането, че всички сме едно. Но какво означава това? Всички сме едно в своята нефизическа същност - част от едно безгранично Съзнание, което е възпроизвело себе си в множество временни физически форми, за да изживява най-голямото удоволствие възможно - удоволствието от себеизразяването и самоусъвършенстването в процеса на творчество.

Днес Вятърът ще довява от всички краища на ежедневната ни реалност съобщението, че за да осъзнаем своята истинска същност, всеки от нас трябва да намери своя център, да остане в окото на Бурята.
Ние сме едно, но не сме еднакви. Ние сме едно, но нямаме един и същи път.
Дори съвсем напротив - всяка перспектива е абсолютно уникална и осъзнаването, че сме едно, е нужно не за уеднаквим перспективите си, а за да се освободим от това желание!

Това желание произтича от буквалното разбиране на истината "всички сме едно" от страна на физически фокусираното съзнание с дуалистична нагласа за възприятия.

По пътя към осъзнаването на реалния смисъл на безусловната любов Човекът неизбежно се изгубва в този омагьосан кръг - Ние сме едно - Следователно има една истина - Следователно моята истина трябва да е твоя истинa.

На практика изявлението "ние сме едно съзнание" не ни върши никаква работа и дори ни прави лоша услуга, докато сме физически фокусирани.

Какво от това, че сме едно съзнание? - е въпросът, който много хора искат, но не смеят да зададат, защото във въздуха витае идеята, че това е "правилно" и "възвишено", а "възвишеното е правилно", а кой не се страхува от грешките и неправилните неща, нали така?

Аз сега ще ви помогна да си отдъхнете:
Няма никакво значение дали сме едно съзнание или не!
Има значение обаче фактът, че ти и твоето висше съзнание сте едно и също съзнание. Т.е.,
"ние сме едно" трябва да бъде разглеждано по вертикала, а не по хоризонтала, за да има смисъл от него изобщо.

От един Човек към друг Човек:

Аз съм едно с моята истинска същност, но аз и ти сме толкова различни в своята момента физическа перспектива, колкото изобщо е възможно.

Във физическата реалност, по хоризонтала, "ние сме едно" може да ти послужи наистина само, ако го приемеш по следния начин: ние сме едно общо въздесъщо съзнание, което има три основни характеристики - то е енергия, живее вечно и всяка негова перспектива избира своята лична реалност.
Това важи и за мен, и за теб, и само по силата на тези истини ние се обединяваме. Именно затова безусловната любов е всъщност признание, че аз имам право да правя и бъда това, което избера да бъда, колкото и да не ти харесва на теб моя избор.

И разбери, че ако моят избор те наранява по някакъв начин, причината за това е твоят избор да се фокусираш върху неговата неправилност!

Ако по моя път аз се намирам там, където ти никога не би искал да бъдеш;
Ако аз съм в затвора на илюзията и тя ми причинява толкова болка, че се опитвам да я унищожа отвътре, включително и всички нейни компоненти, било то хора, животни или природа, това е моят път, това е моят избор.

Твоята намеса в моя път чрез думи и мисли, които класифицират моите действия, думи и мисли като "правилни" или "неправилни" е неразбиране на истинския смисъл на израза "ние сме едно".

Но ако ти разбираш това наистина и искаш да ми помогнеш, можеш да направиш само и единствено като помогнеш на себе си.
Можеш да ми помогнеш да бъда по-щастлив, само ако помогнеш на себе си да бъдеш по-щастлив.
Можеш да ми помогнеш да бъда свързан с моята същност, само ако ти се свържеш с твоята същност.

Но имай предвид също, че ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, тогава не разбираш втория основен принцип на нашата единна истинска същност, а именно истината, че аз съществувам вечно.

Ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, ти произхождаш от илюзорната предпоставка, че нещо с мен не е наред и то трябва да се поправи.

Т.е. според теб аз съм в точка А и трябва да достигна точка Б.
Но къде е точка Б?
И не бях ли вчера в точка А, а днес вече в точка Б?
Нищо не може да се поправи от гледна точка на крайната истина за нашата единност и безкрайно съществуване.

Тъй като не вървим към един "край", също така няма място за "добро и лошо" в истинското разбиране на "ние сме едно" или безусловната любов.

Ние сме Съзнание в постоянна еволюция - как можеш да постигнеш перфектното състояние, ако състоянието е в постоянна трансформация, в постоянна еволюция?

А третият принцип, който не разбираш, ако смяташ, че аз имам нужда от помощ, е принципът на свободната воля.

Аз играя игра.

Днес съм усвоил определени умения, днес разбирам уроците на вчерашните ми грешки, днес правя нови грешки, от които ще разбера нови неща за себе си утре.

Кой си ти да ми казваш, че нямам право на грешки?
Кой си ти да се опитваш да ги поправяш и да ме лишаваш от уроците, които съм изстрадал?
Ще ти кажа кой си - ти си този, който не разбира, че живее вечно.
Ти си този, който не разбира, че любовта си към мен можеш да изразиш само като обърнеш поглед към истинската си същност и ме намериш там, където е моята истинска същност.
Всичко останало е илюзорна любов - нейният антипод, наречен Страх.

Ето как да разбереш способен ли си да ме обичаш безусловно:

Можеш ли да приемеш, че аз и ти сме едно, ако аз изнасиля и убия дъщеря ти?
А ако открадна всичките ти пари и изгоря къщата ти? А ако залея нивата ти с киселина и унищожа плодородността на земята за много време напред?
Можеш ли тогава да се свържеш със своята истинска същност и да помолиш за прошка, защото това, което ме е накарало да направя това, съществува в теб?

Това беше моето послание към теб.
Кой съм аз?
Твоята истинска същност.
Нашето единно, безкрайно Съзнание.
Ние сме едно.