От какво се нуждае моята Душа

06/12/2009

Душата ми се нуждае от смисъл в живота. Тя трябва да знае за кого и за какво живее и умира. Тя трябва дълбоко и силно да мечтае и да има любимо дело, чрез което тези мечти могат да бъдат осъществени. Отнемете музиката на Моцарт, живописта на Леонардо, на Галилей – възможността да наблюдава звездите и те наистина ще останат в самота. Лишете ги от безсънните нощи, моментите на творческо горене, когато забравят и за храна, и за отдих, поставете ги в условията на спокойствието и бездействието на задоволения от лукс и богатство човек и те ще се разболеят физически и душевно. Мъдрите казват, че човек без смисъл в живота, без високи мечти и любими дела е, наистина, сам.

Моята Душа се нуждае не само от дела, заради делата и смисъл заради самия смисъл. Нуждае се от нещо, което да обедини всичко това в едно цяло, съчетаващо живота и смъртта, видимото и невидимото. Душата ми се нуждае от Път, за да знае откъде е дошла и накъде отива. Тя се нуждае от някой, който да я води по Пътя, който в благородството и във всички висши човешки ценности може да бъде пример за нея, някой, на когото тя може да се довери напълно.

Мъдрите казват, че човек без Път и без Учител – наистина е сам .

Душата ми се нуждае от Красотата и от източници на Вдъхновение. Тя се нуждае от съзнание за това, че има неща, има ценности, които не умират. Тя се нуждае от чувството за Вечност и Безсмъртие. Моята Душа се нуждае от светини, от всички прояви на Красивото, които могат да я вдъхновят така, както и звездите на небето. Мъдрите казват, че човек без светини, без Красотата, без Вечното, без Небе – наистина е сам.

Душата ми се нуждае от усещане за Божественото присъствие навсякъде и във всичко. Тя има нужда да чувства това загадъчно, високо, тайнствено Нещо близко и наблизо в радост и страдание, като опора, защитник и покровител, извор на добро и благословение за всичките й благи начинания. Мъдрите казват, че човек без Бог и без Божественото - наистина е сам.

Душата ми се нуждае от съзнанието, че няма нищо случайно и че не се случва нищо, което тя не би могла да понесе. Тя трябва да знае, че за всичко истинско в живота се дава знак от съдбата. Мъдрите казват, че човек без разбиране за Съдбата си и нейните знамения, Провидението и собственото си предназначение – наистина е сам.

Душата ми се нуждае от взаимоотношения с друг човек, не просто като прилив на емоции. Нужни са сродни души, такива, които ще споделят с нея Пътя, мечтите, вдъхновението, стремежите. Мъдрите казват, че човек без сродни души, обединени от голямата Любов, без другари – наистина е сам.

Моята Душа се бои, също и от самотата. Но страховете й са малко по-различни от тези, които споменах по-рано. Тя се страхува да бъдат откъсната от Природата, от Божественото и Красотата, от Вечното, от Съдбата, от Пътя и своето предназначение. Тя съвсем не се притеснява от това какво може да получи или загуби от взаимоотношенията си с останалите. Друго я вълнува.

Душата ми се страхува от загубата на възможността да обича и да дава всичко ценно, чисто и съкровенно, което има. За нея е важно не толкова да бъде обичана, а да обича. Тя се стреми не само да има приятели, но и тя самата да бъде приятел. Тя иска не толкова някой, който да бъде добър към нея, тя иска да проявява добротата си към другите.
Вълнува я не начина, по който се държат другите, а как постъпва тя самата. Оказва се, че щастието на моята Душата не зависи от начина, по който се отнасят другите с нея, не от това, което тя може да получи от тях, а от това, което тя дава и това, което показва. Тя не обича за да бъде любима и не се държи приятелски, за да има приятели.
А когато обича, когато дружи, когато дава всичко от себе си, не търсейки нищо в замяна, дори когато не получи отговор – тя вече не е сама …
Защото тогава пред нея се отварят безкрайно много начини и възможности за пълноценно изживян живот, основаван изцяло на силата на сърцето, ума, и възвишените мечти …

Звучи парадоксално, но мъдрите казват, че точно тогава, когато човек вече не се нуждае от нищо за себе си, Съдбата довежда на пътя му истински приятели, близки, сродни души, спътници и хора, които са привлечени от него, подобно на жадуващите за чиста вода към извора.

www.biopole.ru

От сърцето към слънчевия сплит

Завършване пътешествието на душата

Земята чрез Памела Крибе

Август 2009

Скъпи човешки деца,

Аз съм Земята и искам да говоря с вас. Аз съм вашата майка и вие сте в моя скут през целия си живот. Аз се грижа за вас, дори да не го осъзнавате и да сте твърде заети с ежедневните си работи. Държа на вас и ви каня да се съедините с мен, доколкото искам да размърдам мозъка ви и да ви припомня някои неща. Тези неща са стари и скъпи, но в съвременния свят ни се струват забравени. Става дума за естествената безопасност на съществуването на Земята.

За да си спомните за тази естествена безопасност на съществуването можете да погледнете природата около вас. Наблюдавайте смяната на сезоните, как те идват и си отиват по свои собствени закони. Погледнете как растенията и животните прекарват живота си всеки ден, послушайте вятъра и водата. Така бързо ще си спомните, че най-важните неща в живота стават автоматично, като резултат на това, че природата следва своя ритъм. Природата – това е всичко, което ви обкръжава и също всичко, което е вътре във вас, доколкото природата във вас е част от природата като цяло.

Толкова сте станали ориентирани да живеете „от главата” (особено на Запад), че сте забравили че сте природни същества така както са растенията и животните. Погледнете животните. Как естествено те се отдават на живота. Те почти не могат по друг начин. Познати са им емоциите, такива като страх и съпротивление, но те не се противопоставят на живота както го правят хората. Човешките същества чрез прекаленото си мислене се откъсват от природата си, а това води до проблеми. Животът не трябва да се организира и контролира от човешкото мислене. Първичните сили на природата са много по-грандиозни от това. Рано или късно ще го разберете. Това ще бъде моментът, когато вие ще се предадете на природата.

Достигате до този момент често чрез криза, в ситуация, когато се оказвате безсилни, и когато се изисква от вас да се откажете от контрол върху ситуацията, доколкото вие нямате повече власт над нещата вън и вътре във вас. Отказването от контрол ви наранява и затова предизвиква борба. Но това ви води у дома. Вие си мислете, че сте се загубили и сте попаднали в хаос, но в действителност, вие сте по-близо до естествената безопасност на Съществуването като такова. Животът държи на вас и ви обича. Кризите често ви се струват жестоки и несправедливи, но в действителност те винаги имат вътрешна природа или, ако искате, това е Бог, който ви говори и ви кани: „ела си у дома, върни се при мен”.

Всички вие, четящи това, извършвате вътрешно пътешествие към цялото и към завършеност на своята личност. Опитвате се да пренесете душата си жива в тялото от плът и кръв. По този път преминавате през различни етапи. Душата се въплъщава или се намира в тяло по различни пътища. В самото начало на пътя вие, вероятно, се запознавате с това „чрез ума си”. Например може да се привържете към определени книги или хора, които разпространяват новата светлина на идеите и ценностите, към които вие винаги сте се придържали. Могат да ви удивят техните нови мисли, които удивително ви привличат. Ще се възхищавате на възможността повече да четете или да слушате за това. Ще се откажете от по-консервативното мислене и ще се отворите за нещо ново. Четенето и общуването с хората, мислещи по друг начин, може да е добър стимул в този процес. Така повечето от вас започват своето вътрешно пътешествие. Вие се нахвърляте и буквално поглъщате духовни книги. Дълбоко във вас нещо иска да се събуди и измени и то се предава като необходимост от нов начин на мислене.

След известно време започвате да искате повече. Започвате да си мислите: добре, разбирам за какво се говори в тези книги, но как да приложа това в живота си? Как да оживя цялото това знание и как да го прехвърля в моите чувства и действия на Земята? Този въпрос може да ви измъчва до отчаяние, но вие не можете да принудите живота. Обаче, в някакъв момент, нещо става в живота ви, което ви помага да извършите пробива от ума към сърцето. Често това е криза. Промяната може да е на работа, във взаимоотношенията, в здравето или в загуба на любим човек. За да стане това, в някакъв момент във вас се надигат толкова интензивни чувства, че повече не може да ги игнорирате. Принудени сте да признаете и да позволите да протече трансформацията. В този момент душата ви се настанява дълбоко в сърцето ви.

Отначало душата слиза при вас в ума, вдъхновявайки ви за нови идеи от книгите, разговорите и т.н. След това душата чука на вратата на по-дълбоко ниво. На нивото на чувствата. Вие се запознавате с нивото на емоциите, за съществуването на които не сте подозирали по-рано. Кризите пришпорват този процес. Те изваждат стари, от времето на детството емоции на повърхността. Възможно е дори спомени от предишни животи. Вие изследвате този слой от емоции и това отваря сърдечния ви център. Душата ви се настанява още по-дълбоко, напълвайки сърдечния ви център с енергията си.

Трансформациите, ставащи на този етап, могат да предизвикат някои трудности. Вие започвате да гледате на света с други очи и отношенията ви с хората се променят. Дълбоко във вас се пробужда осъзнаването на единството. Осъзнаването на единството означава, че вие започвате да разбирате, че всички вие – хора, животни, растения, природа ви държи заедно една божествена сила, че всички сте свързани един с друг и се отразявате един в друг. Това осъзнаване може да бъде всепоглъщащо и в много от вас този пробив от ума към сърцето предизвиква голяма вътрешна чувствителност. Тази висока чувствителност може да създава дисбаланси. Границите с другите се размиват, може да почувствате емоционалния товар на другите хора, без да знаете как да се избавите от това и настроението ви може да се колебае от много добро до много лошо. Но пробивът от ума към сърцето, макар и много мощен и съществен, не е последния етап от инкарнацията на душата. Душата иска да се спусне още по-ниско – в областта на корема, в слънчевия сплит.

Когато душата се спуска на нивото на сърцето, вие частично се пробуждате. Осъзнавате чувствата си, научавате се да наблюдавате емоциите си, готови сте да влезете навътре и да се срещнете лице в лице с вътрешните си рани. Но също се чувствате по-слаби заради високата чувствителност и нестабилност, която възниква като следствие. Дотолкова сърцето вие е пълно с чувства, че вие от време на време губите почва под краката си, и изобщо не ви е леко. Това става с много от вас. Когато сърдечният център се отвори напълно, чувствителността ви става прекалено голяма за вас и може да се появи желание да се отдръпнете от света. Повече не можете творчески да се изразявате, защото всичко е прекалено за вас, прекалено поглъщащо. Това може да предизвика чувство на безпокойство и упадък.

Решението на проблема не е връщането към ума. Отговорът е в корема, по-точно в слънчевия сплит. Вие сте готови за следващата стъпка в процеса на инкарнация на душата – преходът от сърцето към слънчевия сплит. Душата иска да се придвижи по-надълбоко във вашето тяло. В средата на корема съществува пространство или точка на безмълвието. Идете там със съзнанието си още докато ви говоря. В това пространство няма език, няма мисли, няма концепции. Вие може да слушате шепота на листата или звука на прибоя. Тези звуци ще ви помогнат да осъзнаете безмълвието на този център.

На това ниво духовното ви знание и чувство стават инстинктивни, или както се казва понякога - втора природа. Тук не е необходимо да се мисли, дори и да се чувства. В това как действате е голямото знание и животът леко протича през вас. Тогава вашата природа това е душата, тя се спуснала на нивото на инстинктивното осъзнаване. Това ви дава необходимия баланс! Вие ще можете да оставате спокойни и центрирани и сред най-бурното обкръжение. Вашият чувствен център (сърцето ви) иска да се съедини със слънчевия сплит, за да се почувствате по-заземени и да се почувствате в безопасност на Земята.

Хайде да посетим това място в корема ви. Повярвайте – то е там. Кажете на душата си, че тя е желана тук. Позволете й да протича от ума, вдъхновявайки мислите ви, в сърцето, излъчвайки любов, към слънчевия сплит, давайки ви вяра и самоуважение, дълбоко вътрешно знание за това, кои сте вие и че вие сте добри такива каквито сте. Почувствайте как слънчевият ви сплит се отваря. Почувствайте как златистата светлина на душата ви протича през коренната чакра и се съединява с мен, Земята. Влезте навътре в себе си. Бъдете център на безмълвие и знайте, че тук вашата най-висша чувствителност ще бъде балансирана в мир и спокойствие. В това балансирано състояние ще знаете как да установите границите около вашите чувства. Ще знаете кога да се откривате и кога да спазвате дистанция, да се затваряте. Вие ще определите кога да казвате „да”, а кога „не”, кога да се обединявате и кога да се освобождавате. Ключът е в корема ви, в слънчевия ви сплит.

За да ви помогна да се включите към този център, ви предлагам да си представите животно, представляващо вътрешната ви сила, разположено в корема ви. Вземете първото животно, което ви дойде на ум. Запомнете, животните са много спонтанни същества, те живеят чрез своите инстинкти. чрез своите естествени реакции. Животното символизира инстинктивното ви вътрешно знание. То вече е тук и ви чака. Не е необходимо да го създавате, трябва само да го видите и познаете. Поканете животното да се приближи до вас. Поздравете го и го погледнете в очите. А сега го попитайте няма ли послание за вас, което да ви помогне да се спуснете по-надълбоко в този център в корема.

Позволете на животното да ви говори. То въплъщава в себе си мъдростта на безсъзнателното и вие можете да я получите, доколкото имате ум и сърце. Можете да чувствате и ясно да изразите тази мъдрост. В това е красотата на сътрудничеството между ума, сърцето и слънчевия сплит. Нито един от тези центрове не е по-добър или по-висш от другите. По-скоро тяхното балансирано сътрудничество ви прави цели и завършени. Умът може да ви достави голямо удоволствие. Мисленето може да бъде полезно и радостно. То ни дава възможност да общуваме с другите, доколкото това обезпечава общия език. Сърцето предлага възможност да изпитате радост и цялата гама емоции в човешкия живот. Това е великолепен дар. Слънчевият сплит ви дава фундамента, единството на неповторимата ви личност, ако това е точния израз. Той ви позволява действително да бъдете такива каквито сте, твърди и заземени, знаещи своите граници и използващи различаването. На това основание взаимодействието между ума и сърцето се превръща в радостна игра. Ако тези три центъра са изравнени един с друг, ще се почувствате изпълнени с живот и на Земята. Тя може да бъде пълна с вдъхновение, любов и щастие. Можете да вярвате на това, което ви вдъхновява, не губейки в същото време основата – центъра ви на безмълвие. Можете да сте близки със самите себе си и в същото време свободно да отдавате и получавате всичко, което ви предлага живота.

Приветствам ви. Моята любов и състрадание са винаги с вас. Аз също съм част от тази игра и я играя заедно с вас. Вие сте прекрасни и богати като човешки същества. Вярвайте в красотата и силата на достъпните ви инструменти – на мисленето, чувстването и съществуването.

Обичам ви.

© Pamela Kribbe 2009

Превод Таня Темелкова

ТАКАВА ЛИ СЪМ

Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ .•*´ ★⋰⋱☆⋰⋱★`*•. Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ

ТАКАВА ЛИ СЪМ

В какво съм се превърнала не зная.
Звезда със пеперудени крила ...
В каквото и да е - за там мечтая,
в простора искам някак да летя.
...
И Фея да съм... приказна, омайна,
да сбъдвам просто чуждите мечти.
Лебед или друга птица тайна ,
или сбъдвам твоят сън, кажи ми ти...

Такава съм била преди години,
преди много... хиляди лета...
В човешки образ ако ме видиш,
ще те грабне мигом Любовта.

И трябва много, много да си силен
на Жената ти да устоиш докрай.
Но справиш ли се, ще си тъй окрилен,
че Земята тук за теб ще бъде Рай.

Такава ли съм... или се залъгвам,
тази аз ли съм... или не съм...
И това не зная, но сега ще тръгвам,
за да сбъдна, Мило, твоя сън...

Звезда Христова

https://www.facebook.com/?ref=tn_tnmn#!/zvezda.hristova.5

АЛО, КОЙ СЪМ АЗ ?

Светът Е Такъв, Защото Ти Си Такъв

АЛО, КОЙ СЪМ АЗ?

Когато говориш по телефона не трябва да казваш "Ало, кой е?", а "Ало, кой съм аз?"
ДРУГИТЕ- ТОВА СИ ТИ!
Светът е такъв, какъвто е , защото ти си това, което си, а не обратното. Не бягай... Видимото ти помага да опознаеш невидимото. Другите хора ти помагат, показвайки ти всичко, което не искаш да видиш в себе си..."Кое точно в мен е причина за всичко това?" Ето го въпроса, който си задава един уважаващ себе си човек! Седя тук и те слушам. Ти си нерешителен, многословен...Бъркотията е в теб самия, а не в другите. Светът се заявява като колеблив, хаотичен, безотговорен, изпълнен със съмнения и така определя какво си всъщност, къде си. При всеки телефонен разговор, без значение кой е събеседникът ти от другата страна на жицата, той неизменно те пита "Удобно ли е?"
Питат те "Удобно ли е?", защото усещат, че си неподготвен. Светът , другите хора те отразяват...те са огледало, което показва образа на един ленив човек, който си говори сам на себе си. "Удобно ли е ?" демонстрира липсата ти на отговорност! "Удобно ли е?" означава, че не си чист! "Удобно ли е ?" е начинът, по който светът те изобличава!
Трябва да кажеш "Ало, кой съм аз ?", а не "Кой е ?"
"Кой съм аз? -Така трябва да вдига слушалката човек, който е наясно с факта, че от другата страна стои самият той!
"Ало , кой съм аз?" означава, че винаги разговаряш със собственото си объркване.
Светът иска да бъде управляван! Който и да се обажда иска да бъде приобщен...има нужда от обяснение...Но само след няколко твои фрази разбира, че ти нямаш никаква посока...че си наранен, претоварен...Напредни! Остави лекотата да възтържествува, навлез в по-висша зона на разбиране!
Внимателният човек знае, че скритата под кората на решимостта и фалшивата увереност, винаги стои същата рана, същата мъка...знае , че няма какво да предприеме или да направи, докато тази рана си стои нетретирана, неизлекувана. Дори да се опита да избяга, било то да се оттегли в пещера като отшелник или да поведе аскетичен живот на послушник, далеч от всякакви телефони и ангажименти...раната, мъката неизменно ще се завръща и непрестанно ще го разобличава колко е неподготвен. Но ти като всички обикновени хора вече не изпитваш болка, или поне се преструваш, че не съществува.
Замисли се каква благодат е това!...Светът звъни, за да ни каже кои сме и от какво имаме нужда...То е като да имаш постоянно на разположение Делфийския оракул и да нямаш привилегията да му задаваш въпроси когато ти скимне.
Изглежда всеки, който вдига слушалката на телефона, пита кой звъни...но всъщност знае предварително...Ти вече знаеш кой е от другия край...защото ти си този, който си звъни...
Светът е съвършено отражение на Същността ти...Гледай да не го забравяш! Светът ти звънне, за да ти каже кой си...за да ти даде възможност да разбереш, че непрестанно избягваш да разбереш нещо повече за себе си! Ти и само ти решаваш кой трябва да стои от другата страна... Само ти решаваш каква информация ще ти бъде поднесена... За момента от другата страна на линията откриваш човечество, чакащо да отрази колко си крехък. Ти си този, който моли за помощ, за лечение...
Живият човек кани живота. Твоето самосъжаление насърчава провала. Сходното привлича сходно. Разбирането привлича разбиране. Искаш ли да промениш стоящите от другата страна на линията? Искаш ли да промениш думите, тона им, новините, които ти съобщават...Промени себе си! Превърни се в решението и светът ще се промени завинаги.
Отговорът "Ало, кой съм аз?" е отношението на човек, който знае и помни, че той е единствения отговорен за всичко случващо се в живота му... Телефонният разговор ти дава възможност да разбереш какво си отказвал да видиш, пред какво не си искал да се изправиш до момента.
Яснота...Дай яснота на света...и от другата страна ще има добри новини.
Превърни се в решението, в себе си. Бъди свободен!... Отвън няма проблем за разрешаване...няма злонамерен обект, от когото да се браниш, няма враг, с когото да се пребориш. За да дадеш отговор на света, трябва да се превърнеш в решението...Навлез в сиянието, в прямотата, простотата и лекотата на Същността... Ако си в състояние да наблюдаваш "Играта" отгоре, ще откриеш, че светът от другата страна на линията ти предлага цялата си преданост и признателност.
И тогава някой ден ще проумееш, че истинската работа на човека, единствената му работа е да поправя света. Ще разбереш, че ти, само ти си причината за всяка лудост, за всяко поражение, което се случва в света и че ти, само ти можеш да го излекуваш,да го защитаваш, да го спасиш и да го обичаш, ако знаеш как да лекуваш, защитаваш и обичаш себе си вътрешно.

"Един ден....

"Един ден ще се пробудиш, ще се погледнеш в огледалото и ще си кажеш: "Аз избирам себе си. Избирам самия себе си. Това съм аз."
Това е игра на гоненица с един-единствен играч. "Това съм аз".
Много прилича на детска игра. Детска игра, която се играе с такова посвещение и такава радост, с каквато играят децата, когато са заедно - само че в тази игра има един-единствен играч. И сега ти трябва да се откажеш от играта на криеница и да започнеш да играеш на гоненица. "Аз съм това." "Ти си това." "Много благодаря."
И така в настоящите дни и времена ти трябва да избереш самия себе си; или да не избереш самия себе си - както предпочиташ. Както предпочиташ самият ти. Но ако избереш себе си като играч в тази специална игра, ще откриеш, че си накарал собственото си "аз" да се откаже от всички предишни вярвания, разбирания, мисли и представи за онова, което си дошъл да вършиш на тази земя, за причината, поради която си се превъплътил в това тяло, в този момент и на това място. Всичко, което някога си мислил по тези въпроси, ще се промени. Тогава ще разбереш, че животът ти няма нищо общо със самия теб или с твоето тяло.
Но цялата ирония е в това, че в мига, в който решиш и заявиш, че животът ти няма нищо общо с теб, нито с твоето тяло. Всичко, към което някога си се стремил, за което си копнял и си се борил да получиш за себе си и за твоето тяло, ще дойде при теб Автоматично. Но няма да те е грижа. Защото вече то няма да ти трябва. Ще му се радваш, разбира се, но няма да се нуждаеш от него. Тогава борбата най-сетне ще свърши за теб.
Но тя едва тогава ще започне за стотиците и хиляди, а може би милиони хора, до чийто живот се докоснеш. И ти ще ги виждаш ежедневно - тези хора, за които борбата наистина сега е започнала, които предприемат онези първи стъпки по пътя към дома. И те като теб ще протегнат ръка, фигуративно, ако не буквално, но понякога и съвсем буквално.
Ще се огледат наоколо си, надявайки се да намерят този, който ще им подаде ръка в отговор и който ще каже: "Последвай ме"; който ще се осмели да каже:
"Аз съм пътят и Животът.Последвай ме ."
На някои това може да им прозвучи прекалено религиозно. Ала то е третата и последна от детските игри, които детето в нас, т. е. нашата душа, ще изиграе. Това вече няма да бъде игра на криеница, няма да бъде игра на "това си ти"; сега ще бъде "последвай водача".
Последвай водача. А водачът си ти. И ти ще последваш себе си. Ние ще тръгнем по твоите стъпки. Аз ще направя изборите, които ти ще направиш.
Ние ще стигнем до решенията, които ти вземеш сега. Ние ще кажем думите, които ти казваш, ще се докоснем до света по начина, по който ти се докосваш.
Ние ще последваме твоето водачество.
Ако си мислиш, че целият свят те гледа този ден и следва примера ти във всичко, което мислиш, говориш и вършиш, това ще промени ли поне малко начина, по който ще прекараш този ден? Може би ще го промени мъничко за някои от Вас.
Е, светът наистина те следва, независимо дали ти го знаеш или не. Това е великата тайна: целият свят - и съвсем определено онези хора от света, до чиито живот се докосваш - следва твоя пример. Ние те наблюдаваме. Ние искаме да разберем твоята истинска същност. И Виждаме това, което си мислиш, че си. И ние си вземаме пример от теб. Също както актьорите на сцената, ние ти подражаваме, защото нямаме на кого другиго да подражаваме. Ние сме всичко, което съществува. Други няма.
Можем да потърсим някъде Вън от себе си по мащабен пример, може би някъде на небето - може би дори в собственото ни въображение. Но в края на краищата ще стане, така че да подражаваме един на друг. В края на краищата децата ще подражават на своите родители, а на свой ред родителите - на своите родители. И една нация ще подражава на друга нация. Накрая ние всички ще се следваме един-друг, докато един не излезе напред и не заяви: "Не по този път, пътят е друг."
Така че, твоето решение на този етап от живота ти, в този наистина критичен период, когато свърша векът и ние преминаваме в истински нова епоха, твоето решение е действително решаващо. Това не е някакво дребно решение, защото ти не го правиш само за себе си. Решението, което вземаш в тези дни и в този период, ти го взимаш също така за всеки друг от тази стая. И причината е съвсем ясна. Защото няма никой друг в стаята. Освен теб. Ето те в твоите множество проявени форми; ето те тука. Така че решението, което вземаш за себе си, ти го вземаш и за всички нас. Защото всички ние сме едно цяло."
Нийл Доналд Уолш 

Какво ми трябва...

Какво ми трябва
http://youtu.be/7P2IZ_R6Cj4

 Забързано вървиш по тротоара –
замислен, замечтан и мълчалив.
Какво ми трябва още – си повтаряш,
какво ми трябва, за да съм щастлив?
... Какво ти трябва още? – Туй което
ще те направи със мечти богат –
една искрица обич във сърцето
и ти ще станеш нов и непознат.
Няма нужда да дириш подкова,
нито детелини с четири листа ,
важното е в теб да грее нова
и светла като утро радостта.
Важно е да си приятел верен
раздал и песен, и лъчи, и стих
на другите и в миг най-черен
приятелството в тебе да цъфти.
Ако запазиш светъл своя порив,
ако запазиш своята душа/
ще можеш сам да отговориш/
какво ти трябва още на света.
Щом можеш красотата да съзираш,
щом можеш да я сътвориш –
ти няма нужда повече да дириш
туй щастие – цял в него ще гориш.
Няма смисъл да търсиш подкови,
нито детелини с четири листа,
ако сърцето си за обичта отвориш
ще бъдеш най-щастлив от всички на света.
Пак забързан ще вървиш по тротоара –
замислен, замечтан и мълчалив,
но в себе си ще чувстваш нова вяра
и радостта, че си щастлив!
 

Автор : Божидара Ангелова