"В играта на недостига формулата е:
Ако имам нещата, които желая, мога да правя нещата, които харесвам и съответно да бъда този, който искам.
В играта на благополучието, тази формула е преобърната:
Ако ценя това, което съм, мога да правя нещата, които са значими за мен и съответно да имам нещата, които желая."
Не бъркайте недостига с бедността. Човек може да живее в бедност и все пак да има щастлив и пълноценен живот. Обратното също е валидно. Недостигът и благополучието са два начина на мислене. Всеки може да избере мислите, с които да прекара живота си.
Парите не могат да ни купят любов, те просто ни помагат да увеличим степента на сексуалното внимание, което получаваме. Когато парите са равни на самооценката ни, губим ли ги, самочувствието ни спада. Така месечната заплата определя колко струваме. В играта на недостига е едно и също дали парите са основната цел в живота ни или пък ги мразим, защото сме много духовни. Недостигът в крайна сметка винаги ни прави нещастни.
Недостигът и изборът на работа
Много хора откриват, че трябва да са все по-усърдни и по-бързи в работата си, и същевременно губят смисъла и целта на това, което вършат. Ежедневието им става сиво, празно и монотонно, защото извършват всичко машинално, само заради финансовата изгода. Това вреди на емоционалното и душевното здраве. Попадат в затворения кръг на тормоза – преследват повече пари, за да намалят стреса от това, че трябва да се изкарват пари, за да се живее без стрес. Може би изглежда по-удобно да изберем работа, която дори и стресираща, носи сигурност, но в дългосрочен план такава работа се отразява пагубно върху вродения ни ентусиазъм и ни кара да оглупяваме. Всеки един от нас има призвание да върши точно определена работа. Недостигът казва, че това са безсмислици. От гледна точка на благополучието, това е решаващо за нашето развитие и щастие.
Индивидуализъм vs. съдействие
Недостигът пробужда личния интерес в противовес на вродения ни инстинкт да подкрепяме и да съдействаме на другите. Това гарантира, че хората ще продължат все по-силно да усещат отчуждение, безпомощност и нещастие. Сам по себе си, личният интерес не е средството, чрез което да се изгради благополучен живот.
Недостигът е свят, в който се граби с пълни шепи – от планетата и от хората. Безкрайното търсене на повече и отказването от по-малкото тласкат света към недостига.
Роден в недостиг, живял в благополучие
Ако се чувствате погълнати от играта на недостига, не се безпокойте. Повечето хора се раждат в нея. Всеки трябва да намери собствения си път навън, трябва сам да смени начина, по който играе. Промяната е преминаване от една ценностна система към друга. Благополучието е естественото състояние на света. То не се ражда от пренебрегването на недостига, нито пък идва, ако мислите ни са насочени само към приятни неща. То е свързано с духовното и материалното богатство. Когато живеем живот, изпълнен с емоции. Когато успеем да се докоснем до богатия свят на вярата и идеите. Когато не мислим за насъщния.
Пътуване от недостига към благополучието
Пътуването от недостига към благополучието е предизвикателство, защото изисква да се изправим срещу всичко, което не е наред с живота ни. Нищо не ни пречи да изпитаме благополучието така силно, както ние самите. Съпротивляваме се твърдо и упорито, за да не изпитаме болка. В играта на недостига болката е вредна и трябва да бъде изключена с болкоуспокояващи, алкохол и пристастяване към различни вещества. Болката обаче, може да трае само момент, а страданието може да продължи цял живот. Страданието е отказът да почувстваме болка. Човек, който истински усеща болката си, след време започва да я разнищва. Това слага край на съпротивата му срещу живота. Зад всяка форма на съпротива се крие страх. Страхът е най-висшата степен на съпротива срещу благополучието. В основата му е залегнала идеята, че не можем да се справим с това, пред което ни изправя животът. Колкото повече избягваме страха, толкова повече се засилва. Докато не ни доведе до хронична зависимост от хора или обстоятелства, които ни предпазват от сраха.
Хроничната зависимост от други хора с времето изостря чувството, че не можем да се справим сами в живота и да поемем цялата отговорност върху себе си. Започваме да живеем с надеждата, че някой ще се появи, за да ни спаси. Хората със зависимо мислене се превръщат в много добри мъченици. Поемат прекалено големи количества работа, след това се чувстват онеправдани, страдат и непрестанно се оплакват от товара си. Мъчениците не уважават нуждите си, нито тези на другите. Тежката работа е тяхното изкупление и щастие. Капитализмът разчита много на мъчениците, те са перфектни пионки – работят усърдно, страдат, борят се в живота и се възмущават срещу всяка минута от него. Един от най-добрите начини да възприемем независимо мислене е да поставим здравословни граници.
Мислене, ориентирано към възможностите
Преди да направим каквото и да било, първо то е възникнало в мислите ни. Когато мислим за проблемите си, цялото ни същество и държание го излъчва. Мисленето, ориентирано към проблемите постоянно търси какво не е наред и какво би могло да се обърка. То открива капаните, но пропуска възможностите. Хората, ориентирани към проблемите се опитват да избегнат трудности и болка. Те не вярват, че е възможно човек да постигне целите си. Мисленето, ориентирано към възможностите не е равнозначно на положителното мислене, а на спокойната преценка и вяра, че резултатите са възможни и че ги заслужаваме. Мисълта е мощна: можем да променим всяко наше изживяване само ако променим начина, по който мислим.
Как да се влеем в потока на благополучието
Когато сложим край на недостига вътре в себе си, ще се потопим в един различен свят. Благополучието не е борба за постигане на резултати, то е вливане в потока на резултатите. Борбата казва, че трябва да се изправим срещу настоящето и да бутаме бента по-силно, за да го премахнем. А потокът иска да отпушим канала и да възстановим естественото състояние на нещата. Единственият поток, признат от играта на недостига, е паричният. Когато парите се вливат към нас, с тях идват и всички хубави чувства, когато отплават, хубавите чувства също си отиват и на тяхно място се настанява нещастието.
Влизането в потока е свързано с възможността човек да се справя с несигурността, изхождайки от силен вътрешен център. Не става въпрос за опит да контролираме живота. Да се движим с потока не означава да открием решение прекалено бързо, а да позволим да се случи естественото разрешение. Не става въпрос да намерим правилния партньор, а да бъдем правилния партньор. Не става въпрос да намерим богатство, а да се чувстваме богати. Каквото и да искаме, трябва първо да го въплътим в нас. Ако искаме спокойствие, трябва да действаме спокойно. Ако искаме да бъдем богати, трябва всичките да извършваме всичко с отношението на богат човек. Да бъдем толкова отдадени на действията си, че те да се превърнат в медитация. Вливането в потока става, когато отсъства самосъзнанието, когато изпълнителят се слее в едно цяло с действието.
Да се научим да получаваме
Съзнанието за благополучие се изгражда, когато се научим не само да бъдем щедри, но и да сме отворени да получаваме – не само това, което искаме, а всичко, което ни предоставя животът. За да бъдем истински щедри, първо трябва да сме щедри към самите нас. Даваме ли си нещата, които наистина ни носят удовлетворение, като достатъчно време, пространство, почивка, самота, тишина, приключения, красота?
Много форми на вътрешна съпротива се превръщат в препятствия за получаването – да сме привързани към определни резултати; да се състезаваме само когато сме задължени; да вярваме, че трябва да се борим и да взимаме добрите неща; да вярваме, че получаването е винаги резултат от усилен труд; да изпитваме дилеми, породени от социалната несправедливост – трябва да страдаме, защото други хора страдат и пр. Да получим означава да позволим на добрите неща да дойдат към нас лесно и без усилия. Тази способност се основава на качества като вяра, откритост и доверие.
Живот в центъра
Благополучието е свързано с живот от истинския енергиен център. Когато излезем от него, се чувстваме нервни и незадоволени. Животът в центъра е живот в постоянно присъствие. Когато се храним, се храним, без да извършваме други дейности, когато пием вода, пием вода, когато лягаме, спим. Центърът показва как да сме тук и сега. Човек, който умее да живее от центъра си, говори с присъствие и авторитет, печели доверието на другите хора и дори може да спечели турнир по карате. Това е силата на чистата, концентрирана енергия, която може да се нарече харизма и самоувереност. Човек със силен център знае, че силата отива там, където е насочено вниманието. И най-малкото внимание може да промени дадена ситуация. Човек с внимание, насочено към спокойствието, може да успокои цяла група. Успелите хора са се научили да използват вниманието си, така че да получават резултати. Те отвличат вниманието си от ситуации и хора, които изпиват енергията им.
Силата на Вселената тече във всичко. Всички живи създания са свързани с тази сила, въпреки че по-голямата част от хората, живеещи в съвременния свят, не я усещат. Хората откъсват живота си от тази сила, като се затварят в свят на конкретност, изкуствени материи, технология и рационалност. Да се свържем с тази сила може да е толкова лесно, колкото да си свалим обувките и да стъпим върху топлата гола земя, да застанем под звездите и да се наслаждаваме на красотата им, или да съзерцаваме едно цвете и да почувстваме жизнената сила, която тече в крехките му листа. Всичко живо има сила; ако нямаше, нямаше да е все още тук.
SELF-HELP съвети:
Противодействието на съпротивата е приемането на действителността; на страха е любовта; на болката – приемането й; на чувството за вина – хуморът.
Свикнете да се концентрирате върху насладата за няколко минути всеки ден.
Свикнете да носите малко радост в живота на тези, които обичате и познавате.
Свикнете да носите малко радост в живота на онези, които все още не познавате.
Важно е да запомните, че осъзнаването лекува. Ако успеете да изведете едно ограничаващо убеждение от подсъзнанието в съзнанието си, можете да освободите мощна умствена и емоционална енергия.
За да излезете от състояние на недостиг:
Отидете на разходка; дишайте дълбоко; седнете до някое дърво; слушайте нещо забавно; пишете или рисувайте; удряйте по възглавницата; направете нещо закачливо; крещете името си; пуснете си успокоителна или енергична музика; говорете безмислици в продължение на пет минути; накарайте някой приятел да направи нещо неочаквано; изпийте чаша горещ чай; сетете се за някой щастлив спомен; прочетете поема; направете енергични физически упражнения; гледайте филм; направете нещо различно – каквото и да е!
по книгата на Стийв Нобел "Благополучието като игра"
