Не отстъпвайте!
Когато всичко върви толкова зле, както често се случва,
Когато ви се струва, че пътят, по който вие се движите не води на никъде,
Когато парите ви са малко, а дълговете - много,
И ви се иска да се усмихнете, но принудени въздъхвате,
Когато неприятностите ви заливат,
Отпочинете си, ако от това се нуждаете, но не отстъпвайте!
Всички ние знаем какви поврати и промени
Понякога ни донася живота,
И ако ние устоим до края,
Много поражения ще преобърнем на победи;
Не отстъпвайте заради това, че придвиждането е бавно -
Следващият удар може да ви донесе победа...
Успехът е обратната страна на неудачата,
Сребристият отблясък на облака на съмненията -
И вие никога не знаете колко близко сте до целта
Можете да бъдете по-близко, отколкото си мислите;
И колкото ви е по-трудно, толкова по-дълбоко се потапяйте в борбата.
Колкото и на зле да отиват нещата - не отстъпвайте!
Едгар А. Гест
вторник, 30 август 2011 г.
събота, 20 август 2011 г.
Първата крачка към твоя бъдещ успех ....поеми отговорността .
Когато човек се озове на дъното, всичките му мисли са насочени към това да обвинява всеки , абсолютно всеки в неговия живот - като се започне от родителите , учителите , приятелите , партньора , правителството , обществото и така нататък.
Това е първото нещо, върху което е добре да се замислим , когато болката , страданието и неуспехите ни следват в живота .
Първото и може би най-трудно нещо е да признаеш ,че сам си предизвикал всичко негативно в своя живот .
Затова реших днес да публикувам част от книгата "Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс .Тези мисли ми помагат в трудни моменти, дават ми сила да се изправя и да продължа ...
И така ....
"От този момент нататък поемам пълна отговорност за всичко, което се е случило в миналото ми. Разбирам, че първата стъпка към мъдростта е способността да призная, че съм оговорен за собствените си проблеми; като поема отговорност за миналите действия, аз ще бъда свободен да продължа към едно по-добро бъдеще, което сам ще избера.
Никога повече няма да обвинявам родителите си, съпругата си, началника или колегите си за настоящето положение. Няма да позволя нито образованието, нито липсата на такова, нито родословието или случайните възходи и падения от ежедневието да влияят отрицателно на бъдещото ми развитеи. Ако обвинявам за неуспехите си тези неконтролируеми сили, ще остана завинаги пленен в мрежата на миналото. Погледът ми е устремен напред. Няма да допусна минали събития да предопределят съдбата ми.
Поемам пълна отговорност за миналите си действия.
Настоящето ми състояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е следствие от решенията, които съм вземал досега. А решенията ми са били предопределени от моето мислене. Следователно настоящето ми съсътояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е пряко следствие от начина, по който мисля.
От днес ще започна да променям състоянието си - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - като променя начина си на мислене.
Ще мисля съзидателно, а не пораженски. Умът ми ще живее с решенията, които изграждат бъдещето ми, и няма да се крие в проблемите на миналото. Няма да търся утеха при онези, които са решили да се задоволят с постигнатото.
Когато се изправя пред възможност да взема решение, ще се възползвам от нея. Разбирам, че Бог не ме е създал така, че да вземам единствено правилни решения, но ми е дал способността да поправям погрешните. Емоционалните ми колебания няма да ме отклонят от крайната цел. Когато взема решение, ще го отстоявам. Животът ми няма да бъде извинение, а отстояване на собствения ми избор.
Поемам пълна отговорност. Аз съм господар на мислите си. Господар съм на емоциите си.
Ако в бъдеще се изкуша да се запитам "Защо точно аз?", веднага ще си отговоря: "А защо не?" Предизвикателствата са дар, те не са възможности за трупане на опит. Проблемите са неизменна част от живота на всички ни. Във времена на трудности и беди ще мисля не за проблемите, пред които съм изправен, а за това, че ми е дадена възможност за избор.
Съзнанието ми ще бъде ясно. Ще правя винаги верния избор. Бедите са подготовка за по-добри времена. Приемам да премина през тази подготовка. Защо точно аз ли? А защо не!
Поемам отговорност за своето минало. Господар съм на мислите си, господар съм на емоциите си и ще постигам сам бъдещите си успехи.
Поемам пълна отговорност."
"Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс
Това е първото нещо, върху което е добре да се замислим , когато болката , страданието и неуспехите ни следват в живота .
Първото и може би най-трудно нещо е да признаеш ,че сам си предизвикал всичко негативно в своя живот .
Затова реших днес да публикувам част от книгата "Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс .Тези мисли ми помагат в трудни моменти, дават ми сила да се изправя и да продължа ...
И така ....
"От този момент нататък поемам пълна отговорност за всичко, което се е случило в миналото ми. Разбирам, че първата стъпка към мъдростта е способността да призная, че съм оговорен за собствените си проблеми; като поема отговорност за миналите действия, аз ще бъда свободен да продължа към едно по-добро бъдеще, което сам ще избера.
Никога повече няма да обвинявам родителите си, съпругата си, началника или колегите си за настоящето положение. Няма да позволя нито образованието, нито липсата на такова, нито родословието или случайните възходи и падения от ежедневието да влияят отрицателно на бъдещото ми развитеи. Ако обвинявам за неуспехите си тези неконтролируеми сили, ще остана завинаги пленен в мрежата на миналото. Погледът ми е устремен напред. Няма да допусна минали събития да предопределят съдбата ми.
Поемам пълна отговорност за миналите си действия.
Настоящето ми състояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е следствие от решенията, които съм вземал досега. А решенията ми са били предопределени от моето мислене. Следователно настоящето ми съсътояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е пряко следствие от начина, по който мисля.
От днес ще започна да променям състоянието си - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - като променя начина си на мислене.
Ще мисля съзидателно, а не пораженски. Умът ми ще живее с решенията, които изграждат бъдещето ми, и няма да се крие в проблемите на миналото. Няма да търся утеха при онези, които са решили да се задоволят с постигнатото.
Когато се изправя пред възможност да взема решение, ще се възползвам от нея. Разбирам, че Бог не ме е създал така, че да вземам единствено правилни решения, но ми е дал способността да поправям погрешните. Емоционалните ми колебания няма да ме отклонят от крайната цел. Когато взема решение, ще го отстоявам. Животът ми няма да бъде извинение, а отстояване на собствения ми избор.
Поемам пълна отговорност. Аз съм господар на мислите си. Господар съм на емоциите си.
Ако в бъдеще се изкуша да се запитам "Защо точно аз?", веднага ще си отговоря: "А защо не?" Предизвикателствата са дар, те не са възможности за трупане на опит. Проблемите са неизменна част от живота на всички ни. Във времена на трудности и беди ще мисля не за проблемите, пред които съм изправен, а за това, че ми е дадена възможност за избор.
Съзнанието ми ще бъде ясно. Ще правя винаги верния избор. Бедите са подготовка за по-добри времена. Приемам да премина през тази подготовка. Защо точно аз ли? А защо не!
Поемам отговорност за своето минало. Господар съм на мислите си, господар съм на емоциите си и ще постигам сам бъдещите си успехи.
Поемам пълна отговорност."
"Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс
Един приятел ...
Един приятел
Под звездите повървях, разни чудеса видях - искаш ли да си ги разделим?
Мъничко любов събрах, малко болка, малко смях - искаш ли да си ги
разделим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Горе бях и долу бях, сто живота изживях - искаш ли да си ги разменим?
Вече много тайни знам, други - ти открил си сам, искаш ли да си ги
разменим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Остане ли ми тук един приятел и моето сърце остава тук!
Остане ли ми тук един приятел, ще остане тук и моето сърце!
Пазя всеки миг щастлив, имам хиляди мечти - искаш ли да ти ги подаря?
Всеки изгрев, всеки ден, всяко слънце пазя в мен - искаш ли да ти ги
подаря?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?..
Под звездите повървях, разни чудеса видях - искаш ли да си ги разделим?
Мъничко любов събрах, малко болка, малко смях - искаш ли да си ги
разделим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Горе бях и долу бях, сто живота изживях - искаш ли да си ги разменим?
Вече много тайни знам, други - ти открил си сам, искаш ли да си ги
разменим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Остане ли ми тук един приятел и моето сърце остава тук!
Остане ли ми тук един приятел, ще остане тук и моето сърце!
Пазя всеки миг щастлив, имам хиляди мечти - искаш ли да ти ги подаря?
Всеки изгрев, всеки ден, всяко слънце пазя в мен - искаш ли да ти ги
подаря?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?..
Имало едно време ...
Имало едно време ....
За всички семчици , които един ден стават големи дървета ...включително и аз :).
"Имало едно време, една мъничка семка и понеже била просто мъничка семка, никой не я забелязвал и не се интересувал от нея. По този начин, обхваната от чувство за малоценност, семчицата не отдавала голяма важност на съществуването си.
Тогава един ден я подхванал вятърът – по случайност или не, тя не знаела, но я подхвърлил безмилостно на откритото поле, под знойното слънце. Тя била объркана. Защо изобщо вятърът си бил направил труда? Но вместо така нужния отговор, получила само дъжд (като допълнение към слънцето); понякога той бил лек, ситен дъждец, но друг път се излизвал като бурен поток.
Така времето минавало. Няколко години по-късно семчицата забелязала пътник, отпочиващ си до нея.
“Господи, благодаря ти. Наистина имах нужда да си почина малко!” – чула тя от пътника.
“За какво говориш?” – учтиво попитала пътника. Мислела си, че човекът се шегува с нея. Разбира се тя била забелязала и други хора да сядат до нея и да си почиват, повече през последните години, но никой не бил говорил по този начин.
“Кой е това?” – казал мъжът.
“Аз съм, семката.”
“Семката?” Човекът погледнал към огромното дърво. “Шегуваш ли се с мен? Ти не си никаква семка. Ти си дърво. Гигантско дърво!”
“Наистина ли?”
“Да! Защо си мислиш, че хората се отбиват тук?”
“Защо идват тук все пак?” – попитала невинно семката.
“Да почувстват сянката ти! Не ми казвай, че не знаеш, че си пораснала с времето.”
Изминало малко време преди думите на пътника да достигнат до съзнанието на семката.
Тя, превърнала се в голямо дърво се усмихна за пръв път в живота си. Годините на безмилостни мъчения от страна на слънцето и дъжда най-накрая придобили смисъл.
“О, това означава, че вече не съм малка крехка семка. Не ми било писано да си отида незабелязано от този свят, а съм родена, за да освобождавам хората от тяхната отпадналост и умора. Сега не бих сменила живота си и за 1000 скъпоценни камъка!”"
Източник: http://www.positivespirit.net/
За всички семчици , които един ден стават големи дървета ...включително и аз :).
"Имало едно време, една мъничка семка и понеже била просто мъничка семка, никой не я забелязвал и не се интересувал от нея. По този начин, обхваната от чувство за малоценност, семчицата не отдавала голяма важност на съществуването си.
Тогава един ден я подхванал вятърът – по случайност или не, тя не знаела, но я подхвърлил безмилостно на откритото поле, под знойното слънце. Тя била объркана. Защо изобщо вятърът си бил направил труда? Но вместо така нужния отговор, получила само дъжд (като допълнение към слънцето); понякога той бил лек, ситен дъждец, но друг път се излизвал като бурен поток.
Така времето минавало. Няколко години по-късно семчицата забелязала пътник, отпочиващ си до нея.
“Господи, благодаря ти. Наистина имах нужда да си почина малко!” – чула тя от пътника.
“За какво говориш?” – учтиво попитала пътника. Мислела си, че човекът се шегува с нея. Разбира се тя била забелязала и други хора да сядат до нея и да си почиват, повече през последните години, но никой не бил говорил по този начин.
“Кой е това?” – казал мъжът.
“Аз съм, семката.”
“Семката?” Човекът погледнал към огромното дърво. “Шегуваш ли се с мен? Ти не си никаква семка. Ти си дърво. Гигантско дърво!”
“Наистина ли?”
“Да! Защо си мислиш, че хората се отбиват тук?”
“Защо идват тук все пак?” – попитала невинно семката.
“Да почувстват сянката ти! Не ми казвай, че не знаеш, че си пораснала с времето.”
Изминало малко време преди думите на пътника да достигнат до съзнанието на семката.
Тя, превърнала се в голямо дърво се усмихна за пръв път в живота си. Годините на безмилостни мъчения от страна на слънцето и дъжда най-накрая придобили смисъл.
“О, това означава, че вече не съм малка крехка семка. Не ми било писано да си отида незабелязано от този свят, а съм родена, за да освобождавам хората от тяхната отпадналост и умора. Сега не бих сменила живота си и за 1000 скъпоценни камъка!”"
Източник: http://www.positivespirit.net/
НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА !
Когато увехне цветето преди да разцъфти ,
Когато падне птицата преди да полети ,
Когато мракът светлината затъмни .
Когато спре земята преди да се завърти .
Когато те препънат преди да си прекрачил ти ,
...Когато те ударят преди глава да вдигнеш ти ,
Когато ти се плаче преди да си отворил очи ,
Когато ти се пее , а започваш да крещиш ...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !
Когато се удариш в решетката на твойта свобода ,
Когато мразиш силно , а мечтаеш любовта .
Когато падаш и си мислиш ,че летиш
Когато ти се пее и усещаш , че мълчиш .
Тогава...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !....
Когато падне птицата преди да полети ,
Когато мракът светлината затъмни .
Когато спре земята преди да се завърти .
Когато те препънат преди да си прекрачил ти ,
...Когато те ударят преди глава да вдигнеш ти ,
Когато ти се плаче преди да си отворил очи ,
Когато ти се пее , а започваш да крещиш ...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !
Когато се удариш в решетката на твойта свобода ,
Когато мразиш силно , а мечтаеш любовта .
Когато падаш и си мислиш ,че летиш
Когато ти се пее и усещаш , че мълчиш .
Тогава...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !....
събота, 13 август 2011 г.
Вярвам в теб!
Здравейте !
Днес съм на темата : Казвате ли на хората до вас, че вярвате в тях ?
Оказа се доста интересно нещо, казваме по-лесно "Обичам те!" /дори това става навик напоследък , без да сме осъзнали какво точно се крие като смисъл в тези думи /, от колкото "Вярвам в Теб !" ...а когато кажем за своите мечти ...по-скоро ти казват , че си луд ...от колкото , че вярвам в теб и в твоите възможности :).
Вярвам в Теб! ... може да бъде искрата , която да запали огънчето в сърцето на всеки човек. Може да те накара да повдигнеш погледа , забит до вчера в земята и да те накара да се усмихнеш , да се осмелиш да погледнеш към небесата ...Защо не ?
Преди време попаднах на един блог , който много ме впечатли , а аз споделям винаги с хората това , което ми е въздействало много ...Сега разбира се ще го споделя и с вас ...
...
"Това са едни от най-силните думи, които можеш да кажеш на някого, след „обичам те!” Имала съм щастието да са ми ги казвали и знам, че понякога могат да променят всичко.
Твърде често са ми казвали, че мечтите и идеите ми са наивни, нереални, невъзможни или неосъществими в български условия, обикновено дори без да дават обяснения защо смятат така. В повечето случаи мисля, че е било от загриженост да не се разочаровам, ако опитам и се проваля. Друг път ми се струва, че хората просто са свикнали да приемат, че смелите мечти са обречени, а това не е така.
Може би защото отвсякъде чуваме постоянно „Не!”, е толкова неочаквано, когато някой ти каже „Вярвам в теб! Можеш да се справиш. Опитай!” Дори е малко плашещо, защото започваш да си мислиш „Уау, някой всъщност вярва в мен… Ами ако наистина успея?!” Чувстваш се задължен да успееш или поне да опиташ, за да оправдаеш оказаното ти доверие и да не разочароваш човека, повярвал в теб. Дори и да знаеш, че няма начин този човек да разбере дали си успял или не, пак изпитваш известно задължение към него.
Вярно е, че нямаш нужда от чуждото одобрение, за да успееш, но понякога думите „Вярвам в теб” са ти необходими, за да можеш самият ти да повярваш в себе си. Защото за да ти каже някой тези думи, значи е открил в теб нещо различно, нещо, което му подсказва, че може да ти има доверие и че точно ти ще успееш. Да вярваш в себе си е прекрасно и изключително важно, но понякога е нужен и някой външен човек, който в трудните мигове на колебание, когато всички ти казват „Няма да стане!”, да ти прошепне „Вярвам, че е възможно!” и да ти върне надеждата.
Не убивай чуждите мечти със своето „Няма начин!” още преди да си ги чул и да си им дал шанс да полетят. По-добре да повярваш в нечии мечти и да му подадеш ръка да се изправи след евентуален провал, отколкото цял живот да се опитваш да разсейваш съжалението му за това, че никога не е пробвал. По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.
...
Източник :
Вярвам в теб!
Днес съм на темата : Казвате ли на хората до вас, че вярвате в тях ?
Оказа се доста интересно нещо, казваме по-лесно "Обичам те!" /дори това става навик напоследък , без да сме осъзнали какво точно се крие като смисъл в тези думи /, от колкото "Вярвам в Теб !" ...а когато кажем за своите мечти ...по-скоро ти казват , че си луд ...от колкото , че вярвам в теб и в твоите възможности :).
Вярвам в Теб! ... може да бъде искрата , която да запали огънчето в сърцето на всеки човек. Може да те накара да повдигнеш погледа , забит до вчера в земята и да те накара да се усмихнеш , да се осмелиш да погледнеш към небесата ...Защо не ?
Преди време попаднах на един блог , който много ме впечатли , а аз споделям винаги с хората това , което ми е въздействало много ...Сега разбира се ще го споделя и с вас ...
...
"Това са едни от най-силните думи, които можеш да кажеш на някого, след „обичам те!” Имала съм щастието да са ми ги казвали и знам, че понякога могат да променят всичко.
Твърде често са ми казвали, че мечтите и идеите ми са наивни, нереални, невъзможни или неосъществими в български условия, обикновено дори без да дават обяснения защо смятат така. В повечето случаи мисля, че е било от загриженост да не се разочаровам, ако опитам и се проваля. Друг път ми се струва, че хората просто са свикнали да приемат, че смелите мечти са обречени, а това не е така.
Може би защото отвсякъде чуваме постоянно „Не!”, е толкова неочаквано, когато някой ти каже „Вярвам в теб! Можеш да се справиш. Опитай!” Дори е малко плашещо, защото започваш да си мислиш „Уау, някой всъщност вярва в мен… Ами ако наистина успея?!” Чувстваш се задължен да успееш или поне да опиташ, за да оправдаеш оказаното ти доверие и да не разочароваш човека, повярвал в теб. Дори и да знаеш, че няма начин този човек да разбере дали си успял или не, пак изпитваш известно задължение към него.
Вярно е, че нямаш нужда от чуждото одобрение, за да успееш, но понякога думите „Вярвам в теб” са ти необходими, за да можеш самият ти да повярваш в себе си. Защото за да ти каже някой тези думи, значи е открил в теб нещо различно, нещо, което му подсказва, че може да ти има доверие и че точно ти ще успееш. Да вярваш в себе си е прекрасно и изключително важно, но понякога е нужен и някой външен човек, който в трудните мигове на колебание, когато всички ти казват „Няма да стане!”, да ти прошепне „Вярвам, че е възможно!” и да ти върне надеждата.
Не убивай чуждите мечти със своето „Няма начин!” още преди да си ги чул и да си им дал шанс да полетят. По-добре да повярваш в нечии мечти и да му подадеш ръка да се изправи след евентуален провал, отколкото цял живот да се опитваш да разсейваш съжалението му за това, че никога не е пробвал. По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.
...
Източник :
Вярвам в теб!
вторник, 9 август 2011 г.
Магазинът на Бог
Магазинът на Бог
/от нета /
Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог.
- Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно.
- Да, това съм Аз – отвърнал Бог.
- А какво мога да си купя от теб? – попитала жената.
- От мен може да се купи всичко – бил отговорът.
- В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея.
- Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената.
- Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.
/от нета /
Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог.
- Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно.
- Да, това съм Аз – отвърнал Бог.
- А какво мога да си купя от теб? – попитала жената.
- От мен може да се купи всичко – бил отговорът.
- В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея.
- Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената.
- Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.
Ценни мисли за Живота /от нета/
1.Да трупам опит и преживявания , а не вещи.
2.За да поддържам жива и пълноценна връзката , всяка отрицателна забележка да уравновесявам с 5 положителни.
3.Реалността е доста различна за всеки.
4.Позитивното мислене не е да отричаш действителността.
5.Ако искаш да имаш нещо , което никога не си имал, може би трябва да направиш нещо което никога не си правил!
6.Да бъдеш щастлив е един от начините да бъдеш мъдър.
7.Трябва още пътища аз да измина, по каменисти места да вървя, в тъмни пещери
да надничам, и после по скали да пълзя, да изкача високи била и от тях да тръгна нагоре! Д. Патън
8. Небесата ни гледат .
9.Човек никога не е чак толкова беден,за да не може да даде една нежна ласка,една топла прегръдка,една мила целувка...
Няма по - голямо богатство от това,защото обич не можем да си купим!
Дори и да притежаваме всичките пари на този свят!
10. Всеки прави грешки, но живота не идва с инструкции. Нали за това са грешки от тях да се поучим...Често прощаваме, когато не трябва...Често затваряме очите си за неща, които са очевадни...Често допускаме да ни наранят отново и отново...Често просто не ти стига малко просто до кажеш ДОСТАТЪЧНО...Често несъзнателно нараняваме хора, които ни го заслужават...За това винаги цени истинските хора до себе си.Тези които те обичат такъв какъвто си и тези, които ще са до теб, когато отвориш очите си за реалността! И не забравяй, че живота поставя всеки на мястото му и накрая всеки получава това, което заслужава!
11."Често напоследък наблюдавам следното явление - когато хората попаднат в полето на някой, чийто начин на живот, мислене, светоусещане им е непознат, непонятен, нов и различен от рамките, догмите и убежденията с които са свикнали...то тези хора изведнъж рязко се отдръпват. СТРАХ!
Това новото им е непонятно, различава се от стадния принцип и им носи несигурност и дискомфорт. Защото на клетъчно ниво те знаят, че този човек води промяна със себе си. И страхът изплува! Удобните рамки и наложени убеждения са разклатени, а хората усещат несигурност в тъй илюзорната зона на комфорт.
Другият често срещан отговор на ниската вибрация на страха, освен отдръпването е противопоставяне, оспорване, дори обида и презрение. Но няма лошо, нормално е, разбирам :-) Сами сме си наложили и закодирали страхът от промяна и просветление. И това беше уместно - в старата енергия. Но вече е време да се промени, сега МОЖЕМ да го променим :-)
Та ако попаднете на такъв човек - радвайте се, че сте привлякли промяна в живота си. Използвайте това огледало, защото вероятно е най-ценното, което сте срещали до момента в този живот. И рано или късно, в най-неочаквания момент, страхът ще се пропука... и ще освободи място за светлина.
Казвам ви, търсете и ценете случванията и хората, които ви карат да се чувствате несигурни и нестабилни... защото внасяйки неразбория в текущото понятие за реалността и излизайки от илюзорното усещане за стабилност и комфортната зона, всъщност позволявате на вашия Висш Аз да намери най-точния за вас път.
~ Аз"-Martina Genkova-Ivanova.
12.
2.За да поддържам жива и пълноценна връзката , всяка отрицателна забележка да уравновесявам с 5 положителни.
3.Реалността е доста различна за всеки.
4.Позитивното мислене не е да отричаш действителността.
5.Ако искаш да имаш нещо , което никога не си имал, може би трябва да направиш нещо което никога не си правил!
6.Да бъдеш щастлив е един от начините да бъдеш мъдър.
7.Трябва още пътища аз да измина, по каменисти места да вървя, в тъмни пещери
да надничам, и после по скали да пълзя, да изкача високи била и от тях да тръгна нагоре! Д. Патън
8. Небесата ни гледат .
9.Човек никога не е чак толкова беден,за да не може да даде една нежна ласка,една топла прегръдка,една мила целувка...
Няма по - голямо богатство от това,защото обич не можем да си купим!
Дори и да притежаваме всичките пари на този свят!
10. Всеки прави грешки, но живота не идва с инструкции. Нали за това са грешки от тях да се поучим...Често прощаваме, когато не трябва...Често затваряме очите си за неща, които са очевадни...Често допускаме да ни наранят отново и отново...Често просто не ти стига малко просто до кажеш ДОСТАТЪЧНО...Често несъзнателно нараняваме хора, които ни го заслужават...За това винаги цени истинските хора до себе си.Тези които те обичат такъв какъвто си и тези, които ще са до теб, когато отвориш очите си за реалността! И не забравяй, че живота поставя всеки на мястото му и накрая всеки получава това, което заслужава!
11."Често напоследък наблюдавам следното явление - когато хората попаднат в полето на някой, чийто начин на живот, мислене, светоусещане им е непознат, непонятен, нов и различен от рамките, догмите и убежденията с които са свикнали...то тези хора изведнъж рязко се отдръпват. СТРАХ!
Това новото им е непонятно, различава се от стадния принцип и им носи несигурност и дискомфорт. Защото на клетъчно ниво те знаят, че този човек води промяна със себе си. И страхът изплува! Удобните рамки и наложени убеждения са разклатени, а хората усещат несигурност в тъй илюзорната зона на комфорт.
Другият често срещан отговор на ниската вибрация на страха, освен отдръпването е противопоставяне, оспорване, дори обида и презрение. Но няма лошо, нормално е, разбирам :-) Сами сме си наложили и закодирали страхът от промяна и просветление. И това беше уместно - в старата енергия. Но вече е време да се промени, сега МОЖЕМ да го променим :-)
Та ако попаднете на такъв човек - радвайте се, че сте привлякли промяна в живота си. Използвайте това огледало, защото вероятно е най-ценното, което сте срещали до момента в този живот. И рано или късно, в най-неочаквания момент, страхът ще се пропука... и ще освободи място за светлина.
Казвам ви, търсете и ценете случванията и хората, които ви карат да се чувствате несигурни и нестабилни... защото внасяйки неразбория в текущото понятие за реалността и излизайки от илюзорното усещане за стабилност и комфортната зона, всъщност позволявате на вашия Висш Аз да намери най-точния за вас път.
~ Аз"-Martina Genkova-Ivanova.
12.
неделя, 7 август 2011 г.
Птицата
Птиците
обичат простора!
Птиците
...се реят в синевата!
Птиците
летят високо!
Над дребните неща,
над завистта
и злобата…
Над малките хорица,
над празните погледи,
над подлите душици…
Птиците се носят
върху крилете на мечтите!
Птиците се издигат
от усмивките в очите!
Птиците покоряват
пространството със любовта си!
Погледът им стига далече
напред и нагоре,
даряват радост,
и надежда,
и копнежи…
Птиците са волни
и свободни!
Птиците обичат
вятъра и слънцето!
Птиците са от
бога благословени!
Далече се носи песента им,
има в нея магия,
има в нея живот
има вълшебство,
което стопля душите
и пълни с вяра и копнеж очите.
Какво е птица без криле ?
Една погубена мечта,
една угаснала надежда,
една всепоглъщаща сълза…
Автор : Славка Петкова Тодорова (ябълков цвят)
обичат простора!
Птиците
...се реят в синевата!
Птиците
летят високо!
Над дребните неща,
над завистта
и злобата…
Над малките хорица,
над празните погледи,
над подлите душици…
Птиците се носят
върху крилете на мечтите!
Птиците се издигат
от усмивките в очите!
Птиците покоряват
пространството със любовта си!
Погледът им стига далече
напред и нагоре,
даряват радост,
и надежда,
и копнежи…
Птиците са волни
и свободни!
Птиците обичат
вятъра и слънцето!
Птиците са от
бога благословени!
Далече се носи песента им,
има в нея магия,
има в нея живот
има вълшебство,
което стопля душите
и пълни с вяра и копнеж очите.
Какво е птица без криле ?
Една погубена мечта,
една угаснала надежда,
една всепоглъщаща сълза…
Автор : Славка Петкова Тодорова (ябълков цвят)
Абонамент за:
Публикации (Atom)