Празни души с големи амбиции... все по-често явление...
"Амбицията? Тя никога не е причина за проблема, тя е негов симптом. Амбицията се ражда в в душа, в която зрее празнина, в сърце, което боли от самота, в сърце, което се е изгубило...
Когато загърбиш човешкото у себе си, се обричаш на живот без смисъл. Мислиш, че си по-различен и заслужаваш нещо повече. Един ден обаче усещаш грозната празнина, изпълваща те отвътре. Съзнаваш, че нещо ти липсва, но не знаеш какво. Не знаеш дори, че някога си го имал. Тогава идва амбицията. Първият успех носи наслада, вторият също. Бориш се да не изтървеш третия, защото успехът се превръща в единственото, което ти носи наслада.
И така минават години, докато не идва ден, в който нещо те кара да се обърнеш и с ужас да разбереш, че зад теб и пред теб няма нищо. Сам и празен си както в началото. Разликата е само в напълно изтеклите години, разпадащите се илюзии и неспособността да се върнеш назад..."
(Анатомия на илюзиите, Л. Филипова) via Miroslav Ivanov
четвъртък, 19 януари 2012 г.
ИЗПОВЕД НА ЕДНА ФЕЯ
Понякога навярно си уморен от мен.
От моя свят. От мойто не...порастване.
И от това,че жълтото не си е просто жълто,
а е "цветяно жълто, с вкус на праскови",
и че колите са бръмчащи пеперуди,
летящи над асфалтови поляни,
и от безсънните ми нощи,
и от това,че ставам рано,
и от това,че роклята ми е на точки,
и че обичам Аладин и Шрек,
и предпочитам мляко или чай,
вместо да си "умирам" за кафе,
от гълъбите на терасата,
от елфите във дланите ми сгушени,
и от професията ми...на фея..,
от залезите ми божурно-теменужени,
от изгревите,дето според теб,
съвсем на нищо не миришат,
а те ухаят целите на синьо,
обаче ти не знаеш как да дишаш.
И също сигурно си уморен когато плача без причина,
или се смея,ей така, или и двете едновременно.
В комбина. Навярно ти е писнало от моя свят.
И казваш ми,че в приказки не можело да се живее...
Обаче, тука мисля, че грешиш.
Аз превъзходно го умея!
Недей да искаш да се променя,
защото вероятно ще ти липсвам.
Светът ти ще потъне в сивота
...когато феята отлитне.
от нета
От моя свят. От мойто не...порастване.
И от това,че жълтото не си е просто жълто,
а е "цветяно жълто, с вкус на праскови",
и че колите са бръмчащи пеперуди,
летящи над асфалтови поляни,
и от безсънните ми нощи,
и от това,че ставам рано,
и от това,че роклята ми е на точки,
и че обичам Аладин и Шрек,
и предпочитам мляко или чай,
вместо да си "умирам" за кафе,
от гълъбите на терасата,
от елфите във дланите ми сгушени,
и от професията ми...на фея..,
от залезите ми божурно-теменужени,
от изгревите,дето според теб,
съвсем на нищо не миришат,
а те ухаят целите на синьо,
обаче ти не знаеш как да дишаш.
И също сигурно си уморен когато плача без причина,
или се смея,ей така, или и двете едновременно.
В комбина. Навярно ти е писнало от моя свят.
И казваш ми,че в приказки не можело да се живее...
Обаче, тука мисля, че грешиш.
Аз превъзходно го умея!
Недей да искаш да се променя,
защото вероятно ще ти липсвам.
Светът ти ще потъне в сивота
...когато феята отлитне.
от нета
Абонамент за:
Публикации (Atom)