Т Е Р Р А - МАЛЪК ЦЕНТЪР НА СВЕТЛИНАТА


Т - топлина , търпение , творчество , Творец , тишина , търсене , тайна , трансформация

Е - емпатия , еуфория , единение , единство , еволюция ,енергия , единомислие

Р - развитие , работа , разширение

Р - радост , разумност , рисуване

А - алтернатива , артистичност

Точно както лотоса може да съществува в мътна вода, без да е замърсен, така мъдростта може да съществува в един нечист свят, без да се зарази....

Кръпките на моята душа - поезия

КРЪПКИТЕ НА ДУШИТЕ

Всяка кръпка се ражда със болка
от забита дълбоко игла.
Колко скъсани пориви, колко...
И несбъднати - колко дела?
Младостта ни облича във дреха
светлосиня, подобна на свод.
Не познаваме плач и утеха
и се смеем на цъфнал живот.
Светят извори в нас, неоткрити,
а мечтите са цяло тесте.
Не познала скръбта, синините,
в синя радост душата расте.
Идва миг на погрешната стъпка
и залитайки, падаме в стрес.
Вече имаме нужда от кръпка
и убожда ни опит злочест.
Злепоставящ, белее конецът.
Побеляват младежки коси.
С тъжни притчи се ражда мъдрецът.
Тъжен дъжд от небето роси.
Преминават в душите ни тръпки -
как безгрешни преди сме били.
Старостта ни посреща във кръпки,
със кълбета конци и игли.
И тогава се пълнят очите
със сълзи от въздишки и плач.
А протегнал ръце от звездите
Бог е нашият мъдър шивач.

Ясен Ведрин

http://www.vedrin-poetry.org/d_verse_31.htm


*********************************************************************************************

Аз съм малката, знаеш ли, дето никога няма
да порасне изобщо, въобще...
Нека другите бъдат до небето голями,
аз оставам до края дете...
И светът ме очаква, точно толкова малка –
да открия великите тайни...
А мечтите се сбъдват просто някъде, някога,
и ще вярвам във тях до безкрайност...
Ще рисувам слънца, и звезди, и дъга
точно в твоя намръщен прозорец!
Да, това съм аз, малката, и какво от това –
нека с товйта голямост поспоря...
Нека в твоята шепа докрай да се скрия,
ако искаш сбери ме в небето си,
И мечтай, и мълчи, и се смей, и разбирай –
тъй, по моему, първо в сърцето си...

irini Мира Дойчинова
***********************************************************************************************

ЕДНА ПРЕГРЪДКА

ЕДНА прегръдка стопли ми сърцето,
когато не очаквах нищо аз...
Една прегръдка - засия под мен небето,
а беше сив, нормален, скучен час...

И БЕШЕ пролет, птиците пропяха
(навън се тихо сипеше снегът),
депресията и умората във мен умряха,
щастлив и ведър грееше в лицето ми денят...

А БЕШЕ си една прегръдка само,
(и няколко прошепнати слова ;)),
ЕДНА прегръдка само беше,
а сякаш че получил бях СВЕТА...

Боян Иванов

********************************************************************************************************

Аз идвам в тишината ти. Сама.
Не бях жена. Приличах на стихия.
Прогоних всяко късче тъмнина
със силата на обич и магия...
Не си мисли, че съм безкрайно смела.
Събрах във шепа всичкия си страх.
И тъй, едничка, както аз умея
в душата ти без дъх се разпилях...
Не ми отвръщай. Няма да те питам.
Любов ли е – тя отговор не иска.
Но нейде в небесата й са скрити
изплакани и измълчани истини...
Умея да ги чувам. И не крия,
че радост и тъга се раждат в мене.
Видя ли ме? Приличам на стихия,
в която са избухвали вселени...
И идвам в тишината ти. Сама.
На пръсти стъпвам. Много ме е страх.
Валят звезди... Живея за това –
чрез мен, да се откриваш в тях...
И може би във този кръговрат,
когато нищо се прелива с всичко,
не съм жена, а целият ти свят,
във който ще си винаги обичан.

irini

Защо много връзки и взамоотношения се разпадат ?

Много връзки се разпадат в следствие на енергийните промени.

За да просъществува една връзка, трябва да има резонанс на енергията между участващите в нея. Това важи за всички взаимоотношения, не само за любовните. Когато даден човек напредне и така достигне до ново ниво на резонанс на светлината, но другият във връзката не се е променил, ще видите, че те вече не резонират със същата честота. Това се случва при много бракове сега, защото единият от партньорите е все още в старата енергия на „аз съм половината на една двойка, нуждая се от теб да ми дадеш мъжкия или женския аспект, който не притежавам, и заедно ние сме едно цяло“. В същото време, другият партньор осъзнава,че той или тя е едно завършено цяло и вече въплъщава и двата аспекта. Разбирате ли какво ще направи това с един брак или връзка между партньори – всеки един гледа на ситуацията от различни нива на съзнание. Новото и по-висше разбиране за взаимоотношенията се основава на усещането за собствена пълнота и завършеност. Иначе казано „аз избирам да споделя моята завършеност с теб, но нямам нужда от теб, за да бъда завършен“.

Всичко ще се промени, но всичко, което е реално и изпълнено с истина, просто ще се прояви на по-високо ниво.

http://www.dar-center.com/article/?article=1499

Нашият най-голям страх не е това, че сме неадекватни.
Нашият най-голям страх е, че сме неизмерно силни.
Светлината в нас, а не тъмнината в нас е това, което ни плаши.
Ние се питаме: "Кой съм аз, че да съм брилянтен,
великолепен, талантлив, легендарен. Всъщност, кой си ти,
че да не си това? Ти си дете на Бога. Това да се правиш на незначителен,
не дава нищо на света. Няма нищо просветлено в това да се свиваш така,
че другите около теб да се чувстват несигурни.
Ние сме предопределени да сияем, както сияят децата.
Ние сме родени, за да проявим славата на Бог, който е в нас.
То не е само в някои от нас, то е във всеки.
И като позволяваме на вътрешната си страна да засияе,
ние несъзнателно позволяваме на другите да направят същотото.
И когато сме се освободили от собствения си страх,
само нашето присъствие автоматично освобождава другите."

Нелсън Мандела

За празните души и амбициите...

Празни души с големи амбиции... все по-често явление...


"Амбицията? Тя никога не е причина за проблема, тя е негов симптом. Амбицията се ражда в в душа, в която зрее празнина, в сърце, което боли от самота, в сърце, което се е изгубило...
Когато загърбиш човешкото у себе си, се обричаш на живот без смисъл. Мислиш, че си по-различен и заслужаваш нещо повече. Един ден обаче усещаш грозната празнина, изпълваща те отвътре. Съзнаваш, че нещо ти липсва, но не знаеш какво. Не знаеш дори, че някога си го имал. Тогава идва амбицията. Първият успех носи наслада, вторият също. Бориш се да не изтървеш третия, защото успехът се превръща в единственото, което ти носи наслада.
И така минават години, докато не идва ден, в който нещо те кара да се обърнеш и с ужас да разбереш, че зад теб и пред теб няма нищо. Сам и празен си както в началото. Разликата е само в напълно изтеклите години, разпадащите се илюзии и неспособността да се върнеш назад..."

(Анатомия на илюзиите, Л. Филипова) via Miroslav Ivanov

ИЗПОВЕД НА ЕДНА ФЕЯ

Понякога навярно си уморен от мен.
От моя свят. От мойто не...порастване.
И от това,че жълтото не си е просто жълто,
а е "цветяно жълто, с вкус на праскови",
и че колите са бръмчащи пеперуди,
летящи над асфалтови поляни,
и от безсънните ми нощи,
и от това,че ставам рано,
и от това,че роклята ми е на точки,
и че обичам Аладин и Шрек,
и предпочитам мляко или чай,
вместо да си "умирам" за кафе,
от гълъбите на терасата,
от елфите във дланите ми сгушени,
и от професията ми...на фея..,
от залезите ми божурно-теменужени,
от изгревите,дето според теб,
съвсем на нищо не миришат,
а те ухаят целите на синьо,
обаче ти не знаеш как да дишаш.
И също сигурно си уморен когато плача без причина,
или се смея,ей така, или и двете едновременно.
В комбина. Навярно ти е писнало от моя свят.
И казваш ми,че в приказки не можело да се живее...
Обаче, тука мисля, че грешиш.
Аз превъзходно го умея!
Недей да искаш да се променя,
защото вероятно ще ти липсвам.
Светът ти ще потъне в сивота
...когато феята отлитне.

от нета

Когато създавахме света

Беше ми самотно да бъда само Един.

Затова направих така, че да станем двама.

И после дойде ти.

Ти бе най-прекрасното същество с невинните си очи,

но аз те обичах отдалече, и все пак тъй отблизо.

Любовта ми бе непостижима за теб.

Ти не знаеше, че те гледах през очите на всеки срещнат,

ти не разпознаваше гласа ми в шума на вятъра.

Ти мислеше, че Земята е само пръст и камъни,

не разбираше, че те са моето тяло.

Когато заспиваше, ние се срещахме в сърцето ти

и нашите души се любеха като Един.

С такава радост ние сътворихме нови светове.

Но когато се събудеше, ти не си спомняше нищо.

Мислеше си: Това е просто сън.

И за теб настъпваше още един самотен ден.

Но в твоето сърце аз винаги ще те очаквам, любов моя.

Защото истината за нашата обич и за Цялото е вечна.

Нашата обич е Матрицата на Всичко, Което Е.

Спомни си, моя любов,

в сърцето ти аз вечно ще те чакам,

в онова мъничко кътче на сърцето.

Друнвалo

Всяка Жена е....

Всъщност,

Всяка Жена е едно малко Дете...

Тя обича да се държи детински понякога.
...Иска мъжът да я обгрижва с най-нежните си ласки,
Такива, каквито той би проявил към своето дете.
Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно,
И да внимава, по никакъв начин да не я нарани.
Но въпреки детското в нея, всяка жена иска
Да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана.
Затова, позволявай на Жената да проявява детинство,
Но никога не я приемай като дете...

Всъщност,
Всяка Жена е изключително Силна...
Понякога дори е много по-силна от мъжа.
Но тя не обича да показва тази своя сила винаги.
Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си.
Това й носи спокойствие и увереност.
Понякога това, което може и сама да свърши
го оставя и очаква да го направи мъжът.
Това я кара да се чувства още повече Жена!
А и проверява колко е силата на мъжа до нея.
Но, ако Жената е решена да покаже своята сила,
Тогава нищо не е в състояние да я спре или откаже.
И ако тя си е наумила да направи нещо,
Знай, че непременно ще го стори...

Всъщност,
Всяка Жена е Любима...
Винаги носи любовта в себе си.
Трудно се разделя със скъпите за нея хора,
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича!
За да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
Което вече е приело сърцето й.
Но тя никога не може да бъде накарана
Насила да обикне някого.
Затова, дори лесно да спечелиш сърцето й,
Ако не успееш да извоюваш място в мислите й,
Във всеки един момент може да те изостави.
Разбира се, има и Жени, които не си тръгват,
Въпреки че не обичат мъжа, с когото са.
Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание,
Което те често не успяват да преодолеят...

Всъщност,
Всяка жена е Сама...
Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно
И тя да бъде твоя изцяло.
Тя си има един отделен, нейн си свят,
В който винаги е сама.
Тя не допуска никой да влезе в него
И не съществува ключ, който е в състояние
Да отвори вратите на този свят.
Самотата е нейното убежище!
И всяка Жена сама си решава,
Кога ще се спотаи в него
И колко време ще остане там.
Ако се опиташ насила да я изведеш,
Докато тя се крие в своя свят,
Рискуваш да я загубиш завинаги...

Всъщност,
Всяка жена е Умна...
Един мъж не може дори да си представи,
На какво е способна една Жена.
Въображението и възможностите й нямат предел!
Но за да ги извади на показ,
Трябва да е открила Мъжа на живота си!
Тя не пилее нахалост тези свои способности,
Пази ги единствено и само за своя Мъж.
И ако Ти си успял да се превърнеш в
Истинския Мъж на Една Жена,
Значи действително си голям късметлия!
Защото от този момент нататък,
Животът ти никога няма да бъде посредствен...

Всъщност,
Всяка Жена е Живот!
Защото всичко в този живот добива смисъл
Само, ако Жената присъства в него!
Дори и такива обикновени неща,
Като храненето или пиенето на вода...

Защото:
Водата, която пиеш от ръката на Една Жена
И водата, която ти сам си наливаш,
Никога не са с един и същи вкус.
Ти можеш ли да усетиш разликата?
Ако успяваш да я уловиш,
Значи ти си истински Щастливец!
Ако ли не – за съжаление, ти не Живееш...

C. Dundar
СПОДЕЛЕНО от АНТОНИ ГЕОРГИЕВ В ГРУПАТА "Живота и любовта"
https://www.facebook.com/?ref=tn_nonslim#!/groups/139762172744931/permalink/270324089688738/