СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Чрез Пими Ангел
Позитивното мислене не е да отричаш реалността
Често хората питат:
„Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват „лоши" неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам."

Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене се смята създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.


* Какво е всъщност е позитивното мислене?

Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само „хубави" неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…

Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези „лоши" неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможност да израснем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.

Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е „когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада".

Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.

Заблудите за позитивното мислене:

* Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно, когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.

Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не да потискаш чувствата си и да си казваш – „много съм добре, всичко е прекрасно", а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.

* Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се случи, че ще дойде „месията" и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.

* Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя „сценарий". Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко „непредвидено" събитие като възможност.

* Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: „Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н." Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: „Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор."

* Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.

* Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.

Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такива, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение, действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.

Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.
Изборът, който имаме:

* Ако сте загубили примерно близък човек :

- можете да се заровите в скръбта си и да не допускате повече радост в живота си.

- а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте преживяли заедно и сте научили един от друг.

* Ако сте загубили работата си или пари:

- можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.

- а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.

* Ако сте покосени от някаква болест:

- можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.

- а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените всичко, което преди не сте забелязвали.

Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.

Всяко „зло" , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.

Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.

Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне „проблем".

Всеки може да каже, че е позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.

Но истински позитивен е човек, когато казва ДА и на „проблемите си", когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.

Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.



http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/pozitivno_mislene/
***
10 вдъхновяващи мисли за трудни моменти
Всеки среща трудности в живота си, но понякога тези трудности могат и да ни вдъхновят да дадем най-доброто от себе си, да намерим собствен път към щастието, дори да надскочим самите себе си. Може би тези вдъхновяващи мисли ще ви помогнат да намерите сили в себе си, за да се справите с предизвикателствата, а може би даже ще ви вдъхновят да помогнете и на другите хора около вас, когато изпитват трудности.

1. Това че си разорен/а не означава, че си негоден/негодна

Разорението не те прави повреден/а, а загубата на пари не е същото, като да загубиш самия/самата себе си.

2. Може да имаш по-малко в сравнение с някой друг, но това не те прави по-незначителен/по-незначителна

Не трябва да бъкаш понятията - имането на повече не е същото, като да бъдеш повече, а какво притежаваш не е критерии за това какво представляваш.

3. Забави малко крачка и вкуси живота

Както казва народа - "Който бърза далече не стига". Колкото повече бързаш, толкова по-бързо ще отмине и живота ти.

4. Молитвата създава нови пътища

И не само създава нови пътища пред нозете ти, ами и превръща камъните, които те препъват в тухли, с които можеш да градиш.

5. Да си смел/а не означава да нямаш никакви страхове

А означава да успееш да се изправиш срещу страховете си и да ги надвиеш.

6. Прегърни бъдещето

Ако си твърде зает/а да се ровиш в миналото няма да можеш да прегърнеш бъдещето си. Не позволявай на миналото да отвлича бъдещето ти.

7. Единственото постоянно нещо е промяната.

Всичко тече и се променя. Тези твой трудности също ще преминат.

8. Ако искаш да промениш света започни първо от себе си.

Ти си движещия фактор в твоя живот. Прави каквото е по силите ти и никога не се предавай.

9. Бъди щастлив/а

Трудните моменти не са оправдание за това да бъдеш жесток/а към себе си. Намери сили да бъдеш оптимист/ка и прегърни щастието.

10. Ти си велик/а

За да си велик/а не е нужно всичко в живота ти да бъде наред, защото величието е вътрешно усещане.

Автор: Noah benShea

***
"Когато определяме някого за мъдър човек, трябва преди това да сме се убедили, че неговата мъдрост стига дотам, че да включва и любовта като основа на своите действия. Като трупа знания - с любов да ги събира; като има умения - с любов да ги използва; като живее с хората - с любов да ги обгражда. Само такъв човек, който има наред със знанията си и любов, може да бъде мъдър, защото той ще използва знанията си за доброто на хората."
чрез приятел от ФБ

***

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.
http://www.pozitivnoto.info/2011/03/40-pravila-na-liubovta-elif-shafak.html

***
Следващата информация , която споделям с вас е от страниците на Фейсбук
чрез Aneta Maian:

"ТАЙНАТА НА ДУХОВНОТО САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Много често най-важният човек на когото трябва да простите, сте самите вие. Понякога вярваме, че не заслужаваме тази прошка. Вглеждаме се в човешката част от себе си и решаваме, че не сме достатъчно добри. Но ние не сме тук, за да усъвършенстваме тази човешка част. Тук сме, за да дадем свобода на своето вътрешно величие и да приемем пълния потенциал на духовната си същност.

Всеки от нас е правил грешки и трябва да се свържем с болката, която вероятно сме причинили на другите. Необходимо е да почувстваме с цялото си сърце, разкаянието което убеждава душата ни никога вече да не нараняваме по този начин друго човешко същество. И след това трябва да продължим напред.

Независимо какви са нашите грешки, това което сме направили, е било най-доброто, на което сме били способни в този момент. Сега е време да простим на себе си, да вземем в ръце своя живот. Всички притежаваме този потенциал, но невинаги сме го приемали.

Една от причините да ни е толкова трудно да простим на себе си и да се приемем каквито сме е, че много от нас са били подценявани и осмивани като деца.

Тези, които са ни нападали, може би са били безпощадни в своето осъждане. "Книга на Откровенията", която е драма на първообразите, говори за този, който обвинява нашите братя, "обвинявал ги ден и нощ пред нашия Бог". Порицаващият нашите братя е архетип на тези, които имат навик да критикуват и да обвиняват другите.

Когато се изправим пред подобни обвинения, погрешно започваме да вярваме, че просто не сме достойни да бъдем обичани. Когато към нас са отправени подобни критични забележки, това което невинаги осъзнаваме е , че нашите нападатели имат необходимост да критикуват и да обвиняват другите.

Когато се изправим пред подобни обвинители, ние погрешно започваме да вярваме, че просто не сме достойни да бъдем обичани. Когато към нас са отправени подобни критични забележки, това, което ние невинаги осъзнаваме е, че нашите нападатели имат необходимост да критикуват, да роптаят и да ни унижават, за да може самите те да се почувстват добре по отношение на себе си.

Със сигурност можем да извлечем полза от конструктивната критика, но твърде често обществото се съсредоточава върху негативното. Обикновено гледаме хората и мислено ги критикуваме. Не харесваме дрехите им, веждите им или формата на техните очила. Учили са ни да сравняваме себе си и другите с един недостижим идеал, вместо да използваме великия дар на зрението, за да видим в себе си и в другите присъствието на Духа и да му отдадем почитта си.

Учили са ни, че за да бъдем приети и обичани, ние трябва да отговаряме на тези външни стандарти. И въпреки всичко, истинския копнеж на душата ни е да бъдем обичани, заради вътрешната ни същност, а не заради нашата личност, външния вид или постиженията, които имаме.

"Не е моя работа да мотивирам играчите...
Моята работа е да не ги демотивирам." - Лу Холц

Помня един ден, когато се разхождах по улицата със съпруга ми Марк, как той прояви своята любов към мен - към истинската мен. Той каза: "Елизабет, обичам душата ти". Помня как се разплаках. Защото за пръв път през живота си бях срещнала някой, който беше способен да надникне в душата ми - както и във всички мои грешки и проблеми - и който ме обичаше точно такава, каквато бях. Той ме обичаше, не защото бях съвършена или несъвършена, а защото бях себе си.

Всеки път, когато критикуваме всъщност разпъваме на кръст Бог, който е във всеки от нас. Когато сме поели по пътя на сърцето сме длъжни да свалим Бог от кръста, като се грижим един за друг, вместо да се нараняваме. Ако се изкушавате да критикувате спрете за момент и се замислете, за това което наистина ви притеснява. Запитайте се: "Защо имам нужда да критикувам?"

Психолозите казват, че когато критикуваме другите, всъщност критикуваме някаква част от себе си. Това, което най-много не харесваме у другите е свързано с качество, което не харесваме у себе си.

Най-важният извод, който можем да направим тук е, че много от психологическите, духовните и дори физическите предизвикателства, пред които се изправяме, са вследствие на това, че не можем да простим на себе си и да се приемем такива каквито сме. А когато не прощаваме на себе си не можем да простим и на другите.

Когато имаме невъзможни изисквания към себе си имаме такива и към другите. Когато сме строги и непримирими към себе си, проявяваме същото отношение и към другите. Но когато сме в хармония със себе си, се отнасяме спокойно и със света. Когато прощаваме на себе си, можем по-лесно да простим и на другите.

Истината е, че когато Бог ни е дал свободна воля и ни е изпратил в този плътен физически свят, той е знаел, че ще правим грешки. Опитът и грешката са пътят на всеки алхимик, на този, който експериментира отново и отново в търсене на висша цел. Смисълът на грешките е да ни тласкат напред и нагоре, когато се учим от тези уроци и ги приветстваме, защото те ни позволяват да израстваме. Естествено, ние няма вечно да се въртим в кръг, повтаряйки едни и същи грешки, вместо да се издигаме все по-високо по спиралата на духовното усъвършенстване.

Самоусъвършенстването е универсален закон. Духовният свят, подобно на физическата вселена не е статичен. Съществата, населяващи духовните сфери, като започнем от светците и Извисените учители и стигнем до могъщите архангели, постоянно се развиват, усъвършенстват и свързват в любовта, мъдростта и силата. С енергията, с която разполагаме всеки ден - тази, с която работи двигателят на нашия живот - ние също сме длъжни постоянно да се усъвършенстваме.

Когато не показваме напредък, то е защото сме заседнали в матрицата на самоограничаването. Не можем да си представим, че можем да бъдем нещо по-съвършено. Ако днес имате за себе си същата представа, която сте имали вчера, то с днешната енергия вие създавате същите модели, които сте създали вчера. Ако целите сте изтъкани от убеждението, че за вас съществуват граници и допускате да бъдете осъждани от хора, обичащи да критикуват, то това ще ви попречи да създадете една нова, по-добра версия за себе си. А когато критикувате другите, вие правите така, че и те да се придържат към една ограничена версия за себе си.

Казано по-просто, ако не сме това, което искаме да бъдем, то вероятно е защото влагаме твърде много от нашата енергия, за да поддържаме старата представа за себе си. Но любовта създава новата матрица. Любовта е самоусъвършенстваща се и ни показва, че можем да управляваме съдбата си.

Мога да бъда нов човек всеки ден - това е една вълнуваща идея. Вие творите заедно с Духа и този съвместен процес протича точно в този момент. Вие сте научен работник на Духа. Вие сте алхимик в лабораторията на живота. Това, което всеки ден създавате, може да бъде един нов израз на любов, стига да го пожелаете."

"Алхимия на сърцето" - Елизабет Клер Профит; Патриша Спадаро

*****

Чрез Пими Ангел

В дисциплината няма нищо възвишено и свято. Духът е най-разсеяният ученик. Той се върти на чина и ръчка другите постоянно, не може да седи на едно място и да изпълнява автоматонни ритуали. Всеки навик е порочен навик, освен ако не е съзнателен избор и човек не изпитва удоволствие от практикуването му. Той може да бъде сравнен с униформеност и изпускане волана на собствената ви кола. Защото, когато сте под властта на навика, вие не управлявате живота си, а инстинктите го правят вместо вас – тоест ДНК-то, тоест животното. Това е като да летите по магистралата с 200км/ч в кола, пилотирана от шимпанзе. Пагубно!

Разбира се не е пагубно, че си миете зъбите всеки ден в 8 сутринта и в 11 вечерта. Пагубна е схемата на заробване, че трябва да го правите. Матричността и повтаряемостта на действието. Дисциплината да изпълнявате ритуала. Това е пагубното за духа... Човек трябва да бъде по-изобретателен и да руши шаблоните и ритуалите, в които е набутан, разбира се, от самия себе си. Това не значи, че някой, който е осъзнал порочността на навика, все пак не продължава да прави, каквото прави и това е разликата между искам и трябва. Нищо не трябва! Всичко е позволено. Просто е важно изборът да е Ваш, а не на матричния ви мозък. Дори ходенето на работа е навик, защото човек е толкова неизобретателен, мързелив и подчинен, че е забравил как да бъде спонтанен, сам да решава какво да прави, да е артистичен, да е интересен, да измисля други варианти на съществуване от общоприетите. Просто се е превърнал в тотално дехуманизиран, лоботомиран социален робот, който е свикнал с тъпия си живот и всяко отклонение от него, му изглежда твърде рисковано.

Вътрешен Космос - Юлиана Дончева