Какво е хармонията?
Какво е Хармонията на Живота?
Хармонията на Живота е радост,
Хармонията на Живота е чистота,
тя е блаженство. Погледнете природата в нея всичко е хармонично,
в нея всичко е в идеална хармония помежду си.
Растения, животни, гъби, минерали, всяко едно поддържа останалите и е поддържано от останалите. Защо тази хармония не изпълва и човешкия живот ?
Защото човек е престанал да следва собствената си природа,
отклонил се е и вече не е Себе Си.
В природата противоречия не съществуват всичко е в пълен баланс,
в пълна хармония, човек също е част от тази природа,
но отдавна го е забравил и вече се мисли за нещо различно...
Смята, че е нещо по-висше, нещо по-силно и така е загубил връзка със себе си,
със своята същност. Изгубил е Хармонията на Живота,
затова всичко в неговия живот става трудно и мъчно,
затова всичко му коства неимоверно много усилия,
дори самия живот за него е огромно усилие.
Вселената е като една огромна река, чиято вода е Животът,
а човекът е една безкрайно мъничка капка в тази река.
Толкова мъничка, че да е достатъчно глупава та да си мисли,
че може да върви срещу течението, та да мисли,
че може да преодолее течението...
Само човекът е толкова глупав,
другите разумни същества не са,
те се носят по течението и просто се радват на Живота,
за тях живота е радост, блаженство, а не усилие.
Те са в хармония с живота те са достигнали Хармонията на Живота
и за тях всичко е простичко и лесно,
течението е силно и ги носи в нужната посока и те му съдействат,
а не му пречат. Изпълняват ролята, която им е отредена и я изпълняват със Сърце и Дух.
Всеки има свето място във Вселената и своя Път,
който трябва да извърви, но нима можеш да достигнеш целта ако вървиш назад?
Затова я няма хармонията в живота на съвременния човек,
затова той постига всичко мъчно и трудно, ако изобщо постигне нещо.
Животът му е преизпълнен със стрес и болести,
с безброй страдания пречки и трудности, който той не знае как да преодолява, а няма и силата.
Нима може да има? Нима може да се пребори с цялата Вселена?
Животът е движение и всичко живо се движи и се променя,
но на днешния човек това не му харесва иска да се закотви,
защото го е страх от неизвестното, което го чака по течението.
Всички останали разумни същества се носят по течението и черпят от силата му, оставят се то да ги отнесе там, където ще са необходими, там където ще могат да се проявят, да изявят истинската си същност...
Човекът обаче е забравил за тази своя истинска същност, загубил е връзката с нея и затова изпитва страх, страхът му не е от неизвестното далеч пред него, въпреки че той иска да си мисли така, страхът му е от самия него, от тази скрита непозната негова вътрешна страна, която винаги е с него и която той се страхува да доближи... Днес човек живее в пълен хаос, в пълна дисхармония с околния свят и дори със самия себе си. Колко често на ден ви се налага да спорите с някого? Колко често на ден ви се налага да се борите за нещо?
Това е, защото няма хармония в живота ви, ако имаше нямаше нужда да се борите за нищо. Щяхте да постигате всичко без да правите нищо, без да полагате усилие, защото щяхте да се носите по течението и то щеше да е в хармония с вашите желания. Съдбата щеше да е в хармония с вашите желания, Вселената щеше да е в хармония с вашите желания и да подрежда събитията в живота ви така, че да ги осъществите...
Нима тревата се напъва да расте? Нима тя полага усилия, за да го прави ? Нима цветята се напрягат, за да цъфтят? Не те просто го правят, защото така трябва и толкова. Тяхната съдба е да са красиви и те я приемат без да и се съпротивляват. Човешкия живот също може да бъде хармоничен, човек трябва само отново да се отпусне и да започне да се носи по течението на великата река на Живота, не трябва да се плаши от непознатата си истинска същност, а да я преоткрие и да започне да я проявява, всеки миг...
Тогава той отново ще постигне Хармонията на Живота, тогава той отново ще се слее с нея и ще бъде част от нея. Истинската същност на човек е Бог, а Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е Мъдрост...
Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"
