Ние сме едно...

Интересно послание по повод деня на Вятъра по календара на маите:



http://www.pan-bg.com/articles.php?id=352#comment_last

Кучето днес ще ни поведе по следите на разбирането на безусловната любов.
То ще ни заведе там, където Вятърът ще ни довее думи и послания в различни форми, които ще изразят смисъла на посланието "ние сме едно".

Това, което четеш е едно от тези послания.

И така днес търсим разбирането, че всички сме едно. Но какво означава това? Всички сме едно в своята нефизическа същност - част от едно безгранично Съзнание, което е възпроизвело себе си в множество временни физически форми, за да изживява най-голямото удоволствие възможно - удоволствието от себеизразяването и самоусъвършенстването в процеса на творчество.

Днес Вятърът ще довява от всички краища на ежедневната ни реалност съобщението, че за да осъзнаем своята истинска същност, всеки от нас трябва да намери своя център, да остане в окото на Бурята.
Ние сме едно, но не сме еднакви. Ние сме едно, но нямаме един и същи път.
Дори съвсем напротив - всяка перспектива е абсолютно уникална и осъзнаването, че сме едно, е нужно не за уеднаквим перспективите си, а за да се освободим от това желание!

Това желание произтича от буквалното разбиране на истината "всички сме едно" от страна на физически фокусираното съзнание с дуалистична нагласа за възприятия.

По пътя към осъзнаването на реалния смисъл на безусловната любов Човекът неизбежно се изгубва в този омагьосан кръг - Ние сме едно - Следователно има една истина - Следователно моята истина трябва да е твоя истинa.

На практика изявлението "ние сме едно съзнание" не ни върши никаква работа и дори ни прави лоша услуга, докато сме физически фокусирани.

Какво от това, че сме едно съзнание? - е въпросът, който много хора искат, но не смеят да зададат, защото във въздуха витае идеята, че това е "правилно" и "възвишено", а "възвишеното е правилно", а кой не се страхува от грешките и неправилните неща, нали така?

Аз сега ще ви помогна да си отдъхнете:
Няма никакво значение дали сме едно съзнание или не!
Има значение обаче фактът, че ти и твоето висше съзнание сте едно и също съзнание. Т.е.,
"ние сме едно" трябва да бъде разглеждано по вертикала, а не по хоризонтала, за да има смисъл от него изобщо.

От един Човек към друг Човек:

Аз съм едно с моята истинска същност, но аз и ти сме толкова различни в своята момента физическа перспектива, колкото изобщо е възможно.

Във физическата реалност, по хоризонтала, "ние сме едно" може да ти послужи наистина само, ако го приемеш по следния начин: ние сме едно общо въздесъщо съзнание, което има три основни характеристики - то е енергия, живее вечно и всяка негова перспектива избира своята лична реалност.
Това важи и за мен, и за теб, и само по силата на тези истини ние се обединяваме. Именно затова безусловната любов е всъщност признание, че аз имам право да правя и бъда това, което избера да бъда, колкото и да не ти харесва на теб моя избор.

И разбери, че ако моят избор те наранява по някакъв начин, причината за това е твоят избор да се фокусираш върху неговата неправилност!

Ако по моя път аз се намирам там, където ти никога не би искал да бъдеш;
Ако аз съм в затвора на илюзията и тя ми причинява толкова болка, че се опитвам да я унищожа отвътре, включително и всички нейни компоненти, било то хора, животни или природа, това е моят път, това е моят избор.

Твоята намеса в моя път чрез думи и мисли, които класифицират моите действия, думи и мисли като "правилни" или "неправилни" е неразбиране на истинския смисъл на израза "ние сме едно".

Но ако ти разбираш това наистина и искаш да ми помогнеш, можеш да направиш само и единствено като помогнеш на себе си.
Можеш да ми помогнеш да бъда по-щастлив, само ако помогнеш на себе си да бъдеш по-щастлив.
Можеш да ми помогнеш да бъда свързан с моята същност, само ако ти се свържеш с твоята същност.

Но имай предвид също, че ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, тогава не разбираш втория основен принцип на нашата единна истинска същност, а именно истината, че аз съществувам вечно.

Ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, ти произхождаш от илюзорната предпоставка, че нещо с мен не е наред и то трябва да се поправи.

Т.е. според теб аз съм в точка А и трябва да достигна точка Б.
Но къде е точка Б?
И не бях ли вчера в точка А, а днес вече в точка Б?
Нищо не може да се поправи от гледна точка на крайната истина за нашата единност и безкрайно съществуване.

Тъй като не вървим към един "край", също така няма място за "добро и лошо" в истинското разбиране на "ние сме едно" или безусловната любов.

Ние сме Съзнание в постоянна еволюция - как можеш да постигнеш перфектното състояние, ако състоянието е в постоянна трансформация, в постоянна еволюция?

А третият принцип, който не разбираш, ако смяташ, че аз имам нужда от помощ, е принципът на свободната воля.

Аз играя игра.

Днес съм усвоил определени умения, днес разбирам уроците на вчерашните ми грешки, днес правя нови грешки, от които ще разбера нови неща за себе си утре.

Кой си ти да ми казваш, че нямам право на грешки?
Кой си ти да се опитваш да ги поправяш и да ме лишаваш от уроците, които съм изстрадал?
Ще ти кажа кой си - ти си този, който не разбира, че живее вечно.
Ти си този, който не разбира, че любовта си към мен можеш да изразиш само като обърнеш поглед към истинската си същност и ме намериш там, където е моята истинска същност.
Всичко останало е илюзорна любов - нейният антипод, наречен Страх.

Ето как да разбереш способен ли си да ме обичаш безусловно:

Можеш ли да приемеш, че аз и ти сме едно, ако аз изнасиля и убия дъщеря ти?
А ако открадна всичките ти пари и изгоря къщата ти? А ако залея нивата ти с киселина и унищожа плодородността на земята за много време напред?
Можеш ли тогава да се свържеш със своята истинска същност и да помолиш за прошка, защото това, което ме е накарало да направя това, съществува в теб?

Това беше моето послание към теб.
Кой съм аз?
Твоята истинска същност.
Нашето единно, безкрайно Съзнание.
Ние сме едно.

Защо някой изпитват огромна нужда да се раздават?...

Какво получаваш всъщност когато даваш? Задавали ли сте си този въпрос? Защо някой изпитват огромна нужда да се раздават? Какво всъщност даваш и какво получаваш? Когато даваш с чисто сърце, когато даваш просто така, без да очакваш нищо в замяна... Звучи като парадокс, но едва тогава ти всъщност получаваш, не просто някаква ненужна вещ а нещо истинско. Човек истински дава единствено тогава, когато влага любов в дарението - тя е истинската стойност на вещта или помощта, която се дава.
Другото не е даване то е сделка, трампа размяна, бартер, договор. Уж даваш нещо, но веднага очакваш да ти дадат нещо в замяна с равна дори и по-голяма стойност от тази, която ти си дал. Всеки гледа да получи повече от колкото предлага. Но в тези размени няма почти никаква стойност, това са просто размяна на вещи. Често пъти дори заменяме една напълно непотребна вещ с друга.
Разменяме празни вещи, защото не влагаме нищо в тях, за да не се минем, за да не би да дадем повече от колкото ще получим. Разменяме си празни вещи и се чудим, защо веднага щом ги получим губим интерес към тях. Уж много ни се искаше да ги имаме, щяха да са ни много полезни, щяхме да сме щастливи с тях, а какво стана в същност? Оказаха се пълен непотребен боклук! Веднага щом ги получим губим интерес към тях. Постепенно осъзнаваме, че те не са това, което сме мислили, че те не съдържат това, което сме търсили...
Така е, как няма да е така? Като търсим стойността във вещи без стойност ? А защо вещите са без стойност? Защото вече никой не я влага в тях. В днешния свят всичко се прави само и единствено за пари, без значение какво, дрехи, мебели, картини, храни, музика и така нататък. Всичко се прави само за пари, майсторите на вещи вече не влагат нищо в тях, не влагат душата си, оставят ги кухи и празни, с колкото се може по-бляскава и привлекателна външност и колкото се може по-кухи отвътре. Защо ли ? Защото майсторът иска само парите, които ще получи за вещите, които прави. Да вложи душата си в тях означава да ги изработва с много по-голямо внимание усърдие и любов, би му коствало много повече време, а това означава просто по-малко пари, а майсторът не иска по-малко, иска повече. Не иска да влага този “излишен” според него ресурс, защото смята, че няма да спечели пари от това. Прав е няма да спечели повече пари, но би спечелил нещо много по-ценно от тях... Ако изработваше вещите както трябва би спечелил удовлетворение и щастие от работата си.
Прекрасното желание за труд е извратено в грозно печалбарство от един грозен развратник наречен Капитализма, почти всички майстори на вещи вече са развратени и покварени от него. Затова вещите ви харесват невероятно много докато са на витрината в магазина, гледате ги отдалече виждате само лъскавата външност, не усещате, че са кухи отвътре, защото са твърде далече от вас. Купувате ги и им се радвате, но много много за кратко, защото щом ги доближите до сърцето си с ужас разбирате, че са кухи. И вече те не ви радват, дори започват да ви дразнят. Какво очаквахте всъщност ? Какво очаквате всъщност? КАКВО ОЧАКВАХТЕ ВСЪЩНОСТ?
С какво плащате за тези вещи? С пари? Та те за толкова кухи отвътре, колкото и самите вещи! Парите са куха вещ, най-кухата... Давате една куха вещ и получавате друга такава, от какво сте недоволни? Сделката си е била честна, получили сте точно толкова колкото сте дали. Дали сте едно голямо нищо и получавате също толкова голямо нищо, а ако сте късметлии дори едно малко по-голямо нищо, радвайте се на късмета си! Радвайте се, може втори път да не ви споходи и какво ще правите ако получите малко по-малко нищо ?
Нищо не давате, затова и нищо не получавате. Най-нещастни са богатите хора, защото винаги са мислели, че парите ще им дадат вещите, които те искат, вещите които смятат, че ще ги направят щастливи... Вече знаете защо това не става. Дори бедните хора, които се стремят към големите пари са по-щастливи, те поне имат своята мечта, мечтаят как ще спечелят пари и ще са щастливи, мечтата им дава поне някаква надежда и радост, една красива илюзия... поне едната красива илюзия... А богатите ? Те нямат дори нея! Те са осъществили тази своя мечта, но парите не са ги направили по-щастливи от колкото са били преди, напротив с изчезването на мечтата и разсейването на илюзията миражът на щастието скрито в парите и кухите вещи изчезва, напълно и безвъзвратно. Богатите и “преуспели” хорица остават дори и без този фалшив, но сладък блян. Какво им остава? Пропилели са живота си в преследването на една илюзия, сега илюзията я няма. Какво са постигнали?
Едно голямо нищо, пропилели са живота си. Постигнали са една вещ, превърнали са живота си в една куха вещ, те самите са се превърнали в една куха вещ, безкрайно лъскави и привлекателни на външен вид и напълно кухи, празни и бездушни отвътре. Къде тогава е истината? Къде тогава е удовлетворението? Къде тогава се скрило щастието ? В любовта ?
Да в Любовта! Разбира се, че в любовта, къде другаде? Скрито е в истинската любов. Кариеристите просто са били твърде заети да правят пари... и повече пари... и още повече пари... и са пропуснали всички шансове да обичат, за тях това е било загуба на време, а така всъщност изживяват целия си живот почти напразно. Щастието е в любовта, в истинската любов, а да обичаш истински означава да даваш, не да сключваш сделки или договори, а просто да даваш. Да даваш единственото, което всъщност притежаваш, своята Любов, да даваш своята истинска Любов без да очакваш нещо в замяна. Ако очакваш нещо в замяна значи си просто голям заблуден идиот, защото това твоето не е любов, а поредната вещ и ти ще получиш нещо в замяна-също вещ... Истинската любов не е вещ, тя е Истината, тя Удовлетворението, тя е Живота!
Не живейте напразно! Раздавайте толкова Любов, колкото можете, влагайте я във всичко, в което можете. Тя е живота тя е това, което придава стойност дори на вещите. Разменяйте вещи, но винаги давайте повече от колкото ще получите. Влагайте във вещите, които давате колкото се може повече любов. Така ще получите Любов, не в замяна на тази, която пръскате около себе си във всичко около вас и не от околното пространство ще я получите. Че как може да получите любов от там като то е безкрайно по-бедно на любов от вас самите? Как може да получите любов от там? Най много да получите някоя вещ кръстена с това име, на която е лепнат този етикет...
Когато пръскате любов, колкото можете повече, ще получите любов дори повече от колкото сте способни да отдадете. Защото сте се свързали с божественото Единство, със самият източник на Любовта, защото Бог Е Любовта! Превърнали сте се в тръба, в канал, през който любовта тече. Колкото любов отдавате толкова и се влива във вас, дори повече. Така колкото повече любов отдавате, толкова повече ще се влива във вас. Сърцето ви ще бъде препълнена от Любов чаша, която прелива, оставете я да прелива... вие самите сте чашата. Чаша, която непрекъснато прелива препълва с божественото-Любовта!
Тогава дори вещите, които са около вас няма да бъдат вече кухи, защото вие ще изпълвате тяхната празнота с любовта, която се сипе безспир от вас и те вече няма да бъдат празни. Вие ще ги обичате и те ще ви обичат, защото любовта ще вдъхне живот и във тях. Тези вещи вече няма да са съвсем вещи, а пълни чаши любов. Много хора днес са се превърнали в кух вещи... напълнете и тях, не ги оставяйте празни, с празни ръце, с празно сърце... давайте им чаши любов, защото дори не подозирате, колко голяма е жаждата им. Давайте, давайте, давайте, без да очаквате нищо в замяна! А какво всъщност давате и какво получавате?


Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос