Здравейте !
Днес съм на темата : Казвате ли на хората до вас, че вярвате в тях ?
Оказа се доста интересно нещо, казваме по-лесно "Обичам те!" /дори това става навик напоследък , без да сме осъзнали какво точно се крие като смисъл в тези думи /, от колкото "Вярвам в Теб !" ...а когато кажем за своите мечти ...по-скоро ти казват , че си луд ...от колкото , че вярвам в теб и в твоите възможности :).
Вярвам в Теб! ... може да бъде искрата , която да запали огънчето в сърцето на всеки човек. Може да те накара да повдигнеш погледа , забит до вчера в земята и да те накара да се усмихнеш , да се осмелиш да погледнеш към небесата ...Защо не ?
Преди време попаднах на един блог , който много ме впечатли , а аз споделям винаги с хората това , което ми е въздействало много ...Сега разбира се ще го споделя и с вас ...
...
"Това са едни от най-силните думи, които можеш да кажеш на някого, след „обичам те!” Имала съм щастието да са ми ги казвали и знам, че понякога могат да променят всичко.
Твърде често са ми казвали, че мечтите и идеите ми са наивни, нереални, невъзможни или неосъществими в български условия, обикновено дори без да дават обяснения защо смятат така. В повечето случаи мисля, че е било от загриженост да не се разочаровам, ако опитам и се проваля. Друг път ми се струва, че хората просто са свикнали да приемат, че смелите мечти са обречени, а това не е така.
Може би защото отвсякъде чуваме постоянно „Не!”, е толкова неочаквано, когато някой ти каже „Вярвам в теб! Можеш да се справиш. Опитай!” Дори е малко плашещо, защото започваш да си мислиш „Уау, някой всъщност вярва в мен… Ами ако наистина успея?!” Чувстваш се задължен да успееш или поне да опиташ, за да оправдаеш оказаното ти доверие и да не разочароваш човека, повярвал в теб. Дори и да знаеш, че няма начин този човек да разбере дали си успял или не, пак изпитваш известно задължение към него.
Вярно е, че нямаш нужда от чуждото одобрение, за да успееш, но понякога думите „Вярвам в теб” са ти необходими, за да можеш самият ти да повярваш в себе си. Защото за да ти каже някой тези думи, значи е открил в теб нещо различно, нещо, което му подсказва, че може да ти има доверие и че точно ти ще успееш. Да вярваш в себе си е прекрасно и изключително важно, но понякога е нужен и някой външен човек, който в трудните мигове на колебание, когато всички ти казват „Няма да стане!”, да ти прошепне „Вярвам, че е възможно!” и да ти върне надеждата.
Не убивай чуждите мечти със своето „Няма начин!” още преди да си ги чул и да си им дал шанс да полетят. По-добре да повярваш в нечии мечти и да му подадеш ръка да се изправи след евентуален провал, отколкото цял живот да се опитваш да разсейваш съжалението му за това, че никога не е пробвал. По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.
...
Източник :
Вярвам в теб!
