В подобни случаи, след осъждането на другите, често следва самоосъждане и разочарование. Започва да ви се струва, че всички надежди за промяна на характера ви са не повече от празна мечта и това само утежнява ситуацията. Искам да споделя с вас мисли за това как можем да постигнем такива изменения в нашия живот, които биха издържали изпитанието при всякакви обстоятелства. Възможно ли е това? Уверен съм, че да. Вие сте способни да станете такава личност, каквато се стремите да бъдете.
Има три стъпки, които по мое убеждение ще ви помогнат да вървите напред, да приемате всичко случващо се положително и да извличате уроци от всичко, с което ви се налага да се сблъсквате. Ако някога сте си казвали: „Трябва да се избавя от негативното мислене, трябва да реша този проблем, трябва да направя нещо в тази ситуация”, вероятно ще ви учуди първата стъпка, която ще ви предложа.
Вие НЕ ТРЯБВА да изменяте своите негативни мисли. Вие НЕ ТРЯБВА да правите нищо при така стеклите се обстоятелства. Никой не ви принуждава да постъпвате по определен начин. Още повече, че сте обкръжени от хора, които очакват да постъпите именно така, както постъпвате сега. Ако вие се променяте, вие правите това само защото желаете промени, а не защото някой ви ПРИНУЖДАВА. Вие се променяте, защото осъзнавате ценността на промените, а не защото изпълнявате нечии указания. И докато не разберете доколко важни са тези или други промени, вие не можете да приемете окончателно решение за промяна.
Ето един пример. Мъж-алкохолик обещава на тръгналата си от него жена, че ще престане да пие и ще започне да посещава събранията на Анонимните Алкохолици, ако тя се върне в къщи. Жената се прибира и мъжът спира да пие, но не защото иска това, а защото е ДЛЪЖЕН. И когато проблемът е решен, жената се е завърнала, от мотивацията му не остава и следа и много скоро мъжът започва отново да пие. Докато мислите, че сте ДЛЪЖНИ да се промените, докато се ръководите от външни мотиви, вашите усилия ще остават безрезултатни. Но ако си кажете: „Аз не съм длъжен да се променя, аз ИСКАМ да се променя”, правите първата стъпка към истинската трансформация.
Отговорете си честно на въпроса: Какво стои зад моите опити да стана по-добър? Защо се стремя към промени? Действително ли ИСКАМ това, или просто си мисля, че съм ДЛЪЖЕН? Не се ли опитвам просто да направя впечатление на околните, демонстрирайки сериозността на моите намерения? Опитвам ли се по този начин да купя почитта и уважението на околните или действително се стремя към вътрешна хармония? Нека вашите мотиви да бъдат твърдо определени. За да имате реални промени, важно е да бъдете твърди и решителни. Убедете се, че вие работите над себе си не защото сте ДЛЪЖЕН, а защото ИСКАТЕ това. Преди да преминем към разглеждането на втората стъпка, позволете ми да споделя една лична история.
Ние с жена ми живеем извън града. Веднъж ни споходи идеята да си вземем куче, което да пази къщата. Отидохме в приюта за бездомни кучета и там избрах кученце, ръководейки се от три съображения: да е голямо, черно и грозно. Не един път ми се е случвало да си имам работа с големи, черни и грозни кучета и знаех какви зли са е, когато на тяхната територия се появи чужд. Макар че Боско (така нарекохме кученцето) беше още пале, аз знаех, че от него ще стане голям пес. Той беше черен, но честно казано, не можех да гарантирам, че ще порасне грозен. Боско напълно оправда моите очаквания, макар и да не стана грозен. Той умееше да се дразни. Проблемът беше в това, че той лаеше и нападаше хората, които не представляваха никаква опасност, като например пощальона. Нищо не можеше да го убеди. Боско си смяташе, че пощальоните са врагове, от които трябва да пази къщата. По негово мнение това му беше задължение. И макар и системно да уговарях Боско, че той плаши пощальоните, моята любов към него си оставаше все същата. Какво искам да подчертая? Понякога се отнасям по-търпимо към грешките на кучето си, отколкото към моите собствени грешки. Аз се примирих с факта, че Боско е куче и че той прави грешки, присъщи на всички кучета. Но когато аз не постъпвам така както би следвало, често забравям, че съм обикновен човек и не съм се научил още да ходя по водата. Възможно е вие също да имате високи изисквания към себе си. Ние сме хора и е важно да си признаем този факт, ако искаме нашата работа над себе си да има успех. Не приемайки нашата човечност и опитвайки се да се концентрираме изключително върху нашия божествен потенциал, ние отхвърляме почвата, върху която сеем семената. Нашата човешка природа е поле, върху което ще покълне и израсте нашата божествена природа. Човешката съставяща на нашата личност е необходима също толкова, колкото и духовната съставяща. Не можем да разчитаме на положителни промени, ако се отказваме да приемем нашата човешка природа и човешката природа на околните. Доколкото сме хора ние правим грешки и не винаги сме способни да оценим случващото се в неговата цялост. Понякога нашите действия се ръководят от чувството за вина и страх, понякога – от чувството за алчност, понякога – от егоизъм. Ние знаем как трябва да постъпваме, но нашата човешка природа ни пречи да се държим по най-добрия начин. Осъзнавайки своята неправота в една или друга ситуация, често пъти започваме да осъждаме и проклинаме своята природа, но това е напълно безсмислено. Втората важна стъпка към положителни промени се заключава в необходимостта да приемем своята човешка природа. Вие можете да стигнете до целта, само отправяйки се от тази точка, в която се намирате в сега.
А къде се намирате сега?
Вие сте човек, който постепенно започва да осъзнава, че в него е заложен още неразкрит потенциал. Вие тръгвате по пътя на духовното развитие като човек, започващ все повече и повече да осъзнава своята божественост. Вашата човешка природа не е оправдание за неудачите ви. Това е факт и то чудесен факт. Осъзнаването на своята човечност не е безславен край на вашия духовен път, а важен етап, който е необходим, за да вървите по този път. Ако не приемете своята човечност във цялата пълнота, вие няма да успеете подобаващо да проявите своята божественост. Какво още ви е необходимо, за да постигнете успех във вашата работа над себе си? Да измените отношението си към хората и обстоятелствата в живота ви. Мислите ли, че животът ви би бил по-лек, ако не бяха околните, вечно пречкащи се по пътя ви? Мислили ли сте, че душевният покой би бил по-достижим, ако не бяха всички тези проблеми на съвременния живот? Но хората и обстоятелствата са част от самия живот. Вярвате или не, но те могат да послужат като катализатори на вашите вътрешни промени. По какъв начин? Съветът ми е прост. За да стане това реалност, започнете да гледате на хората и на обстоятелствата като на ваши учители. Възможно е тази идея да ви се стори странна, особено ако сте свикнали да смятате за учители само свещенослужителите, психолозите, консултантите и авторите на книги. Разбира се, споменатите хора могат да ви окажат неоценима помощ. Но ако слушате само тях, обучението ви ще е непълно. Животът е едно непрекъснато училище. И ако искате да получите пълноценно образование в училището на живота позволете на всички хора, които срещате и всички ситуации, в които се оказвате, да станат ваши духовни учители. По какъв начин? От вас се иска искрено желание духовно да израствате и да се занимавате със самоанализ. Ако някои хора или ситуации предизвикват във вас неприятни чувства, помнете, че самите те ви предоставят възможност да осъзнаете вашите слаби места, да разкриете (разобличите) стереотипите на мислене, които пречат на вашето израстване. Хората и обстоятелствата не ви принуждават да ставате негативни, но те разкриват вашата негативност. Откривайки я, те се оказват в такава роля, в каквато се оказва учителя, помагащ на студентите да намерят и отстранят един или друг проблем. Доколкото обикновено не сме склонни да смятаме околните хора и обстоятелства за наши духовни учители, ние им се съпротивляваме, считайки, че именно те ни правят раздразнителни, боязливи и неуверени в себе си. Но, приемайки ги за свои духовни учители, ние започваме да разглеждаме гнева, страха и чувството за собствена непълноценност, които те предизвикват, от друга гледна точка. Ние виждаме в тези негативни емоции препятствия по пътя към нашето висше благо. Ние благодарим на учителите си за това, че са ни помогнали да разпознаем грешките. Знаейки над какво следва да работим, ние уверено крачим напред по пътя на духовното израстване.
Ерик Батерворт е известен със своето изказване: „Хората и обстоятелствата могат да ни безпокоят само тогава, когато ние сме склонни към безпокойство”. До тогава докато нашият избор е да оставаме тревожни,ние не сме в състояние напълно да контролираме определена част от нашия живот. Ние сме заети с вечното търсене на тези, които ще ни помогнат да се справим със самите себе си. Възможно е на нашия път да попаднат хора, които могат да ни дадат важни съвети. Но докато ние не вземем решение да приемаме дразнещите ни обстоятелства като учители, ние няма да можем напълно да овладеем контрола над ситуациите. Най-добрият начин да разберем какво ни изважда от равновесие е да излезем от равновесие. Разбира се, вие знаете, че има определени хора и обстоятелства във вашия живот, които най-добре могат да се справят с тази задача. Но не бързайте да ги осъждате, когато загубите търпение. Постарайте се да си ги представите като свои учители и помислете какъв урок искат да ви дадат. Поблагодарете им за това, че са показали вашите недостатъци и започнете да работите над себе си. Притиснат ли е вашия егоизъм? Чувствате ли се неудачник само затова, че сте се оказали в положение, с което, както са ви учили родителите, трябва да се примирите? Пробужда ли се някакъв дремещ във вас страх? Разкрива ли една или друга ситуация недостатъците на вярата ви в Бог? Склонни ли сте често да се дразните поради отсъствие на самоувереност? Какви чувства предизвикват във вас едни или други хора и обстоятелства? Приемайки всеки човек и всяка ситуация като духовен учител, можете да започнете да изграждате по нов начин вашите взаимоотношения с живота. Ще се измените, когато започнете да разглеждате различните събития не като препятствия, а като възможности за обучение и израстване.
Запомнете трите стъпки:
1. Променяйте се, защото ви е го ИСКАТЕ, а не защото ТРЯБВА.
2. Приемете своята човешка природа.
3. Започнете да гледате на всички хора и обстоятелства като на свои учители.
Следването само на една от тези стъпки ще окаже голямо положително влияние във вашето духовно развитие. Следването на два от гореизложените съвети кардинално ще промени живота ви. Но ако се ръководите и от трите дадени указания, вие можете по прекрасен начин да измените своето отношение към себе си, към света и към хората около вас.
Автор: Дъглас Боторф
Превод: Таня Темелкова
четвъртък, 15 декември 2011 г.
събота, 12 ноември 2011 г.
Ние сме едно...
Интересно послание по повод деня на Вятъра по календара на маите:
http://www.pan-bg.com/articles.php?id=352#comment_last
Кучето днес ще ни поведе по следите на разбирането на безусловната любов.
То ще ни заведе там, където Вятърът ще ни довее думи и послания в различни форми, които ще изразят смисъла на посланието "ние сме едно".
Това, което четеш е едно от тези послания.
И така днес търсим разбирането, че всички сме едно. Но какво означава това? Всички сме едно в своята нефизическа същност - част от едно безгранично Съзнание, което е възпроизвело себе си в множество временни физически форми, за да изживява най-голямото удоволствие възможно - удоволствието от себеизразяването и самоусъвършенстването в процеса на творчество.
Днес Вятърът ще довява от всички краища на ежедневната ни реалност съобщението, че за да осъзнаем своята истинска същност, всеки от нас трябва да намери своя център, да остане в окото на Бурята.
Ние сме едно, но не сме еднакви. Ние сме едно, но нямаме един и същи път.
Дори съвсем напротив - всяка перспектива е абсолютно уникална и осъзнаването, че сме едно, е нужно не за уеднаквим перспективите си, а за да се освободим от това желание!
Това желание произтича от буквалното разбиране на истината "всички сме едно" от страна на физически фокусираното съзнание с дуалистична нагласа за възприятия.
По пътя към осъзнаването на реалния смисъл на безусловната любов Човекът неизбежно се изгубва в този омагьосан кръг - Ние сме едно - Следователно има една истина - Следователно моята истина трябва да е твоя истинa.
На практика изявлението "ние сме едно съзнание" не ни върши никаква работа и дори ни прави лоша услуга, докато сме физически фокусирани.
Какво от това, че сме едно съзнание? - е въпросът, който много хора искат, но не смеят да зададат, защото във въздуха витае идеята, че това е "правилно" и "възвишено", а "възвишеното е правилно", а кой не се страхува от грешките и неправилните неща, нали така?
Аз сега ще ви помогна да си отдъхнете:
Няма никакво значение дали сме едно съзнание или не!
Има значение обаче фактът, че ти и твоето висше съзнание сте едно и също съзнание. Т.е.,
"ние сме едно" трябва да бъде разглеждано по вертикала, а не по хоризонтала, за да има смисъл от него изобщо.
От един Човек към друг Човек:
Аз съм едно с моята истинска същност, но аз и ти сме толкова различни в своята момента физическа перспектива, колкото изобщо е възможно.
Във физическата реалност, по хоризонтала, "ние сме едно" може да ти послужи наистина само, ако го приемеш по следния начин: ние сме едно общо въздесъщо съзнание, което има три основни характеристики - то е енергия, живее вечно и всяка негова перспектива избира своята лична реалност.
Това важи и за мен, и за теб, и само по силата на тези истини ние се обединяваме. Именно затова безусловната любов е всъщност признание, че аз имам право да правя и бъда това, което избера да бъда, колкото и да не ти харесва на теб моя избор.
И разбери, че ако моят избор те наранява по някакъв начин, причината за това е твоят избор да се фокусираш върху неговата неправилност!
Ако по моя път аз се намирам там, където ти никога не би искал да бъдеш;
Ако аз съм в затвора на илюзията и тя ми причинява толкова болка, че се опитвам да я унищожа отвътре, включително и всички нейни компоненти, било то хора, животни или природа, това е моят път, това е моят избор.
Твоята намеса в моя път чрез думи и мисли, които класифицират моите действия, думи и мисли като "правилни" или "неправилни" е неразбиране на истинския смисъл на израза "ние сме едно".
Но ако ти разбираш това наистина и искаш да ми помогнеш, можеш да направиш само и единствено като помогнеш на себе си.
Можеш да ми помогнеш да бъда по-щастлив, само ако помогнеш на себе си да бъдеш по-щастлив.
Можеш да ми помогнеш да бъда свързан с моята същност, само ако ти се свържеш с твоята същност.
Но имай предвид също, че ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, тогава не разбираш втория основен принцип на нашата единна истинска същност, а именно истината, че аз съществувам вечно.
Ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, ти произхождаш от илюзорната предпоставка, че нещо с мен не е наред и то трябва да се поправи.
Т.е. според теб аз съм в точка А и трябва да достигна точка Б.
Но къде е точка Б?
И не бях ли вчера в точка А, а днес вече в точка Б?
Нищо не може да се поправи от гледна точка на крайната истина за нашата единност и безкрайно съществуване.
Тъй като не вървим към един "край", също така няма място за "добро и лошо" в истинското разбиране на "ние сме едно" или безусловната любов.
Ние сме Съзнание в постоянна еволюция - как можеш да постигнеш перфектното състояние, ако състоянието е в постоянна трансформация, в постоянна еволюция?
А третият принцип, който не разбираш, ако смяташ, че аз имам нужда от помощ, е принципът на свободната воля.
Аз играя игра.
Днес съм усвоил определени умения, днес разбирам уроците на вчерашните ми грешки, днес правя нови грешки, от които ще разбера нови неща за себе си утре.
Кой си ти да ми казваш, че нямам право на грешки?
Кой си ти да се опитваш да ги поправяш и да ме лишаваш от уроците, които съм изстрадал?
Ще ти кажа кой си - ти си този, който не разбира, че живее вечно.
Ти си този, който не разбира, че любовта си към мен можеш да изразиш само като обърнеш поглед към истинската си същност и ме намериш там, където е моята истинска същност.
Всичко останало е илюзорна любов - нейният антипод, наречен Страх.
Ето как да разбереш способен ли си да ме обичаш безусловно:
Можеш ли да приемеш, че аз и ти сме едно, ако аз изнасиля и убия дъщеря ти?
А ако открадна всичките ти пари и изгоря къщата ти? А ако залея нивата ти с киселина и унищожа плодородността на земята за много време напред?
Можеш ли тогава да се свържеш със своята истинска същност и да помолиш за прошка, защото това, което ме е накарало да направя това, съществува в теб?
Това беше моето послание към теб.
Кой съм аз?
Твоята истинска същност.
Нашето единно, безкрайно Съзнание.
Ние сме едно.
http://www.pan-bg.com/articles.php?id=352#comment_last
Кучето днес ще ни поведе по следите на разбирането на безусловната любов.
То ще ни заведе там, където Вятърът ще ни довее думи и послания в различни форми, които ще изразят смисъла на посланието "ние сме едно".
Това, което четеш е едно от тези послания.
И така днес търсим разбирането, че всички сме едно. Но какво означава това? Всички сме едно в своята нефизическа същност - част от едно безгранично Съзнание, което е възпроизвело себе си в множество временни физически форми, за да изживява най-голямото удоволствие възможно - удоволствието от себеизразяването и самоусъвършенстването в процеса на творчество.
Днес Вятърът ще довява от всички краища на ежедневната ни реалност съобщението, че за да осъзнаем своята истинска същност, всеки от нас трябва да намери своя център, да остане в окото на Бурята.
Ние сме едно, но не сме еднакви. Ние сме едно, но нямаме един и същи път.
Дори съвсем напротив - всяка перспектива е абсолютно уникална и осъзнаването, че сме едно, е нужно не за уеднаквим перспективите си, а за да се освободим от това желание!
Това желание произтича от буквалното разбиране на истината "всички сме едно" от страна на физически фокусираното съзнание с дуалистична нагласа за възприятия.
По пътя към осъзнаването на реалния смисъл на безусловната любов Човекът неизбежно се изгубва в този омагьосан кръг - Ние сме едно - Следователно има една истина - Следователно моята истина трябва да е твоя истинa.
На практика изявлението "ние сме едно съзнание" не ни върши никаква работа и дори ни прави лоша услуга, докато сме физически фокусирани.
Какво от това, че сме едно съзнание? - е въпросът, който много хора искат, но не смеят да зададат, защото във въздуха витае идеята, че това е "правилно" и "възвишено", а "възвишеното е правилно", а кой не се страхува от грешките и неправилните неща, нали така?
Аз сега ще ви помогна да си отдъхнете:
Няма никакво значение дали сме едно съзнание или не!
Има значение обаче фактът, че ти и твоето висше съзнание сте едно и също съзнание. Т.е.,
"ние сме едно" трябва да бъде разглеждано по вертикала, а не по хоризонтала, за да има смисъл от него изобщо.
От един Човек към друг Човек:
Аз съм едно с моята истинска същност, но аз и ти сме толкова различни в своята момента физическа перспектива, колкото изобщо е възможно.
Във физическата реалност, по хоризонтала, "ние сме едно" може да ти послужи наистина само, ако го приемеш по следния начин: ние сме едно общо въздесъщо съзнание, което има три основни характеристики - то е енергия, живее вечно и всяка негова перспектива избира своята лична реалност.
Това важи и за мен, и за теб, и само по силата на тези истини ние се обединяваме. Именно затова безусловната любов е всъщност признание, че аз имам право да правя и бъда това, което избера да бъда, колкото и да не ти харесва на теб моя избор.
И разбери, че ако моят избор те наранява по някакъв начин, причината за това е твоят избор да се фокусираш върху неговата неправилност!
Ако по моя път аз се намирам там, където ти никога не би искал да бъдеш;
Ако аз съм в затвора на илюзията и тя ми причинява толкова болка, че се опитвам да я унищожа отвътре, включително и всички нейни компоненти, било то хора, животни или природа, това е моят път, това е моят избор.
Твоята намеса в моя път чрез думи и мисли, които класифицират моите действия, думи и мисли като "правилни" или "неправилни" е неразбиране на истинския смисъл на израза "ние сме едно".
Но ако ти разбираш това наистина и искаш да ми помогнеш, можеш да направиш само и единствено като помогнеш на себе си.
Можеш да ми помогнеш да бъда по-щастлив, само ако помогнеш на себе си да бъдеш по-щастлив.
Можеш да ми помогнеш да бъда свързан с моята същност, само ако ти се свържеш с твоята същност.
Но имай предвид също, че ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, тогава не разбираш втория основен принцип на нашата единна истинска същност, а именно истината, че аз съществувам вечно.
Ако изобщо смяташ, че имам нужда от помощ, ти произхождаш от илюзорната предпоставка, че нещо с мен не е наред и то трябва да се поправи.
Т.е. според теб аз съм в точка А и трябва да достигна точка Б.
Но къде е точка Б?
И не бях ли вчера в точка А, а днес вече в точка Б?
Нищо не може да се поправи от гледна точка на крайната истина за нашата единност и безкрайно съществуване.
Тъй като не вървим към един "край", също така няма място за "добро и лошо" в истинското разбиране на "ние сме едно" или безусловната любов.
Ние сме Съзнание в постоянна еволюция - как можеш да постигнеш перфектното състояние, ако състоянието е в постоянна трансформация, в постоянна еволюция?
А третият принцип, който не разбираш, ако смяташ, че аз имам нужда от помощ, е принципът на свободната воля.
Аз играя игра.
Днес съм усвоил определени умения, днес разбирам уроците на вчерашните ми грешки, днес правя нови грешки, от които ще разбера нови неща за себе си утре.
Кой си ти да ми казваш, че нямам право на грешки?
Кой си ти да се опитваш да ги поправяш и да ме лишаваш от уроците, които съм изстрадал?
Ще ти кажа кой си - ти си този, който не разбира, че живее вечно.
Ти си този, който не разбира, че любовта си към мен можеш да изразиш само като обърнеш поглед към истинската си същност и ме намериш там, където е моята истинска същност.
Всичко останало е илюзорна любов - нейният антипод, наречен Страх.
Ето как да разбереш способен ли си да ме обичаш безусловно:
Можеш ли да приемеш, че аз и ти сме едно, ако аз изнасиля и убия дъщеря ти?
А ако открадна всичките ти пари и изгоря къщата ти? А ако залея нивата ти с киселина и унищожа плодородността на земята за много време напред?
Можеш ли тогава да се свържеш със своята истинска същност и да помолиш за прошка, защото това, което ме е накарало да направя това, съществува в теб?
Това беше моето послание към теб.
Кой съм аз?
Твоята истинска същност.
Нашето единно, безкрайно Съзнание.
Ние сме едно.
Защо някой изпитват огромна нужда да се раздават?...
Какво получаваш всъщност когато даваш? Задавали ли сте си този въпрос? Защо някой изпитват огромна нужда да се раздават? Какво всъщност даваш и какво получаваш? Когато даваш с чисто сърце, когато даваш просто така, без да очакваш нищо в замяна... Звучи като парадокс, но едва тогава ти всъщност получаваш, не просто някаква ненужна вещ а нещо истинско. Човек истински дава единствено тогава, когато влага любов в дарението - тя е истинската стойност на вещта или помощта, която се дава.
Другото не е даване то е сделка, трампа размяна, бартер, договор. Уж даваш нещо, но веднага очакваш да ти дадат нещо в замяна с равна дори и по-голяма стойност от тази, която ти си дал. Всеки гледа да получи повече от колкото предлага. Но в тези размени няма почти никаква стойност, това са просто размяна на вещи. Често пъти дори заменяме една напълно непотребна вещ с друга.
Разменяме празни вещи, защото не влагаме нищо в тях, за да не се минем, за да не би да дадем повече от колкото ще получим. Разменяме си празни вещи и се чудим, защо веднага щом ги получим губим интерес към тях. Уж много ни се искаше да ги имаме, щяха да са ни много полезни, щяхме да сме щастливи с тях, а какво стана в същност? Оказаха се пълен непотребен боклук! Веднага щом ги получим губим интерес към тях. Постепенно осъзнаваме, че те не са това, което сме мислили, че те не съдържат това, което сме търсили...
Така е, как няма да е така? Като търсим стойността във вещи без стойност ? А защо вещите са без стойност? Защото вече никой не я влага в тях. В днешния свят всичко се прави само и единствено за пари, без значение какво, дрехи, мебели, картини, храни, музика и така нататък. Всичко се прави само за пари, майсторите на вещи вече не влагат нищо в тях, не влагат душата си, оставят ги кухи и празни, с колкото се може по-бляскава и привлекателна външност и колкото се може по-кухи отвътре. Защо ли ? Защото майсторът иска само парите, които ще получи за вещите, които прави. Да вложи душата си в тях означава да ги изработва с много по-голямо внимание усърдие и любов, би му коствало много повече време, а това означава просто по-малко пари, а майсторът не иска по-малко, иска повече. Не иска да влага този “излишен” според него ресурс, защото смята, че няма да спечели пари от това. Прав е няма да спечели повече пари, но би спечелил нещо много по-ценно от тях... Ако изработваше вещите както трябва би спечелил удовлетворение и щастие от работата си.
Прекрасното желание за труд е извратено в грозно печалбарство от един грозен развратник наречен Капитализма, почти всички майстори на вещи вече са развратени и покварени от него. Затова вещите ви харесват невероятно много докато са на витрината в магазина, гледате ги отдалече виждате само лъскавата външност, не усещате, че са кухи отвътре, защото са твърде далече от вас. Купувате ги и им се радвате, но много много за кратко, защото щом ги доближите до сърцето си с ужас разбирате, че са кухи. И вече те не ви радват, дори започват да ви дразнят. Какво очаквахте всъщност ? Какво очаквате всъщност? КАКВО ОЧАКВАХТЕ ВСЪЩНОСТ?
С какво плащате за тези вещи? С пари? Та те за толкова кухи отвътре, колкото и самите вещи! Парите са куха вещ, най-кухата... Давате една куха вещ и получавате друга такава, от какво сте недоволни? Сделката си е била честна, получили сте точно толкова колкото сте дали. Дали сте едно голямо нищо и получавате също толкова голямо нищо, а ако сте късметлии дори едно малко по-голямо нищо, радвайте се на късмета си! Радвайте се, може втори път да не ви споходи и какво ще правите ако получите малко по-малко нищо ?
Нищо не давате, затова и нищо не получавате. Най-нещастни са богатите хора, защото винаги са мислели, че парите ще им дадат вещите, които те искат, вещите които смятат, че ще ги направят щастливи... Вече знаете защо това не става. Дори бедните хора, които се стремят към големите пари са по-щастливи, те поне имат своята мечта, мечтаят как ще спечелят пари и ще са щастливи, мечтата им дава поне някаква надежда и радост, една красива илюзия... поне едната красива илюзия... А богатите ? Те нямат дори нея! Те са осъществили тази своя мечта, но парите не са ги направили по-щастливи от колкото са били преди, напротив с изчезването на мечтата и разсейването на илюзията миражът на щастието скрито в парите и кухите вещи изчезва, напълно и безвъзвратно. Богатите и “преуспели” хорица остават дори и без този фалшив, но сладък блян. Какво им остава? Пропилели са живота си в преследването на една илюзия, сега илюзията я няма. Какво са постигнали?
Едно голямо нищо, пропилели са живота си. Постигнали са една вещ, превърнали са живота си в една куха вещ, те самите са се превърнали в една куха вещ, безкрайно лъскави и привлекателни на външен вид и напълно кухи, празни и бездушни отвътре. Къде тогава е истината? Къде тогава е удовлетворението? Къде тогава се скрило щастието ? В любовта ?
Да в Любовта! Разбира се, че в любовта, къде другаде? Скрито е в истинската любов. Кариеристите просто са били твърде заети да правят пари... и повече пари... и още повече пари... и са пропуснали всички шансове да обичат, за тях това е било загуба на време, а така всъщност изживяват целия си живот почти напразно. Щастието е в любовта, в истинската любов, а да обичаш истински означава да даваш, не да сключваш сделки или договори, а просто да даваш. Да даваш единственото, което всъщност притежаваш, своята Любов, да даваш своята истинска Любов без да очакваш нещо в замяна. Ако очакваш нещо в замяна значи си просто голям заблуден идиот, защото това твоето не е любов, а поредната вещ и ти ще получиш нещо в замяна-също вещ... Истинската любов не е вещ, тя е Истината, тя Удовлетворението, тя е Живота!
Не живейте напразно! Раздавайте толкова Любов, колкото можете, влагайте я във всичко, в което можете. Тя е живота тя е това, което придава стойност дори на вещите. Разменяйте вещи, но винаги давайте повече от колкото ще получите. Влагайте във вещите, които давате колкото се може повече любов. Така ще получите Любов, не в замяна на тази, която пръскате около себе си във всичко около вас и не от околното пространство ще я получите. Че как може да получите любов от там като то е безкрайно по-бедно на любов от вас самите? Как може да получите любов от там? Най много да получите някоя вещ кръстена с това име, на която е лепнат този етикет...
Когато пръскате любов, колкото можете повече, ще получите любов дори повече от колкото сте способни да отдадете. Защото сте се свързали с божественото Единство, със самият източник на Любовта, защото Бог Е Любовта! Превърнали сте се в тръба, в канал, през който любовта тече. Колкото любов отдавате толкова и се влива във вас, дори повече. Така колкото повече любов отдавате, толкова повече ще се влива във вас. Сърцето ви ще бъде препълнена от Любов чаша, която прелива, оставете я да прелива... вие самите сте чашата. Чаша, която непрекъснато прелива препълва с божественото-Любовта!
Тогава дори вещите, които са около вас няма да бъдат вече кухи, защото вие ще изпълвате тяхната празнота с любовта, която се сипе безспир от вас и те вече няма да бъдат празни. Вие ще ги обичате и те ще ви обичат, защото любовта ще вдъхне живот и във тях. Тези вещи вече няма да са съвсем вещи, а пълни чаши любов. Много хора днес са се превърнали в кух вещи... напълнете и тях, не ги оставяйте празни, с празни ръце, с празно сърце... давайте им чаши любов, защото дори не подозирате, колко голяма е жаждата им. Давайте, давайте, давайте, без да очаквате нищо в замяна! А какво всъщност давате и какво получавате?
Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос
Другото не е даване то е сделка, трампа размяна, бартер, договор. Уж даваш нещо, но веднага очакваш да ти дадат нещо в замяна с равна дори и по-голяма стойност от тази, която ти си дал. Всеки гледа да получи повече от колкото предлага. Но в тези размени няма почти никаква стойност, това са просто размяна на вещи. Често пъти дори заменяме една напълно непотребна вещ с друга.
Разменяме празни вещи, защото не влагаме нищо в тях, за да не се минем, за да не би да дадем повече от колкото ще получим. Разменяме си празни вещи и се чудим, защо веднага щом ги получим губим интерес към тях. Уж много ни се искаше да ги имаме, щяха да са ни много полезни, щяхме да сме щастливи с тях, а какво стана в същност? Оказаха се пълен непотребен боклук! Веднага щом ги получим губим интерес към тях. Постепенно осъзнаваме, че те не са това, което сме мислили, че те не съдържат това, което сме търсили...
Така е, как няма да е така? Като търсим стойността във вещи без стойност ? А защо вещите са без стойност? Защото вече никой не я влага в тях. В днешния свят всичко се прави само и единствено за пари, без значение какво, дрехи, мебели, картини, храни, музика и така нататък. Всичко се прави само за пари, майсторите на вещи вече не влагат нищо в тях, не влагат душата си, оставят ги кухи и празни, с колкото се може по-бляскава и привлекателна външност и колкото се може по-кухи отвътре. Защо ли ? Защото майсторът иска само парите, които ще получи за вещите, които прави. Да вложи душата си в тях означава да ги изработва с много по-голямо внимание усърдие и любов, би му коствало много повече време, а това означава просто по-малко пари, а майсторът не иска по-малко, иска повече. Не иска да влага този “излишен” според него ресурс, защото смята, че няма да спечели пари от това. Прав е няма да спечели повече пари, но би спечелил нещо много по-ценно от тях... Ако изработваше вещите както трябва би спечелил удовлетворение и щастие от работата си.
Прекрасното желание за труд е извратено в грозно печалбарство от един грозен развратник наречен Капитализма, почти всички майстори на вещи вече са развратени и покварени от него. Затова вещите ви харесват невероятно много докато са на витрината в магазина, гледате ги отдалече виждате само лъскавата външност, не усещате, че са кухи отвътре, защото са твърде далече от вас. Купувате ги и им се радвате, но много много за кратко, защото щом ги доближите до сърцето си с ужас разбирате, че са кухи. И вече те не ви радват, дори започват да ви дразнят. Какво очаквахте всъщност ? Какво очаквате всъщност? КАКВО ОЧАКВАХТЕ ВСЪЩНОСТ?
С какво плащате за тези вещи? С пари? Та те за толкова кухи отвътре, колкото и самите вещи! Парите са куха вещ, най-кухата... Давате една куха вещ и получавате друга такава, от какво сте недоволни? Сделката си е била честна, получили сте точно толкова колкото сте дали. Дали сте едно голямо нищо и получавате също толкова голямо нищо, а ако сте късметлии дори едно малко по-голямо нищо, радвайте се на късмета си! Радвайте се, може втори път да не ви споходи и какво ще правите ако получите малко по-малко нищо ?
Нищо не давате, затова и нищо не получавате. Най-нещастни са богатите хора, защото винаги са мислели, че парите ще им дадат вещите, които те искат, вещите които смятат, че ще ги направят щастливи... Вече знаете защо това не става. Дори бедните хора, които се стремят към големите пари са по-щастливи, те поне имат своята мечта, мечтаят как ще спечелят пари и ще са щастливи, мечтата им дава поне някаква надежда и радост, една красива илюзия... поне едната красива илюзия... А богатите ? Те нямат дори нея! Те са осъществили тази своя мечта, но парите не са ги направили по-щастливи от колкото са били преди, напротив с изчезването на мечтата и разсейването на илюзията миражът на щастието скрито в парите и кухите вещи изчезва, напълно и безвъзвратно. Богатите и “преуспели” хорица остават дори и без този фалшив, но сладък блян. Какво им остава? Пропилели са живота си в преследването на една илюзия, сега илюзията я няма. Какво са постигнали?
Едно голямо нищо, пропилели са живота си. Постигнали са една вещ, превърнали са живота си в една куха вещ, те самите са се превърнали в една куха вещ, безкрайно лъскави и привлекателни на външен вид и напълно кухи, празни и бездушни отвътре. Къде тогава е истината? Къде тогава е удовлетворението? Къде тогава се скрило щастието ? В любовта ?
Да в Любовта! Разбира се, че в любовта, къде другаде? Скрито е в истинската любов. Кариеристите просто са били твърде заети да правят пари... и повече пари... и още повече пари... и са пропуснали всички шансове да обичат, за тях това е било загуба на време, а така всъщност изживяват целия си живот почти напразно. Щастието е в любовта, в истинската любов, а да обичаш истински означава да даваш, не да сключваш сделки или договори, а просто да даваш. Да даваш единственото, което всъщност притежаваш, своята Любов, да даваш своята истинска Любов без да очакваш нещо в замяна. Ако очакваш нещо в замяна значи си просто голям заблуден идиот, защото това твоето не е любов, а поредната вещ и ти ще получиш нещо в замяна-също вещ... Истинската любов не е вещ, тя е Истината, тя Удовлетворението, тя е Живота!
Не живейте напразно! Раздавайте толкова Любов, колкото можете, влагайте я във всичко, в което можете. Тя е живота тя е това, което придава стойност дори на вещите. Разменяйте вещи, но винаги давайте повече от колкото ще получите. Влагайте във вещите, които давате колкото се може повече любов. Така ще получите Любов, не в замяна на тази, която пръскате около себе си във всичко около вас и не от околното пространство ще я получите. Че как може да получите любов от там като то е безкрайно по-бедно на любов от вас самите? Как може да получите любов от там? Най много да получите някоя вещ кръстена с това име, на която е лепнат този етикет...
Когато пръскате любов, колкото можете повече, ще получите любов дори повече от колкото сте способни да отдадете. Защото сте се свързали с божественото Единство, със самият източник на Любовта, защото Бог Е Любовта! Превърнали сте се в тръба, в канал, през който любовта тече. Колкото любов отдавате толкова и се влива във вас, дори повече. Така колкото повече любов отдавате, толкова повече ще се влива във вас. Сърцето ви ще бъде препълнена от Любов чаша, която прелива, оставете я да прелива... вие самите сте чашата. Чаша, която непрекъснато прелива препълва с божественото-Любовта!
Тогава дори вещите, които са около вас няма да бъдат вече кухи, защото вие ще изпълвате тяхната празнота с любовта, която се сипе безспир от вас и те вече няма да бъдат празни. Вие ще ги обичате и те ще ви обичат, защото любовта ще вдъхне живот и във тях. Тези вещи вече няма да са съвсем вещи, а пълни чаши любов. Много хора днес са се превърнали в кух вещи... напълнете и тях, не ги оставяйте празни, с празни ръце, с празно сърце... давайте им чаши любов, защото дори не подозирате, колко голяма е жаждата им. Давайте, давайте, давайте, без да очаквате нищо в замяна! А какво всъщност давате и какво получавате?
Откъс от книгата "Философия на живота" от Некрос
сряда, 9 ноември 2011 г.
И ти можеш , ако ...
"Искаш ли да промениш начина, по които другите се отнасят към теб, първо промени начина, по които самия ти се отнасяш към себе си.
Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан.
След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ше хвърлят по теб.
Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози."
Елиф Шафак
............
Недей да прахосваш в съжаление дори и един миг, защото да жалиш в мислите си за грешките от миналото, означава отново да се тровиш.
Невил Годард
............
Да се вкопчваш в гнева е все едно да сграбчиш нажежен въглен, за да го хвърлиш по другиго - изгаря се не той, а ти.
Гаутама Буда
...........
Всичко, което предизвикваме в живота на другите, се връща в нашия живот.
Едуин Маркам
..........
Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан.
След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ше хвърлят по теб.
Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози."
Елиф Шафак
............
Недей да прахосваш в съжаление дори и един миг, защото да жалиш в мислите си за грешките от миналото, означава отново да се тровиш.
Невил Годард
............
Да се вкопчваш в гнева е все едно да сграбчиш нажежен въглен, за да го хвърлиш по другиго - изгаря се не той, а ти.
Гаутама Буда
...........
Всичко, което предизвикваме в живота на другите, се връща в нашия живот.
Едуин Маркам
..........
неделя, 6 ноември 2011 г.
Хората имат абсолютно всичко, освен самите себе си...
Вървял си веднъж един изпълнителен директор на голяма компания по хубавия плаж и важно – важно се разхождал, наконтен с марковите си бермуди, със слънчевите си (видимо маркови) очила, със спортната си (от най-марковите ) блуза, шапка (от много известна марка), с часовника си (марков и ужасно скъп), със спортните си обувки и чорапи ( естествено комплект от една и то изтъкната марка ), с увесен на колана мобилен телефон (марков мобилен, калъфът - и той), и с фиксатора за коса (не му личи марката, но е толкова обилен, че човек сам се досеща).
Часът бил два следобед, когато срещнал някакъв рибар, който с доволен вид прибирал мрежите си, пълни с улов, и завързвал рибарската си лодка. Директорът се приближил до него.
- Извинете, но ви гледам как пристигате с лодката и разтоварвате рибата. Не е ли много рано да привършвате с рибарлъка за днес?
Рибарят го погледнал бегло и като се усмихнал, без да спира да събира мрежите си му отвърнал:
- Рано ли? Че защо да е рано? За мен работният ден вече приключи, а и улових колкото ми е необходимо.
- Значи няма повече да работите днес? В дава часа?! Как е възможно? – изумен възкликнал директорът.
Рибарят, изненадан от въпроса, му отвърнал:
- Вижте какво, господине, сутрин ставам в девет часа, закусвам с жената и с децата си, после ги водя до училището и към дест излизам в морето за риба, върша си рибарската работа четири часа и в два часа се връщам. Това, което уловя през тези четири часа, ми е достатъчно, за да изхраня семейството си и да живеем не охолно, но щастливо. После си отивам у дома, спокойно обядвам, полягвам малко да подремна, после отивам да прибера децата от училище заедно с жената, разхождаме се, срещаме се с приятели да си побъбрим малко, връщаме се в къщи, вечеряме и си лягаме доволни и щастливи.
Воден от неудържимото, превърнало се във вътрешна необходимост желание да раздава съвети, директорът казал наставнически на рибаря:
- Ако ми позволите да забележа, ще ви кажа, че допускате голяма грешка и неправилно управлявате вашия бизнес. Не се възползавате максимално от възможностите и имате твърде висок индекс на „пропуснати ползи“. Отказвате се от внушителна възвращаемост и печалба. Коефициентът ви на полезно действие би могъл да бъде значително по-висок! А „прагът ви на максимална конкурентноспособност“ със сигурност далеч не е достигнат.
Рибарят го гледал съчувствено, с добродушна усмивка на лицето, непроумяващ какво точно иска от него този трийсет и няколко годишен мъж и защо му говори с такива купешки думи, които чувал за първи път в живота си.
А изпълнителният директор продължавал да се горещи:
- Бихте могли да повишите значително рентабилността на лодката си, ако работите повече, да речем от осем сутринта до десет вечерта.
Тогава рибарят свил рамене и рекъл:
- Че защо да го правя?
- Как защо? Ще увеличите поне тройно обема на улова! Нима не сте чували за икономии на производствените разходи, за нарастваща маргинална ефективност, за възходящите криви на нарастващата производителност? С една дума, искам да кажа, че с приходите, които ще получите с толкова голямо количество риба, много скоро, след по-малко от година време, ще можете да си купите втора лодка, много по-голяма, малък рибарски кораб и да си наемете човек,който да работи с вас.
Рибарят отново се обадил:
- Друга лодка? Че за какво ми е втора лодка, че отгоре на всичко и наемен рибар?
- Как за какво ви е? Не разбирате ли? Не си ли давате сметка, че като съберете приходите от улова от лодката и корабчето, при дванайсет часа работа на ден, ще можете да си купите още два рибарски кораба, и то за сравнително съвсем кратък срок? Може би след около две години вече ще имате четири кораба,много по-богат улов на ден и много повече пари, получени от продажбата на дневния улов!
Рибарят отново попитал:
- И за какво ми е всичко това?
- Човече, сляп ли сте или какво? Защото тогава в един много приемлив срок от двайсетина години, като реинвестирате всички приходи, ще имате цяла флота от осемдесет рибарски кораба, повтарям осемдесет кораба! Които освен това ще са десет пъти по- големи от тази нещастна черупка, която имате сега!
Вече смеейки се силно и неудържимо рибарят отново рекъл:
- И за какво ми е да искам всичко това?
А изпълнителният директор, смутен от въпроса му, възбудено ръкомахайки му казал:
- Вижда се, че нямате предприемачески дух, нито стартегия, изобщо си нямате никаква представа от нищо! Не си ли давате сметка, че с всички тези кораби, ще имате достатъчно количество налично имущество, финансова стабилност и независимост, което ще ви позволява сутрин да се успивате и да ставате в девет часа, да закусвате със съругата и децата си, да ги водите до училището, към десет часа да излизате в морето да ловите риба за удоволствие, и то само за четири часа, да се връщате да обядвате у дома, да си почивате следобед... ?“
Хубава история , нали?
Говорейки за онези от нас, които водим живот, изобилстващ от средства за охолно съществуване и с презадоволени потребности, Ерик Фром е казал:
„Хората имат абсолютно всичко, освен самите себе си.“
Източник:http://www.sibir.bg/blog/viiviqn/?catID=15822
Часът бил два следобед, когато срещнал някакъв рибар, който с доволен вид прибирал мрежите си, пълни с улов, и завързвал рибарската си лодка. Директорът се приближил до него.
- Извинете, но ви гледам как пристигате с лодката и разтоварвате рибата. Не е ли много рано да привършвате с рибарлъка за днес?
Рибарят го погледнал бегло и като се усмихнал, без да спира да събира мрежите си му отвърнал:
- Рано ли? Че защо да е рано? За мен работният ден вече приключи, а и улових колкото ми е необходимо.
- Значи няма повече да работите днес? В дава часа?! Как е възможно? – изумен възкликнал директорът.
Рибарят, изненадан от въпроса, му отвърнал:
- Вижте какво, господине, сутрин ставам в девет часа, закусвам с жената и с децата си, после ги водя до училището и към дест излизам в морето за риба, върша си рибарската работа четири часа и в два часа се връщам. Това, което уловя през тези четири часа, ми е достатъчно, за да изхраня семейството си и да живеем не охолно, но щастливо. После си отивам у дома, спокойно обядвам, полягвам малко да подремна, после отивам да прибера децата от училище заедно с жената, разхождаме се, срещаме се с приятели да си побъбрим малко, връщаме се в къщи, вечеряме и си лягаме доволни и щастливи.
Воден от неудържимото, превърнало се във вътрешна необходимост желание да раздава съвети, директорът казал наставнически на рибаря:
- Ако ми позволите да забележа, ще ви кажа, че допускате голяма грешка и неправилно управлявате вашия бизнес. Не се възползавате максимално от възможностите и имате твърде висок индекс на „пропуснати ползи“. Отказвате се от внушителна възвращаемост и печалба. Коефициентът ви на полезно действие би могъл да бъде значително по-висок! А „прагът ви на максимална конкурентноспособност“ със сигурност далеч не е достигнат.
Рибарят го гледал съчувствено, с добродушна усмивка на лицето, непроумяващ какво точно иска от него този трийсет и няколко годишен мъж и защо му говори с такива купешки думи, които чувал за първи път в живота си.
А изпълнителният директор продължавал да се горещи:
- Бихте могли да повишите значително рентабилността на лодката си, ако работите повече, да речем от осем сутринта до десет вечерта.
Тогава рибарят свил рамене и рекъл:
- Че защо да го правя?
- Как защо? Ще увеличите поне тройно обема на улова! Нима не сте чували за икономии на производствените разходи, за нарастваща маргинална ефективност, за възходящите криви на нарастващата производителност? С една дума, искам да кажа, че с приходите, които ще получите с толкова голямо количество риба, много скоро, след по-малко от година време, ще можете да си купите втора лодка, много по-голяма, малък рибарски кораб и да си наемете човек,който да работи с вас.
Рибарят отново се обадил:
- Друга лодка? Че за какво ми е втора лодка, че отгоре на всичко и наемен рибар?
- Как за какво ви е? Не разбирате ли? Не си ли давате сметка, че като съберете приходите от улова от лодката и корабчето, при дванайсет часа работа на ден, ще можете да си купите още два рибарски кораба, и то за сравнително съвсем кратък срок? Може би след около две години вече ще имате четири кораба,много по-богат улов на ден и много повече пари, получени от продажбата на дневния улов!
Рибарят отново попитал:
- И за какво ми е всичко това?
- Човече, сляп ли сте или какво? Защото тогава в един много приемлив срок от двайсетина години, като реинвестирате всички приходи, ще имате цяла флота от осемдесет рибарски кораба, повтарям осемдесет кораба! Които освен това ще са десет пъти по- големи от тази нещастна черупка, която имате сега!
Вече смеейки се силно и неудържимо рибарят отново рекъл:
- И за какво ми е да искам всичко това?
А изпълнителният директор, смутен от въпроса му, възбудено ръкомахайки му казал:
- Вижда се, че нямате предприемачески дух, нито стартегия, изобщо си нямате никаква представа от нищо! Не си ли давате сметка, че с всички тези кораби, ще имате достатъчно количество налично имущество, финансова стабилност и независимост, което ще ви позволява сутрин да се успивате и да ставате в девет часа, да закусвате със съругата и децата си, да ги водите до училището, към десет часа да излизате в морето да ловите риба за удоволствие, и то само за четири часа, да се връщате да обядвате у дома, да си почивате следобед... ?“
Хубава история , нали?
Говорейки за онези от нас, които водим живот, изобилстващ от средства за охолно съществуване и с презадоволени потребности, Ерик Фром е казал:
„Хората имат абсолютно всичко, освен самите себе си.“
Източник:http://www.sibir.bg/blog/viiviqn/?catID=15822
Паулу Коелю
Някакъв човек все се опитвал да преуспее в живота, но напразно. "Трябва да му дам малко пари"- казва си той. Същата вечер обаче научава, че прителят му е забогатял и е върнал всичките си дългове, натрупани с години.
Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат, как се е замогнал, той им отговаря, че само до преди... няколко дни в него е живеел Другия.
- Кой е другият? - питат го.
-Другият е оня, който са ме учили да бъда, но който аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да прекара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно.
-А ти кой си?
- Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си - човек, който се възхищава от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление, от това което върши. Другият обаче се страхува да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам.
- А не се ли боиш от страданието?- питат го хората от бара.
- Знам че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по- добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш.
- Нима е толкова просто?
- Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият остана там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме изплаши с това, колко е рисковано да не мислиш за бъдещето!
Паулу Куелю
Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат, как се е замогнал, той им отговаря, че само до преди... няколко дни в него е живеел Другия.
- Кой е другият? - питат го.
-Другият е оня, който са ме учили да бъда, но който аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да прекара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно.
-А ти кой си?
- Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си - човек, който се възхищава от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление, от това което върши. Другият обаче се страхува да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам.
- А не се ли боиш от страданието?- питат го хората от бара.
- Знам че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по- добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш.
- Нима е толкова просто?
- Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият остана там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме изплаши с това, колко е рисковано да не мислиш за бъдещето!
Паулу Куелю
събота, 5 ноември 2011 г.
Книгите, които ми помагат по Пътя ... „По-щастлив от Бог”
17 СТЪПКИ ЗА ПО-ЩАСТЛИВ ЖИВОТ
От книгата "По-щастлив от Бог" Автор: Нийл Доналд Уолш
1. Сложете край на теологията на отделянето.
2. Останете във връзка с истинската си същност.
3. Дайте на другите преживяванията, към които се стремите.
4. Нека ви бъде съвсем ясно, че нищо от онова, което виждате, не е реално.
5. Вземете решение, че вие не сте вашата „история”.
6. Имайте само предпочитания.
7. Откривайте съвършенството.
8. Прескочете драмата.
9. Разберете тъгата.
10. Престанете да спорите с живота.
11. Откажете се от всички очаквания.
12. Изпитвайте състрадание към себе си.
13. Изказвайте своята истина още в мига, в който я узнаете.
14. Наблюдавайте енергиите, уловете вибрациите.
15. Усмихвайте се.
16. Пейте.
17. Знайте какво да правите, когато нещата са наистина зле.
Из „17 стъпки да бъдем по-щастливи от Бог”
3. Дайте на другите преживяванията, към които се стремите.
Най-бързият и лесен начин да запазите същността си е да помогнете на другите да се докоснат до тяхната. Най-бързият начин да преживеете нещо е да спомогнете и други да имат същото преживяване. Ако искате да почувствате собствената си божествена същност и истинска идентичност, накарайте и някой друг да почувства своята.
Върнете хората обратно към самите тях.
Можете да го направите по стотици начини в хиляди животи в един милион мигове.
Каквото и да искате да преживеете в живота си, накарайте и другите да изпитат същото. Ако искате да изживеете любов, станете причина и някой друг да бъде обичан. Ако искате да постигнете благоденствие, помогнете на друг да забогатее. Ако искате да достигнете до успеха, станете причина и някой друг да успее. Ако искате да станете силен, помогнете на друг да почувства силата си. Ако искате да придобиете мъдрост, накарайте някой друг да постъпи мъдро. Ако искате да изживеете романтична връзка, помогнете на друг да почувства романтиката. Ако искате да получите прошка, станете причина да простят другиму. Ако искате да усетите сигурност и безопасност, осигурете на друг сигурно и безопасно място. Ако искате да преживеете идеално партньорство, помогнете на друг да бъде част от такова партньорство. Ако искате да усетите умиротворение, помогнете на някого да почувства вътрешен мир.
Твърдя, че Личното Съзидание започва най-добре от другите. Най-напред фокусирайте вниманието си върху другия, винаги върху другия, никога не се съсредоточавайте най-напред върху себе си, и онова, което душата ви иска да изпита, ще се реализира седемкратно. Каквото и да искате да създадете за себе си, създайте го за другиго. Така Енергията на Привличането е най-мощна.
Защото принципът е такъв - каквото причинявате на другия, причинявате и на себе си, защото няма друг в извечната реалност. Има само Същността. Разберете ли това, разбирате всичко, което трябва да знаете, за това как можете да бъдете по-щастливи от Бог.
10. Престанете да спорите с живота.
До голяма степен липсата на щастие в живота ни се дължи на нашите преценки. Склонни сме да съдим всичко - хората край нас, обстоятелствата, които представляват, случващото се в момента и разбира се, самите себе си.
Някои хора не пропускат нито една възможност да издават присъди. Все едно самият живот е на подсъдимата скамейка. Непрекъснато.
Най-интересната особеност на човешката преценка е, че хората дори не използват обективна мярка, която да обоснове присъдите им. На базата предимно на собствения си опит, собствените си идеи, собствената си “история” те съдят за другите.
Изобщо не им хрумва, разбира се, че е възможно тъкмо тяхното преживяване, техните идеи, тяхната “история” да е малко изопачена. Достатъчно съм наблюдавал този процес отстрани, за да заключа, че вероятно и аз постъпвам така. Затова положих сериозно усилие да започна да се вглеждам в себе си, вместо да осъждам другите.
Когато почувствам изкушение да раздавам присъди, аз обръщам поглед към себе си, за да видя кога самият аз съм постъпвал по този начин в живота си, къде съм предизвиквал такива резултати в собствения си живот, доколко е възможно аз да съм допускал същата грешка в живота си. Внезапно усещам прилив на състрадание, който измества критичността ми към другите и прави осъждането невъзможно.
Твърдя, че няма място за осъждане в любящото сърце. И помнете, осъждането не е прозорливост, нито пък наблюдението е осъждане. Съвсем здравословно е да бъдете прозорливи и е напълно естествено да правите наблюдения. Наблюдението констатира “Нещата са такива”, а осъждането казва “Ами сега?”
Още по-малко пък съдете себе си. Защото Бог няма да ви съди, никога. Нито сега, нито когато и да било. Това е истината зад истината. Това са думите, които не могат да бъдат изречени. Това е най-голямото богохулство. Осъждането и заклеймяването са сред десетте илюзии на човечеството. Те просто не са реални.
11. Откажете се от всички очаквания.
Няма по-голяма пречка пред трайното щастие (или пък пред краткото щастие) от очакването. Откажете се от тях незабавно и повече никога нямайте очаквания за нещо и за някого.
Забравете как според вас “трябва” да стоят нещата. Няма такова нещо като “трябва” във Вселената. “Трябва” е човешка измислица, която няма нищо общо с върховната реалност. Знайте, че завоите, които ни извеждат от пътя, по който сме мислели, че трябва да вървим, изобщо не са отклонения, а са най-бързият път от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да бъдем - иначе не бихме вървели по него.
Бъдете убедени, че Бог знае какво прави. Знайте, че животът винаги нарежда нещата във ваша полза. Разберете, че очакванията са само представата ви за нещо и че тази представа не може и не взема под внимание сложното преплитане на житейските пътувания на всички нас, последователно и едновременно, в колективното и съавторско преживяване на Единната душа, проявена чрез Многото.
С други думи, тук се случва повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Има повече от една житейска програма. Целта е една, но процесът е многостранен. Непрекъснато съзнавайте това и ще откриете, че ако се придържате към очакванията си, само ще спънете Идеалния план и разиграването му на сцената на живота от всички участници.
Твърдя, че очакванията поставят граница на начина, по който човек определя съвършенството, и тази граница ви пречи самите вие да създавате съвършенство. Затова не очаквайте нищо и вземайте каквото получавате. Приемайте онова, което се появи. Обичайте го такова, каквото е.
Байрън Кейти написа една изключителна книга преди няколко години, озаглавена “Обичай живота какъвто е”. Обожавам я.
12. Изпитвайте състрадание към себе си.
Не обвинявайте себе си за всяко отрицателно преживяване, с което може да се сблъскате (дори да усещате, че си го “заслужавате” или че “сами сте си го навлекли” – всъщност най-вече ако се чувствате така), а изпитвайте състрадание към себе си. Знайте, че Бог ви е надарил с вътрешната сила да променяте себе си, мотивите си, поведението си, външните условия и живота си още в следващия момент.
Винаги помнете, че вие не сте миналото си, не сте онзи, който сте били вчера, нито само преди секунда. Нека всеки ден, всеки час, всеки момент да постави ново начало. Дори ако това е последният миг от живота ви, не е твърде късно да оповестите своята нова и най-величава същност и да я отстоявате.
Твърдя, че преобразяването става за миг, винаги е възможно във всеки един момент. Животът започва наново, когато вие заявявате това. Затова не се съдете твърде строго. Кажете сбогом на грешките (въображаеми), фобиите и провалите, и винаги помнете следното: ако виждате себе си така, както ви вижда Бог, ще се усмихвате често.
Източник:http://www.hermesbooks.com/readchapter.php?pID=1040
От книгата "По-щастлив от Бог" Автор: Нийл Доналд Уолш
1. Сложете край на теологията на отделянето.
2. Останете във връзка с истинската си същност.
3. Дайте на другите преживяванията, към които се стремите.
4. Нека ви бъде съвсем ясно, че нищо от онова, което виждате, не е реално.
5. Вземете решение, че вие не сте вашата „история”.
6. Имайте само предпочитания.
7. Откривайте съвършенството.
8. Прескочете драмата.
9. Разберете тъгата.
10. Престанете да спорите с живота.
11. Откажете се от всички очаквания.
12. Изпитвайте състрадание към себе си.
13. Изказвайте своята истина още в мига, в който я узнаете.
14. Наблюдавайте енергиите, уловете вибрациите.
15. Усмихвайте се.
16. Пейте.
17. Знайте какво да правите, когато нещата са наистина зле.
Из „17 стъпки да бъдем по-щастливи от Бог”
3. Дайте на другите преживяванията, към които се стремите.
Най-бързият и лесен начин да запазите същността си е да помогнете на другите да се докоснат до тяхната. Най-бързият начин да преживеете нещо е да спомогнете и други да имат същото преживяване. Ако искате да почувствате собствената си божествена същност и истинска идентичност, накарайте и някой друг да почувства своята.
Върнете хората обратно към самите тях.
Можете да го направите по стотици начини в хиляди животи в един милион мигове.
Каквото и да искате да преживеете в живота си, накарайте и другите да изпитат същото. Ако искате да изживеете любов, станете причина и някой друг да бъде обичан. Ако искате да постигнете благоденствие, помогнете на друг да забогатее. Ако искате да достигнете до успеха, станете причина и някой друг да успее. Ако искате да станете силен, помогнете на друг да почувства силата си. Ако искате да придобиете мъдрост, накарайте някой друг да постъпи мъдро. Ако искате да изживеете романтична връзка, помогнете на друг да почувства романтиката. Ако искате да получите прошка, станете причина да простят другиму. Ако искате да усетите сигурност и безопасност, осигурете на друг сигурно и безопасно място. Ако искате да преживеете идеално партньорство, помогнете на друг да бъде част от такова партньорство. Ако искате да усетите умиротворение, помогнете на някого да почувства вътрешен мир.
Твърдя, че Личното Съзидание започва най-добре от другите. Най-напред фокусирайте вниманието си върху другия, винаги върху другия, никога не се съсредоточавайте най-напред върху себе си, и онова, което душата ви иска да изпита, ще се реализира седемкратно. Каквото и да искате да създадете за себе си, създайте го за другиго. Така Енергията на Привличането е най-мощна.
Защото принципът е такъв - каквото причинявате на другия, причинявате и на себе си, защото няма друг в извечната реалност. Има само Същността. Разберете ли това, разбирате всичко, което трябва да знаете, за това как можете да бъдете по-щастливи от Бог.
10. Престанете да спорите с живота.
До голяма степен липсата на щастие в живота ни се дължи на нашите преценки. Склонни сме да съдим всичко - хората край нас, обстоятелствата, които представляват, случващото се в момента и разбира се, самите себе си.
Някои хора не пропускат нито една възможност да издават присъди. Все едно самият живот е на подсъдимата скамейка. Непрекъснато.
Най-интересната особеност на човешката преценка е, че хората дори не използват обективна мярка, която да обоснове присъдите им. На базата предимно на собствения си опит, собствените си идеи, собствената си “история” те съдят за другите.
Изобщо не им хрумва, разбира се, че е възможно тъкмо тяхното преживяване, техните идеи, тяхната “история” да е малко изопачена. Достатъчно съм наблюдавал този процес отстрани, за да заключа, че вероятно и аз постъпвам така. Затова положих сериозно усилие да започна да се вглеждам в себе си, вместо да осъждам другите.
Когато почувствам изкушение да раздавам присъди, аз обръщам поглед към себе си, за да видя кога самият аз съм постъпвал по този начин в живота си, къде съм предизвиквал такива резултати в собствения си живот, доколко е възможно аз да съм допускал същата грешка в живота си. Внезапно усещам прилив на състрадание, който измества критичността ми към другите и прави осъждането невъзможно.
Твърдя, че няма място за осъждане в любящото сърце. И помнете, осъждането не е прозорливост, нито пък наблюдението е осъждане. Съвсем здравословно е да бъдете прозорливи и е напълно естествено да правите наблюдения. Наблюдението констатира “Нещата са такива”, а осъждането казва “Ами сега?”
Още по-малко пък съдете себе си. Защото Бог няма да ви съди, никога. Нито сега, нито когато и да било. Това е истината зад истината. Това са думите, които не могат да бъдат изречени. Това е най-голямото богохулство. Осъждането и заклеймяването са сред десетте илюзии на човечеството. Те просто не са реални.
11. Откажете се от всички очаквания.
Няма по-голяма пречка пред трайното щастие (или пък пред краткото щастие) от очакването. Откажете се от тях незабавно и повече никога нямайте очаквания за нещо и за някого.
Забравете как според вас “трябва” да стоят нещата. Няма такова нещо като “трябва” във Вселената. “Трябва” е човешка измислица, която няма нищо общо с върховната реалност. Знайте, че завоите, които ни извеждат от пътя, по който сме мислели, че трябва да вървим, изобщо не са отклонения, а са най-бързият път от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да бъдем - иначе не бихме вървели по него.
Бъдете убедени, че Бог знае какво прави. Знайте, че животът винаги нарежда нещата във ваша полза. Разберете, че очакванията са само представата ви за нещо и че тази представа не може и не взема под внимание сложното преплитане на житейските пътувания на всички нас, последователно и едновременно, в колективното и съавторско преживяване на Единната душа, проявена чрез Многото.
С други думи, тук се случва повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Има повече от една житейска програма. Целта е една, но процесът е многостранен. Непрекъснато съзнавайте това и ще откриете, че ако се придържате към очакванията си, само ще спънете Идеалния план и разиграването му на сцената на живота от всички участници.
Твърдя, че очакванията поставят граница на начина, по който човек определя съвършенството, и тази граница ви пречи самите вие да създавате съвършенство. Затова не очаквайте нищо и вземайте каквото получавате. Приемайте онова, което се появи. Обичайте го такова, каквото е.
Байрън Кейти написа една изключителна книга преди няколко години, озаглавена “Обичай живота какъвто е”. Обожавам я.
12. Изпитвайте състрадание към себе си.
Не обвинявайте себе си за всяко отрицателно преживяване, с което може да се сблъскате (дори да усещате, че си го “заслужавате” или че “сами сте си го навлекли” – всъщност най-вече ако се чувствате така), а изпитвайте състрадание към себе си. Знайте, че Бог ви е надарил с вътрешната сила да променяте себе си, мотивите си, поведението си, външните условия и живота си още в следващия момент.
Винаги помнете, че вие не сте миналото си, не сте онзи, който сте били вчера, нито само преди секунда. Нека всеки ден, всеки час, всеки момент да постави ново начало. Дори ако това е последният миг от живота ви, не е твърде късно да оповестите своята нова и най-величава същност и да я отстоявате.
Твърдя, че преобразяването става за миг, винаги е възможно във всеки един момент. Животът започва наново, когато вие заявявате това. Затова не се съдете твърде строго. Кажете сбогом на грешките (въображаеми), фобиите и провалите, и винаги помнете следното: ако виждате себе си така, както ви вижда Бог, ще се усмихвате често.
Източник:http://www.hermesbooks.com/readchapter.php?pID=1040
петък, 4 ноември 2011 г.
"Благополучието като игра"от Стийв Нобел и SELF-HELP съвети
"В играта на недостига формулата е:
Ако имам нещата, които желая, мога да правя нещата, които харесвам и съответно да бъда този, който искам.
В играта на благополучието, тази формула е преобърната:
Ако ценя това, което съм, мога да правя нещата, които са значими за мен и съответно да имам нещата, които желая."
Не бъркайте недостига с бедността. Човек може да живее в бедност и все пак да има щастлив и пълноценен живот. Обратното също е валидно. Недостигът и благополучието са два начина на мислене. Всеки може да избере мислите, с които да прекара живота си.
Парите не могат да ни купят любов, те просто ни помагат да увеличим степента на сексуалното внимание, което получаваме. Когато парите са равни на самооценката ни, губим ли ги, самочувствието ни спада. Така месечната заплата определя колко струваме. В играта на недостига е едно и също дали парите са основната цел в живота ни или пък ги мразим, защото сме много духовни. Недостигът в крайна сметка винаги ни прави нещастни.
Недостигът и изборът на работа
Много хора откриват, че трябва да са все по-усърдни и по-бързи в работата си, и същевременно губят смисъла и целта на това, което вършат. Ежедневието им става сиво, празно и монотонно, защото извършват всичко машинално, само заради финансовата изгода. Това вреди на емоционалното и душевното здраве. Попадат в затворения кръг на тормоза – преследват повече пари, за да намалят стреса от това, че трябва да се изкарват пари, за да се живее без стрес. Може би изглежда по-удобно да изберем работа, която дори и стресираща, носи сигурност, но в дългосрочен план такава работа се отразява пагубно върху вродения ни ентусиазъм и ни кара да оглупяваме. Всеки един от нас има призвание да върши точно определена работа. Недостигът казва, че това са безсмислици. От гледна точка на благополучието, това е решаващо за нашето развитие и щастие.
Индивидуализъм vs. съдействие
Недостигът пробужда личния интерес в противовес на вродения ни инстинкт да подкрепяме и да съдействаме на другите. Това гарантира, че хората ще продължат все по-силно да усещат отчуждение, безпомощност и нещастие. Сам по себе си, личният интерес не е средството, чрез което да се изгради благополучен живот.
Недостигът е свят, в който се граби с пълни шепи – от планетата и от хората. Безкрайното търсене на повече и отказването от по-малкото тласкат света към недостига.
Роден в недостиг, живял в благополучие
Ако се чувствате погълнати от играта на недостига, не се безпокойте. Повечето хора се раждат в нея. Всеки трябва да намери собствения си път навън, трябва сам да смени начина, по който играе. Промяната е преминаване от една ценностна система към друга. Благополучието е естественото състояние на света. То не се ражда от пренебрегването на недостига, нито пък идва, ако мислите ни са насочени само към приятни неща. То е свързано с духовното и материалното богатство. Когато живеем живот, изпълнен с емоции. Когато успеем да се докоснем до богатия свят на вярата и идеите. Когато не мислим за насъщния.
Пътуване от недостига към благополучието
Пътуването от недостига към благополучието е предизвикателство, защото изисква да се изправим срещу всичко, което не е наред с живота ни. Нищо не ни пречи да изпитаме благополучието така силно, както ние самите. Съпротивляваме се твърдо и упорито, за да не изпитаме болка. В играта на недостига болката е вредна и трябва да бъде изключена с болкоуспокояващи, алкохол и пристастяване към различни вещества. Болката обаче, може да трае само момент, а страданието може да продължи цял живот. Страданието е отказът да почувстваме болка. Човек, който истински усеща болката си, след време започва да я разнищва. Това слага край на съпротивата му срещу живота. Зад всяка форма на съпротива се крие страх. Страхът е най-висшата степен на съпротива срещу благополучието. В основата му е залегнала идеята, че не можем да се справим с това, пред което ни изправя животът. Колкото повече избягваме страха, толкова повече се засилва. Докато не ни доведе до хронична зависимост от хора или обстоятелства, които ни предпазват от сраха.
Хроничната зависимост от други хора с времето изостря чувството, че не можем да се справим сами в живота и да поемем цялата отговорност върху себе си. Започваме да живеем с надеждата, че някой ще се появи, за да ни спаси. Хората със зависимо мислене се превръщат в много добри мъченици. Поемат прекалено големи количества работа, след това се чувстват онеправдани, страдат и непрестанно се оплакват от товара си. Мъчениците не уважават нуждите си, нито тези на другите. Тежката работа е тяхното изкупление и щастие. Капитализмът разчита много на мъчениците, те са перфектни пионки – работят усърдно, страдат, борят се в живота и се възмущават срещу всяка минута от него. Един от най-добрите начини да възприемем независимо мислене е да поставим здравословни граници.
Мислене, ориентирано към възможностите
Преди да направим каквото и да било, първо то е възникнало в мислите ни. Когато мислим за проблемите си, цялото ни същество и държание го излъчва. Мисленето, ориентирано към проблемите постоянно търси какво не е наред и какво би могло да се обърка. То открива капаните, но пропуска възможностите. Хората, ориентирани към проблемите се опитват да избегнат трудности и болка. Те не вярват, че е възможно човек да постигне целите си. Мисленето, ориентирано към възможностите не е равнозначно на положителното мислене, а на спокойната преценка и вяра, че резултатите са възможни и че ги заслужаваме. Мисълта е мощна: можем да променим всяко наше изживяване само ако променим начина, по който мислим.
Как да се влеем в потока на благополучието
Когато сложим край на недостига вътре в себе си, ще се потопим в един различен свят. Благополучието не е борба за постигане на резултати, то е вливане в потока на резултатите. Борбата казва, че трябва да се изправим срещу настоящето и да бутаме бента по-силно, за да го премахнем. А потокът иска да отпушим канала и да възстановим естественото състояние на нещата. Единственият поток, признат от играта на недостига, е паричният. Когато парите се вливат към нас, с тях идват и всички хубави чувства, когато отплават, хубавите чувства също си отиват и на тяхно място се настанява нещастието.
Влизането в потока е свързано с възможността човек да се справя с несигурността, изхождайки от силен вътрешен център. Не става въпрос за опит да контролираме живота. Да се движим с потока не означава да открием решение прекалено бързо, а да позволим да се случи естественото разрешение. Не става въпрос да намерим правилния партньор, а да бъдем правилния партньор. Не става въпрос да намерим богатство, а да се чувстваме богати. Каквото и да искаме, трябва първо да го въплътим в нас. Ако искаме спокойствие, трябва да действаме спокойно. Ако искаме да бъдем богати, трябва всичките да извършваме всичко с отношението на богат човек. Да бъдем толкова отдадени на действията си, че те да се превърнат в медитация. Вливането в потока става, когато отсъства самосъзнанието, когато изпълнителят се слее в едно цяло с действието.
Да се научим да получаваме
Съзнанието за благополучие се изгражда, когато се научим не само да бъдем щедри, но и да сме отворени да получаваме – не само това, което искаме, а всичко, което ни предоставя животът. За да бъдем истински щедри, първо трябва да сме щедри към самите нас. Даваме ли си нещата, които наистина ни носят удовлетворение, като достатъчно време, пространство, почивка, самота, тишина, приключения, красота?
Много форми на вътрешна съпротива се превръщат в препятствия за получаването – да сме привързани към определни резултати; да се състезаваме само когато сме задължени; да вярваме, че трябва да се борим и да взимаме добрите неща; да вярваме, че получаването е винаги резултат от усилен труд; да изпитваме дилеми, породени от социалната несправедливост – трябва да страдаме, защото други хора страдат и пр. Да получим означава да позволим на добрите неща да дойдат към нас лесно и без усилия. Тази способност се основава на качества като вяра, откритост и доверие.
Живот в центъра
Благополучието е свързано с живот от истинския енергиен център. Когато излезем от него, се чувстваме нервни и незадоволени. Животът в центъра е живот в постоянно присъствие. Когато се храним, се храним, без да извършваме други дейности, когато пием вода, пием вода, когато лягаме, спим. Центърът показва как да сме тук и сега. Човек, който умее да живее от центъра си, говори с присъствие и авторитет, печели доверието на другите хора и дори може да спечели турнир по карате. Това е силата на чистата, концентрирана енергия, която може да се нарече харизма и самоувереност. Човек със силен център знае, че силата отива там, където е насочено вниманието. И най-малкото внимание може да промени дадена ситуация. Човек с внимание, насочено към спокойствието, може да успокои цяла група. Успелите хора са се научили да използват вниманието си, така че да получават резултати. Те отвличат вниманието си от ситуации и хора, които изпиват енергията им.
Силата на Вселената тече във всичко. Всички живи създания са свързани с тази сила, въпреки че по-голямата част от хората, живеещи в съвременния свят, не я усещат. Хората откъсват живота си от тази сила, като се затварят в свят на конкретност, изкуствени материи, технология и рационалност. Да се свържем с тази сила може да е толкова лесно, колкото да си свалим обувките и да стъпим върху топлата гола земя, да застанем под звездите и да се наслаждаваме на красотата им, или да съзерцаваме едно цвете и да почувстваме жизнената сила, която тече в крехките му листа. Всичко живо има сила; ако нямаше, нямаше да е все още тук.
SELF-HELP съвети:
Противодействието на съпротивата е приемането на действителността; на страха е любовта; на болката – приемането й; на чувството за вина – хуморът.
Свикнете да се концентрирате върху насладата за няколко минути всеки ден.
Свикнете да носите малко радост в живота на тези, които обичате и познавате.
Свикнете да носите малко радост в живота на онези, които все още не познавате.
Важно е да запомните, че осъзнаването лекува. Ако успеете да изведете едно ограничаващо убеждение от подсъзнанието в съзнанието си, можете да освободите мощна умствена и емоционална енергия.
За да излезете от състояние на недостиг:
Отидете на разходка; дишайте дълбоко; седнете до някое дърво; слушайте нещо забавно; пишете или рисувайте; удряйте по възглавницата; направете нещо закачливо; крещете името си; пуснете си успокоителна или енергична музика; говорете безмислици в продължение на пет минути; накарайте някой приятел да направи нещо неочаквано; изпийте чаша горещ чай; сетете се за някой щастлив спомен; прочетете поема; направете енергични физически упражнения; гледайте филм; направете нещо различно – каквото и да е!
по книгата на Стийв Нобел "Благополучието като игра"
Ако имам нещата, които желая, мога да правя нещата, които харесвам и съответно да бъда този, който искам.
В играта на благополучието, тази формула е преобърната:
Ако ценя това, което съм, мога да правя нещата, които са значими за мен и съответно да имам нещата, които желая."
Не бъркайте недостига с бедността. Човек може да живее в бедност и все пак да има щастлив и пълноценен живот. Обратното също е валидно. Недостигът и благополучието са два начина на мислене. Всеки може да избере мислите, с които да прекара живота си.
Парите не могат да ни купят любов, те просто ни помагат да увеличим степента на сексуалното внимание, което получаваме. Когато парите са равни на самооценката ни, губим ли ги, самочувствието ни спада. Така месечната заплата определя колко струваме. В играта на недостига е едно и също дали парите са основната цел в живота ни или пък ги мразим, защото сме много духовни. Недостигът в крайна сметка винаги ни прави нещастни.
Недостигът и изборът на работа
Много хора откриват, че трябва да са все по-усърдни и по-бързи в работата си, и същевременно губят смисъла и целта на това, което вършат. Ежедневието им става сиво, празно и монотонно, защото извършват всичко машинално, само заради финансовата изгода. Това вреди на емоционалното и душевното здраве. Попадат в затворения кръг на тормоза – преследват повече пари, за да намалят стреса от това, че трябва да се изкарват пари, за да се живее без стрес. Може би изглежда по-удобно да изберем работа, която дори и стресираща, носи сигурност, но в дългосрочен план такава работа се отразява пагубно върху вродения ни ентусиазъм и ни кара да оглупяваме. Всеки един от нас има призвание да върши точно определена работа. Недостигът казва, че това са безсмислици. От гледна точка на благополучието, това е решаващо за нашето развитие и щастие.
Индивидуализъм vs. съдействие
Недостигът пробужда личния интерес в противовес на вродения ни инстинкт да подкрепяме и да съдействаме на другите. Това гарантира, че хората ще продължат все по-силно да усещат отчуждение, безпомощност и нещастие. Сам по себе си, личният интерес не е средството, чрез което да се изгради благополучен живот.
Недостигът е свят, в който се граби с пълни шепи – от планетата и от хората. Безкрайното търсене на повече и отказването от по-малкото тласкат света към недостига.
Роден в недостиг, живял в благополучие
Ако се чувствате погълнати от играта на недостига, не се безпокойте. Повечето хора се раждат в нея. Всеки трябва да намери собствения си път навън, трябва сам да смени начина, по който играе. Промяната е преминаване от една ценностна система към друга. Благополучието е естественото състояние на света. То не се ражда от пренебрегването на недостига, нито пък идва, ако мислите ни са насочени само към приятни неща. То е свързано с духовното и материалното богатство. Когато живеем живот, изпълнен с емоции. Когато успеем да се докоснем до богатия свят на вярата и идеите. Когато не мислим за насъщния.
Пътуване от недостига към благополучието
Пътуването от недостига към благополучието е предизвикателство, защото изисква да се изправим срещу всичко, което не е наред с живота ни. Нищо не ни пречи да изпитаме благополучието така силно, както ние самите. Съпротивляваме се твърдо и упорито, за да не изпитаме болка. В играта на недостига болката е вредна и трябва да бъде изключена с болкоуспокояващи, алкохол и пристастяване към различни вещества. Болката обаче, може да трае само момент, а страданието може да продължи цял живот. Страданието е отказът да почувстваме болка. Човек, който истински усеща болката си, след време започва да я разнищва. Това слага край на съпротивата му срещу живота. Зад всяка форма на съпротива се крие страх. Страхът е най-висшата степен на съпротива срещу благополучието. В основата му е залегнала идеята, че не можем да се справим с това, пред което ни изправя животът. Колкото повече избягваме страха, толкова повече се засилва. Докато не ни доведе до хронична зависимост от хора или обстоятелства, които ни предпазват от сраха.
Хроничната зависимост от други хора с времето изостря чувството, че не можем да се справим сами в живота и да поемем цялата отговорност върху себе си. Започваме да живеем с надеждата, че някой ще се появи, за да ни спаси. Хората със зависимо мислене се превръщат в много добри мъченици. Поемат прекалено големи количества работа, след това се чувстват онеправдани, страдат и непрестанно се оплакват от товара си. Мъчениците не уважават нуждите си, нито тези на другите. Тежката работа е тяхното изкупление и щастие. Капитализмът разчита много на мъчениците, те са перфектни пионки – работят усърдно, страдат, борят се в живота и се възмущават срещу всяка минута от него. Един от най-добрите начини да възприемем независимо мислене е да поставим здравословни граници.
Мислене, ориентирано към възможностите
Преди да направим каквото и да било, първо то е възникнало в мислите ни. Когато мислим за проблемите си, цялото ни същество и държание го излъчва. Мисленето, ориентирано към проблемите постоянно търси какво не е наред и какво би могло да се обърка. То открива капаните, но пропуска възможностите. Хората, ориентирани към проблемите се опитват да избегнат трудности и болка. Те не вярват, че е възможно човек да постигне целите си. Мисленето, ориентирано към възможностите не е равнозначно на положителното мислене, а на спокойната преценка и вяра, че резултатите са възможни и че ги заслужаваме. Мисълта е мощна: можем да променим всяко наше изживяване само ако променим начина, по който мислим.
Как да се влеем в потока на благополучието
Когато сложим край на недостига вътре в себе си, ще се потопим в един различен свят. Благополучието не е борба за постигане на резултати, то е вливане в потока на резултатите. Борбата казва, че трябва да се изправим срещу настоящето и да бутаме бента по-силно, за да го премахнем. А потокът иска да отпушим канала и да възстановим естественото състояние на нещата. Единственият поток, признат от играта на недостига, е паричният. Когато парите се вливат към нас, с тях идват и всички хубави чувства, когато отплават, хубавите чувства също си отиват и на тяхно място се настанява нещастието.
Влизането в потока е свързано с възможността човек да се справя с несигурността, изхождайки от силен вътрешен център. Не става въпрос за опит да контролираме живота. Да се движим с потока не означава да открием решение прекалено бързо, а да позволим да се случи естественото разрешение. Не става въпрос да намерим правилния партньор, а да бъдем правилния партньор. Не става въпрос да намерим богатство, а да се чувстваме богати. Каквото и да искаме, трябва първо да го въплътим в нас. Ако искаме спокойствие, трябва да действаме спокойно. Ако искаме да бъдем богати, трябва всичките да извършваме всичко с отношението на богат човек. Да бъдем толкова отдадени на действията си, че те да се превърнат в медитация. Вливането в потока става, когато отсъства самосъзнанието, когато изпълнителят се слее в едно цяло с действието.
Да се научим да получаваме
Съзнанието за благополучие се изгражда, когато се научим не само да бъдем щедри, но и да сме отворени да получаваме – не само това, което искаме, а всичко, което ни предоставя животът. За да бъдем истински щедри, първо трябва да сме щедри към самите нас. Даваме ли си нещата, които наистина ни носят удовлетворение, като достатъчно време, пространство, почивка, самота, тишина, приключения, красота?
Много форми на вътрешна съпротива се превръщат в препятствия за получаването – да сме привързани към определни резултати; да се състезаваме само когато сме задължени; да вярваме, че трябва да се борим и да взимаме добрите неща; да вярваме, че получаването е винаги резултат от усилен труд; да изпитваме дилеми, породени от социалната несправедливост – трябва да страдаме, защото други хора страдат и пр. Да получим означава да позволим на добрите неща да дойдат към нас лесно и без усилия. Тази способност се основава на качества като вяра, откритост и доверие.
Живот в центъра
Благополучието е свързано с живот от истинския енергиен център. Когато излезем от него, се чувстваме нервни и незадоволени. Животът в центъра е живот в постоянно присъствие. Когато се храним, се храним, без да извършваме други дейности, когато пием вода, пием вода, когато лягаме, спим. Центърът показва как да сме тук и сега. Човек, който умее да живее от центъра си, говори с присъствие и авторитет, печели доверието на другите хора и дори може да спечели турнир по карате. Това е силата на чистата, концентрирана енергия, която може да се нарече харизма и самоувереност. Човек със силен център знае, че силата отива там, където е насочено вниманието. И най-малкото внимание може да промени дадена ситуация. Човек с внимание, насочено към спокойствието, може да успокои цяла група. Успелите хора са се научили да използват вниманието си, така че да получават резултати. Те отвличат вниманието си от ситуации и хора, които изпиват енергията им.
Силата на Вселената тече във всичко. Всички живи създания са свързани с тази сила, въпреки че по-голямата част от хората, живеещи в съвременния свят, не я усещат. Хората откъсват живота си от тази сила, като се затварят в свят на конкретност, изкуствени материи, технология и рационалност. Да се свържем с тази сила може да е толкова лесно, колкото да си свалим обувките и да стъпим върху топлата гола земя, да застанем под звездите и да се наслаждаваме на красотата им, или да съзерцаваме едно цвете и да почувстваме жизнената сила, която тече в крехките му листа. Всичко живо има сила; ако нямаше, нямаше да е все още тук.
SELF-HELP съвети:
Противодействието на съпротивата е приемането на действителността; на страха е любовта; на болката – приемането й; на чувството за вина – хуморът.
Свикнете да се концентрирате върху насладата за няколко минути всеки ден.
Свикнете да носите малко радост в живота на тези, които обичате и познавате.
Свикнете да носите малко радост в живота на онези, които все още не познавате.
Важно е да запомните, че осъзнаването лекува. Ако успеете да изведете едно ограничаващо убеждение от подсъзнанието в съзнанието си, можете да освободите мощна умствена и емоционална енергия.
За да излезете от състояние на недостиг:
Отидете на разходка; дишайте дълбоко; седнете до някое дърво; слушайте нещо забавно; пишете или рисувайте; удряйте по възглавницата; направете нещо закачливо; крещете името си; пуснете си успокоителна или енергична музика; говорете безмислици в продължение на пет минути; накарайте някой приятел да направи нещо неочаквано; изпийте чаша горещ чай; сетете се за някой щастлив спомен; прочетете поема; направете енергични физически упражнения; гледайте филм; направете нещо различно – каквото и да е!
по книгата на Стийв Нобел "Благополучието като игра"
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
ЗА СВОБОДАТА И ОЩЕ НЕЩО ...
ДНЕС ПОПАДНАХ НА ЕДНА СТАТИЯ В БЛОГ-ПРОСТРАНСТВОТО, КОЯТО МИ СЕ СТОРИ ДОСТА ИНТЕРЕСНА И ДАВАЩА ДОСТА ОТГОВОРИ НА МОИ ВЪПРОСИ.
"Представете си цирков, дресиран тигър. Той винаги знае: ако застане на задни лапи, може да получи парче месо. Той е усвоил много добре тази закономерност през годините на служба в цирка. За него това е станало нещо като основополагащ закон в живота: заставането на задни лапи (причина) неминуемо влече след себе си парчето месо (следствие).
А освен това този тигър знае, че ако заръмжи и се озъби на дресьора, следва удар с камшик по лапите. Това също е станало закон в живота за него: причината поражда следствие, иначе не може и да бъде – всичко е просто и ясно.
Но изведнъж тигърът се озовава на свобода. Огладнява и застава на задни лапи. Нали знае, че след това обикновено следва яденето! Но какво е това? Няма никакво ядене! Никой не му дава парче месо. Обичайният закон е престанал да работи! Тигърът ръмжи, зъби се - но никой не го бие по лапите повече! Оказва се, че свободата – това е, когато ги няма обичайните поощрения, но ги няма и привичните наказания.
За дресирания тигър такова положение на нещата означава срутване на света. Тези, които искат да постигнат енергоинформационна свобода, трябва да са наясно, че предишният привичен свят никога няма да се върне. Ще трябва да свиквате с новите закони на новия свят, да се учите отново, в него.
По-рано всичко, което сме правили, е било по поръчка от страна на “дресьора”, т.е. на енергоинформационния паразит. И за всяко наше действие от този “дресьор” е бил предвиден отговор – във вид на поощрение или наказание. Сега отговори няма – нито положителни, нито отрицателни. Т.е. когато сме действали в рамките на процеса, организиран и поддържан отвън, нас непрекъснато нещо ни е подтиквало към действие. А последствията от тези действия сме изпитвали веднага – те не са затихвали или изчезвали, а напротив, дори са се раздували, както клюките сред бабичките на пейките.
Състоянието на тигъра е това, което е и базовата идея в Дао-дъ Дзин – първото ръководство по енерго-информационна свобода, обяснено на прост език. Този вид свобода на съзнанието и енергийната ви същност се постига, когато у вас започне процесът по събуждане и депрограмиране, последвано от егрегориален баланс и декапсулизация. Когато една душа е истински събудена, тя започва да разбира лостовете на Матрицата и сама да създава своите противодействия срещу нея. Забелязва капаните на Системата и намира начин да ги обиграва. Това се забелязва от астралния свят и този човек започва, в началото несъзнателно, да се превръща в обиталище на по-висока вибрация. Как става депрограмирането и по-високото трептене?
Идеята на илюминати е да бъдем превърнати в затворници на лявото полукълбо на мозъка! Дори традиционната наука приема, че от лявото полукълбо получаваме интелекта, логиката, физическия свят. “Искам да видя, вкуся, пипна – добре, значи съществува.” От дясното полукълбо получавате по-голямата картина – връзката с Космоса. Оттук идва художникът, вдъхновението, съзидателността. И, както вече се изписа по-горе, всички тези области на “информация”: образованието, науката и медиите – те наблъскват информация от типа за лявото полукълбо и потискат тази за дясното! Ето как работи това, което наричаме образование. Лявото полукълбо се наблъсква с информация, повечето от която е пълен боклук. И от хората и учениците се иска да запомнят тази информация и, когато имат листове за изпит, да я изплюят върху тях. Ако те са я запомнили и са я предали достатъчно добре и са повторили каквото им е било казано, минават и отиват в горен клас. Ако я прехвърлят към дясното полукълбо и започнат да я пречистват и оспорват и да се питат: “Това въобще има ли смисъл? Каквото е моето мнение по въпроса?” и после напишат на изпита: “Та този материал е пълна глупост!”, тогава те ще бъдат скъсани и няма да отидат в горен клас. Образователната система е изцяло замислена да създава затворници на лявото полукълбо, които на практика изцяло попиват официалната версия за живота. Например, ако сте учен, преминавате през нея и после през вашата наука за специалността ви и ви се набива още информация за лявото полукълбо. Същото е с лекарите и останалите. Те са затворници на лявото полукълбо, които не могат да приемат толкова много от това, за което говоря тук, защото са затворници на интелекта. Можем да балансираме двете полукълба: интелектът и духът, умът и сърцето. После изведнъж нашето възприятие за самите нас ще се трансформира. Знаете ли колко е голям обхватът, трептящ с енергията ни на: страх, вина, омраза, липса на самоуважение. И колкото повече сме манипулирани и се манипулираме да изпитваме тези емоции, толкова повече тази вредна вибрация се напълва и става по-трудно да се преодолее и после да се достигне многоизмерното състояние на съзнанието, когато се свързваме отново с Океана, с Космоса. Когато излъчите намерението си: “Ето това искам!”, Енергията на намерението винаги ще привлича към нас това, което имаме нужда да постигнем. Така че ако искаме отново да се свържем с Космоса и кажем: “Искам да бъда, който съм в действителност и да се свържа с всичко съществуващо”, то това намерение ще привлече към нас преживяванията, необходими за постигането му. Винаги! За да се свържем с Космоса, трябва да изчистим тази вредна вибрация – всички онези неща в нас, които отричаме, като: “Да сменим темата. Не ми се говори за това.” И така, ако сме подготвени за това пътуване, когато предизвикателствата дойдат, не реагираме с: “О не! Харесвам духовността, но не толкова много. Благодаря ви.” Ако сме готови да поемем тези предизвикателства, да встъпим встрани и да осъзнаем, че това всъщност е едно преживяване, което ще ни освободи, а не е едно наистина неприятно нещо, което е свързано с факта, че не сме добри хора. Постоянно чувам: “Вероятно съм бил/била ужасен човек в миналия ми живот!” Тези връзки или предизвикателства са, за да ни помогнат да разчистим вредната вибрация. Важно е да разберем това. И всички ние имаме да разчистим и преработим тази вредна вибрация. И когато го направим, тогава можем да започнем да говорим за СВОБОДА!
Пътят към Свободата е да спрем да се страхуваме какво ще си помислят другите за нас и просто да го направим, да го направим, да го направим!!! Ако ме питате: “Как да преодолея страха от това какво си мислят другите за мен?”, аз предлагам да оставите страха да бъде спусъкът при преодоляването му. Ако сте в ситуация, когато се чудите: “Ех, как желая да кажа това, но какво ще си помислят?”, просто го кажете! Кажете го! Ако хората около вас не уважават правото ви да бъдете себе си, тогава за какво се притеснявате за какви ви имат? Ако сте в ситуация, когато си мислите: “Желая да направя това. Ето това искам, но какво ще си помислят те?”, просто го направете! Направете го! Направете го! И когато започнете да прилагате този метод, някои много интересни неща започват да се случват. Първо, следвате интуицията, сърцето си, връзката с Космоса и я оставяте да ви напътства. И след известно време, говоря и от личен опит, въпреки че разумът ви крещи: “O Боже, какво правиш!?”, накрая осъзнавате, че когато следвате интуицията си и въпреки че тя може да ви подложи на предизвикателства в началото и вие да си мислите: “О Боже, какво направих!?”, накрая разбирате, че всичко е било точно каквото е необходимо, за да доведе до положителен изход. И след известно време на следване на интуицията умът ви започва да схваща, че всеки път, когато следвате интуицията си, въпреки че е едно предизвикателство, накрая всичко се нарежда перфектно. И тогава разумът и сърцето се синхронизират. И това, което мислите и чувствате, става едно и също нещо. И това става, когато започнем да се свързваме с нашата същност и с истинската природа на нашата сила да изявим собствената си съдба.
******************************************************************************************************************
* Настоящото изложение не подлежи на авторски права, тъй като самото то нито ги спазва, нито споделя самата концепция за такива. Текстът е изпълнен както с лични, иновационни идеи, така и с добре известни такива от други изследователи. Начинът на свързване на всичките тези факти е уникален сам по себе си."
ИЗТОЧНИК: http://virgo.blog.bg/hobi/2011/10/27/energoinformacionna-svoboda.842672
ВСЪЩНОСТ, БЛАГОДАРЯ НА АВТОРЪТ НА ТОЗИ ТЕКСТ!!!!
"Представете си цирков, дресиран тигър. Той винаги знае: ако застане на задни лапи, може да получи парче месо. Той е усвоил много добре тази закономерност през годините на служба в цирка. За него това е станало нещо като основополагащ закон в живота: заставането на задни лапи (причина) неминуемо влече след себе си парчето месо (следствие).
А освен това този тигър знае, че ако заръмжи и се озъби на дресьора, следва удар с камшик по лапите. Това също е станало закон в живота за него: причината поражда следствие, иначе не може и да бъде – всичко е просто и ясно.
Но изведнъж тигърът се озовава на свобода. Огладнява и застава на задни лапи. Нали знае, че след това обикновено следва яденето! Но какво е това? Няма никакво ядене! Никой не му дава парче месо. Обичайният закон е престанал да работи! Тигърът ръмжи, зъби се - но никой не го бие по лапите повече! Оказва се, че свободата – това е, когато ги няма обичайните поощрения, но ги няма и привичните наказания.
За дресирания тигър такова положение на нещата означава срутване на света. Тези, които искат да постигнат енергоинформационна свобода, трябва да са наясно, че предишният привичен свят никога няма да се върне. Ще трябва да свиквате с новите закони на новия свят, да се учите отново, в него.
По-рано всичко, което сме правили, е било по поръчка от страна на “дресьора”, т.е. на енергоинформационния паразит. И за всяко наше действие от този “дресьор” е бил предвиден отговор – във вид на поощрение или наказание. Сега отговори няма – нито положителни, нито отрицателни. Т.е. когато сме действали в рамките на процеса, организиран и поддържан отвън, нас непрекъснато нещо ни е подтиквало към действие. А последствията от тези действия сме изпитвали веднага – те не са затихвали или изчезвали, а напротив, дори са се раздували, както клюките сред бабичките на пейките.
Състоянието на тигъра е това, което е и базовата идея в Дао-дъ Дзин – първото ръководство по енерго-информационна свобода, обяснено на прост език. Този вид свобода на съзнанието и енергийната ви същност се постига, когато у вас започне процесът по събуждане и депрограмиране, последвано от егрегориален баланс и декапсулизация. Когато една душа е истински събудена, тя започва да разбира лостовете на Матрицата и сама да създава своите противодействия срещу нея. Забелязва капаните на Системата и намира начин да ги обиграва. Това се забелязва от астралния свят и този човек започва, в началото несъзнателно, да се превръща в обиталище на по-висока вибрация. Как става депрограмирането и по-високото трептене?
Идеята на илюминати е да бъдем превърнати в затворници на лявото полукълбо на мозъка! Дори традиционната наука приема, че от лявото полукълбо получаваме интелекта, логиката, физическия свят. “Искам да видя, вкуся, пипна – добре, значи съществува.” От дясното полукълбо получавате по-голямата картина – връзката с Космоса. Оттук идва художникът, вдъхновението, съзидателността. И, както вече се изписа по-горе, всички тези области на “информация”: образованието, науката и медиите – те наблъскват информация от типа за лявото полукълбо и потискат тази за дясното! Ето как работи това, което наричаме образование. Лявото полукълбо се наблъсква с информация, повечето от която е пълен боклук. И от хората и учениците се иска да запомнят тази информация и, когато имат листове за изпит, да я изплюят върху тях. Ако те са я запомнили и са я предали достатъчно добре и са повторили каквото им е било казано, минават и отиват в горен клас. Ако я прехвърлят към дясното полукълбо и започнат да я пречистват и оспорват и да се питат: “Това въобще има ли смисъл? Каквото е моето мнение по въпроса?” и после напишат на изпита: “Та този материал е пълна глупост!”, тогава те ще бъдат скъсани и няма да отидат в горен клас. Образователната система е изцяло замислена да създава затворници на лявото полукълбо, които на практика изцяло попиват официалната версия за живота. Например, ако сте учен, преминавате през нея и после през вашата наука за специалността ви и ви се набива още информация за лявото полукълбо. Същото е с лекарите и останалите. Те са затворници на лявото полукълбо, които не могат да приемат толкова много от това, за което говоря тук, защото са затворници на интелекта. Можем да балансираме двете полукълба: интелектът и духът, умът и сърцето. После изведнъж нашето възприятие за самите нас ще се трансформира. Знаете ли колко е голям обхватът, трептящ с енергията ни на: страх, вина, омраза, липса на самоуважение. И колкото повече сме манипулирани и се манипулираме да изпитваме тези емоции, толкова повече тази вредна вибрация се напълва и става по-трудно да се преодолее и после да се достигне многоизмерното състояние на съзнанието, когато се свързваме отново с Океана, с Космоса. Когато излъчите намерението си: “Ето това искам!”, Енергията на намерението винаги ще привлича към нас това, което имаме нужда да постигнем. Така че ако искаме отново да се свържем с Космоса и кажем: “Искам да бъда, който съм в действителност и да се свържа с всичко съществуващо”, то това намерение ще привлече към нас преживяванията, необходими за постигането му. Винаги! За да се свържем с Космоса, трябва да изчистим тази вредна вибрация – всички онези неща в нас, които отричаме, като: “Да сменим темата. Не ми се говори за това.” И така, ако сме подготвени за това пътуване, когато предизвикателствата дойдат, не реагираме с: “О не! Харесвам духовността, но не толкова много. Благодаря ви.” Ако сме готови да поемем тези предизвикателства, да встъпим встрани и да осъзнаем, че това всъщност е едно преживяване, което ще ни освободи, а не е едно наистина неприятно нещо, което е свързано с факта, че не сме добри хора. Постоянно чувам: “Вероятно съм бил/била ужасен човек в миналия ми живот!” Тези връзки или предизвикателства са, за да ни помогнат да разчистим вредната вибрация. Важно е да разберем това. И всички ние имаме да разчистим и преработим тази вредна вибрация. И когато го направим, тогава можем да започнем да говорим за СВОБОДА!
Пътят към Свободата е да спрем да се страхуваме какво ще си помислят другите за нас и просто да го направим, да го направим, да го направим!!! Ако ме питате: “Как да преодолея страха от това какво си мислят другите за мен?”, аз предлагам да оставите страха да бъде спусъкът при преодоляването му. Ако сте в ситуация, когато се чудите: “Ех, как желая да кажа това, но какво ще си помислят?”, просто го кажете! Кажете го! Ако хората около вас не уважават правото ви да бъдете себе си, тогава за какво се притеснявате за какви ви имат? Ако сте в ситуация, когато си мислите: “Желая да направя това. Ето това искам, но какво ще си помислят те?”, просто го направете! Направете го! Направете го! И когато започнете да прилагате този метод, някои много интересни неща започват да се случват. Първо, следвате интуицията, сърцето си, връзката с Космоса и я оставяте да ви напътства. И след известно време, говоря и от личен опит, въпреки че разумът ви крещи: “O Боже, какво правиш!?”, накрая осъзнавате, че когато следвате интуицията си и въпреки че тя може да ви подложи на предизвикателства в началото и вие да си мислите: “О Боже, какво направих!?”, накрая разбирате, че всичко е било точно каквото е необходимо, за да доведе до положителен изход. И след известно време на следване на интуицията умът ви започва да схваща, че всеки път, когато следвате интуицията си, въпреки че е едно предизвикателство, накрая всичко се нарежда перфектно. И тогава разумът и сърцето се синхронизират. И това, което мислите и чувствате, става едно и също нещо. И това става, когато започнем да се свързваме с нашата същност и с истинската природа на нашата сила да изявим собствената си съдба.
******************************************************************************************************************
* Настоящото изложение не подлежи на авторски права, тъй като самото то нито ги спазва, нито споделя самата концепция за такива. Текстът е изпълнен както с лични, иновационни идеи, така и с добре известни такива от други изследователи. Начинът на свързване на всичките тези факти е уникален сам по себе си."
ИЗТОЧНИК: http://virgo.blog.bg/hobi/2011/10/27/energoinformacionna-svoboda.842672
ВСЪЩНОСТ, БЛАГОДАРЯ НА АВТОРЪТ НА ТОЗИ ТЕКСТ!!!!
сряда, 12 октомври 2011 г.
Доверието - първата крачка в екипната работа
Доверието е едно от най-големите предизвикателства за работата от разстояние. Вярвате ли, че вашите хора работят усилено или постоянно се опитвате да ги контролирате? А вие, хората от другата страна, дали шефът ви дава достатъчно свобода, за да свършите работата си, но не толкова много, че да заподозрете, че е забравил за съществуването ви? Да се доверите на работата на хората, с които (за които) работите никога не е било лесно.
Ето 8 правила, които могат да създадат атмосфера на доверие в работната ви среда.
1. Яснота. Когато мениджърите са наясно с визията за развитието на компанията екипът е по-единен, по-мотивиран и по-склонен да изпълнява общата мисия.
2. Съпричасност. Когато членовете на екипа са уверени, че мениджърът се грижи освен за себе си и за другите, те са готови да го следват и да му се доверяват. Грижата за подчинените се опира на три действия: Слушай, Оценявай, и Събуди се. Слушайте с фокусирано внимание. Намерете начин искрено да оцените другите. Събудете се и предоставете възможности на хората около себе си точно сега.
3. Характер. В изследване от 2002 г. на Американската асоциация за управление на служителите беше зададен въпроса какво биха искали да видят у своите ръководители. Най-често срещаният отговор се оказа "Почтеност" . Освен почтени лидери, хората искат и лидери с характер. Когато имате мениджър, който притежава характер, вие му вярвате, защото знаете, че той ще отстоява интересите ви.
4. Компетентност. Най-доверените хора са тези, които непрекъснато се учат. Хората, които са компетентни в областите си, вдъхват доверие. Вие знаете, че спокойно може да им се доверите, защото те са професионалисти.
5. Ангажираност. Екипите са готови да следват и работят по-усилено за мениджъри, които са ангажирани.
6. Личен контакт. Способността да се свържете и да си сътрудничите е един от най-лесните начини за изграждане на доверие. В днешно време това най-често става чрез технологиите. За спечелване на доверието на другите обаче трябва да осъществите лична връзка с хората.
7. Принос. В края на деня, ние трябва да видим резултатите. Имаме нужда от сътрудници. Имаме нужда от тези резултати с други стълбове, като състрадание или характер, в противен случай започваме да губим доверие с течение на времето.
8. Последователност. Постоянството е най-силният стълб на бизнеса. А също и единственият сигурен начин да се изгради репутация или марка. Ако някой винаги закъснява за срещи, ще с нагласата, че той ще закъснее и на следващата ни срeща. Ако някой последователно споделя ясна визия и дава възможност на другите да я изпълнят, аз ще се доверя на тази визия.
Уейн Трумел за Management Issues
Ето 8 правила, които могат да създадат атмосфера на доверие в работната ви среда.
1. Яснота. Когато мениджърите са наясно с визията за развитието на компанията екипът е по-единен, по-мотивиран и по-склонен да изпълнява общата мисия.
2. Съпричасност. Когато членовете на екипа са уверени, че мениджърът се грижи освен за себе си и за другите, те са готови да го следват и да му се доверяват. Грижата за подчинените се опира на три действия: Слушай, Оценявай, и Събуди се. Слушайте с фокусирано внимание. Намерете начин искрено да оцените другите. Събудете се и предоставете възможности на хората около себе си точно сега.
3. Характер. В изследване от 2002 г. на Американската асоциация за управление на служителите беше зададен въпроса какво биха искали да видят у своите ръководители. Най-често срещаният отговор се оказа "Почтеност" . Освен почтени лидери, хората искат и лидери с характер. Когато имате мениджър, който притежава характер, вие му вярвате, защото знаете, че той ще отстоява интересите ви.
4. Компетентност. Най-доверените хора са тези, които непрекъснато се учат. Хората, които са компетентни в областите си, вдъхват доверие. Вие знаете, че спокойно може да им се доверите, защото те са професионалисти.
5. Ангажираност. Екипите са готови да следват и работят по-усилено за мениджъри, които са ангажирани.
6. Личен контакт. Способността да се свържете и да си сътрудничите е един от най-лесните начини за изграждане на доверие. В днешно време това най-често става чрез технологиите. За спечелване на доверието на другите обаче трябва да осъществите лична връзка с хората.
7. Принос. В края на деня, ние трябва да видим резултатите. Имаме нужда от сътрудници. Имаме нужда от тези резултати с други стълбове, като състрадание или характер, в противен случай започваме да губим доверие с течение на времето.
8. Последователност. Постоянството е най-силният стълб на бизнеса. А също и единственият сигурен начин да се изгради репутация или марка. Ако някой винаги закъснява за срещи, ще с нагласата, че той ще закъснее и на следващата ни срeща. Ако някой последователно споделя ясна визия и дава възможност на другите да я изпълнят, аз ще се доверя на тази визия.
Уейн Трумел за Management Issues
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
"Философия на Живота" от Некрос
Какво е хармонията?
Какво е Хармонията на Живота?
Хармонията на Живота е радост,
Хармонията на Живота е чистота,
тя е блаженство. Погледнете природата в нея всичко е хармонично,
в нея всичко е в идеална хармония помежду си.
Растения, животни, гъби, минерали, всяко едно поддържа останалите и е поддържано от останалите. Защо тази хармония не изпълва и човешкия живот ?
Защото човек е престанал да следва собствената си природа,
отклонил се е и вече не е Себе Си.
В природата противоречия не съществуват всичко е в пълен баланс,
в пълна хармония, човек също е част от тази природа,
но отдавна го е забравил и вече се мисли за нещо различно...
Смята, че е нещо по-висше, нещо по-силно и така е загубил връзка със себе си,
със своята същност. Изгубил е Хармонията на Живота,
затова всичко в неговия живот става трудно и мъчно,
затова всичко му коства неимоверно много усилия,
дори самия живот за него е огромно усилие.
Вселената е като една огромна река, чиято вода е Животът,
а човекът е една безкрайно мъничка капка в тази река.
Толкова мъничка, че да е достатъчно глупава та да си мисли,
че може да върви срещу течението, та да мисли,
че може да преодолее течението...
Само човекът е толкова глупав,
другите разумни същества не са,
те се носят по течението и просто се радват на Живота,
за тях живота е радост, блаженство, а не усилие.
Те са в хармония с живота те са достигнали Хармонията на Живота
и за тях всичко е простичко и лесно,
течението е силно и ги носи в нужната посока и те му съдействат,
а не му пречат. Изпълняват ролята, която им е отредена и я изпълняват със Сърце и Дух.
Всеки има свето място във Вселената и своя Път,
който трябва да извърви, но нима можеш да достигнеш целта ако вървиш назад?
Затова я няма хармонията в живота на съвременния човек,
затова той постига всичко мъчно и трудно, ако изобщо постигне нещо.
Животът му е преизпълнен със стрес и болести,
с безброй страдания пречки и трудности, който той не знае как да преодолява, а няма и силата.
Нима може да има? Нима може да се пребори с цялата Вселена?
Животът е движение и всичко живо се движи и се променя,
но на днешния човек това не му харесва иска да се закотви,
защото го е страх от неизвестното, което го чака по течението.
Всички останали разумни същества се носят по течението и черпят от силата му, оставят се то да ги отнесе там, където ще са необходими, там където ще могат да се проявят, да изявят истинската си същност...
Човекът обаче е забравил за тази своя истинска същност, загубил е връзката с нея и затова изпитва страх, страхът му не е от неизвестното далеч пред него, въпреки че той иска да си мисли така, страхът му е от самия него, от тази скрита непозната негова вътрешна страна, която винаги е с него и която той се страхува да доближи... Днес човек живее в пълен хаос, в пълна дисхармония с околния свят и дори със самия себе си. Колко често на ден ви се налага да спорите с някого? Колко често на ден ви се налага да се борите за нещо?
Това е, защото няма хармония в живота ви, ако имаше нямаше нужда да се борите за нищо. Щяхте да постигате всичко без да правите нищо, без да полагате усилие, защото щяхте да се носите по течението и то щеше да е в хармония с вашите желания. Съдбата щеше да е в хармония с вашите желания, Вселената щеше да е в хармония с вашите желания и да подрежда събитията в живота ви така, че да ги осъществите...
Нима тревата се напъва да расте? Нима тя полага усилия, за да го прави ? Нима цветята се напрягат, за да цъфтят? Не те просто го правят, защото така трябва и толкова. Тяхната съдба е да са красиви и те я приемат без да и се съпротивляват. Човешкия живот също може да бъде хармоничен, човек трябва само отново да се отпусне и да започне да се носи по течението на великата река на Живота, не трябва да се плаши от непознатата си истинска същност, а да я преоткрие и да започне да я проявява, всеки миг...
Тогава той отново ще постигне Хармонията на Живота, тогава той отново ще се слее с нея и ще бъде част от нея. Истинската същност на човек е Бог, а Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е Мъдрост...
Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"
Какво е Хармонията на Живота?
Хармонията на Живота е радост,
Хармонията на Живота е чистота,
тя е блаженство. Погледнете природата в нея всичко е хармонично,
в нея всичко е в идеална хармония помежду си.
Растения, животни, гъби, минерали, всяко едно поддържа останалите и е поддържано от останалите. Защо тази хармония не изпълва и човешкия живот ?
Защото човек е престанал да следва собствената си природа,
отклонил се е и вече не е Себе Си.
В природата противоречия не съществуват всичко е в пълен баланс,
в пълна хармония, човек също е част от тази природа,
но отдавна го е забравил и вече се мисли за нещо различно...
Смята, че е нещо по-висше, нещо по-силно и така е загубил връзка със себе си,
със своята същност. Изгубил е Хармонията на Живота,
затова всичко в неговия живот става трудно и мъчно,
затова всичко му коства неимоверно много усилия,
дори самия живот за него е огромно усилие.
Вселената е като една огромна река, чиято вода е Животът,
а човекът е една безкрайно мъничка капка в тази река.
Толкова мъничка, че да е достатъчно глупава та да си мисли,
че може да върви срещу течението, та да мисли,
че може да преодолее течението...
Само човекът е толкова глупав,
другите разумни същества не са,
те се носят по течението и просто се радват на Живота,
за тях живота е радост, блаженство, а не усилие.
Те са в хармония с живота те са достигнали Хармонията на Живота
и за тях всичко е простичко и лесно,
течението е силно и ги носи в нужната посока и те му съдействат,
а не му пречат. Изпълняват ролята, която им е отредена и я изпълняват със Сърце и Дух.
Всеки има свето място във Вселената и своя Път,
който трябва да извърви, но нима можеш да достигнеш целта ако вървиш назад?
Затова я няма хармонията в живота на съвременния човек,
затова той постига всичко мъчно и трудно, ако изобщо постигне нещо.
Животът му е преизпълнен със стрес и болести,
с безброй страдания пречки и трудности, който той не знае как да преодолява, а няма и силата.
Нима може да има? Нима може да се пребори с цялата Вселена?
Животът е движение и всичко живо се движи и се променя,
но на днешния човек това не му харесва иска да се закотви,
защото го е страх от неизвестното, което го чака по течението.
Всички останали разумни същества се носят по течението и черпят от силата му, оставят се то да ги отнесе там, където ще са необходими, там където ще могат да се проявят, да изявят истинската си същност...
Човекът обаче е забравил за тази своя истинска същност, загубил е връзката с нея и затова изпитва страх, страхът му не е от неизвестното далеч пред него, въпреки че той иска да си мисли така, страхът му е от самия него, от тази скрита непозната негова вътрешна страна, която винаги е с него и която той се страхува да доближи... Днес човек живее в пълен хаос, в пълна дисхармония с околния свят и дори със самия себе си. Колко често на ден ви се налага да спорите с някого? Колко често на ден ви се налага да се борите за нещо?
Това е, защото няма хармония в живота ви, ако имаше нямаше нужда да се борите за нищо. Щяхте да постигате всичко без да правите нищо, без да полагате усилие, защото щяхте да се носите по течението и то щеше да е в хармония с вашите желания. Съдбата щеше да е в хармония с вашите желания, Вселената щеше да е в хармония с вашите желания и да подрежда събитията в живота ви така, че да ги осъществите...
Нима тревата се напъва да расте? Нима тя полага усилия, за да го прави ? Нима цветята се напрягат, за да цъфтят? Не те просто го правят, защото така трябва и толкова. Тяхната съдба е да са красиви и те я приемат без да и се съпротивляват. Човешкия живот също може да бъде хармоничен, човек трябва само отново да се отпусне и да започне да се носи по течението на великата река на Живота, не трябва да се плаши от непознатата си истинска същност, а да я преоткрие и да започне да я проявява, всеки миг...
Тогава той отново ще постигне Хармонията на Живота, тогава той отново ще се слее с нея и ще бъде част от нея. Истинската същност на човек е Бог, а Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е Мъдрост...
Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"
сряда, 5 октомври 2011 г.
СЪЗДАВАЙТЕ СИ РАДОСТ
СЪЗДАВАЙТЕ СИ РАДОСТ
Мислите ли си , че радостта е даденост и Ви се полага изконно или пък че тя винаги бяга от Вас
Не е така – радостта се създава.
Да създаваме радост е една от нашите житейски задачи.
Трябва да осъзнаете, че радостта не е подарък и не зависи от другите хора, нито от Бог. Това е все едно да поискате някой друг да се нахрани вместо вас и вие да сте ситите. Това не е възможно. Същото е и с радостта.
Тя е почти толкова важна съставка на нашия живот каквито са въздухът, водата и храната.
И както не можем да дишаме, ако друг поема въздух, или пък да утолим жаждата си, когато някой друг пие вода, така и не може да има радост в живота ни, ако сами не се погрижим.
Важно е това да се осъзнае. В противен случай винаги ще очаквате радостта да идва в живота ви само понякога, и то чрез други хора, в останалото време ще сте тъжни или изпълнени с безразличие.
Да се научите да създавате радост в живота си е много лесно. Първо трябва да си го поставите като постоянна задача и да бъдете наблюдателни и много търпеливи. Разсъждавайте какво е радостта. Следете кои неща от живота ви правят радостни и постоянно се стремете към тях. Разберете какво радва другите хора, което за вас е непознато, и проверете дали и вие ще се зарадвате, ако то е в живота Ви.
Има много тънък момент, който трябва да се проумее – кое всъщност може да се идентифицира като радост.
Радостта е състояние на Душата, удовлетворение от това, че си жив. Ако Душата ви не е радостна, а просто сте в приятно състояние, тогава става дума за удовлетворение на нуждите на физическото тяло, за придобивки, за постигнати амбиции, т.е. за неща, които се отнасят до тялото, до ума и до егото, но не и до Душата и до сърцето.
Радостта категорично е свързана единствено и само с Душата и със сърцето. За да се изпита наистина радост, трябва да усещате състоянието на Душата и на сърцето си (нямаме предвид физически усещания). То е като всяка клетка да има усещане, че е обляна в Светлина. Това не е физическо усещане.
Пожелайте силно да се свържете с Душата си.
Слушайте музика, от която усещате, че Душата ви е щастлива. Следете онези трудноуловими състояния, в които се чувствате опиянени, когато изпитвате възторг, когато ви се струва, че животът е прекрасен и много ви се живее. Много често това са състояния, които спохождат човек през пролетта, когато е сред природата, когато слуша определена музика или чете вдъхновяващ текст, когато му се иска безкрайно дълго да гледа небето, звездите, морето или да си почива безметежно, освободен от всякакви житейски тревоги. Това са много важни състояния, които са свързани определено с Душата и със сърцето.
Ако ги улавяте, се опитайте да разберете какво ги поражда. Щом това ви стане ясно,
радостта ще се появи
Тя е много важен инструмент, чрез който бихте си помогнали да изиграете живота си по един качествен начин.
Радостта е много фина енергия, която пречиства енергийните тела, ободрява мозъка и подпомага дейността на сърцето. Когато сте НЕРВНИ, ако успеете да създадете състояние на радост, много по-бързо ще се освободите от стреса.
Животът е непрестанно усилие – в това спор няма, но той може да бъде радостно, удовлетворяващо усилие, което да ви създава чувство, и усещате Душата си окрилена …
Източник : http://onlyfreshnews.com/?p=283
Мислите ли си , че радостта е даденост и Ви се полага изконно или пък че тя винаги бяга от Вас
Не е така – радостта се създава.
Да създаваме радост е една от нашите житейски задачи.
Трябва да осъзнаете, че радостта не е подарък и не зависи от другите хора, нито от Бог. Това е все едно да поискате някой друг да се нахрани вместо вас и вие да сте ситите. Това не е възможно. Същото е и с радостта.
Тя е почти толкова важна съставка на нашия живот каквито са въздухът, водата и храната.
И както не можем да дишаме, ако друг поема въздух, или пък да утолим жаждата си, когато някой друг пие вода, така и не може да има радост в живота ни, ако сами не се погрижим.
Важно е това да се осъзнае. В противен случай винаги ще очаквате радостта да идва в живота ви само понякога, и то чрез други хора, в останалото време ще сте тъжни или изпълнени с безразличие.
Да се научите да създавате радост в живота си е много лесно. Първо трябва да си го поставите като постоянна задача и да бъдете наблюдателни и много търпеливи. Разсъждавайте какво е радостта. Следете кои неща от живота ви правят радостни и постоянно се стремете към тях. Разберете какво радва другите хора, което за вас е непознато, и проверете дали и вие ще се зарадвате, ако то е в живота Ви.
Има много тънък момент, който трябва да се проумее – кое всъщност може да се идентифицира като радост.
Радостта е състояние на Душата, удовлетворение от това, че си жив. Ако Душата ви не е радостна, а просто сте в приятно състояние, тогава става дума за удовлетворение на нуждите на физическото тяло, за придобивки, за постигнати амбиции, т.е. за неща, които се отнасят до тялото, до ума и до егото, но не и до Душата и до сърцето.
Радостта категорично е свързана единствено и само с Душата и със сърцето. За да се изпита наистина радост, трябва да усещате състоянието на Душата и на сърцето си (нямаме предвид физически усещания). То е като всяка клетка да има усещане, че е обляна в Светлина. Това не е физическо усещане.
Пожелайте силно да се свържете с Душата си.
Слушайте музика, от която усещате, че Душата ви е щастлива. Следете онези трудноуловими състояния, в които се чувствате опиянени, когато изпитвате възторг, когато ви се струва, че животът е прекрасен и много ви се живее. Много често това са състояния, които спохождат човек през пролетта, когато е сред природата, когато слуша определена музика или чете вдъхновяващ текст, когато му се иска безкрайно дълго да гледа небето, звездите, морето или да си почива безметежно, освободен от всякакви житейски тревоги. Това са много важни състояния, които са свързани определено с Душата и със сърцето.
Ако ги улавяте, се опитайте да разберете какво ги поражда. Щом това ви стане ясно,
радостта ще се появи
Тя е много важен инструмент, чрез който бихте си помогнали да изиграете живота си по един качествен начин.
Радостта е много фина енергия, която пречиства енергийните тела, ободрява мозъка и подпомага дейността на сърцето. Когато сте НЕРВНИ, ако успеете да създадете състояние на радост, много по-бързо ще се освободите от стреса.
Животът е непрестанно усилие – в това спор няма, но той може да бъде радостно, удовлетворяващо усилие, което да ви създава чувство, и усещате Душата си окрилена …
Източник : http://onlyfreshnews.com/?p=283
вторник, 4 октомври 2011 г.
1000 Страхотни неща в живота за да си щастлив
Нейл Пасрича: 3-те А на страхотното
Идеите на Нейл Пасрича :
НАГЛАСАТА ...всички ние имаме своите върхови моменти и моменти на гордост и радост , но между тези висоти ще има моменти , за които не ни е приятно да говорим...
Винаги ще има моменти ,когато ще се удряме в живота и винаги ще имаме цицини...точно в трудните моменти е добре да знаем ,че ще имаме два избора пред нас - единият е да се вайкаме и оплакваме , а вторият - да се вземем в ръце и да погледнем бъдещето с наново широко отворени очи ...въпреки болката да изберем живота и да правим малките крачици към бъдещето ...
Да имаме страхотна нагласа е да изберем втората възможност
ЛЮБОПИТСТВОТО ...Гледай на света с погледа на 3-годишно дете ... тогава децата откриват света за първи път ...и е вълнуващо да гледаш как зениците им се разширяват и с любопитство изследват всяко нещо пред себе си ..
ИСТИННОСТ ...ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ И ДА СМЕ ИСТИНСКИ ХОРА ...Да бъдеш себе си и да се чувстваш добре от това ..Когато сме истински и следваме сърцето си ,се чувстваме завършени и смислени ..
Животът е толкова страхотен ,че получаваме толкова малко време ...около 100 години ..да го изживеем и да му се насладим...на всички тези малки моменти от нашия живот ,толкова обикновенни понякога ,които го правят толкова сладък...и тези моменти са толкова кратки ...
Никога няма да сме толкова млади , колкото сме сега ..
Затова той вярва в следното :Ако живеете живота си със страхотна НАГЛАСА, избирайки да вървите напред и нагоре , независимо , че животът ви е поставил на изпитание , живеете с отворено съзнание за света около вас , прегръщайки тригодишното дете във вас ,и виждайки малките радости , които правят живота прекрасен и съхраните себе си ,отстоявате себе си и това ви харесва, оставяте се сърцето да ви води и правите нещата ,които ви харесват,тогава си мисля ,че ще живеете пълноценно и добре , ще живеете живот ,който наистина е страхотен...
Идеите на Нейл Пасрича :
НАГЛАСАТА ...всички ние имаме своите върхови моменти и моменти на гордост и радост , но между тези висоти ще има моменти , за които не ни е приятно да говорим...
Винаги ще има моменти ,когато ще се удряме в живота и винаги ще имаме цицини...точно в трудните моменти е добре да знаем ,че ще имаме два избора пред нас - единият е да се вайкаме и оплакваме , а вторият - да се вземем в ръце и да погледнем бъдещето с наново широко отворени очи ...въпреки болката да изберем живота и да правим малките крачици към бъдещето ...
Да имаме страхотна нагласа е да изберем втората възможност
ЛЮБОПИТСТВОТО ...Гледай на света с погледа на 3-годишно дете ... тогава децата откриват света за първи път ...и е вълнуващо да гледаш как зениците им се разширяват и с любопитство изследват всяко нещо пред себе си ..
ИСТИННОСТ ...ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ И ДА СМЕ ИСТИНСКИ ХОРА ...Да бъдеш себе си и да се чувстваш добре от това ..Когато сме истински и следваме сърцето си ,се чувстваме завършени и смислени ..
Животът е толкова страхотен ,че получаваме толкова малко време ...около 100 години ..да го изживеем и да му се насладим...на всички тези малки моменти от нашия живот ,толкова обикновенни понякога ,които го правят толкова сладък...и тези моменти са толкова кратки ...
Никога няма да сме толкова млади , колкото сме сега ..
Затова той вярва в следното :Ако живеете живота си със страхотна НАГЛАСА, избирайки да вървите напред и нагоре , независимо , че животът ви е поставил на изпитание , живеете с отворено съзнание за света около вас , прегръщайки тригодишното дете във вас ,и виждайки малките радости , които правят живота прекрасен и съхраните себе си ,отстоявате себе си и това ви харесва, оставяте се сърцето да ви води и правите нещата ,които ви харесват,тогава си мисля ,че ще живеете пълноценно и добре , ще живеете живот ,който наистина е страхотен...
Стив Джобс...Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра!
Речта на Стив Джобс от церемонията на завършване на студентите от Университета Станфорд през 2005-та с български субтитри ...
"Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно."Стив Джобс
"Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си."
"Не губете вяра. Трябва да откриете това, което обичате. (...) Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте"
"Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно."Стив Джобс
"Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си."
"Не губете вяра. Трябва да откриете това, което обичате. (...) Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте"
сряда, 21 септември 2011 г.
1000 Страхотни неща в живота за да си щастлив
Нейл Пасрича: 3-те А на страхотното
Идеите на Нейл Пасрича :
НАГЛАСАТА ...всички ние имаме своите върхови моменти и моменти на гордост и радост , но между тези висоти ще има моменти , за които не ни е приятно да говорим...
Винаги ще има моменти ,когато ще се удряме в живота и винаги ще имаме цицини...точно в трудните моменти е добре да знаем ,че ще имаме два избора пред нас - единият е да се вайкаме и оплакваме , а вторият - да се вземем в ръце и да погледнем бъдещето с наново широко отворени очи ...въпреки болката да изберем живота и да правим малките крачици към бъдещето ...
Да имаме страхотна нагласа е да изберем втората възможност
ЛЮБОПИТСТВОТО ...Гледай на света с погледа на 3-годишно дете ... тогава децата откриват света за първи път ...и е вълнуващо да гледаш как зениците им се разширяват и с любопитство изследват всяко нещо пред себе си ..
ИСТИННОСТ ...ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ И ДА СМЕ ИСТИНСКИ ХОРА ...Да бъдеш себе си и да се чувстваш добре от това ..Когато сме истински и следваме сърцето си ,се чувстваме завършени и смислени ..
Животът е толкова страхотен ,че получаваме толкова малко време ...около 100 години ..да го изживеем и да му се насладим...на всички тези малки моменти от нашия живот ,толкова обикновенни понякога ,които го правят толкова сладък...и тези моменти са толкова кратки ...
Никога няма да сме толкова млади , колкото сме сега ..
Затова той вярва в следното :Ако живеете живота си със страхотна НАГЛАСА, избирайки да вървите напред и нагоре , независимо , че животът ви е поставил на изпитание , живеете с отворено съзнание за света около вас , прегръщайки тригодишното дете във вас ,и виждайки малките радости , които правят живота прекрасен и съхраните себе си ,отстоявате себе си и това ви харесва, оставяте се сърцето да ви води и правите нещата ,които ви харесват,тогава си мисля ,че ще живеете пълноценно и добре , ще живеете живот ,който наистина е страхотен...
Нейл Пасрича: 3-те А на страхотното | Video on TED.com
Идеите на Нейл Пасрича :
НАГЛАСАТА ...всички ние имаме своите върхови моменти и моменти на гордост и радост , но между тези висоти ще има моменти , за които не ни е приятно да говорим...
Винаги ще има моменти ,когато ще се удряме в живота и винаги ще имаме цицини...точно в трудните моменти е добре да знаем ,че ще имаме два избора пред нас - единият е да се вайкаме и оплакваме , а вторият - да се вземем в ръце и да погледнем бъдещето с наново широко отворени очи ...въпреки болката да изберем живота и да правим малките крачици към бъдещето ...
Да имаме страхотна нагласа е да изберем втората възможност
ЛЮБОПИТСТВОТО ...Гледай на света с погледа на 3-годишно дете ... тогава децата откриват света за първи път ...и е вълнуващо да гледаш как зениците им се разширяват и с любопитство изследват всяко нещо пред себе си ..
ИСТИННОСТ ...ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ И ДА СМЕ ИСТИНСКИ ХОРА ...Да бъдеш себе си и да се чувстваш добре от това ..Когато сме истински и следваме сърцето си ,се чувстваме завършени и смислени ..
Животът е толкова страхотен ,че получаваме толкова малко време ...около 100 години ..да го изживеем и да му се насладим...на всички тези малки моменти от нашия живот ,толкова обикновенни понякога ,които го правят толкова сладък...и тези моменти са толкова кратки ...
Никога няма да сме толкова млади , колкото сме сега ..
Затова той вярва в следното :Ако живеете живота си със страхотна НАГЛАСА, избирайки да вървите напред и нагоре , независимо , че животът ви е поставил на изпитание , живеете с отворено съзнание за света около вас , прегръщайки тригодишното дете във вас ,и виждайки малките радости , които правят живота прекрасен и съхраните себе си ,отстоявате себе си и това ви харесва, оставяте се сърцето да ви води и правите нещата ,които ви харесват,тогава си мисля ,че ще живеете пълноценно и добре , ще живеете живот ,който наистина е страхотен...
Нейл Пасрича: 3-те А на страхотното | Video on TED.com
неделя, 18 септември 2011 г.
Сбогом на оправданията
"Ако все още не сте велик, богат или успешен (или което и да е от трите), значи със сигурност имате поне едно оправдание за това. Повечето оправдания започват или с "Не съм достатъчно..." (умен, образован, богат...), или пък с "Нямам достатъчно..." (пари, време, връзки...).
Общото и на двата вида оправдания е, че са глупави, жалки и...ненужни.
А сега си помислете за някой велик спортист, писател, режисьор, бизнесмен...или какъвто и да е успял човек, постигнал нещо, което ...и на вас би ви се искало да постигнете.
Опитайте се да проучите неговата или нейната биография по-отблизо и със сигурност бързо ще откриете една и съща обща черта при всеки един от великите хора. А тя е проста: никой от тях не е бил толкова велик в самото начало.
Никой не е станал богат, успешен или прочут за една нощ. Всеки е тръгнал от нулата, но ако вие определяте сегашното си състояние като кота нула – със сигурност ще откриете много велики личности, които – в сравнение с вашето начално състояние – са тръгнали от много по-трудни и отчайващи позиции. И това са факти...
Всеки един от тях е бил, в едно или друго отношение, недостатъчно богат, образован и така нататък. И е имал своите оправдания – но не им е позволил да съсипят единствения живот, който ни е даден. Не им е позволил да го лишат от величието, за което сме родени...
Един от великите духовни учители на нашето съвремие – Уейн Дайър (Wayne Dyer) – казва следното: "Никога не подценявайте силата си да промените самите себе си!". Но след това допълва: "Никога не надценявайте силата си да промените останалите!".
Можем да повлияем над съдбите на другите хора, но можем да променим единствено собствения си живот. И така и трябва да бъде. Да променим съдбата си е напълно достатъчно и сама по себе си тази задача е достатъчно сложна и нелека, за да се опитваме да постигнем нещо повече.
Един друг велик учител – Лао Дзъ – е открил още преди хиляди години, че "Когато променим мисленето си – всичко останало си идва на място!". А промяната в мисленето е точно това – да престанем да се самозалъгваме с всичките тези "Не съм достатъчно...". Да престанем да се оправдаваме...
Общо взето, има само три неща, които ни пречат да постигнем мечтите си: липсата на знания, липсата на воля и мързелът.
Ако ни липсват знания - светът около нас е пълен с възможности и извори на чисто познание. Има и много учители. Които сами ще ни намерят – ако сме истински готови за промяната.
Ако ни липсва воля – тя не е дар свише, а нещо, което можем сами да си изградим, укрепим и развием. Също като мускулатурата при тежкоатлетите и волята се изгражда с много тенировки и постепенно увеличение на натоварваннията. И ако спортисттите премахват излишните мазнини от телата си, ние просто трябва да сторим същото с вредните си навици. Марк Твен ни учи, че не можем просто да изхвърлим за миг вредния навик през прозореца, а трябва бавно, но упорито да го убедим да слезе по стълбите – стъпало по стъпало – и сам да си отиде от живота ни. Ами направете го!
Третия враг – мързелът – е специалист по маскировка. Той е като вампирите – не обича да се показва на светло и се забулва под най-различни удобни оправдания. Едно от най-коварните е "Ще започна да променям живота си – но не сега, а от следващия понеделник". И този Понеделник все не идва и не идва...
И също като вампирите, мързелът изсмуква жизнените ни сили. Носим се по течението – безжизнени и безропотни, отдавна забравили, че някога сме мечтали да сме нещо повече...
Най-силното ни оръжие срещу мързела е да помним мечтите си. Да претърсим таваните и зимниците на душата си и да открием там мечтата, която е правила детството ни вълшебно. Да я изтупаме от прахта на времето и да я видим отново в пълната й прелест.
Ако нещо все пак трепне в сърцето ни – значи вампирите на оправданията не са изсмукали докрай силата ни за живот!
Не живот като на всички други, а животът, който може да бъде вълшебната приказка от детството ни...
...стига да не позволим на удобните оправдания да ни върнат отново в полусънното сътояниение на живуркането.
Изборът е само наш.
Но така и трябва."
http://www.self-help.bg/
Общото и на двата вида оправдания е, че са глупави, жалки и...ненужни.
А сега си помислете за някой велик спортист, писател, режисьор, бизнесмен...или какъвто и да е успял човек, постигнал нещо, което ...и на вас би ви се искало да постигнете.
Опитайте се да проучите неговата или нейната биография по-отблизо и със сигурност бързо ще откриете една и съща обща черта при всеки един от великите хора. А тя е проста: никой от тях не е бил толкова велик в самото начало.
Никой не е станал богат, успешен или прочут за една нощ. Всеки е тръгнал от нулата, но ако вие определяте сегашното си състояние като кота нула – със сигурност ще откриете много велики личности, които – в сравнение с вашето начално състояние – са тръгнали от много по-трудни и отчайващи позиции. И това са факти...
Всеки един от тях е бил, в едно или друго отношение, недостатъчно богат, образован и така нататък. И е имал своите оправдания – но не им е позволил да съсипят единствения живот, който ни е даден. Не им е позволил да го лишат от величието, за което сме родени...
Един от великите духовни учители на нашето съвремие – Уейн Дайър (Wayne Dyer) – казва следното: "Никога не подценявайте силата си да промените самите себе си!". Но след това допълва: "Никога не надценявайте силата си да промените останалите!".
Можем да повлияем над съдбите на другите хора, но можем да променим единствено собствения си живот. И така и трябва да бъде. Да променим съдбата си е напълно достатъчно и сама по себе си тази задача е достатъчно сложна и нелека, за да се опитваме да постигнем нещо повече.
Един друг велик учител – Лао Дзъ – е открил още преди хиляди години, че "Когато променим мисленето си – всичко останало си идва на място!". А промяната в мисленето е точно това – да престанем да се самозалъгваме с всичките тези "Не съм достатъчно...". Да престанем да се оправдаваме...
Общо взето, има само три неща, които ни пречат да постигнем мечтите си: липсата на знания, липсата на воля и мързелът.
Ако ни липсват знания - светът около нас е пълен с възможности и извори на чисто познание. Има и много учители. Които сами ще ни намерят – ако сме истински готови за промяната.
Ако ни липсва воля – тя не е дар свише, а нещо, което можем сами да си изградим, укрепим и развием. Също като мускулатурата при тежкоатлетите и волята се изгражда с много тенировки и постепенно увеличение на натоварваннията. И ако спортисттите премахват излишните мазнини от телата си, ние просто трябва да сторим същото с вредните си навици. Марк Твен ни учи, че не можем просто да изхвърлим за миг вредния навик през прозореца, а трябва бавно, но упорито да го убедим да слезе по стълбите – стъпало по стъпало – и сам да си отиде от живота ни. Ами направете го!
Третия враг – мързелът – е специалист по маскировка. Той е като вампирите – не обича да се показва на светло и се забулва под най-различни удобни оправдания. Едно от най-коварните е "Ще започна да променям живота си – но не сега, а от следващия понеделник". И този Понеделник все не идва и не идва...
И също като вампирите, мързелът изсмуква жизнените ни сили. Носим се по течението – безжизнени и безропотни, отдавна забравили, че някога сме мечтали да сме нещо повече...
Най-силното ни оръжие срещу мързела е да помним мечтите си. Да претърсим таваните и зимниците на душата си и да открием там мечтата, която е правила детството ни вълшебно. Да я изтупаме от прахта на времето и да я видим отново в пълната й прелест.
Ако нещо все пак трепне в сърцето ни – значи вампирите на оправданията не са изсмукали докрай силата ни за живот!
Не живот като на всички други, а животът, който може да бъде вълшебната приказка от детството ни...
...стига да не позволим на удобните оправдания да ни върнат отново в полусънното сътояниение на живуркането.
Изборът е само наш.
Но така и трябва."
http://www.self-help.bg/
четвъртък, 15 септември 2011 г.
Всичко в моя свят е наред....
" Аз не съм нито прекалено много, нито прекалено малко. Няма нужда да доказвам коя съм. Разбрах, че съм съвършено проявление на Единството на Живота. В неговата Безкрайност съм имала много самоличности и всяка от тях е била съвършената за съответния живот. Доволна съм от това, което съм този път. Не искам да бъда никой друг, защото това съм избрала за сегашното си въплъщение. Следващия път ще бъда друга. Аз съм съвършена такава, каквато съм, тук и сега. Аз съм достатъчна. Аз съм едно с целия Живот. Не е нужно да се мъча да бъда по-добра. Достатъчно е да обичам себе си - днес повече, отколкото вчера, и да се отнасям със себе си като с дълбоко обичано същество. Тъй като ценя себе си, ще процъфтявам в радост и красота, които едва започвам да проумявам. Любовта е храната, от която се нуждаят хората, за да осъществят величието си. Научавайки се да обичам повече себе си, се научавам да обичам повече всички. Приемам с радост своето съвършенство и съвършенството на живота. Така е! Готова съм да научавам нови неща, защото не знам всичко. Готова съм да се откажа от старите си представи, когато те вече не ми вършат работа. Знам, че мога да се осъществя по-пълно. Не да стана по-добра, защото това би означавало, че сега не съм достатъчно добра, а да осъществя себе си в по-голяма степен. Израстването и промяната са вълнуващи, дори ако заради тях трябва да обърна поглед към нещата в мен, които ми причиняват болка... Всяко преживяване е като стъпало в живота, включително и така наречените "грешки". Обичам се заради грешките си. Те са много ценни за мен. От тях съм научила много. Донесли са ми много поуки. Така се учи човек. Готова съм да не се наказвам за грешките си. Обичам се за готовността ми да уча и да израствам... В този момент аз решавам да премахна от ума и живота си всяка негативна, разрушителна, плашеща идея или мисъл. Вече няма да се вслушвам във вредни мисли и разговори и няма да участвам в тях. Вече никой не може да ми навреди, защото отказвам да вярвам, че мога да бъда наранена. Колкото и оправдани да изглеждат, аз отказвам да се отдавам на вредни емоции. Издигам се над всичко, което се опитва да ме ядоса или изплаши. Разрушителните мисли нямат власт над мен. Чувството за вина не променя миналото. Мисля и говоря само за онова, което искам да се осъществи в живота ми. Повече от способна съм да се справя с всичко, което се налага да правя. Аз съм едно със силата, която ме е създала. Аз съм в безопасност. Всичко в моя свят е наред..."
Луиз Хей
Луиз Хей
вторник, 30 август 2011 г.
Не отстъпвайте!
Не отстъпвайте!
Когато всичко върви толкова зле, както често се случва,
Когато ви се струва, че пътят, по който вие се движите не води на никъде,
Когато парите ви са малко, а дълговете - много,
И ви се иска да се усмихнете, но принудени въздъхвате,
Когато неприятностите ви заливат,
Отпочинете си, ако от това се нуждаете, но не отстъпвайте!
Всички ние знаем какви поврати и промени
Понякога ни донася живота,
И ако ние устоим до края,
Много поражения ще преобърнем на победи;
Не отстъпвайте заради това, че придвиждането е бавно -
Следващият удар може да ви донесе победа...
Успехът е обратната страна на неудачата,
Сребристият отблясък на облака на съмненията -
И вие никога не знаете колко близко сте до целта
Можете да бъдете по-близко, отколкото си мислите;
И колкото ви е по-трудно, толкова по-дълбоко се потапяйте в борбата.
Колкото и на зле да отиват нещата - не отстъпвайте!
Едгар А. Гест
Когато всичко върви толкова зле, както често се случва,
Когато ви се струва, че пътят, по който вие се движите не води на никъде,
Когато парите ви са малко, а дълговете - много,
И ви се иска да се усмихнете, но принудени въздъхвате,
Когато неприятностите ви заливат,
Отпочинете си, ако от това се нуждаете, но не отстъпвайте!
Всички ние знаем какви поврати и промени
Понякога ни донася живота,
И ако ние устоим до края,
Много поражения ще преобърнем на победи;
Не отстъпвайте заради това, че придвиждането е бавно -
Следващият удар може да ви донесе победа...
Успехът е обратната страна на неудачата,
Сребристият отблясък на облака на съмненията -
И вие никога не знаете колко близко сте до целта
Можете да бъдете по-близко, отколкото си мислите;
И колкото ви е по-трудно, толкова по-дълбоко се потапяйте в борбата.
Колкото и на зле да отиват нещата - не отстъпвайте!
Едгар А. Гест
събота, 20 август 2011 г.
Първата крачка към твоя бъдещ успех ....поеми отговорността .
Когато човек се озове на дъното, всичките му мисли са насочени към това да обвинява всеки , абсолютно всеки в неговия живот - като се започне от родителите , учителите , приятелите , партньора , правителството , обществото и така нататък.
Това е първото нещо, върху което е добре да се замислим , когато болката , страданието и неуспехите ни следват в живота .
Първото и може би най-трудно нещо е да признаеш ,че сам си предизвикал всичко негативно в своя живот .
Затова реших днес да публикувам част от книгата "Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс .Тези мисли ми помагат в трудни моменти, дават ми сила да се изправя и да продължа ...
И така ....
"От този момент нататък поемам пълна отговорност за всичко, което се е случило в миналото ми. Разбирам, че първата стъпка към мъдростта е способността да призная, че съм оговорен за собствените си проблеми; като поема отговорност за миналите действия, аз ще бъда свободен да продължа към едно по-добро бъдеще, което сам ще избера.
Никога повече няма да обвинявам родителите си, съпругата си, началника или колегите си за настоящето положение. Няма да позволя нито образованието, нито липсата на такова, нито родословието или случайните възходи и падения от ежедневието да влияят отрицателно на бъдещото ми развитеи. Ако обвинявам за неуспехите си тези неконтролируеми сили, ще остана завинаги пленен в мрежата на миналото. Погледът ми е устремен напред. Няма да допусна минали събития да предопределят съдбата ми.
Поемам пълна отговорност за миналите си действия.
Настоящето ми състояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е следствие от решенията, които съм вземал досега. А решенията ми са били предопределени от моето мислене. Следователно настоящето ми съсътояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е пряко следствие от начина, по който мисля.
От днес ще започна да променям състоянието си - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - като променя начина си на мислене.
Ще мисля съзидателно, а не пораженски. Умът ми ще живее с решенията, които изграждат бъдещето ми, и няма да се крие в проблемите на миналото. Няма да търся утеха при онези, които са решили да се задоволят с постигнатото.
Когато се изправя пред възможност да взема решение, ще се възползвам от нея. Разбирам, че Бог не ме е създал така, че да вземам единствено правилни решения, но ми е дал способността да поправям погрешните. Емоционалните ми колебания няма да ме отклонят от крайната цел. Когато взема решение, ще го отстоявам. Животът ми няма да бъде извинение, а отстояване на собствения ми избор.
Поемам пълна отговорност. Аз съм господар на мислите си. Господар съм на емоциите си.
Ако в бъдеще се изкуша да се запитам "Защо точно аз?", веднага ще си отговоря: "А защо не?" Предизвикателствата са дар, те не са възможности за трупане на опит. Проблемите са неизменна част от живота на всички ни. Във времена на трудности и беди ще мисля не за проблемите, пред които съм изправен, а за това, че ми е дадена възможност за избор.
Съзнанието ми ще бъде ясно. Ще правя винаги верния избор. Бедите са подготовка за по-добри времена. Приемам да премина през тази подготовка. Защо точно аз ли? А защо не!
Поемам отговорност за своето минало. Господар съм на мислите си, господар съм на емоциите си и ще постигам сам бъдещите си успехи.
Поемам пълна отговорност."
"Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс
Това е първото нещо, върху което е добре да се замислим , когато болката , страданието и неуспехите ни следват в живота .
Първото и може би най-трудно нещо е да признаеш ,че сам си предизвикал всичко негативно в своя живот .
Затова реших днес да публикувам част от книгата "Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс .Тези мисли ми помагат в трудни моменти, дават ми сила да се изправя и да продължа ...
И така ....
"От този момент нататък поемам пълна отговорност за всичко, което се е случило в миналото ми. Разбирам, че първата стъпка към мъдростта е способността да призная, че съм оговорен за собствените си проблеми; като поема отговорност за миналите действия, аз ще бъда свободен да продължа към едно по-добро бъдеще, което сам ще избера.
Никога повече няма да обвинявам родителите си, съпругата си, началника или колегите си за настоящето положение. Няма да позволя нито образованието, нито липсата на такова, нито родословието или случайните възходи и падения от ежедневието да влияят отрицателно на бъдещото ми развитеи. Ако обвинявам за неуспехите си тези неконтролируеми сили, ще остана завинаги пленен в мрежата на миналото. Погледът ми е устремен напред. Няма да допусна минали събития да предопределят съдбата ми.
Поемам пълна отговорност за миналите си действия.
Настоящето ми състояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е следствие от решенията, които съм вземал досега. А решенията ми са били предопределени от моето мислене. Следователно настоящето ми съсътояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е пряко следствие от начина, по който мисля.
От днес ще започна да променям състоянието си - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - като променя начина си на мислене.
Ще мисля съзидателно, а не пораженски. Умът ми ще живее с решенията, които изграждат бъдещето ми, и няма да се крие в проблемите на миналото. Няма да търся утеха при онези, които са решили да се задоволят с постигнатото.
Когато се изправя пред възможност да взема решение, ще се възползвам от нея. Разбирам, че Бог не ме е създал така, че да вземам единствено правилни решения, но ми е дал способността да поправям погрешните. Емоционалните ми колебания няма да ме отклонят от крайната цел. Когато взема решение, ще го отстоявам. Животът ми няма да бъде извинение, а отстояване на собствения ми избор.
Поемам пълна отговорност. Аз съм господар на мислите си. Господар съм на емоциите си.
Ако в бъдеще се изкуша да се запитам "Защо точно аз?", веднага ще си отговоря: "А защо не?" Предизвикателствата са дар, те не са възможности за трупане на опит. Проблемите са неизменна част от живота на всички ни. Във времена на трудности и беди ще мисля не за проблемите, пред които съм изправен, а за това, че ми е дадена възможност за избор.
Съзнанието ми ще бъде ясно. Ще правя винаги верния избор. Бедите са подготовка за по-добри времена. Приемам да премина през тази подготовка. Защо точно аз ли? А защо не!
Поемам отговорност за своето минало. Господар съм на мислите си, господар съм на емоциите си и ще постигам сам бъдещите си успехи.
Поемам пълна отговорност."
"Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс
Един приятел ...
Един приятел
Под звездите повървях, разни чудеса видях - искаш ли да си ги разделим?
Мъничко любов събрах, малко болка, малко смях - искаш ли да си ги
разделим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Горе бях и долу бях, сто живота изживях - искаш ли да си ги разменим?
Вече много тайни знам, други - ти открил си сам, искаш ли да си ги
разменим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Остане ли ми тук един приятел и моето сърце остава тук!
Остане ли ми тук един приятел, ще остане тук и моето сърце!
Пазя всеки миг щастлив, имам хиляди мечти - искаш ли да ти ги подаря?
Всеки изгрев, всеки ден, всяко слънце пазя в мен - искаш ли да ти ги
подаря?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?..
Под звездите повървях, разни чудеса видях - искаш ли да си ги разделим?
Мъничко любов събрах, малко болка, малко смях - искаш ли да си ги
разделим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Горе бях и долу бях, сто живота изживях - искаш ли да си ги разменим?
Вече много тайни знам, други - ти открил си сам, искаш ли да си ги
разменим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Остане ли ми тук един приятел и моето сърце остава тук!
Остане ли ми тук един приятел, ще остане тук и моето сърце!
Пазя всеки миг щастлив, имам хиляди мечти - искаш ли да ти ги подаря?
Всеки изгрев, всеки ден, всяко слънце пазя в мен - искаш ли да ти ги
подаря?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?..
Имало едно време ...
Имало едно време ....
За всички семчици , които един ден стават големи дървета ...включително и аз :).
"Имало едно време, една мъничка семка и понеже била просто мъничка семка, никой не я забелязвал и не се интересувал от нея. По този начин, обхваната от чувство за малоценност, семчицата не отдавала голяма важност на съществуването си.
Тогава един ден я подхванал вятърът – по случайност или не, тя не знаела, но я подхвърлил безмилостно на откритото поле, под знойното слънце. Тя била объркана. Защо изобщо вятърът си бил направил труда? Но вместо така нужния отговор, получила само дъжд (като допълнение към слънцето); понякога той бил лек, ситен дъждец, но друг път се излизвал като бурен поток.
Така времето минавало. Няколко години по-късно семчицата забелязала пътник, отпочиващ си до нея.
“Господи, благодаря ти. Наистина имах нужда да си почина малко!” – чула тя от пътника.
“За какво говориш?” – учтиво попитала пътника. Мислела си, че човекът се шегува с нея. Разбира се тя била забелязала и други хора да сядат до нея и да си почиват, повече през последните години, но никой не бил говорил по този начин.
“Кой е това?” – казал мъжът.
“Аз съм, семката.”
“Семката?” Човекът погледнал към огромното дърво. “Шегуваш ли се с мен? Ти не си никаква семка. Ти си дърво. Гигантско дърво!”
“Наистина ли?”
“Да! Защо си мислиш, че хората се отбиват тук?”
“Защо идват тук все пак?” – попитала невинно семката.
“Да почувстват сянката ти! Не ми казвай, че не знаеш, че си пораснала с времето.”
Изминало малко време преди думите на пътника да достигнат до съзнанието на семката.
Тя, превърнала се в голямо дърво се усмихна за пръв път в живота си. Годините на безмилостни мъчения от страна на слънцето и дъжда най-накрая придобили смисъл.
“О, това означава, че вече не съм малка крехка семка. Не ми било писано да си отида незабелязано от този свят, а съм родена, за да освобождавам хората от тяхната отпадналост и умора. Сега не бих сменила живота си и за 1000 скъпоценни камъка!”"
Източник: http://www.positivespirit.net/
За всички семчици , които един ден стават големи дървета ...включително и аз :).
"Имало едно време, една мъничка семка и понеже била просто мъничка семка, никой не я забелязвал и не се интересувал от нея. По този начин, обхваната от чувство за малоценност, семчицата не отдавала голяма важност на съществуването си.
Тогава един ден я подхванал вятърът – по случайност или не, тя не знаела, но я подхвърлил безмилостно на откритото поле, под знойното слънце. Тя била объркана. Защо изобщо вятърът си бил направил труда? Но вместо така нужния отговор, получила само дъжд (като допълнение към слънцето); понякога той бил лек, ситен дъждец, но друг път се излизвал като бурен поток.
Така времето минавало. Няколко години по-късно семчицата забелязала пътник, отпочиващ си до нея.
“Господи, благодаря ти. Наистина имах нужда да си почина малко!” – чула тя от пътника.
“За какво говориш?” – учтиво попитала пътника. Мислела си, че човекът се шегува с нея. Разбира се тя била забелязала и други хора да сядат до нея и да си почиват, повече през последните години, но никой не бил говорил по този начин.
“Кой е това?” – казал мъжът.
“Аз съм, семката.”
“Семката?” Човекът погледнал към огромното дърво. “Шегуваш ли се с мен? Ти не си никаква семка. Ти си дърво. Гигантско дърво!”
“Наистина ли?”
“Да! Защо си мислиш, че хората се отбиват тук?”
“Защо идват тук все пак?” – попитала невинно семката.
“Да почувстват сянката ти! Не ми казвай, че не знаеш, че си пораснала с времето.”
Изминало малко време преди думите на пътника да достигнат до съзнанието на семката.
Тя, превърнала се в голямо дърво се усмихна за пръв път в живота си. Годините на безмилостни мъчения от страна на слънцето и дъжда най-накрая придобили смисъл.
“О, това означава, че вече не съм малка крехка семка. Не ми било писано да си отида незабелязано от този свят, а съм родена, за да освобождавам хората от тяхната отпадналост и умора. Сега не бих сменила живота си и за 1000 скъпоценни камъка!”"
Източник: http://www.positivespirit.net/
НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА !
Когато увехне цветето преди да разцъфти ,
Когато падне птицата преди да полети ,
Когато мракът светлината затъмни .
Когато спре земята преди да се завърти .
Когато те препънат преди да си прекрачил ти ,
...Когато те ударят преди глава да вдигнеш ти ,
Когато ти се плаче преди да си отворил очи ,
Когато ти се пее , а започваш да крещиш ...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !
Когато се удариш в решетката на твойта свобода ,
Когато мразиш силно , а мечтаеш любовта .
Когато падаш и си мислиш ,че летиш
Когато ти се пее и усещаш , че мълчиш .
Тогава...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !....
Когато падне птицата преди да полети ,
Когато мракът светлината затъмни .
Когато спре земята преди да се завърти .
Когато те препънат преди да си прекрачил ти ,
...Когато те ударят преди глава да вдигнеш ти ,
Когато ти се плаче преди да си отворил очи ,
Когато ти се пее , а започваш да крещиш ...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !
Когато се удариш в решетката на твойта свобода ,
Когато мразиш силно , а мечтаеш любовта .
Когато падаш и си мислиш ,че летиш
Когато ти се пее и усещаш , че мълчиш .
Тогава...
Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !....
събота, 13 август 2011 г.
Вярвам в теб!
Здравейте !
Днес съм на темата : Казвате ли на хората до вас, че вярвате в тях ?
Оказа се доста интересно нещо, казваме по-лесно "Обичам те!" /дори това става навик напоследък , без да сме осъзнали какво точно се крие като смисъл в тези думи /, от колкото "Вярвам в Теб !" ...а когато кажем за своите мечти ...по-скоро ти казват , че си луд ...от колкото , че вярвам в теб и в твоите възможности :).
Вярвам в Теб! ... може да бъде искрата , която да запали огънчето в сърцето на всеки човек. Може да те накара да повдигнеш погледа , забит до вчера в земята и да те накара да се усмихнеш , да се осмелиш да погледнеш към небесата ...Защо не ?
Преди време попаднах на един блог , който много ме впечатли , а аз споделям винаги с хората това , което ми е въздействало много ...Сега разбира се ще го споделя и с вас ...
...
"Това са едни от най-силните думи, които можеш да кажеш на някого, след „обичам те!” Имала съм щастието да са ми ги казвали и знам, че понякога могат да променят всичко.
Твърде често са ми казвали, че мечтите и идеите ми са наивни, нереални, невъзможни или неосъществими в български условия, обикновено дори без да дават обяснения защо смятат така. В повечето случаи мисля, че е било от загриженост да не се разочаровам, ако опитам и се проваля. Друг път ми се струва, че хората просто са свикнали да приемат, че смелите мечти са обречени, а това не е така.
Може би защото отвсякъде чуваме постоянно „Не!”, е толкова неочаквано, когато някой ти каже „Вярвам в теб! Можеш да се справиш. Опитай!” Дори е малко плашещо, защото започваш да си мислиш „Уау, някой всъщност вярва в мен… Ами ако наистина успея?!” Чувстваш се задължен да успееш или поне да опиташ, за да оправдаеш оказаното ти доверие и да не разочароваш човека, повярвал в теб. Дори и да знаеш, че няма начин този човек да разбере дали си успял или не, пак изпитваш известно задължение към него.
Вярно е, че нямаш нужда от чуждото одобрение, за да успееш, но понякога думите „Вярвам в теб” са ти необходими, за да можеш самият ти да повярваш в себе си. Защото за да ти каже някой тези думи, значи е открил в теб нещо различно, нещо, което му подсказва, че може да ти има доверие и че точно ти ще успееш. Да вярваш в себе си е прекрасно и изключително важно, но понякога е нужен и някой външен човек, който в трудните мигове на колебание, когато всички ти казват „Няма да стане!”, да ти прошепне „Вярвам, че е възможно!” и да ти върне надеждата.
Не убивай чуждите мечти със своето „Няма начин!” още преди да си ги чул и да си им дал шанс да полетят. По-добре да повярваш в нечии мечти и да му подадеш ръка да се изправи след евентуален провал, отколкото цял живот да се опитваш да разсейваш съжалението му за това, че никога не е пробвал. По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.
...
Източник :
Вярвам в теб!
Днес съм на темата : Казвате ли на хората до вас, че вярвате в тях ?
Оказа се доста интересно нещо, казваме по-лесно "Обичам те!" /дори това става навик напоследък , без да сме осъзнали какво точно се крие като смисъл в тези думи /, от колкото "Вярвам в Теб !" ...а когато кажем за своите мечти ...по-скоро ти казват , че си луд ...от колкото , че вярвам в теб и в твоите възможности :).
Вярвам в Теб! ... може да бъде искрата , която да запали огънчето в сърцето на всеки човек. Може да те накара да повдигнеш погледа , забит до вчера в земята и да те накара да се усмихнеш , да се осмелиш да погледнеш към небесата ...Защо не ?
Преди време попаднах на един блог , който много ме впечатли , а аз споделям винаги с хората това , което ми е въздействало много ...Сега разбира се ще го споделя и с вас ...
...
"Това са едни от най-силните думи, които можеш да кажеш на някого, след „обичам те!” Имала съм щастието да са ми ги казвали и знам, че понякога могат да променят всичко.
Твърде често са ми казвали, че мечтите и идеите ми са наивни, нереални, невъзможни или неосъществими в български условия, обикновено дори без да дават обяснения защо смятат така. В повечето случаи мисля, че е било от загриженост да не се разочаровам, ако опитам и се проваля. Друг път ми се струва, че хората просто са свикнали да приемат, че смелите мечти са обречени, а това не е така.
Може би защото отвсякъде чуваме постоянно „Не!”, е толкова неочаквано, когато някой ти каже „Вярвам в теб! Можеш да се справиш. Опитай!” Дори е малко плашещо, защото започваш да си мислиш „Уау, някой всъщност вярва в мен… Ами ако наистина успея?!” Чувстваш се задължен да успееш или поне да опиташ, за да оправдаеш оказаното ти доверие и да не разочароваш човека, повярвал в теб. Дори и да знаеш, че няма начин този човек да разбере дали си успял или не, пак изпитваш известно задължение към него.
Вярно е, че нямаш нужда от чуждото одобрение, за да успееш, но понякога думите „Вярвам в теб” са ти необходими, за да можеш самият ти да повярваш в себе си. Защото за да ти каже някой тези думи, значи е открил в теб нещо различно, нещо, което му подсказва, че може да ти има доверие и че точно ти ще успееш. Да вярваш в себе си е прекрасно и изключително важно, но понякога е нужен и някой външен човек, който в трудните мигове на колебание, когато всички ти казват „Няма да стане!”, да ти прошепне „Вярвам, че е възможно!” и да ти върне надеждата.
Не убивай чуждите мечти със своето „Няма начин!” още преди да си ги чул и да си им дал шанс да полетят. По-добре да повярваш в нечии мечти и да му подадеш ръка да се изправи след евентуален провал, отколкото цял живот да се опитваш да разсейваш съжалението му за това, че никога не е пробвал. По-лесно е да се опиташ да полетиш, да паднеш, да се изправиш и да полетиш отново, отколкото да се научиш да летиш, когато никога не си го правил и всички ти повтарят, че да се лети е невъзможно.
...
Източник :
Вярвам в теб!
вторник, 9 август 2011 г.
Магазинът на Бог
Магазинът на Бог
/от нета /
Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог.
- Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно.
- Да, това съм Аз – отвърнал Бог.
- А какво мога да си купя от теб? – попитала жената.
- От мен може да се купи всичко – бил отговорът.
- В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея.
- Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената.
- Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.
/от нета /
Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог.
- Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно.
- Да, това съм Аз – отвърнал Бог.
- А какво мога да си купя от теб? – попитала жената.
- От мен може да се купи всичко – бил отговорът.
- В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея.
- Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената.
- Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.
Абонамент за:
Публикации (Atom)