Хората имат абсолютно всичко, освен самите себе си...

Вървял си веднъж един изпълнителен директор на голяма компания по хубавия плаж и важно – важно се разхождал, наконтен с марковите си бермуди, със слънчевите си (видимо маркови) очила, със спортната си (от най-марковите ) блуза, шапка (от много известна марка), с часовника си (марков и ужасно скъп), със спортните си обувки и чорапи ( естествено комплект от една и то изтъкната марка ), с увесен на колана мобилен телефон (марков мобилен, калъфът - и той), и с фиксатора за коса (не му личи марката, но е толкова обилен, че човек сам се досеща).

Часът бил два следобед, когато срещнал някакъв рибар, който с доволен вид прибирал мрежите си, пълни с улов, и завързвал рибарската си лодка. Директорът се приближил до него.

- Извинете, но ви гледам как пристигате с лодката и разтоварвате рибата. Не е ли много рано да привършвате с рибарлъка за днес?

Рибарят го погледнал бегло и като се усмихнал, без да спира да събира мрежите си му отвърнал:

- Рано ли? Че защо да е рано? За мен работният ден вече приключи, а и улових колкото ми е необходимо.

- Значи няма повече да работите днес? В дава часа?! Как е възможно? – изумен възкликнал директорът.

Рибарят, изненадан от въпроса, му отвърнал:

- Вижте какво, господине, сутрин ставам в девет часа, закусвам с жената и с децата си, после ги водя до училището и към дест излизам в морето за риба, върша си рибарската работа четири часа и в два часа се връщам. Това, което уловя през тези четири часа, ми е достатъчно, за да изхраня семейството си и да живеем не охолно, но щастливо. После си отивам у дома, спокойно обядвам, полягвам малко да подремна, после отивам да прибера децата от училище заедно с жената, разхождаме се, срещаме се с приятели да си побъбрим малко, връщаме се в къщи, вечеряме и си лягаме доволни и щастливи.

Воден от неудържимото, превърнало се във вътрешна необходимост желание да раздава съвети, директорът казал наставнически на рибаря:

- Ако ми позволите да забележа, ще ви кажа, че допускате голяма грешка и неправилно управлявате вашия бизнес. Не се възползавате максимално от възможностите и имате твърде висок индекс на „пропуснати ползи“. Отказвате се от внушителна възвращаемост и печалба. Коефициентът ви на полезно действие би могъл да бъде значително по-висок! А „прагът ви на максимална конкурентноспособност“ със сигурност далеч не е достигнат.

Рибарят го гледал съчувствено, с добродушна усмивка на лицето, непроумяващ какво точно иска от него този трийсет и няколко годишен мъж и защо му говори с такива купешки думи, които чувал за първи път в живота си.

А изпълнителният директор продължавал да се горещи:

- Бихте могли да повишите значително рентабилността на лодката си, ако работите повече, да речем от осем сутринта до десет вечерта.

Тогава рибарят свил рамене и рекъл:

- Че защо да го правя?

- Как защо? Ще увеличите поне тройно обема на улова! Нима не сте чували за икономии на производствените разходи, за нарастваща маргинална ефективност, за възходящите криви на нарастващата производителност? С една дума, искам да кажа, че с приходите, които ще получите с толкова голямо количество риба, много скоро, след по-малко от година време, ще можете да си купите втора лодка, много по-голяма, малък рибарски кораб и да си наемете човек,който да работи с вас.

Рибарят отново се обадил:

- Друга лодка? Че за какво ми е втора лодка, че отгоре на всичко и наемен рибар?

- Как за какво ви е? Не разбирате ли? Не си ли давате сметка, че като съберете приходите от улова от лодката и корабчето, при дванайсет часа работа на ден, ще можете да си купите още два рибарски кораба, и то за сравнително съвсем кратък срок? Може би след около две години вече ще имате четири кораба,много по-богат улов на ден и много повече пари, получени от продажбата на дневния улов!

Рибарят отново попитал:

- И за какво ми е всичко това?

- Човече, сляп ли сте или какво? Защото тогава в един много приемлив срок от двайсетина години, като реинвестирате всички приходи, ще имате цяла флота от осемдесет рибарски кораба, повтарям осемдесет кораба! Които освен това ще са десет пъти по- големи от тази нещастна черупка, която имате сега!

Вече смеейки се силно и неудържимо рибарят отново рекъл:

- И за какво ми е да искам всичко това?

А изпълнителният директор, смутен от въпроса му, възбудено ръкомахайки му казал:

- Вижда се, че нямате предприемачески дух, нито стартегия, изобщо си нямате никаква представа от нищо! Не си ли давате сметка, че с всички тези кораби, ще имате достатъчно количество налично имущество, финансова стабилност и независимост, което ще ви позволява сутрин да се успивате и да ставате в девет часа, да закусвате със съругата и децата си, да ги водите до училището, към десет часа да излизате в морето да ловите риба за удоволствие, и то само за четири часа, да се връщате да обядвате у дома, да си почивате следобед... ?“



Хубава история , нали?

Говорейки за онези от нас, които водим живот, изобилстващ от средства за охолно съществуване и с презадоволени потребности, Ерик Фром е казал:
„Хората имат абсолютно всичко, освен самите себе си.“

Източник:http://www.sibir.bg/blog/viiviqn/?catID=15822

Паулу Коелю

Някакъв човек все се опитвал да преуспее в живота, но напразно. "Трябва да му дам малко пари"- казва си той. Същата вечер обаче научава, че прителят му е забогатял и е върнал всичките си дългове, натрупани с години.
Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат, как се е замогнал, той им отговаря, че само до преди... няколко дни в него е живеел Другия.
- Кой е другият? - питат го.
-Другият е оня, който са ме учили да бъда, но който аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да прекара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно.
-А ти кой си?
- Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си - човек, който се възхищава от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление, от това което върши. Другият обаче се страхува да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам.
- А не се ли боиш от страданието?- питат го хората от бара.
- Знам че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по- добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш.
- Нима е толкова просто?
- Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият остана там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме изплаши с това, колко е рисковано да не мислиш за бъдещето!
Паулу Куелю