Някакъв човек все се опитвал да преуспее в живота, но напразно. "Трябва да му дам малко пари"- казва си той. Същата вечер обаче научава, че прителят му е забогатял и е върнал всичките си дългове, натрупани с години.
Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат, как се е замогнал, той им отговаря, че само до преди... няколко дни в него е живеел Другия.
- Кой е другият? - питат го.
-Другият е оня, който са ме учили да бъда, но който аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да прекара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно.
-А ти кой си?
- Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си - човек, който се възхищава от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление, от това което върши. Другият обаче се страхува да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам.
- А не се ли боиш от страданието?- питат го хората от бара.
- Знам че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по- добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш.
- Нима е толкова просто?
- Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият остана там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме изплаши с това, колко е рисковано да не мислиш за бъдещето!
Паулу Куелю
Няма коментари:
Публикуване на коментар