ДНЕС ПОПАДНАХ НА ЕДНА СТАТИЯ В БЛОГ-ПРОСТРАНСТВОТО, КОЯТО МИ СЕ СТОРИ ДОСТА ИНТЕРЕСНА И ДАВАЩА ДОСТА ОТГОВОРИ НА МОИ ВЪПРОСИ.
"Представете си цирков, дресиран тигър. Той винаги знае: ако застане на задни лапи, може да получи парче месо. Той е усвоил много добре тази закономерност през годините на служба в цирка. За него това е станало нещо като основополагащ закон в живота: заставането на задни лапи (причина) неминуемо влече след себе си парчето месо (следствие).
А освен това този тигър знае, че ако заръмжи и се озъби на дресьора, следва удар с камшик по лапите. Това също е станало закон в живота за него: причината поражда следствие, иначе не може и да бъде – всичко е просто и ясно.
Но изведнъж тигърът се озовава на свобода. Огладнява и застава на задни лапи. Нали знае, че след това обикновено следва яденето! Но какво е това? Няма никакво ядене! Никой не му дава парче месо. Обичайният закон е престанал да работи! Тигърът ръмжи, зъби се - но никой не го бие по лапите повече! Оказва се, че свободата – това е, когато ги няма обичайните поощрения, но ги няма и привичните наказания.
За дресирания тигър такова положение на нещата означава срутване на света. Тези, които искат да постигнат енергоинформационна свобода, трябва да са наясно, че предишният привичен свят никога няма да се върне. Ще трябва да свиквате с новите закони на новия свят, да се учите отново, в него.
По-рано всичко, което сме правили, е било по поръчка от страна на “дресьора”, т.е. на енергоинформационния паразит. И за всяко наше действие от този “дресьор” е бил предвиден отговор – във вид на поощрение или наказание. Сега отговори няма – нито положителни, нито отрицателни. Т.е. когато сме действали в рамките на процеса, организиран и поддържан отвън, нас непрекъснато нещо ни е подтиквало към действие. А последствията от тези действия сме изпитвали веднага – те не са затихвали или изчезвали, а напротив, дори са се раздували, както клюките сред бабичките на пейките.
Състоянието на тигъра е това, което е и базовата идея в Дао-дъ Дзин – първото ръководство по енерго-информационна свобода, обяснено на прост език. Този вид свобода на съзнанието и енергийната ви същност се постига, когато у вас започне процесът по събуждане и депрограмиране, последвано от егрегориален баланс и декапсулизация. Когато една душа е истински събудена, тя започва да разбира лостовете на Матрицата и сама да създава своите противодействия срещу нея. Забелязва капаните на Системата и намира начин да ги обиграва. Това се забелязва от астралния свят и този човек започва, в началото несъзнателно, да се превръща в обиталище на по-висока вибрация. Как става депрограмирането и по-високото трептене?
Идеята на илюминати е да бъдем превърнати в затворници на лявото полукълбо на мозъка! Дори традиционната наука приема, че от лявото полукълбо получаваме интелекта, логиката, физическия свят. “Искам да видя, вкуся, пипна – добре, значи съществува.” От дясното полукълбо получавате по-голямата картина – връзката с Космоса. Оттук идва художникът, вдъхновението, съзидателността. И, както вече се изписа по-горе, всички тези области на “информация”: образованието, науката и медиите – те наблъскват информация от типа за лявото полукълбо и потискат тази за дясното! Ето как работи това, което наричаме образование. Лявото полукълбо се наблъсква с информация, повечето от която е пълен боклук. И от хората и учениците се иска да запомнят тази информация и, когато имат листове за изпит, да я изплюят върху тях. Ако те са я запомнили и са я предали достатъчно добре и са повторили каквото им е било казано, минават и отиват в горен клас. Ако я прехвърлят към дясното полукълбо и започнат да я пречистват и оспорват и да се питат: “Това въобще има ли смисъл? Каквото е моето мнение по въпроса?” и после напишат на изпита: “Та този материал е пълна глупост!”, тогава те ще бъдат скъсани и няма да отидат в горен клас. Образователната система е изцяло замислена да създава затворници на лявото полукълбо, които на практика изцяло попиват официалната версия за живота. Например, ако сте учен, преминавате през нея и после през вашата наука за специалността ви и ви се набива още информация за лявото полукълбо. Същото е с лекарите и останалите. Те са затворници на лявото полукълбо, които не могат да приемат толкова много от това, за което говоря тук, защото са затворници на интелекта. Можем да балансираме двете полукълба: интелектът и духът, умът и сърцето. После изведнъж нашето възприятие за самите нас ще се трансформира. Знаете ли колко е голям обхватът, трептящ с енергията ни на: страх, вина, омраза, липса на самоуважение. И колкото повече сме манипулирани и се манипулираме да изпитваме тези емоции, толкова повече тази вредна вибрация се напълва и става по-трудно да се преодолее и после да се достигне многоизмерното състояние на съзнанието, когато се свързваме отново с Океана, с Космоса. Когато излъчите намерението си: “Ето това искам!”, Енергията на намерението винаги ще привлича към нас това, което имаме нужда да постигнем. Така че ако искаме отново да се свържем с Космоса и кажем: “Искам да бъда, който съм в действителност и да се свържа с всичко съществуващо”, то това намерение ще привлече към нас преживяванията, необходими за постигането му. Винаги! За да се свържем с Космоса, трябва да изчистим тази вредна вибрация – всички онези неща в нас, които отричаме, като: “Да сменим темата. Не ми се говори за това.” И така, ако сме подготвени за това пътуване, когато предизвикателствата дойдат, не реагираме с: “О не! Харесвам духовността, но не толкова много. Благодаря ви.” Ако сме готови да поемем тези предизвикателства, да встъпим встрани и да осъзнаем, че това всъщност е едно преживяване, което ще ни освободи, а не е едно наистина неприятно нещо, което е свързано с факта, че не сме добри хора. Постоянно чувам: “Вероятно съм бил/била ужасен човек в миналия ми живот!” Тези връзки или предизвикателства са, за да ни помогнат да разчистим вредната вибрация. Важно е да разберем това. И всички ние имаме да разчистим и преработим тази вредна вибрация. И когато го направим, тогава можем да започнем да говорим за СВОБОДА!
Пътят към Свободата е да спрем да се страхуваме какво ще си помислят другите за нас и просто да го направим, да го направим, да го направим!!! Ако ме питате: “Как да преодолея страха от това какво си мислят другите за мен?”, аз предлагам да оставите страха да бъде спусъкът при преодоляването му. Ако сте в ситуация, когато се чудите: “Ех, как желая да кажа това, но какво ще си помислят?”, просто го кажете! Кажете го! Ако хората около вас не уважават правото ви да бъдете себе си, тогава за какво се притеснявате за какви ви имат? Ако сте в ситуация, когато си мислите: “Желая да направя това. Ето това искам, но какво ще си помислят те?”, просто го направете! Направете го! Направете го! И когато започнете да прилагате този метод, някои много интересни неща започват да се случват. Първо, следвате интуицията, сърцето си, връзката с Космоса и я оставяте да ви напътства. И след известно време, говоря и от личен опит, въпреки че разумът ви крещи: “O Боже, какво правиш!?”, накрая осъзнавате, че когато следвате интуицията си и въпреки че тя може да ви подложи на предизвикателства в началото и вие да си мислите: “О Боже, какво направих!?”, накрая разбирате, че всичко е било точно каквото е необходимо, за да доведе до положителен изход. И след известно време на следване на интуицията умът ви започва да схваща, че всеки път, когато следвате интуицията си, въпреки че е едно предизвикателство, накрая всичко се нарежда перфектно. И тогава разумът и сърцето се синхронизират. И това, което мислите и чувствате, става едно и също нещо. И това става, когато започнем да се свързваме с нашата същност и с истинската природа на нашата сила да изявим собствената си съдба.
******************************************************************************************************************
* Настоящото изложение не подлежи на авторски права, тъй като самото то нито ги спазва, нито споделя самата концепция за такива. Текстът е изпълнен както с лични, иновационни идеи, така и с добре известни такива от други изследователи. Начинът на свързване на всичките тези факти е уникален сам по себе си."
ИЗТОЧНИК: http://virgo.blog.bg/hobi/2011/10/27/energoinformacionna-svoboda.842672
ВСЪЩНОСТ, БЛАГОДАРЯ НА АВТОРЪТ НА ТОЗИ ТЕКСТ!!!!
четвъртък, 27 октомври 2011 г.
сряда, 12 октомври 2011 г.
Доверието - първата крачка в екипната работа
Доверието е едно от най-големите предизвикателства за работата от разстояние. Вярвате ли, че вашите хора работят усилено или постоянно се опитвате да ги контролирате? А вие, хората от другата страна, дали шефът ви дава достатъчно свобода, за да свършите работата си, но не толкова много, че да заподозрете, че е забравил за съществуването ви? Да се доверите на работата на хората, с които (за които) работите никога не е било лесно.
Ето 8 правила, които могат да създадат атмосфера на доверие в работната ви среда.
1. Яснота. Когато мениджърите са наясно с визията за развитието на компанията екипът е по-единен, по-мотивиран и по-склонен да изпълнява общата мисия.
2. Съпричасност. Когато членовете на екипа са уверени, че мениджърът се грижи освен за себе си и за другите, те са готови да го следват и да му се доверяват. Грижата за подчинените се опира на три действия: Слушай, Оценявай, и Събуди се. Слушайте с фокусирано внимание. Намерете начин искрено да оцените другите. Събудете се и предоставете възможности на хората около себе си точно сега.
3. Характер. В изследване от 2002 г. на Американската асоциация за управление на служителите беше зададен въпроса какво биха искали да видят у своите ръководители. Най-често срещаният отговор се оказа "Почтеност" . Освен почтени лидери, хората искат и лидери с характер. Когато имате мениджър, който притежава характер, вие му вярвате, защото знаете, че той ще отстоява интересите ви.
4. Компетентност. Най-доверените хора са тези, които непрекъснато се учат. Хората, които са компетентни в областите си, вдъхват доверие. Вие знаете, че спокойно може да им се доверите, защото те са професионалисти.
5. Ангажираност. Екипите са готови да следват и работят по-усилено за мениджъри, които са ангажирани.
6. Личен контакт. Способността да се свържете и да си сътрудничите е един от най-лесните начини за изграждане на доверие. В днешно време това най-често става чрез технологиите. За спечелване на доверието на другите обаче трябва да осъществите лична връзка с хората.
7. Принос. В края на деня, ние трябва да видим резултатите. Имаме нужда от сътрудници. Имаме нужда от тези резултати с други стълбове, като състрадание или характер, в противен случай започваме да губим доверие с течение на времето.
8. Последователност. Постоянството е най-силният стълб на бизнеса. А също и единственият сигурен начин да се изгради репутация или марка. Ако някой винаги закъснява за срещи, ще с нагласата, че той ще закъснее и на следващата ни срeща. Ако някой последователно споделя ясна визия и дава възможност на другите да я изпълнят, аз ще се доверя на тази визия.
Уейн Трумел за Management Issues
Ето 8 правила, които могат да създадат атмосфера на доверие в работната ви среда.
1. Яснота. Когато мениджърите са наясно с визията за развитието на компанията екипът е по-единен, по-мотивиран и по-склонен да изпълнява общата мисия.
2. Съпричасност. Когато членовете на екипа са уверени, че мениджърът се грижи освен за себе си и за другите, те са готови да го следват и да му се доверяват. Грижата за подчинените се опира на три действия: Слушай, Оценявай, и Събуди се. Слушайте с фокусирано внимание. Намерете начин искрено да оцените другите. Събудете се и предоставете възможности на хората около себе си точно сега.
3. Характер. В изследване от 2002 г. на Американската асоциация за управление на служителите беше зададен въпроса какво биха искали да видят у своите ръководители. Най-често срещаният отговор се оказа "Почтеност" . Освен почтени лидери, хората искат и лидери с характер. Когато имате мениджър, който притежава характер, вие му вярвате, защото знаете, че той ще отстоява интересите ви.
4. Компетентност. Най-доверените хора са тези, които непрекъснато се учат. Хората, които са компетентни в областите си, вдъхват доверие. Вие знаете, че спокойно може да им се доверите, защото те са професионалисти.
5. Ангажираност. Екипите са готови да следват и работят по-усилено за мениджъри, които са ангажирани.
6. Личен контакт. Способността да се свържете и да си сътрудничите е един от най-лесните начини за изграждане на доверие. В днешно време това най-често става чрез технологиите. За спечелване на доверието на другите обаче трябва да осъществите лична връзка с хората.
7. Принос. В края на деня, ние трябва да видим резултатите. Имаме нужда от сътрудници. Имаме нужда от тези резултати с други стълбове, като състрадание или характер, в противен случай започваме да губим доверие с течение на времето.
8. Последователност. Постоянството е най-силният стълб на бизнеса. А също и единственият сигурен начин да се изгради репутация или марка. Ако някой винаги закъснява за срещи, ще с нагласата, че той ще закъснее и на следващата ни срeща. Ако някой последователно споделя ясна визия и дава възможност на другите да я изпълнят, аз ще се доверя на тази визия.
Уейн Трумел за Management Issues
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
"Философия на Живота" от Некрос
Какво е хармонията?
Какво е Хармонията на Живота?
Хармонията на Живота е радост,
Хармонията на Живота е чистота,
тя е блаженство. Погледнете природата в нея всичко е хармонично,
в нея всичко е в идеална хармония помежду си.
Растения, животни, гъби, минерали, всяко едно поддържа останалите и е поддържано от останалите. Защо тази хармония не изпълва и човешкия живот ?
Защото човек е престанал да следва собствената си природа,
отклонил се е и вече не е Себе Си.
В природата противоречия не съществуват всичко е в пълен баланс,
в пълна хармония, човек също е част от тази природа,
но отдавна го е забравил и вече се мисли за нещо различно...
Смята, че е нещо по-висше, нещо по-силно и така е загубил връзка със себе си,
със своята същност. Изгубил е Хармонията на Живота,
затова всичко в неговия живот става трудно и мъчно,
затова всичко му коства неимоверно много усилия,
дори самия живот за него е огромно усилие.
Вселената е като една огромна река, чиято вода е Животът,
а човекът е една безкрайно мъничка капка в тази река.
Толкова мъничка, че да е достатъчно глупава та да си мисли,
че може да върви срещу течението, та да мисли,
че може да преодолее течението...
Само човекът е толкова глупав,
другите разумни същества не са,
те се носят по течението и просто се радват на Живота,
за тях живота е радост, блаженство, а не усилие.
Те са в хармония с живота те са достигнали Хармонията на Живота
и за тях всичко е простичко и лесно,
течението е силно и ги носи в нужната посока и те му съдействат,
а не му пречат. Изпълняват ролята, която им е отредена и я изпълняват със Сърце и Дух.
Всеки има свето място във Вселената и своя Път,
който трябва да извърви, но нима можеш да достигнеш целта ако вървиш назад?
Затова я няма хармонията в живота на съвременния човек,
затова той постига всичко мъчно и трудно, ако изобщо постигне нещо.
Животът му е преизпълнен със стрес и болести,
с безброй страдания пречки и трудности, който той не знае как да преодолява, а няма и силата.
Нима може да има? Нима може да се пребори с цялата Вселена?
Животът е движение и всичко живо се движи и се променя,
но на днешния човек това не му харесва иска да се закотви,
защото го е страх от неизвестното, което го чака по течението.
Всички останали разумни същества се носят по течението и черпят от силата му, оставят се то да ги отнесе там, където ще са необходими, там където ще могат да се проявят, да изявят истинската си същност...
Човекът обаче е забравил за тази своя истинска същност, загубил е връзката с нея и затова изпитва страх, страхът му не е от неизвестното далеч пред него, въпреки че той иска да си мисли така, страхът му е от самия него, от тази скрита непозната негова вътрешна страна, която винаги е с него и която той се страхува да доближи... Днес човек живее в пълен хаос, в пълна дисхармония с околния свят и дори със самия себе си. Колко често на ден ви се налага да спорите с някого? Колко често на ден ви се налага да се борите за нещо?
Това е, защото няма хармония в живота ви, ако имаше нямаше нужда да се борите за нищо. Щяхте да постигате всичко без да правите нищо, без да полагате усилие, защото щяхте да се носите по течението и то щеше да е в хармония с вашите желания. Съдбата щеше да е в хармония с вашите желания, Вселената щеше да е в хармония с вашите желания и да подрежда събитията в живота ви така, че да ги осъществите...
Нима тревата се напъва да расте? Нима тя полага усилия, за да го прави ? Нима цветята се напрягат, за да цъфтят? Не те просто го правят, защото така трябва и толкова. Тяхната съдба е да са красиви и те я приемат без да и се съпротивляват. Човешкия живот също може да бъде хармоничен, човек трябва само отново да се отпусне и да започне да се носи по течението на великата река на Живота, не трябва да се плаши от непознатата си истинска същност, а да я преоткрие и да започне да я проявява, всеки миг...
Тогава той отново ще постигне Хармонията на Живота, тогава той отново ще се слее с нея и ще бъде част от нея. Истинската същност на човек е Бог, а Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е Мъдрост...
Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"
Какво е Хармонията на Живота?
Хармонията на Живота е радост,
Хармонията на Живота е чистота,
тя е блаженство. Погледнете природата в нея всичко е хармонично,
в нея всичко е в идеална хармония помежду си.
Растения, животни, гъби, минерали, всяко едно поддържа останалите и е поддържано от останалите. Защо тази хармония не изпълва и човешкия живот ?
Защото човек е престанал да следва собствената си природа,
отклонил се е и вече не е Себе Си.
В природата противоречия не съществуват всичко е в пълен баланс,
в пълна хармония, човек също е част от тази природа,
но отдавна го е забравил и вече се мисли за нещо различно...
Смята, че е нещо по-висше, нещо по-силно и така е загубил връзка със себе си,
със своята същност. Изгубил е Хармонията на Живота,
затова всичко в неговия живот става трудно и мъчно,
затова всичко му коства неимоверно много усилия,
дори самия живот за него е огромно усилие.
Вселената е като една огромна река, чиято вода е Животът,
а човекът е една безкрайно мъничка капка в тази река.
Толкова мъничка, че да е достатъчно глупава та да си мисли,
че може да върви срещу течението, та да мисли,
че може да преодолее течението...
Само човекът е толкова глупав,
другите разумни същества не са,
те се носят по течението и просто се радват на Живота,
за тях живота е радост, блаженство, а не усилие.
Те са в хармония с живота те са достигнали Хармонията на Живота
и за тях всичко е простичко и лесно,
течението е силно и ги носи в нужната посока и те му съдействат,
а не му пречат. Изпълняват ролята, която им е отредена и я изпълняват със Сърце и Дух.
Всеки има свето място във Вселената и своя Път,
който трябва да извърви, но нима можеш да достигнеш целта ако вървиш назад?
Затова я няма хармонията в живота на съвременния човек,
затова той постига всичко мъчно и трудно, ако изобщо постигне нещо.
Животът му е преизпълнен със стрес и болести,
с безброй страдания пречки и трудности, който той не знае как да преодолява, а няма и силата.
Нима може да има? Нима може да се пребори с цялата Вселена?
Животът е движение и всичко живо се движи и се променя,
но на днешния човек това не му харесва иска да се закотви,
защото го е страх от неизвестното, което го чака по течението.
Всички останали разумни същества се носят по течението и черпят от силата му, оставят се то да ги отнесе там, където ще са необходими, там където ще могат да се проявят, да изявят истинската си същност...
Човекът обаче е забравил за тази своя истинска същност, загубил е връзката с нея и затова изпитва страх, страхът му не е от неизвестното далеч пред него, въпреки че той иска да си мисли така, страхът му е от самия него, от тази скрита непозната негова вътрешна страна, която винаги е с него и която той се страхува да доближи... Днес човек живее в пълен хаос, в пълна дисхармония с околния свят и дори със самия себе си. Колко често на ден ви се налага да спорите с някого? Колко често на ден ви се налага да се борите за нещо?
Това е, защото няма хармония в живота ви, ако имаше нямаше нужда да се борите за нищо. Щяхте да постигате всичко без да правите нищо, без да полагате усилие, защото щяхте да се носите по течението и то щеше да е в хармония с вашите желания. Съдбата щеше да е в хармония с вашите желания, Вселената щеше да е в хармония с вашите желания и да подрежда събитията в живота ви така, че да ги осъществите...
Нима тревата се напъва да расте? Нима тя полага усилия, за да го прави ? Нима цветята се напрягат, за да цъфтят? Не те просто го правят, защото така трябва и толкова. Тяхната съдба е да са красиви и те я приемат без да и се съпротивляват. Човешкия живот също може да бъде хармоничен, човек трябва само отново да се отпусне и да започне да се носи по течението на великата река на Живота, не трябва да се плаши от непознатата си истинска същност, а да я преоткрие и да започне да я проявява, всеки миг...
Тогава той отново ще постигне Хармонията на Живота, тогава той отново ще се слее с нея и ще бъде част от нея. Истинската същност на човек е Бог, а Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е Мъдрост...
Откъс от книгата на Некрос "Философия на Живота"
сряда, 5 октомври 2011 г.
СЪЗДАВАЙТЕ СИ РАДОСТ
СЪЗДАВАЙТЕ СИ РАДОСТ
Мислите ли си , че радостта е даденост и Ви се полага изконно или пък че тя винаги бяга от Вас
Не е така – радостта се създава.
Да създаваме радост е една от нашите житейски задачи.
Трябва да осъзнаете, че радостта не е подарък и не зависи от другите хора, нито от Бог. Това е все едно да поискате някой друг да се нахрани вместо вас и вие да сте ситите. Това не е възможно. Същото е и с радостта.
Тя е почти толкова важна съставка на нашия живот каквито са въздухът, водата и храната.
И както не можем да дишаме, ако друг поема въздух, или пък да утолим жаждата си, когато някой друг пие вода, така и не може да има радост в живота ни, ако сами не се погрижим.
Важно е това да се осъзнае. В противен случай винаги ще очаквате радостта да идва в живота ви само понякога, и то чрез други хора, в останалото време ще сте тъжни или изпълнени с безразличие.
Да се научите да създавате радост в живота си е много лесно. Първо трябва да си го поставите като постоянна задача и да бъдете наблюдателни и много търпеливи. Разсъждавайте какво е радостта. Следете кои неща от живота ви правят радостни и постоянно се стремете към тях. Разберете какво радва другите хора, което за вас е непознато, и проверете дали и вие ще се зарадвате, ако то е в живота Ви.
Има много тънък момент, който трябва да се проумее – кое всъщност може да се идентифицира като радост.
Радостта е състояние на Душата, удовлетворение от това, че си жив. Ако Душата ви не е радостна, а просто сте в приятно състояние, тогава става дума за удовлетворение на нуждите на физическото тяло, за придобивки, за постигнати амбиции, т.е. за неща, които се отнасят до тялото, до ума и до егото, но не и до Душата и до сърцето.
Радостта категорично е свързана единствено и само с Душата и със сърцето. За да се изпита наистина радост, трябва да усещате състоянието на Душата и на сърцето си (нямаме предвид физически усещания). То е като всяка клетка да има усещане, че е обляна в Светлина. Това не е физическо усещане.
Пожелайте силно да се свържете с Душата си.
Слушайте музика, от която усещате, че Душата ви е щастлива. Следете онези трудноуловими състояния, в които се чувствате опиянени, когато изпитвате възторг, когато ви се струва, че животът е прекрасен и много ви се живее. Много често това са състояния, които спохождат човек през пролетта, когато е сред природата, когато слуша определена музика или чете вдъхновяващ текст, когато му се иска безкрайно дълго да гледа небето, звездите, морето или да си почива безметежно, освободен от всякакви житейски тревоги. Това са много важни състояния, които са свързани определено с Душата и със сърцето.
Ако ги улавяте, се опитайте да разберете какво ги поражда. Щом това ви стане ясно,
радостта ще се появи
Тя е много важен инструмент, чрез който бихте си помогнали да изиграете живота си по един качествен начин.
Радостта е много фина енергия, която пречиства енергийните тела, ободрява мозъка и подпомага дейността на сърцето. Когато сте НЕРВНИ, ако успеете да създадете състояние на радост, много по-бързо ще се освободите от стреса.
Животът е непрестанно усилие – в това спор няма, но той може да бъде радостно, удовлетворяващо усилие, което да ви създава чувство, и усещате Душата си окрилена …
Източник : http://onlyfreshnews.com/?p=283
Мислите ли си , че радостта е даденост и Ви се полага изконно или пък че тя винаги бяга от Вас
Не е така – радостта се създава.
Да създаваме радост е една от нашите житейски задачи.
Трябва да осъзнаете, че радостта не е подарък и не зависи от другите хора, нито от Бог. Това е все едно да поискате някой друг да се нахрани вместо вас и вие да сте ситите. Това не е възможно. Същото е и с радостта.
Тя е почти толкова важна съставка на нашия живот каквито са въздухът, водата и храната.
И както не можем да дишаме, ако друг поема въздух, или пък да утолим жаждата си, когато някой друг пие вода, така и не може да има радост в живота ни, ако сами не се погрижим.
Важно е това да се осъзнае. В противен случай винаги ще очаквате радостта да идва в живота ви само понякога, и то чрез други хора, в останалото време ще сте тъжни или изпълнени с безразличие.
Да се научите да създавате радост в живота си е много лесно. Първо трябва да си го поставите като постоянна задача и да бъдете наблюдателни и много търпеливи. Разсъждавайте какво е радостта. Следете кои неща от живота ви правят радостни и постоянно се стремете към тях. Разберете какво радва другите хора, което за вас е непознато, и проверете дали и вие ще се зарадвате, ако то е в живота Ви.
Има много тънък момент, който трябва да се проумее – кое всъщност може да се идентифицира като радост.
Радостта е състояние на Душата, удовлетворение от това, че си жив. Ако Душата ви не е радостна, а просто сте в приятно състояние, тогава става дума за удовлетворение на нуждите на физическото тяло, за придобивки, за постигнати амбиции, т.е. за неща, които се отнасят до тялото, до ума и до егото, но не и до Душата и до сърцето.
Радостта категорично е свързана единствено и само с Душата и със сърцето. За да се изпита наистина радост, трябва да усещате състоянието на Душата и на сърцето си (нямаме предвид физически усещания). То е като всяка клетка да има усещане, че е обляна в Светлина. Това не е физическо усещане.
Пожелайте силно да се свържете с Душата си.
Слушайте музика, от която усещате, че Душата ви е щастлива. Следете онези трудноуловими състояния, в които се чувствате опиянени, когато изпитвате възторг, когато ви се струва, че животът е прекрасен и много ви се живее. Много често това са състояния, които спохождат човек през пролетта, когато е сред природата, когато слуша определена музика или чете вдъхновяващ текст, когато му се иска безкрайно дълго да гледа небето, звездите, морето или да си почива безметежно, освободен от всякакви житейски тревоги. Това са много важни състояния, които са свързани определено с Душата и със сърцето.
Ако ги улавяте, се опитайте да разберете какво ги поражда. Щом това ви стане ясно,
радостта ще се появи
Тя е много важен инструмент, чрез който бихте си помогнали да изиграете живота си по един качествен начин.
Радостта е много фина енергия, която пречиства енергийните тела, ободрява мозъка и подпомага дейността на сърцето. Когато сте НЕРВНИ, ако успеете да създадете състояние на радост, много по-бързо ще се освободите от стреса.
Животът е непрестанно усилие – в това спор няма, но той може да бъде радостно, удовлетворяващо усилие, което да ви създава чувство, и усещате Душата си окрилена …
Източник : http://onlyfreshnews.com/?p=283
вторник, 4 октомври 2011 г.
1000 Страхотни неща в живота за да си щастлив
Нейл Пасрича: 3-те А на страхотното
Идеите на Нейл Пасрича :
НАГЛАСАТА ...всички ние имаме своите върхови моменти и моменти на гордост и радост , но между тези висоти ще има моменти , за които не ни е приятно да говорим...
Винаги ще има моменти ,когато ще се удряме в живота и винаги ще имаме цицини...точно в трудните моменти е добре да знаем ,че ще имаме два избора пред нас - единият е да се вайкаме и оплакваме , а вторият - да се вземем в ръце и да погледнем бъдещето с наново широко отворени очи ...въпреки болката да изберем живота и да правим малките крачици към бъдещето ...
Да имаме страхотна нагласа е да изберем втората възможност
ЛЮБОПИТСТВОТО ...Гледай на света с погледа на 3-годишно дете ... тогава децата откриват света за първи път ...и е вълнуващо да гледаш как зениците им се разширяват и с любопитство изследват всяко нещо пред себе си ..
ИСТИННОСТ ...ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ И ДА СМЕ ИСТИНСКИ ХОРА ...Да бъдеш себе си и да се чувстваш добре от това ..Когато сме истински и следваме сърцето си ,се чувстваме завършени и смислени ..
Животът е толкова страхотен ,че получаваме толкова малко време ...около 100 години ..да го изживеем и да му се насладим...на всички тези малки моменти от нашия живот ,толкова обикновенни понякога ,които го правят толкова сладък...и тези моменти са толкова кратки ...
Никога няма да сме толкова млади , колкото сме сега ..
Затова той вярва в следното :Ако живеете живота си със страхотна НАГЛАСА, избирайки да вървите напред и нагоре , независимо , че животът ви е поставил на изпитание , живеете с отворено съзнание за света около вас , прегръщайки тригодишното дете във вас ,и виждайки малките радости , които правят живота прекрасен и съхраните себе си ,отстоявате себе си и това ви харесва, оставяте се сърцето да ви води и правите нещата ,които ви харесват,тогава си мисля ,че ще живеете пълноценно и добре , ще живеете живот ,който наистина е страхотен...
Идеите на Нейл Пасрича :
НАГЛАСАТА ...всички ние имаме своите върхови моменти и моменти на гордост и радост , но между тези висоти ще има моменти , за които не ни е приятно да говорим...
Винаги ще има моменти ,когато ще се удряме в живота и винаги ще имаме цицини...точно в трудните моменти е добре да знаем ,че ще имаме два избора пред нас - единият е да се вайкаме и оплакваме , а вторият - да се вземем в ръце и да погледнем бъдещето с наново широко отворени очи ...въпреки болката да изберем живота и да правим малките крачици към бъдещето ...
Да имаме страхотна нагласа е да изберем втората възможност
ЛЮБОПИТСТВОТО ...Гледай на света с погледа на 3-годишно дете ... тогава децата откриват света за първи път ...и е вълнуващо да гледаш как зениците им се разширяват и с любопитство изследват всяко нещо пред себе си ..
ИСТИННОСТ ...ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ И ДА СМЕ ИСТИНСКИ ХОРА ...Да бъдеш себе си и да се чувстваш добре от това ..Когато сме истински и следваме сърцето си ,се чувстваме завършени и смислени ..
Животът е толкова страхотен ,че получаваме толкова малко време ...около 100 години ..да го изживеем и да му се насладим...на всички тези малки моменти от нашия живот ,толкова обикновенни понякога ,които го правят толкова сладък...и тези моменти са толкова кратки ...
Никога няма да сме толкова млади , колкото сме сега ..
Затова той вярва в следното :Ако живеете живота си със страхотна НАГЛАСА, избирайки да вървите напред и нагоре , независимо , че животът ви е поставил на изпитание , живеете с отворено съзнание за света около вас , прегръщайки тригодишното дете във вас ,и виждайки малките радости , които правят живота прекрасен и съхраните себе си ,отстоявате себе си и това ви харесва, оставяте се сърцето да ви води и правите нещата ,които ви харесват,тогава си мисля ,че ще живеете пълноценно и добре , ще живеете живот ,който наистина е страхотен...
Стив Джобс...Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра!
Речта на Стив Джобс от церемонията на завършване на студентите от Университета Станфорд през 2005-та с български субтитри ...
"Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно."Стив Джобс
"Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си."
"Не губете вяра. Трябва да откриете това, което обичате. (...) Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте"
"Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно."Стив Джобс
"Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си."
"Не губете вяра. Трябва да откриете това, което обичате. (...) Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте"
Абонамент за:
Публикации (Atom)