ЗДРАВОСЛОВНИТЕ ГРАНИЦИ

За Здравословните граници - Вярвам, че ние всички сме души, дошли на Земята, за да изпълним своята карма и да работим върху превръщането ни в по-добри същества. Всички връзки са наши уроци, а хората – наши учители. Нашите отношения са огледала, които разкриват нашите недостатъци, а хората в нашия живот са само отражения на енергията, която ние излъчваме.

Представете си какъв шок изживях, когато осъзнах, че в моите собствени връзки, аз самата съм привличала мъже, които бяха или себе-погълнати, контролиращи и нарцистични, или прилепващи се, несигурни и нуждаещи се от „поправка”. Разбрах, че е настъпил моментът да направя сериозно проучване в душата си и да разсъждавам върху това нещо в мен, което привличаше такива хора.

В процеса на своето себе-осъзнаване аз разбрах, че имах склонност към подчиненост (имах склонност да давам твърде много) и слаби граници (изпитвах трудност да казвам „не”), което буквално ме правеше магнит за грешния тип мъже.

Слаби граници са често срещано следствие при хората, които са високо чувствителни и емпати (съпричастни). За хора като мен, един от най-важните житейски уроци е „да се научат как да определят и установяват граници в отношенията си”. И така, аз реших, че имам нужда да спра да се срещам с мъже за известно време и да работя върху укрепването на моите граници, и да усвоя умения да отстоявам правата си.

Какво е граница и какво означава това да определиш собствените си граници?

Граница е РАЗДЕЛЯЩАТА ЛИНИЯ между теб и всеки друг, дори обичан човек. Тази линия представлява както физическите, така и емоционалните предели, които другите хора не могат да престъпват.

Граница, която е престъпена от другите, създава интензивни чувства на гняв, нараненост, оскърбление и т.н. Да установиш границите си означава да спреш който и да било, дори най-обичания от теб човек, от прекосяване на твоята разделяща линия.

Поставянето на граници повишава твоето чувство за собствена ценност и самоуважение, защото по този начин изпращаш към себе си послание, че ти си достоен за внимание, грижа, обич.

Без граници, ние често стигаме до положение, при което само даваме и даваме, докато не ни остане нищо за даване в нашите отношения. Накрая се чувстваме използвани, оползотворени за чужда изгода, вземани за даденост, или осквернени, защото ни е липсвал кураж да „изречем на глас” и да отстояваме правата си, когато е имало нужда да направим това.

Целта на това да имаме граници е да защитим себе си и да се погрижим за себе си. Имаме нужда да сме в състояние да кажем на другите хора, когато те действат по начини, които не са приемливи за нас.

Първа крачка е да започнем да знаем, че имаме право да предпазим и защитим себе си. Че имаме не само правото, но и задължението да поемем отговорност за това как позволяваме на другите да се отнасят с нас.

Невъзможно е да имаш здравословна връзка с човек, който няма граници, с някой, който не може да комуникира директно и честно. Да се научиш как да установяваш граници е необходима стъпка към научаването да бъдеш приятел на себе си.

Наша собствена отговорност е да се грижим за себе си – да предпазим себе си, когато е необходимо. Невъзможно е да се научиш да бъдеш обичащ към себе си, ако не притежаваш самия себе си и ако не притежаваш собствените си права и отговорности, като съ-творец на собствения си живот.

Първата крачка в установяването на лични граници е да осъзнаеш как и защо позволяваш на другите да ги нарушават.

Ниското самоуважение е една от основните причини, поради които позволяваме на други хора да нарушават нашите граници.

Хората с ниско самоуважение имат значителни трудности във връзките си с другите хора. Това е така, защото те са неспособни да установят здравословни граници или лимити с хората. Причината за тази неспособност е, че заедно с ниското самоуважение вървят разнообразни ирационални мисли, емоции и действия, което води хората до това, че те губят себе си във връзките си с другите.

Това поглъщане на аз-а в другия човек води до загуба на личен вътрешен контрол. Хората с ниско самоуважение имат отслабено “местоположение на вътрешния контрол” и стават зависими от по-силно “външно местоположение на контрола”. Те стават жертви на състояние да бъдат контролирани от това какво другите мислят, чувстват и действат по отношение на тях.

Хората с ниско самоуважение са зависими от чуждото одобрение и признание и следователно от това, се страхуват от отхвърляне и конфликт с другите. В литературата по въпросите за самоуважението е установено, че над 90 % от нас страдат от ниско самоуважение в една или друга степен. Следователно повечето хора страдат от ниско самоуважение или се възстановяват от това.

По-лесно е да се излезе от връзка, която е явно оскърбителна и злоупотребяваща, отколкото да се прекъсне връзка, която е зависима и грижовна с пристрастен или дисфункционален човек.

Граници е необходимо да има не само между интимни партньори. Съществено е да се научим да имаме граници във ВСЯКА връзка, било то на работното място, с началника, колегите и клиентите, или в къщи, с родителите, децата, семейството и роднините на партньора. Децата, които израстват без граници стават неспособни на дисциплина, има опасност да бъдат или разглезени, или пренебрегвани, и продължават по-нататък да създават дисфункционални собствени отношения.

Много от нас са възпитавани да уважават по-възрастните хора и съответно имаме тенденция трудно да установяваме здравословни граници с по-възрастни хора, като родители и родители на партньорите ни. Нездравословното толериране на вмешателство от страна на по-възрастните хора е не само дразнещо и деструктивно за браковете. То често води до обиждащо и измъчващо поведение, за което четем и чуваме почти всеки ден.

По отношение на по-възрастните хора, моето отношение е, че те заслужават уважение, само ако те също подхождат към мен с уважение. Уважението трябва да бъде СПЕЧЕЛЕНО според мен. И най-добрият начин да спечелиш моето уважение е, като се отнасяш уважително с мен, така, както и ти би желал да се отнасят уважително с теб. Избягвам хора, по-възрастни или не, които се държат с неуважителен, критичен или контролиращ маниер спрямо мен. Това включва и тези, които настояват да ми дадат непоискан, “полезен” съвет.

Целта в интимната връзка е да се чувстваш спокоен и фокусиран. Интимността има нужда да бъде сигурна, подкрепяща, уважителна, ненаказателна и изпълнена с мир. В нея се чувстваш обгрижен, желан, безусловно приет и обичан само заради това, че съществуваш и живееш в здравословна интимна връзка. Преживяваш даване и получаване на прошка без отмъстителност или напомняне на минали постъпки. Изпитваш благодарност само заради това, че живееш в тази връзка.

Здравословната интимна връзка има усещане на насоченост с план и ред. Изпитваш свобода да бъдеш този, който си, а не този, който мислиш, че трябва да бъдеш за другия човек. Такава връзка те освобождава от “парализата на анализирането” и нуждата да анализираш ежеминутно детайлите на това, което се случва в нея. Интимната връзка има своите подредени приоритети, като чувствата на хората и процеса на връзката стои преди вещите и парите.

Здравословната интимна връзка поощрява личното израстване и подкрепя индивидуалността на хората в нея. Резултатът от такава връзка не е ти или партньорът ти да бъдете емоционално, физически или интелектуално зависими един от друг. Здравословната интимна връзка насърчава духовното развитие на двамата партньори и в нея има място за Бог като партньор и приятел.

Да обвиняваш обществото, семейството, културните условия или човекът, с когото си обвързан, не е от полза. Това те снижава до позиция да играеш роля на жертва и отнема силата ти. Ако искаш нещата да се променят, трябва да поемеш отговорност за ролята, която си изиграл, като си ПОЗВОЛИЛ партньорът ти да се държи по начинът, по който се е държал и да приемеш, че промяната трябва да дойде в теб отвътре.

Това включва да се научиш да забелязваш знаците, че нарушаваш своите собствени граници във връзката, да научиш здравословни начини да изразяваш себе си, когато установяваш граници (изключвайки гняв и обвинение) и да свършиш работата по изграждането на здравословните граници.

Много от нас се страхуват да поставят граници, защото не искат да променят статуквото във връзката си. Притесняваме се, че поставянето на граници ще “обърка нещата”, и дори може да разруши връзката или брака.

Да, има вероятност, че когато променим динамиката на връзката, рискуваме да загубим другия човек. Имала съм връзки с мъже, които са се оплаквали горчиво от моите “правила” и съм напускала мъже, защото са се отнасяли неуважително с мен, приемали са ме за даденост, карали са ме да правя неща, които не искам (като например да им давам пари).

Вярвам, че ние учим хората как да се отнасят с нас. И ако проявим желание да им позволим да прекрачат границата поне веднъж, става все по-трудно да ги отблъснем обратно. Когато не създаваме правила как да позволяваме на другите да се отнасят с нас, ние не проявяваме любов към себе си. И колкото повече игнорираме нашите собствени нужди и поставяме нуждите на другите хора преди нашите, толкова повече нарушаваме собственото си самоуважение.

Днес с радост бих приела да прекратя връзка, ако това означава да обичам себе си и да запазя благополучието си. Знам, че да съм добра към себе си е по-важно от това да се опитвам да запазя връзка, която преди всичко не е правилна за мен.

Осъзнах, че ако искам да бъда обичаща към себе си, е необходимо да изразя ясно какво бих и какво не бих толерирала в една връзка. Днес знам, че единственият начин да бъда в здравословна връзка, е да изисквам да бъда толерирана с уважението и вниманието, което заслужавам.

Толтекският учител Дон Мигел Руиз пише за границите, че:

Можем да създадем приемливи граници с хора, чиято емоционална отрова не искаме да погълнем. Когато уважаваме себе си, не бихме позволили неуважение от никой. Това не е егоизъм, това е любов към себе си. Контролиращият аспект е егоизмът – да искаме партньорът ни да стои с нас, дори когато ние самите сме в ада. Ако влезем във връзка по причина като “О, толкова имам нужда от теб”, е егоизъм, а не любов към себе си.

Връзките могат да бъдат толкова прекрасни. Можем да бъдем напълно открити и обичащи. Но само защото обичаме някого, това не означава, че трябва да се примиряваме с гняв, ревност или злоупотреба. Не е необходимо да бъдем предмет на злоупотреба и също така не можем да злоупотребяваме с никого.

Прия Флорънс Шах