Всяка кръпка се ражда със болка
от забита дълбоко игла.
Колко скъсани пориви, колко...
И несбъднати - колко дела?
Младостта ни облича във дреха
светлосиня, подобна на свод.
Не познаваме плач и утеха
и се смеем на цъфнал живот.
Светят извори в нас, неоткрити,
а мечтите са цяло тесте.
Не познала скръбта, синините,
в синя радост душата расте.
Идва миг на погрешната стъпка
и залитайки, падаме в стрес.
Вече имаме нужда от кръпка
и убожда ни опит злочест.
Злепоставящ, белее конецът.
Побеляват младежки коси.
С тъжни притчи се ражда мъдрецът.
Тъжен дъжд от небето роси.
Преминават в душите ни тръпки -
как безгрешни преди сме били.
Старостта ни посреща във кръпки,
със кълбета конци и игли.
И тогава се пълнят очите
със сълзи от въздишки и плач.
А протегнал ръце от звездите
Бог е нашият мъдър шивач.
Ясен Ведрин
http://www.vedrin-poetry.org/d_verse_31.htm
*********************************************************************************************
Аз съм малката, знаеш ли, дето никога няма
да порасне изобщо, въобще...
Нека другите бъдат до небето голями,
аз оставам до края дете...
И светът ме очаква, точно толкова малка –
да открия великите тайни...
А мечтите се сбъдват просто някъде, някога,
и ще вярвам във тях до безкрайност...
Ще рисувам слънца, и звезди, и дъга
точно в твоя намръщен прозорец!
Да, това съм аз, малката, и какво от това –
нека с товйта голямост поспоря...
Нека в твоята шепа докрай да се скрия,
ако искаш сбери ме в небето си,
И мечтай, и мълчи, и се смей, и разбирай –
тъй, по моему, първо в сърцето си...
irini Мира Дойчинова
***********************************************************************************************
ЕДНА ПРЕГРЪДКА
ЕДНА прегръдка стопли ми сърцето,
когато не очаквах нищо аз...
Една прегръдка - засия под мен небето,
а беше сив, нормален, скучен час...
И БЕШЕ пролет, птиците пропяха
(навън се тихо сипеше снегът),
депресията и умората във мен умряха,
щастлив и ведър грееше в лицето ми денят...
А БЕШЕ си една прегръдка само,
(и няколко прошепнати слова ;)),
ЕДНА прегръдка само беше,
а сякаш че получил бях СВЕТА...
Боян Иванов
********************************************************************************************************
Аз идвам в тишината ти. Сама.
Не бях жена. Приличах на стихия.
Прогоних всяко късче тъмнина
със силата на обич и магия...
Не си мисли, че съм безкрайно смела.
Събрах във шепа всичкия си страх.
И тъй, едничка, както аз умея
в душата ти без дъх се разпилях...
Не ми отвръщай. Няма да те питам.
Любов ли е – тя отговор не иска.
Но нейде в небесата й са скрити
изплакани и измълчани истини...
Умея да ги чувам. И не крия,
че радост и тъга се раждат в мене.
Видя ли ме? Приличам на стихия,
в която са избухвали вселени...
И идвам в тишината ти. Сама.
На пръсти стъпвам. Много ме е страх.
Валят звезди... Живея за това –
чрез мен, да се откриваш в тях...
И може би във този кръговрат,
когато нищо се прелива с всичко,
не съм жена, а целият ти свят,
във който ще си винаги обичан.
irini
