Разтворете бронята, в която се намира вашето сърце

Розарий „Сърце”

Разтворете бронята, в която се намира вашето сърце

1. Вашият ум и вашето сърце не винаги се намират в съгласие. Точно вашият ум, вашият плътски ум ви пречи най-вече, когато сърцето ви зове към висините.

Богородица

2. Умът ви казва, че това е невъзможно, той намира хиляди причини, за да не се промени нищо във вашия живот. И най-често вие следвате вашия ум, а не вашето сърце. И гласът на сърцето постепенно става все по-тих и по-тих и накрая замлъква съвсем.

3. И тогава, когато се наскитате в живота, срещнете много препятствия, получите незарастващи рани във вашите фини тела и психологически проблеми, някъде чувате или си спомняте, че е добре да се обърнете за помощ към своето сърце.

4. Обаче за многото години изживяни без Бога, сърцето ви се покрива с такива наслоения и струпеи, че не може да откликне на вашите призиви към него. Вие недоумявате. Та нали се обръщате за помощ, вие действително се нуждаете от помощ, и не можете да я получите. Вашето сърце мълчи.

5. И в този момент твърде много хора се отчайват или губят надежда и изпадат в най-лошите състояния на съзнанието. Това не е нужно да се прави, възлюбени. Вашето сърце ви чува, но вие не можете да го чуете, тъй като сами сте го покрили с броня. Вие сте имали много ситуации в живота, които са ранявали вашето сърце и вие сте се ожесточавали. За вашето сърце това означава, че то се е покривало с броня, с черупка, зад която се е криело от ударите, жестоките удари, които сте имали в живота.

6. Затова е необходимо стъпка по стъпка да разтворите тази черупка, тази броня, в която се намира вашето сърце. Няма да успеете да разтворите тази черупка отведнъж и дори и за месец. Може да е потребно значително повече време. Може дори да е потребно също толкова време, колкото сте игнорирали вашето сърце.

7. Обаче, за да се върнете към истинския Живот, не към този живот, който ви обкръжава, а към истинския Живот, вечния Живот, който ви очаква, ви е необходимо да вървите стъпка по стъпка, без да спирате, и да сваляте един след друг слоевете от вашето сърце.

8. Твърде много е злото, с което сте се сблъсквали в живота. Твърде много е това, което е карало да се свива вашето сърце. Поговорете с него, почувствайте топлота в сърцето. Представете си, че дишате със сърцето. Беседите с вашето сърце трябва да станат ваша всекидневна практика.

9. И тъй като вие ще отделяте все повече и повече внимание на вашето сърце, то ще ви отговаря с взаимност. И ще настъпи момент в живота ви, когато ще чуете гласа на своето сърце в дълбините на вашето същество. Това ще бъде много нежен и ласкав глас. Трябва да се постараете да не изгубите този глас сред обкръжаващия ви живот и суета. Трябва много да се постараете да чуете какво казва вашето сърце.

10. И ако ви се удаде на направите това веднъж, после втори път, то можете да бъдете поздравени с огромна победа! Вие сте се върнали към истинската, Божествената същност, намираща се вътре в самите вас. И в сравнение с тази нежност, топлота, Любов и блаженство, които обитават вътре във вас, вътре във вашето същество, всички развлечения на вашия свят ще ви се струват груби и ненужни. Вие ще придобиете по-фин вкус, ще се приобщите към радостите на Божествения свят.

http://www.sirius1-bg.net/sirius/rozarii/rozsartse.html

Слава на Отца, Сина, Светия дух и Божествената Майка сега и винаги и во веки веков. Амин!

ДЕКЛАРАЦИЯ НА САМОУВАЖЕНИЕТО

ДЕКЛАРАЦИЯ НА САМОУВАЖЕНИЕТО
Вирджиния Сетайър

Текстът по-долу е написан в отговор на въпроса на едно 15-годишно момиче, как мога да се подготвя за пълноценен живот.

Аз съм си аз.
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или страни на характера са еднакви или подобни на моите, но като цяло никой не прилича напълно на мен. Ето защо всичко, което правя, е неповторимо мое, защото аз самата избирам какво да бъде то.
Притежавам всичко, свързано с мен самата - моето тяло, заедно с всичко, което то прави; ума, включително моите мисли и идеи; очите, включително образите, които те виждат; чувствата, каквито и да са те - гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление; устата и всички думи, които тя изрича - вежливи, нежни и груби, правилни и неправилни; гласа - силен или тих; всички действия, насочени към другите или към мен самата.
Владея фантазиите, мечтите, надеждите и страховете си.
Владея триумфа и успехите, неуспехите и грешките си.
Тъй като владея всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да установя приятелски отношения с всяка част от мен. Тогава ще стане възможно всичко в мен да заработи за моите собствени интереси.
Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават, и други, които не познавам. Но докато съм приятелка със себе си, аз смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си.
Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм си аз. Това е истината и тя показва къде съм в този миг от времето.
Когато по-късно погледна назад, за да преценя как съм изглеждала или как са звучали думите ми, какво съм казала или направила, и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало подходящо. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно. Имам необходимите инструменти, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен.
Аз притежавам себе си и, следователно, мога да управлявам живота си.
Аз съм си аз и се чувствам много добре.

Когато силно вярваш...

                                   Whitney Houston feat. Mariah Carey - When You Believe

                                
                                         С български превод http://www.vbox7.com/play:a51fb6bc

                                                                            *****
                                          
                                               Whitney Houston - One Moment in Time

                                        С български превод  http://www.vbox7.com/play:9e5dd451

                                                                      *****

                                              Michael Bolton - Go The Distance 

                      

                                       С български превод  http://vbox7.com/play:355e17c0

*****

Celine Dion and Elvis Presleys - If I Can Dream

    С български превод http://www.vbox7.com/play:547dd481

Какво можете да очаквате....

Сел Рейчъл – Послания на Основателите (книга втора) –
 Изменения на Земята и 2012 г (фрагмент)
„...Следващото послание – какво можете да очаквате, когато се възнасяте?”
http://indigota.com/index.php?topic=2592.0

   Считаме за уместно връщането към тази тема, въпреки че този материал е бил вече в предишните учения на този канал. Както са ви информирали преди, когато физическото тяло мутира и активира шаблона на Възнесението, физическите чувства се преобразуват и това позволява да се види, какво се случва в другите сфери. В същото време, тъй като вибрацията се ускорява до тази на ефирните сфери, вие наистина сте на честотата на тези сфери и започвате да ги усещате по-непосредствено.
Може и да сте попадали на фантастичните картини на много от художниците ви. Те ползват акрилни бои, които вибрират и сияят. Точно това трябва да очаквате, когато влизате в ефирните сфери. Ще започнете да забелязвате, че всичко има аура. И ако се вгледате внимателно, ще забележите трептенето като малки вибрации. Като че ли всичко около вас диша.
Много хора виждат пред очите си искрици светлина и това не е просто кръвта, движеща се по капилярната мрежа. Вие можете да видите така наречените от вас сфери – малки простренствено-времеви тунели, които свързват физическото измерение с астралните и ефирните сфери. Те дори могат да се снимат с високоскоростни камери.
Тъй като продължавате да се възнасяте, можете за първи път да видите движението с ъгълчетата на очите (чрез периферното зрение). Нещата, в които се вглеждате, ще се разтварят в енергийните модели. Ще можете да видите свещената геометрия в обикновените обекти, каквито са гората и дърветата. Аурата на хората ще бъде очевидна и ще виждате очертанията на тази енергия с физическите си очи.
Значително ще се изменят усещанията. Още сега много хора чувстват, как по тялото им пробягва електричество под формата на вълна или изтръпване. Чувствате, че се къпете в море от вибрираща енергия и това е така. Може и да усетите, че плувате, а не ходите.
Емоциите ще придобият цвят и текстура. Ще забележите, как влияят на аурата ви и на аурата на другите. Веднага ще почувствате силните емоции на другите в момента на влизането им в стаята и самата стая ще е осветена от емоциите им.
Ще се промени усещането за времето. Часовете могат да ви се сторят минути, а минутите – часове. Ще откриете, че за истински важните неща винаги ще имате достатъчно време, но то няма да ви е достатъчно за това, което трябва да си отиде. Изведнъж ще можете да почувствате, че животът ви носи, и че имате неограничено време да приведете живота си в порядък. В някои случаи, когато се понижите спрямо високото съзнание, ще усетите, че не ви стига времето за всичко необходимо ви.
Хората ще идват и ще си отиват от живота ви. Близо до вас ще са тези, които разбират, през какво преминавате. Другите ще прекъснат контактите си с вас. Те може и да си помислят, че се хвърляте във водовъртежа. Може да почувствате дълбоки и значими отношения, продължаващи само няколко секунди или минути. Може и да усетите връзката си с всеки човек на Земята. Дори ще почувствате, че всеки човек е ваш приятел или роднина. Ще имате усещането за „в това сме заедно”.
Познатите ви места ще започнат да ви изглеждат като видени за първи път. Ще се впечатлите от това, което никога не сте забелязвали. Тъй като съзнанието ви се възнася, ще започнете да цените дребните неща в живота, такива като тревата или росата в паяжината. Ще усетите Единство с всичко, което виждате и чувствате. Можете да общувате със скалата или растението, не на разговорния език, а благодарение на мигновеното разбиране.
Ще нараснат телепатическите способности. Ще откриете, че все по-често общувате с душите телепатично, дори ако по-низшите АЗ на тези души не осъзнават, какво правите. Ще осъзнаете, че дори нищо да не сте произнесли на глас, сте го казали телепатично. С достатъчно осъзнаващите се ще имате знание и опознаване без думи.
Ще се развият на по-високо ниво психическите и интуитивни способности. Вие ще знаете къде сте нужни и къде не. Ще се научите да разпознавате, кога ръководството произтича от по-високи нива и кога не. Макар, че ще усещате дома и безопасността навсякъде, където и да сте, ще ви е лесно и без усилия ще ви отведат на мястото, подходящо за вас. Просто няма да искате да бъдете там, където не сте нужни, или където не е безопасно.
Ще чувате звуци, които не са влизали в диапазона на чуваемите честоти, с голямо разнообразие от високи и ниски тонове. След време ще чуете това, което някои мистици наричат „музика на сферите” – нещо, приличащо на звука „ОМ”.
Гласът на другите сфери ще чувате като шумолене. Ангелските гласове ще могат да ви говорят или на познатия ви език или с помощта на друга форма слухово общуване.
Ще имате усещането, че сте в съвършения Божествен Ред, което си е така. Ще изчезнат нетърпението, тревогата и вълнението. Ще проумеете, че всичко се случва в точното и правилно време, ще добиете увереност за това, че винаги ще бъдете на нужното място в нужното време.
Всеки момент ще е ценен за вас. Когато добиете увереност в бъдещето, всеки момент ще ви се струва нов, всяко нещо ще се случва като за първи път (и това е така). Просто ще позволите на бъдещето да се разгръща, без да се тревожите.
Известно време ще пазите негативните човешки емоции – страх, гняв, печал, и позитивните емоции на щастие. Но те все по-малко ще ви контролират. Ще се чувствате значимо същество на светлината (каквито сте наистина), притежаващо малката човешка емоция страх. Страхът ще бъде осъзнат, преживян и непосредствено почувстван, но все още ще остане като малка част от живота ви. Същото се отнася и за гнева, и за мъката. Те ще бъдат почувствани, преживени и разбрани такива, каквито са наистина – ни повече, ни по-малко.
Ще добиете чувство за безопасност. Няма да ви вълнува негативността на света. Дори и да наблюдавате насилие или хаос, ще прилича на гледане интересно кино без емоционална привързаност към резултата.
Тъй като темпа на промените на Земята се ускорява, ще ги гледате от „окото на бурята” или центъра на съществото ви, като че ли гледате пиеса с наближаваща кулминация. Някои от героите ще ви възхищават, други ще предизвикват отвращение, но никога няма да се объркате и да приемете пиесата за истина. Само ще изпитвате състрадание към тези герои на пиесата, които са забравили, че са актьори и са започнали да се отъждествяват с героя си. Ще осъзнаете, че си оставате герои и ще играете ролята си в пиесата, но никога повече няма да забравите, че сте актьор.
Земята продължава да се възнася и ще я усещате като могъщо състояние на съзнание. Ще почувствате болките и радостта й. Климата, земетресенията, вулканичните изригвания ще ги разглеждате като израз на съзнанието й. Ще усетите загуба, когато видите група души, напускащи телата си, но също и ще почувствате, че те просто са променили формата и на практика не са ви напуснали.
Ще бъдете водени там, където можете да служите по най-добър начин. Ще се наслаждавате на пътешествието. Преди всичко ще ви се наложи да пътешествате много или другите ще идват, за да ви видят. Само малка част ще останат на едно място, където нищо не се случва. Ще се научите, как да се избавите от привързаността към материалните вещи. Ако ви е необходим автомобил за преход, той ще ви се предостави от някой, специално изпратен за това. При вас ще идва всичко необходимо по най-справедливия начин. Ще има равноценен обмен на енергии, макар и не винаги да ви изглежда като такъв. При изпълнението на задачите ще чувствате поддръжката на цялата Вселена (задачите ще дава душата ви).
Повечето хора ще изпитват любов и състрадание към всички вещи и хора, независимо дали им влияете директно или не. Едни ще са трогнати от служенето ви, други едва ли ще го забележат. Няма да ви вълнува, кой, или какво ще спечели от състраданието ви. Ще го изразявате във всеки удобен случай. Ще правите това, което ви се струва естествено, служейки по най-добрия начин, без да се грижите за това, как ще изглежда или се усеща това отстрани. Вие ще познаете спечелилият от действията ви и разбира се, ще бъдете благодарни за това, но не това е главното. Това е главно само от перспективата на егото. Знаете, че сте добър човек, и че доброто е естественото ви състояние, и това ще е достатъчно. Ще излъчвате безпрепятствено Любов там, където е необходима.
Ще осъзнаете космическите цикли и ще станете по-чувствителни към астрологическите влияния, Луната, звездите и т.н. ще знаете кога Слънцето интензивно изригва енергия и ще ви научат, как да реагирате на това. Ще видите влиянието на зачестилите изригвания на енергия върху околните. Ще оставате в момента сега и ще се въздържате от страха пред промените, тъй като знаете, че те все още само се разгръщат, а вие вече сте предупредени.
Хората ще чувстват мекото присъствие във вас и ще са привлечени от вас заради комфорта и благополучието. Ще им бъдете убежище и крепост само заради това, че виждате в тях същия Бог, както и в себе си. Естествено и спонтанно ще станете канал на Божественото си Присъствие, наред с други наставници, с които имате духовни договори. В ежедневната си дейност ще се водите от Божественото Присъствие, ще живеете с него през цялото време и ще го ползвате само тогава, когато това ви е абсолютно необходимо. Главната функция на егото ще бъде разговор с другите чрез термините, които те могат да разберат. Вие няма да се въвличате в чувствата или действията на другите, а само ще изпитвате към тях любов и състрадание...”

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=2592.0#ixzz1pghINBwz

Усмихни се, Приятелю!

За всички мои приятели са тези стихове на  Мелиса
 http://jenite.blogspot.com/
Усмихни се, Приятелю!
Виждам, че в Очите ти
все още е жив онзи светъл блясък
и че не си загубил Усмивката си.
Въпреки всичко!

Колко е хубаво да гледаш така ведро на Живота
и да раздаваш щедро от Усмивките си
на всички хора около Теб!

Да, Приятелю, знам - натъжаваш се,
когато в отговор срещнеш нечий леден поглед.
Но какво да сторя, не всеки може да е като Теб...
Да, да... Чувам те:
"Всеки го може! Стига само да поиска..."
Казваш напълно уверено Ти.
И знам, че си прав, така е...

Всички хора би трябвало да бъдат като Теб...
Ако знаеха само, на какво е способна
ЕДНА ИСКРЕНА УСМИВКА...

Че само с една Усмивка могат
да запалят искри на радост в детските очи...
Че една Усмивка стига,
за да върнат вярата на този,
който е изгубил смисъла на дните си...
Че един топъл поглед
е в състояние да стопи ледове...

Ако знаеха всичко това, Скъпи Приятелю,
аз съм сигурна, че и те
щяха да бъдат като Теб!

Толкова много Обич извира
и се лее от Теб, Приятелю!
Толкова чиста и искрена,
като тази на малкото дете,
което обича без да очаква нищо в замяна...

Не Приятелю, Обичта не се изразява само
в любовта към любимия човек.
Обичта е вселенска! Всеобхватна!
И никой не може да си я трупа и складира в каса,
като златно съкровище.
Нейното място е в Сърцето!

В сърцето на една майка,
за да може тя да я даде на детето си...
В ръцете на един градинар,
за да може той да я предаде
на семената и цветята си...

Да, Скъпи Приятелю – ОБИЧТА Е НАВСЯКЪДЕ,
достатъчно е само да искаш да я откриеш.
Затова е лесно да намериш обич, Приятелю!
Много е лесно...
Трудното е да я задържиш!

Но не забравяй, че не е достатъчно
само да чувстваш Обичта вътре в себе си.
Трябва и да я показваш!

Животът е толкова кратък, Приятелю –
днес ни има, утре – не.
Времето не винаги е на наша страна,
често се оказва, че сме закъснели да покажем,
какво всъщност чувстваме.
Често оценяваме онова, което сме имали,
едва след като вече сме го изгубили...
Да, Приятелю, знам че ме разбра,
какво се опитвам да ти кажа.

А сега върви при този човек,
за когото си мислиш в момента,
усмихни му се искрено и с топъл глас му кажи
"ОБИЧАМ ТЕ!"

Не Приятелю, това не е смешно.
Не е смешно да кажеш
"Обичам те, мамо..., татко..., како..., батко...,
сине..., дъще..., приятелко..."
А за човек като Теб,
който има толкова много Обич в Сърцето си,
не представлява никаква трудност.
Нужно е само малко смелост, в началото...

Това може да се стори трудно
само на онези, които смятат, че Сърцето им
е вече леденостудено, каменно, безчувствено...
Но дори и те, когато проявят твоята смелост,
когато усетят в себе си този топъл трепет на Обичта,
когато се научат да не подтискат чувствата си,
когато позволят на очите си да показват,
какво се крие в Душата им,
тогава всичко ще бъде много по-лесно,
не само за тях самите, но и за целия Свят!

Да, Скъпи мой Приятелю,
като можеш да се Усмихваш, защо да си навъсен?
Като можеш да Разсмееш, защо да разплакваш?
Като можеш да кажеш нещо мило,
защо да нараняваш нечие Сърце?

Животът е толкова кратък, Приятелю!
И за нищо на този свят не си струва
да причиняваш болка на когото и да било!

А сега върви, Приятелю!
На добър път!
Ще те чакам скоро пак...
И не само теб.
Доведи със себе си и други,
Усмихнати като Теб
и изпълнени с Обич, хора.

Не ме оставяй да чакам прекалено дълго.
Не забравяй:

Утре вече може да е твърде късно,
Утре вече може да ме няма...

Затова побързай, направи го, кажи го!
За да не съжаляваш после...

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Чрез Пими Ангел
Позитивното мислене не е да отричаш реалността
Често хората питат:
„Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват „лоши" неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам."

Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене се смята създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.


* Какво е всъщност е позитивното мислене?

Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само „хубави" неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…

Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези „лоши" неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможност да израснем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.

Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е „когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада".

Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.

Заблудите за позитивното мислене:

* Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно, когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.

Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не да потискаш чувствата си и да си казваш – „много съм добре, всичко е прекрасно", а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.

* Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се случи, че ще дойде „месията" и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.

* Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя „сценарий". Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко „непредвидено" събитие като възможност.

* Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: „Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н." Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: „Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор."

* Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.

* Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.

Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такива, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение, действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.

Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.
Изборът, който имаме:

* Ако сте загубили примерно близък човек :

- можете да се заровите в скръбта си и да не допускате повече радост в живота си.

- а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте преживяли заедно и сте научили един от друг.

* Ако сте загубили работата си или пари:

- можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.

- а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.

* Ако сте покосени от някаква болест:

- можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.

- а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените всичко, което преди не сте забелязвали.

Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.

Всяко „зло" , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.

Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.

Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне „проблем".

Всеки може да каже, че е позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.

Но истински позитивен е човек, когато казва ДА и на „проблемите си", когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.

Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.



http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/pozitivno_mislene/
***
10 вдъхновяващи мисли за трудни моменти
Всеки среща трудности в живота си, но понякога тези трудности могат и да ни вдъхновят да дадем най-доброто от себе си, да намерим собствен път към щастието, дори да надскочим самите себе си. Може би тези вдъхновяващи мисли ще ви помогнат да намерите сили в себе си, за да се справите с предизвикателствата, а може би даже ще ви вдъхновят да помогнете и на другите хора около вас, когато изпитват трудности.

1. Това че си разорен/а не означава, че си негоден/негодна

Разорението не те прави повреден/а, а загубата на пари не е същото, като да загубиш самия/самата себе си.

2. Може да имаш по-малко в сравнение с някой друг, но това не те прави по-незначителен/по-незначителна

Не трябва да бъкаш понятията - имането на повече не е същото, като да бъдеш повече, а какво притежаваш не е критерии за това какво представляваш.

3. Забави малко крачка и вкуси живота

Както казва народа - "Който бърза далече не стига". Колкото повече бързаш, толкова по-бързо ще отмине и живота ти.

4. Молитвата създава нови пътища

И не само създава нови пътища пред нозете ти, ами и превръща камъните, които те препъват в тухли, с които можеш да градиш.

5. Да си смел/а не означава да нямаш никакви страхове

А означава да успееш да се изправиш срещу страховете си и да ги надвиеш.

6. Прегърни бъдещето

Ако си твърде зает/а да се ровиш в миналото няма да можеш да прегърнеш бъдещето си. Не позволявай на миналото да отвлича бъдещето ти.

7. Единственото постоянно нещо е промяната.

Всичко тече и се променя. Тези твой трудности също ще преминат.

8. Ако искаш да промениш света започни първо от себе си.

Ти си движещия фактор в твоя живот. Прави каквото е по силите ти и никога не се предавай.

9. Бъди щастлив/а

Трудните моменти не са оправдание за това да бъдеш жесток/а към себе си. Намери сили да бъдеш оптимист/ка и прегърни щастието.

10. Ти си велик/а

За да си велик/а не е нужно всичко в живота ти да бъде наред, защото величието е вътрешно усещане.

Автор: Noah benShea

***
"Когато определяме някого за мъдър човек, трябва преди това да сме се убедили, че неговата мъдрост стига дотам, че да включва и любовта като основа на своите действия. Като трупа знания - с любов да ги събира; като има умения - с любов да ги използва; като живее с хората - с любов да ги обгражда. Само такъв човек, който има наред със знанията си и любов, може да бъде мъдър, защото той ще използва знанията си за доброто на хората."
чрез приятел от ФБ

***

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.
http://www.pozitivnoto.info/2011/03/40-pravila-na-liubovta-elif-shafak.html

***
Следващата информация , която споделям с вас е от страниците на Фейсбук
чрез Aneta Maian:

"ТАЙНАТА НА ДУХОВНОТО САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Много често най-важният човек на когото трябва да простите, сте самите вие. Понякога вярваме, че не заслужаваме тази прошка. Вглеждаме се в човешката част от себе си и решаваме, че не сме достатъчно добри. Но ние не сме тук, за да усъвършенстваме тази човешка част. Тук сме, за да дадем свобода на своето вътрешно величие и да приемем пълния потенциал на духовната си същност.

Всеки от нас е правил грешки и трябва да се свържем с болката, която вероятно сме причинили на другите. Необходимо е да почувстваме с цялото си сърце, разкаянието което убеждава душата ни никога вече да не нараняваме по този начин друго човешко същество. И след това трябва да продължим напред.

Независимо какви са нашите грешки, това което сме направили, е било най-доброто, на което сме били способни в този момент. Сега е време да простим на себе си, да вземем в ръце своя живот. Всички притежаваме този потенциал, но невинаги сме го приемали.

Една от причините да ни е толкова трудно да простим на себе си и да се приемем каквито сме е, че много от нас са били подценявани и осмивани като деца.

Тези, които са ни нападали, може би са били безпощадни в своето осъждане. "Книга на Откровенията", която е драма на първообразите, говори за този, който обвинява нашите братя, "обвинявал ги ден и нощ пред нашия Бог". Порицаващият нашите братя е архетип на тези, които имат навик да критикуват и да обвиняват другите.

Когато се изправим пред подобни обвинения, погрешно започваме да вярваме, че просто не сме достойни да бъдем обичани. Когато към нас са отправени подобни критични забележки, това което невинаги осъзнаваме е , че нашите нападатели имат необходимост да критикуват и да обвиняват другите.

Когато се изправим пред подобни обвинители, ние погрешно започваме да вярваме, че просто не сме достойни да бъдем обичани. Когато към нас са отправени подобни критични забележки, това, което ние невинаги осъзнаваме е, че нашите нападатели имат необходимост да критикуват, да роптаят и да ни унижават, за да може самите те да се почувстват добре по отношение на себе си.

Със сигурност можем да извлечем полза от конструктивната критика, но твърде често обществото се съсредоточава върху негативното. Обикновено гледаме хората и мислено ги критикуваме. Не харесваме дрехите им, веждите им или формата на техните очила. Учили са ни да сравняваме себе си и другите с един недостижим идеал, вместо да използваме великия дар на зрението, за да видим в себе си и в другите присъствието на Духа и да му отдадем почитта си.

Учили са ни, че за да бъдем приети и обичани, ние трябва да отговаряме на тези външни стандарти. И въпреки всичко, истинския копнеж на душата ни е да бъдем обичани, заради вътрешната ни същност, а не заради нашата личност, външния вид или постиженията, които имаме.

"Не е моя работа да мотивирам играчите...
Моята работа е да не ги демотивирам." - Лу Холц

Помня един ден, когато се разхождах по улицата със съпруга ми Марк, как той прояви своята любов към мен - към истинската мен. Той каза: "Елизабет, обичам душата ти". Помня как се разплаках. Защото за пръв път през живота си бях срещнала някой, който беше способен да надникне в душата ми - както и във всички мои грешки и проблеми - и който ме обичаше точно такава, каквато бях. Той ме обичаше, не защото бях съвършена или несъвършена, а защото бях себе си.

Всеки път, когато критикуваме всъщност разпъваме на кръст Бог, който е във всеки от нас. Когато сме поели по пътя на сърцето сме длъжни да свалим Бог от кръста, като се грижим един за друг, вместо да се нараняваме. Ако се изкушавате да критикувате спрете за момент и се замислете, за това което наистина ви притеснява. Запитайте се: "Защо имам нужда да критикувам?"

Психолозите казват, че когато критикуваме другите, всъщност критикуваме някаква част от себе си. Това, което най-много не харесваме у другите е свързано с качество, което не харесваме у себе си.

Най-важният извод, който можем да направим тук е, че много от психологическите, духовните и дори физическите предизвикателства, пред които се изправяме, са вследствие на това, че не можем да простим на себе си и да се приемем такива каквито сме. А когато не прощаваме на себе си не можем да простим и на другите.

Когато имаме невъзможни изисквания към себе си имаме такива и към другите. Когато сме строги и непримирими към себе си, проявяваме същото отношение и към другите. Но когато сме в хармония със себе си, се отнасяме спокойно и със света. Когато прощаваме на себе си, можем по-лесно да простим и на другите.

Истината е, че когато Бог ни е дал свободна воля и ни е изпратил в този плътен физически свят, той е знаел, че ще правим грешки. Опитът и грешката са пътят на всеки алхимик, на този, който експериментира отново и отново в търсене на висша цел. Смисълът на грешките е да ни тласкат напред и нагоре, когато се учим от тези уроци и ги приветстваме, защото те ни позволяват да израстваме. Естествено, ние няма вечно да се въртим в кръг, повтаряйки едни и същи грешки, вместо да се издигаме все по-високо по спиралата на духовното усъвършенстване.

Самоусъвършенстването е универсален закон. Духовният свят, подобно на физическата вселена не е статичен. Съществата, населяващи духовните сфери, като започнем от светците и Извисените учители и стигнем до могъщите архангели, постоянно се развиват, усъвършенстват и свързват в любовта, мъдростта и силата. С енергията, с която разполагаме всеки ден - тази, с която работи двигателят на нашия живот - ние също сме длъжни постоянно да се усъвършенстваме.

Когато не показваме напредък, то е защото сме заседнали в матрицата на самоограничаването. Не можем да си представим, че можем да бъдем нещо по-съвършено. Ако днес имате за себе си същата представа, която сте имали вчера, то с днешната енергия вие създавате същите модели, които сте създали вчера. Ако целите сте изтъкани от убеждението, че за вас съществуват граници и допускате да бъдете осъждани от хора, обичащи да критикуват, то това ще ви попречи да създадете една нова, по-добра версия за себе си. А когато критикувате другите, вие правите така, че и те да се придържат към една ограничена версия за себе си.

Казано по-просто, ако не сме това, което искаме да бъдем, то вероятно е защото влагаме твърде много от нашата енергия, за да поддържаме старата представа за себе си. Но любовта създава новата матрица. Любовта е самоусъвършенстваща се и ни показва, че можем да управляваме съдбата си.

Мога да бъда нов човек всеки ден - това е една вълнуваща идея. Вие творите заедно с Духа и този съвместен процес протича точно в този момент. Вие сте научен работник на Духа. Вие сте алхимик в лабораторията на живота. Това, което всеки ден създавате, може да бъде един нов израз на любов, стига да го пожелаете."

"Алхимия на сърцето" - Елизабет Клер Профит; Патриша Спадаро

*****

Чрез Пими Ангел

В дисциплината няма нищо възвишено и свято. Духът е най-разсеяният ученик. Той се върти на чина и ръчка другите постоянно, не може да седи на едно място и да изпълнява автоматонни ритуали. Всеки навик е порочен навик, освен ако не е съзнателен избор и човек не изпитва удоволствие от практикуването му. Той може да бъде сравнен с униформеност и изпускане волана на собствената ви кола. Защото, когато сте под властта на навика, вие не управлявате живота си, а инстинктите го правят вместо вас – тоест ДНК-то, тоест животното. Това е като да летите по магистралата с 200км/ч в кола, пилотирана от шимпанзе. Пагубно!

Разбира се не е пагубно, че си миете зъбите всеки ден в 8 сутринта и в 11 вечерта. Пагубна е схемата на заробване, че трябва да го правите. Матричността и повтаряемостта на действието. Дисциплината да изпълнявате ритуала. Това е пагубното за духа... Човек трябва да бъде по-изобретателен и да руши шаблоните и ритуалите, в които е набутан, разбира се, от самия себе си. Това не значи, че някой, който е осъзнал порочността на навика, все пак не продължава да прави, каквото прави и това е разликата между искам и трябва. Нищо не трябва! Всичко е позволено. Просто е важно изборът да е Ваш, а не на матричния ви мозък. Дори ходенето на работа е навик, защото човек е толкова неизобретателен, мързелив и подчинен, че е забравил как да бъде спонтанен, сам да решава какво да прави, да е артистичен, да е интересен, да измисля други варианти на съществуване от общоприетите. Просто се е превърнал в тотално дехуманизиран, лоботомиран социален робот, който е свикнал с тъпия си живот и всяко отклонение от него, му изглежда твърде рисковано.

Вътрешен Космос - Юлиана Дончева

ТИХО ПРИСТАНИЩЕ ЗА НЕСПОКОЙНИ ДУШИ

Светът е за двама - Орлин Горанов
Не заспивай, когато умират звезди,
не заспивай, светът е за двама.
Уморен той безсънно за теб ще следи,
даже мен, даже мен да ме няма.
Не сънувай прегръдките нежни на друг,
не сънувай, светът е за двама.
Ще те сгрее морето на топлия юг
даже мен, даже мен да ме няма!
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят,
потърси ме, потърси ме.

Не посрещай зората без обич за мен,
не посрещай, светът е за двама.
Пак ще грее в очите ти приказен ден
даже мен, даже мен да ме няма.
Не обиквай ти друг даже сетила зов,
не обичай, светът е за двама.
Ще те сгрее пак моята нежна любов,
даже, даже мен да ме няма.

Не сънувай прегръдките нежни на друг,
не сънувай, светът е за двама
Ще те сгрее морето на топлия юг
даже мен, даже мен да ме няма!



****

ОГЪН ОТ ЛЮБОВ - Васил Найденов & Силвия Кацарова



***
Когато се зарадваш на простите неща.
Когато осъзнаеш,че си частица от света.
Когато се събудиш по-смел на сутринта.
Когато от победа се откажеш,в името на любовта...
Когато можеш достойно всичко да простиш.
Когато паднеш,но пак отново продължиш.
Умееш ли от хаоса хармония да създадеш.
След порива да се стремиш,усетиш ли кога да спреш.
Тогава знай,целунал те е ангел!!!
Споделено от Искра Иванова

***

Серапис Бей „Еликсирът на изцелението”

Серапис Бей „Еликсирът на изцелението”

Приветствам всички, четящи това послание. Аз Съм Серапис Бей и днес бих искал да осветя една важна тема, около която винаги възникват много въпроси.
Как мислите, какво трябва да прави този, който се е простудил? Разбира се, ще кажете вие, да се лекува – да пие таблетки и сиропи, да лекува носа и гърлото, за да отстрани симптомите на хрема и кашлица.
Но не се ли замисляте, ЗАЩО тази болест ви е дадена? За какво? Вероятно, някои се замислят, но обичайно, заради недостига на време при съвременния динамичен ритъм на живота, повечето хора просто се стремят да се избавят по-скоро от тази неприятност, тъпчейки се максимално с медикаменти и дори понякога, без да дават време на организма да се възстанови, се връщат на работа и тичат по обичайните си дела.
Но как мислите – дали така болестта ще бъде излекувана? Ще отговоря – не. Да, вие ще туширате проявленията й, ще заглушите симптомите и ще я накарате по всякакъв начин да „замълчи”. Но, ако коренът й е още жив, тя ще изчака, ще замълчи, ще се притаи и в някакъв определен момент отново ще се прояви – може по същия начин, а може и с усложнения.
Аналогичното се случва и тогава, когато в работата си или при решаването на някакви въпроси, се натъкнете на препятствия. При това тези препятствия могат да се проявят непосредствено в процеса при решаването на задачата, или пък, както ще ви се стори, съвсем неочаквано, като примерно, засядане в асансьора, попадане в задръстване, срив в компютъра или връзката в интернет... Всичко това е пречка, особено когато бързаш за някъде или вършиш важна работа. И като истински боец, израсналият в условията на жестока конкуренция и борба за успех, ще вложи всичките си сили, за да пробие всички прегради към поставената цел.
Но винаги ли резултатът е благо за човека? Да, той може в края на краищата да получи това, към което упорито се е стремил... Но забележете, често се оказва, че е имало по-лек път или пък, че резултатът е станал причина за неприятни последствия, или просто е бил безсмислен, задънен, а вярното решение е било съвсем друго.
Може и да се учудите, че сега засегнах тема с по-скоро психологически, отколкото езотеричен характер. Но, приятели мои, длъжен съм да ви кажа, че психологията като наука за Душата е много сродна с езотериката, ако я изучаваме и развиваме в духовната, а не в материалната тоналност.
И така, искам да ви напомня, че сега живеете в епохата на ПРОМЕНИТЕ, засягащи всички слоеве на живота. Искате или не, светът се променя и ви кара и вие да се променяте. При това този свят съвсем не е бездушен и безсъзнателен, както се е наслоило във възприятията ви, едва ли не на генетично ниво. И сега пред вас наистина стои нелесната задача не само да пренастроите умовете си и да ги приучите на новите концепции и понятия. Предстои ви изцяло да промените ПСИХОЛОГИЯТА си.
Какво изучава класическата психология, и от какво изхожда тя при изследванията си? Като цяло психологията изследва само средния „емоционален човек”, социален човек, в голяма или малка степен интелектуален, но дълбоко „спящ”. Лесно е да се класифицира такъв човек, да се изследва поведенческия му тип, стереотипните му реакции, което значи и да се прогнозират следващите му стъпки, изхождайки от шаблоните за поведение. На същия принцип се изследват различните патологии и отклонения от нормата и се подбират средства за възстановяването на човека и връщането му към допустимите рамки и стандарти. Основно в това се заключава типичната психотерапия.
Но трябва да ви кажа, че сега всичко това вече няма да действа, а при опитите да следвате старите психологически принципи и методи, е вероятно да стигнете до нови патологии и сривове. Сега Душите се пробуждат, привлечени и подтикнати от новите енергии, толкова наситени с любов, радост и младост, че ще се стремят да разчупят черупката, в която се опитва да ги задържи старото, вяло реагиращо колективно „неосъзнато” съзнание на социума. Това е причината за зачестилите сега душевни кризиси при хората и, между другото, за различните видове болести.
Защо започнах посланието си с въпроса за болестите? Защото болестта сега е един от начините да се каже на човека „Спри се!”.
Причините за болестите и заболяванията, разбира се, може да са различни, но в настоящото време, в периода на Промените, те изпълняват две основни функции:
1. Чрез физическата болест се проявява ускореното връщане на кармата;
2. Това е сигнал, предупреждение на Мирозданието за грешно избраното направление, подсказка, че нещо не е както трябва – или при външните действия, или в мисленето на ниво мисли и емоции, а също, днес все по-често, болестта сигнализира за заблужденията в духовен план.
Както виждате, с течение на времето възниква все повече необходимостта от синтеза на двете науки – психология и медицина, чрез кардинални промени, като се започне от основите на всяка от тях.
Но не трябва да се забравя, че и психологът, и лечителят, каквито и майстори да са, са само ПОМОЩНИЦИ, а задачата за изцелението отсега нататък е ваша.
Помнете: вече сте във Века на Отговорността за самите себе си и претендирате за правото да живеете в света на Съзнателните Съ-Творци. Затова не се надявайте, че лечителят веднъж завинаги ще премахне цялата ви карма и всичките ви болежки. Кармата и болежките могат да си тръгнат само тогава, когато човек изоставя позицията жертва на обстоятелствата и започва изцяло да поема отговорност за целия си живот и за всичко, което се случва в него. Нещо повече, все повече ще ви се налага да полагате усилия за САМО-ИЗЦЕЛЕНИЕ, тъй като постигнахте нивото, в което ви е достъпен най-важният и действен еликсир, чието название е ОСЪЗНАВАНЕ.
Рецептата за него, ако сте дораснали за приема му, е проста:
Първо, СПРЕТЕ, за да се замислите над ситуацията.
Второ, каквато и ситуация (или болест) да се случи, приемете като аксиома, че вие и само вие сте породили причините за това и поемете отговорността. Нужно е също да приемете и самата ситуация, без да я отричате.
Трето, сега можете спокойно да помислите и потърсите причините, да се допитате до самите себе си за тях.
Ако примерно в някакво ваше дело следват препятствие след препятствие, то „каква е причината за тях?”, „дали съм на верния път?”, „Използвам ли точните средства?”, „има ли други варианти за решение?”, „има ли смисъл да продължавам тази работа” и др.п. Задайте си тези въпроси честно и най-важното – от Душа. Напълно е възможно да преследвате цел, изгодна за личността ви, като или използвате за постигането й удобни за вас средства, които за душата ви и като цел, и като средства, са неприемливи, или пък те са в разрез с целите и задачите на Душата ви. Още повече, че често личността може да си позволи да „изкриви душата си”, което при натрупването на опит е можело да остане незабелязано и се е допускало в известна степен. Но сега вече смятайте, че сте изцяло съблечени и всяка ваша нечиста мисъл или мотив веднага ще се види от всички и няма как да прикриете това зацапване. Нечистоплътността ви ще се прояви във физически план по различни начини, но винаги ще можете да разпознаете, в каква връзка е възникнала една или друга ситуация. Душата ви знае това и ще ви подскаже.
Когато причината е намерена, вие от личен психолог се превръщате за самия себе си, чрез ОСЪЗНАВАНЕТО, в личен лекар – понякога терапевт, който сам подбира нужните лекарства и начини за лечение, а понякога и хирург, отстраняващ огнището на възпалението. Но винаги, във всеки случай и на всяка крачка, нека действията ви са изпълнени с ЛЮБОВ – към самия себе си, към създалата се ситуация, към търсенето на изцеление, към самото изцеление. Никога и за нищо не се корете. Вие, като съзнателен Творец и Изследовател, имате правото да правите грешки. Ако поемате отговорността за тях, имате пълното право и възможност да ги поправите.
Що се отнася до връщането ви чрез ситуациите и болестите към старите дългове, действията ви при „лечението” са абсолютно същите, тъй като ви се връща СЪЩАТА ситуация, за да я поправите – дори не е задължително да се ровите в миналите си животи, за да откриете корена на проблема, още повече, че е възможно да сте извършвали едни и същи грешки в продължение на много животи, като отново и отново се спъвате на едно и също място.
Ако сега вече подхождате съзнателно към всичко, скоро няма да има нужда да се освобождавате от кармата, защото наистина ще се освободите от нея. Всичко води до това, повярвайте ми!
И последното, за което бих искал да ви напомня като мощно средство за изцеление, е БЛАГОДАРНОСТТА – както към самия себе си, така и към целия свят, за всичко, което се случва с вас ТУК-И-СЕГА.
Желая ви пълно и скорошно изцеление.
Аз Съм Серапис Бей.
Превод: Анита
http://www.yosif.net/​articles.php?lng=bg&pg=3911