Завършване пътешествието на душата
Земята чрез Памела Крибе
Август 2009
Скъпи човешки деца,
Аз съм Земята и искам да говоря с вас. Аз съм вашата майка и вие сте в моя скут през целия си живот. Аз се грижа за вас, дори да не го осъзнавате и да сте твърде заети с ежедневните си работи. Държа на вас и ви каня да се съедините с мен, доколкото искам да размърдам мозъка ви и да ви припомня някои неща. Тези неща са стари и скъпи, но в съвременния свят ни се струват забравени. Става дума за естествената безопасност на съществуването на Земята.
За да си спомните за тази естествена безопасност на съществуването можете да погледнете природата около вас. Наблюдавайте смяната на сезоните, как те идват и си отиват по свои собствени закони. Погледнете как растенията и животните прекарват живота си всеки ден, послушайте вятъра и водата. Така бързо ще си спомните, че най-важните неща в живота стават автоматично, като резултат на това, че природата следва своя ритъм. Природата – това е всичко, което ви обкръжава и също всичко, което е вътре във вас, доколкото природата във вас е част от природата като цяло.
Толкова сте станали ориентирани да живеете „от главата” (особено на Запад), че сте забравили че сте природни същества така както са растенията и животните. Погледнете животните. Как естествено те се отдават на живота. Те почти не могат по друг начин. Познати са им емоциите, такива като страх и съпротивление, но те не се противопоставят на живота както го правят хората. Човешките същества чрез прекаленото си мислене се откъсват от природата си, а това води до проблеми. Животът не трябва да се организира и контролира от човешкото мислене. Първичните сили на природата са много по-грандиозни от това. Рано или късно ще го разберете. Това ще бъде моментът, когато вие ще се предадете на природата.
Достигате до този момент често чрез криза, в ситуация, когато се оказвате безсилни, и когато се изисква от вас да се откажете от контрол върху ситуацията, доколкото вие нямате повече власт над нещата вън и вътре във вас. Отказването от контрол ви наранява и затова предизвиква борба. Но това ви води у дома. Вие си мислете, че сте се загубили и сте попаднали в хаос, но в действителност, вие сте по-близо до естествената безопасност на Съществуването като такова. Животът държи на вас и ви обича. Кризите често ви се струват жестоки и несправедливи, но в действителност те винаги имат вътрешна природа или, ако искате, това е Бог, който ви говори и ви кани: „ела си у дома, върни се при мен”.
Всички вие, четящи това, извършвате вътрешно пътешествие към цялото и към завършеност на своята личност. Опитвате се да пренесете душата си жива в тялото от плът и кръв. По този път преминавате през различни етапи. Душата се въплъщава или се намира в тяло по различни пътища. В самото начало на пътя вие, вероятно, се запознавате с това „чрез ума си”. Например може да се привържете към определени книги или хора, които разпространяват новата светлина на идеите и ценностите, към които вие винаги сте се придържали. Могат да ви удивят техните нови мисли, които удивително ви привличат. Ще се възхищавате на възможността повече да четете или да слушате за това. Ще се откажете от по-консервативното мислене и ще се отворите за нещо ново. Четенето и общуването с хората, мислещи по друг начин, може да е добър стимул в този процес. Така повечето от вас започват своето вътрешно пътешествие. Вие се нахвърляте и буквално поглъщате духовни книги. Дълбоко във вас нещо иска да се събуди и измени и то се предава като необходимост от нов начин на мислене.
След известно време започвате да искате повече. Започвате да си мислите: добре, разбирам за какво се говори в тези книги, но как да приложа това в живота си? Как да оживя цялото това знание и как да го прехвърля в моите чувства и действия на Земята? Този въпрос може да ви измъчва до отчаяние, но вие не можете да принудите живота. Обаче, в някакъв момент, нещо става в живота ви, което ви помага да извършите пробива от ума към сърцето. Често това е криза. Промяната може да е на работа, във взаимоотношенията, в здравето или в загуба на любим човек. За да стане това, в някакъв момент във вас се надигат толкова интензивни чувства, че повече не може да ги игнорирате. Принудени сте да признаете и да позволите да протече трансформацията. В този момент душата ви се настанява дълбоко в сърцето ви.
Отначало душата слиза при вас в ума, вдъхновявайки ви за нови идеи от книгите, разговорите и т.н. След това душата чука на вратата на по-дълбоко ниво. На нивото на чувствата. Вие се запознавате с нивото на емоциите, за съществуването на които не сте подозирали по-рано. Кризите пришпорват този процес. Те изваждат стари, от времето на детството емоции на повърхността. Възможно е дори спомени от предишни животи. Вие изследвате този слой от емоции и това отваря сърдечния ви център. Душата ви се настанява още по-дълбоко, напълвайки сърдечния ви център с енергията си.
Трансформациите, ставащи на този етап, могат да предизвикат някои трудности. Вие започвате да гледате на света с други очи и отношенията ви с хората се променят. Дълбоко във вас се пробужда осъзнаването на единството. Осъзнаването на единството означава, че вие започвате да разбирате, че всички вие – хора, животни, растения, природа ви държи заедно една божествена сила, че всички сте свързани един с друг и се отразявате един в друг. Това осъзнаване може да бъде всепоглъщащо и в много от вас този пробив от ума към сърцето предизвиква голяма вътрешна чувствителност. Тази висока чувствителност може да създава дисбаланси. Границите с другите се размиват, може да почувствате емоционалния товар на другите хора, без да знаете как да се избавите от това и настроението ви може да се колебае от много добро до много лошо. Но пробивът от ума към сърцето, макар и много мощен и съществен, не е последния етап от инкарнацията на душата. Душата иска да се спусне още по-ниско – в областта на корема, в слънчевия сплит.
Когато душата се спуска на нивото на сърцето, вие частично се пробуждате. Осъзнавате чувствата си, научавате се да наблюдавате емоциите си, готови сте да влезете навътре и да се срещнете лице в лице с вътрешните си рани. Но също се чувствате по-слаби заради високата чувствителност и нестабилност, която възниква като следствие. Дотолкова сърцето вие е пълно с чувства, че вие от време на време губите почва под краката си, и изобщо не ви е леко. Това става с много от вас. Когато сърдечният център се отвори напълно, чувствителността ви става прекалено голяма за вас и може да се появи желание да се отдръпнете от света. Повече не можете творчески да се изразявате, защото всичко е прекалено за вас, прекалено поглъщащо. Това може да предизвика чувство на безпокойство и упадък.
Решението на проблема не е връщането към ума. Отговорът е в корема, по-точно в слънчевия сплит. Вие сте готови за следващата стъпка в процеса на инкарнация на душата – преходът от сърцето към слънчевия сплит. Душата иска да се придвижи по-надълбоко във вашето тяло. В средата на корема съществува пространство или точка на безмълвието. Идете там със съзнанието си още докато ви говоря. В това пространство няма език, няма мисли, няма концепции. Вие може да слушате шепота на листата или звука на прибоя. Тези звуци ще ви помогнат да осъзнаете безмълвието на този център.
На това ниво духовното ви знание и чувство стават инстинктивни, или както се казва понякога - втора природа. Тук не е необходимо да се мисли, дори и да се чувства. В това как действате е голямото знание и животът леко протича през вас. Тогава вашата природа това е душата, тя се спуснала на нивото на инстинктивното осъзнаване. Това ви дава необходимия баланс! Вие ще можете да оставате спокойни и центрирани и сред най-бурното обкръжение. Вашият чувствен център (сърцето ви) иска да се съедини със слънчевия сплит, за да се почувствате по-заземени и да се почувствате в безопасност на Земята.
Хайде да посетим това място в корема ви. Повярвайте – то е там. Кажете на душата си, че тя е желана тук. Позволете й да протича от ума, вдъхновявайки мислите ви, в сърцето, излъчвайки любов, към слънчевия сплит, давайки ви вяра и самоуважение, дълбоко вътрешно знание за това, кои сте вие и че вие сте добри такива каквито сте. Почувствайте как слънчевият ви сплит се отваря. Почувствайте как златистата светлина на душата ви протича през коренната чакра и се съединява с мен, Земята. Влезте навътре в себе си. Бъдете център на безмълвие и знайте, че тук вашата най-висша чувствителност ще бъде балансирана в мир и спокойствие. В това балансирано състояние ще знаете как да установите границите около вашите чувства. Ще знаете кога да се откривате и кога да спазвате дистанция, да се затваряте. Вие ще определите кога да казвате „да”, а кога „не”, кога да се обединявате и кога да се освобождавате. Ключът е в корема ви, в слънчевия ви сплит.
За да ви помогна да се включите към този център, ви предлагам да си представите животно, представляващо вътрешната ви сила, разположено в корема ви. Вземете първото животно, което ви дойде на ум. Запомнете, животните са много спонтанни същества, те живеят чрез своите инстинкти. чрез своите естествени реакции. Животното символизира инстинктивното ви вътрешно знание. То вече е тук и ви чака. Не е необходимо да го създавате, трябва само да го видите и познаете. Поканете животното да се приближи до вас. Поздравете го и го погледнете в очите. А сега го попитайте няма ли послание за вас, което да ви помогне да се спуснете по-надълбоко в този център в корема.
Позволете на животното да ви говори. То въплъщава в себе си мъдростта на безсъзнателното и вие можете да я получите, доколкото имате ум и сърце. Можете да чувствате и ясно да изразите тази мъдрост. В това е красотата на сътрудничеството между ума, сърцето и слънчевия сплит. Нито един от тези центрове не е по-добър или по-висш от другите. По-скоро тяхното балансирано сътрудничество ви прави цели и завършени. Умът може да ви достави голямо удоволствие. Мисленето може да бъде полезно и радостно. То ни дава възможност да общуваме с другите, доколкото това обезпечава общия език. Сърцето предлага възможност да изпитате радост и цялата гама емоции в човешкия живот. Това е великолепен дар. Слънчевият сплит ви дава фундамента, единството на неповторимата ви личност, ако това е точния израз. Той ви позволява действително да бъдете такива каквито сте, твърди и заземени, знаещи своите граници и използващи различаването. На това основание взаимодействието между ума и сърцето се превръща в радостна игра. Ако тези три центъра са изравнени един с друг, ще се почувствате изпълнени с живот и на Земята. Тя може да бъде пълна с вдъхновение, любов и щастие. Можете да вярвате на това, което ви вдъхновява, не губейки в същото време основата – центъра ви на безмълвие. Можете да сте близки със самите себе си и в същото време свободно да отдавате и получавате всичко, което ви предлага живота.
Приветствам ви. Моята любов и състрадание са винаги с вас. Аз също съм част от тази игра и я играя заедно с вас. Вие сте прекрасни и богати като човешки същества. Вярвайте в красотата и силата на достъпните ви инструменти – на мисленето, чувстването и съществуването.
Обичам ви.
© Pamela Kribbe 2009
Превод Таня Темелкова
