Сатурн или как се шлифоват диаманти. За сатурновите дупки, кризи и още нещо
    Преди рождените дни попадаме в едно особено минорно състояние, което градският фолклор назовава "сатурнова дупка". Не ни спохожда всяка година, слава богу, но случи ли се, и с багер не могат да ни измъкнат от там, докато времето не се изпълни, докато не си го изстрадаме, докато не настъпи прословутият рожден ден и не прескочим в новата ни лична година. Депресивни сме, унили, меланхолични – сякаш хванати в истеричния капан на едномесечен ПМС.
    Около 29-тата, 30-тата ни година преживяваме сатурново завръщане – това е периодът, когато Сатурн завършва своята първа обиколка около Слънцето и се връща в позицията, Saturnкъдето е бил в момента на раждането ни. Времето е белязано от житейски кризи, породени от генералната необходимост да пораснем, да слезем на земята, да се съобразим с реалността и да вземем решения, за които да си понесем отговорността. Тогава започваме за пръв път или сменяме работа, напускаме родителско гнездо, сключваме бракове, развеждаме се, заминаваме за чужбина, сменяме амплоа.
    Сред цялото небесно войнство Сатурн има най-неприятна репутация. Асоциира се с "жената с косата", края на нещата, затвора на душата, мрака на материята. И астролози, и техните клиенти, го обвиняват за всички несгоди в живота. Но опознаеш ли неговата природа, приемеш ли смисъла и значимостта му в живота ти, той се превръща в благодетел.
    Сатурн е материалният принцип – чрез него знаем, че имаме тяло и то е част от идентичността ни. Дава ни опора – социални, икономически и научни правила, на които можем да се опрем, за да не се изгубим в тази хаотична вселена. Материята обаче е тежка, тя поставя ограничения – ако се издигнеш твърде нависоко, без да се съобразяваш със закона за гравитацията, ще паднеш (и буквално, и метафорично).
    Докато сме малки, "всичко, което хвърчи, се яде", животът е пълен с възможности и светът ни очаква с отворени обятия. С времето житейските обстоятелства започват да кастрят крилете, да озаптяват бляновете, стеснявайки светогледа и очакванията ни до шпионка, от която параноично оглеждаме новите възможности, докато почукват на вратата ни. Реалността и другите се превръщат в злия виновник за осуетения ни летеж. Но всъщност отказваме да надраснем инфантилната позиция, в която настояваме животът да е рози без бодли и икаров полет без злочестото падане на земята.
    Сатурн обаче ни учи, че в земни условия висини има, но ги достигаме с подготовка, екипировка и упорит поход нагоре към върха. Възприемем ли тази позиция, телата ни – служители на духа – заякват, пътят става лек и изпълнен с удивление пред пъстрия пейзаж. Тогава светогледът ни се стеснява, но до окуляра на мощен телескоп, с който сме зрящи за чудесата на Млечния път.
    Сатурн е римският аналог на древногръцкия Кронос, бога на времето. Той изисква търпение и сензитивност към правилния момент за нещата, за реализацията на намеренията и желанията ни. Защото има време за всичко на този свят. Нужно е да притежаваме мъдрост, за да посеем, преди да искаме да жънем.
    Сатурновите кризи – като тази около сатурновото завръщане – идват, за да ни припомнят, че не сме вечни, както сме вярвали като деца, че имаме ограничено време на тази земя. Именно затова е много важно да приоритезираме, да фокусираме усилията си върху важните цели в живота, да не хабим енергията си нахалост в обвинения, съпротиви и страх.
    "Сатурновите дупки" също са несъзнателната реакция на психиката към края на един цикъл, на още една година време. Имаме нужда да се сбогуваме с миналото, да си изстрадаме загубите, да оплачем пропуснатите възможности, да се обърнем навътре, да направим равносметка, да се подготвим за новото символично раждане. Най-тъмно е преди изгрев.
    Позицията на Сатурн в хороскопа показва къде се чувстваме ограничени, дефицитни, непризнати, ощетени, несигурни, страхливи. Затова и той поставя задача: преодолей себе си, освободи се от вътрешния си затвор. Но няма да стане с магическа пръчка, а чрез бавно и настойчиво преодоляване на препятствие след препятствие, чрез периодически сблъсъци със собствените комплекси и блокажи и чрез дързост въпреки страховете.
    Например, ако Сатурн се намира в 5 дом или в знака Лъв често човек ще се чувства неуверен и парализиран, когато трябва да застава на сцена, под светлините на прожекторите и в обсега на чуждото внимание. Творческото себеизразяване за него ще бъде терра инкогнита, а в най-тежките случаи ще провокира панически страх.
    Затова и ще бъде неимоверно критичен към себе си и към другите, криейки се зад перфекционизма, за да оправдае неспособността си да пусне детския творчески импулс, неопетнен от условности. Колко ли кастриращ е бил родителският авторитет по отношение на креативността? За да надрасне родителския модел и да преодолее страховете, за да подобри качеството си на живот, за да разгърне пълния си потенциал, такава личност ще трябва въпреки всичко да твори и да се показва (независимо от реакциите на околните), да игнорира самокритичността си и постепенно да даде воля на спонтанността.
    Накрая ще ви издам една тайна – точно там, където се намира Сатурн в хороскопа, отбелязваме най-високите си постижения, защото полагаме усилия и непрекъснато стъпка по стъпка се стремим да се усъвършенстваме, докато не се окаже, че вътрешното ни ограничение не ни е шлифовало до най-скъпоценния диамант, който сме предназначени да бъдем.
    Източник:http://astroatelier.com