Смелостта...семето не може да знае ...

Семето не може да знае какво ще се случи, семето не познава цветето. То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните - а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва, прави усилие. То изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата - с почвата, с камъните и скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия, но застръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето,към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям,но семето е било завладяно от видение и сега то израства.
Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна многосмелост.

Коментари

Картата показва малко диво цвете, посрещнало предизвикателството на камъните по своя път към светлината на деня. Обгърнато от аура от ярка златиста светлина, то разкрива величието на своята крехка същност. Без да се прикрива, то е равно на най-яркото слънце.
Когато се изправим пред много трудна ситуация, имаме избор - или да негодуваме и да потърсим кого да обвиним за страданията си, или да посрещнем предизвикателството и да израснем.
Цветето ни показва пътя, докато неговото силно желание за живот го води от мрака към светлината. Безсмислено е да се борим с предизвикателствата на живота или да се опитваме да ги избягваме и отричаме. Те съществуват и ако семето иска да стане цвете, трябва да минем през тях. Бъди достатъчно смел да израснеш в цветето, което ти е писано да бъдеш.

http://espirited.com/%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0/

ТАЙНАТА НА СЪРЦЕТО

Бог ни шепне в нашите удоволствия, говори ни в нашата съвест, но в нашите болки Той крещи. Болката е Божият "мегафон" който събужда оглушалия свят.

                             /К. С. Луи/

/

Затвори Вашата оценка е добавена успешно.

Затвори За съжаление възникна грешка при добавяне на вашата оценка.

ТАЙНАТА НА СЪРЦЕТО Е В УМЕНИЕТО МУ ПОСТОЯННО ДА БЪДЕ РАБОТЕЩО, ДА БЪДЕ В СЪСТОЯНИЕ НА ГОТОВНОСТ ДА РАБОТИ, В УМЕНИЕТО ДА НАПРАВЛЯВА ВСИЧКИ СВОИ СИЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ЕДИННИТЕ ЗАДАЧИ НА ЦЕЛИЯ ВАШ МНОГОИЗМЕРЕН ОРГАНИЗЪМ. А ЗАДАЧАТА НА ВАШИЯ ОРГНИЗЪМ Е, В НЕПРЕКЪСНАТОТО ПОДЪРЖАНЕ НА ЖИВОТА НА ВАШЕТО ЧЕТИРИЗМЕРНО ТЯЛО И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВРЪЗКАТА НА ЧЕТИРИМЕРНОТО ТЯЛО С ВСИЧКИ НЕГОВИ ЕНЕРГИЙНИ ОБВИВКИ.

Всички тънки тела свързани с вашето тяло, в момента работят и функционират САМО благодарение на работата на СЪРЦЕТО, този удивителен работник.
Мозъкът престава да съществува, няколко минути след прекратяване на работата на сърцето. Вие разбирате ли, към какво ви насочваме?! А ние ви водим към това, че МОЗЪКЪТ не е основа на вашия живот, той е чудо на човешката еволюция, той е удивителен жив компютър.
МОЗЪКЪТ е само надстройка, а вашата основа, база, основа на вашия живот е - ВАШЕТО СЪРЦЕ!
И на него, на вашето сърце, се пада уникалната мисия и роля във вашето възприятие като качеството на хора в многомерността.
Вашето сърце е и ключ към прехода ви в петото измерение, в петата измерност!
Именно вашето СЪРЦЕ!
Как да се възползвате от ДАРОВЕТЕ НА ТОЗИ КЛЮЧ?
Как да използвате възможностите на вашия орган за многомерна подкрепа?

Въпросът съдържа в себе си и отговора.
ТРЯБВА ПРОСТО ДА УСТАНОВИТЕ С НЕГО ТЕСЕН И ЗДРАВ КОНТАКТ!
Няма нищо невъзможно, сложно или непостижимо. Вашето сърце чака да се свърже с вас, по-скоро чака вашето решение и желание да направите избор да бъде, за вас проводник при прехода на вашето съзнание и на цялото ваше същество в многомерността, в петото измерение.
Можете да изкажете намерение или желание да преминете на многомерно възприятие на своята действителност, обръщайки се непосредствено към своето Сърце или СЪРДЕЧНО ПРОСТРАНСТВО. Просто НАМЕРЕНИЕ и това е всичко….
А след това трябва да влезете в резонанс със своето сърце, да се слеете с него, да почувствате себе си единни с него и да чакате отговор.
Може би, през биенето на своето сърце ще чуете тих, но ясен отговор. Възможно е, биенето на сърцето да ви напомни някакви мисли и идеи. Възможно е, да влезете в резонанс със сърцето си, и да поискате да напишете поетическа строфа или малък разказ. ВЪЗМОЖНО Е ВСИЧКО! Трябва само да се настроите на съответстващия образ на сътрудничество със своето сърдечно пространство, и то ще ви подскаже всичко, което ви е нужно да знаете във всеки конкретен момент. Правете това преди всичко в тишина при тиха, медитативна музика. А когато се научите да встъпвате в контакт със своето сърце, вече няма да се нуждаете от никакви специални трикове и приспособления. Вие просто ще встъпвате във връзка с него, само изказвайки съответното намерение или с помислите за това.
Всичко е много просто, от вас се иска само постоянство и искрено желание да овладеете инструментите на многомерното възприятие на своята действителност, на своето СЪРДЕЧНО ПРОСТРАНСТВО!

Ваши Мастер Кираел и Тот Трисмегист
Превод: Мария Стоянова

*****

Силата на мисълта

Въпреки че физическите фактори - диета и упражнения, играят важна роля в предотвратяването и борбата със сърдечните заболявания, не трябва да се пренебрегва и духовното здраве заради способността на тялото да се лекува само. Това се постига чрез упражнения за сърдечно-съдовата система, чрез дълбоко дишане, биологично обратна връзка, йога и масажна терапия. Масажистът със смес от ароматни масла от илан-илан, лавандула, мента или майоран, комбинирани с масажно масло, загрява тялото и понижава кръвното налягане.

Положителните взаимоотношения и разбирането с друга сродна душа също може да помогне на тялото да се пребори със заболяването много по-ефикасно, тъй като здравата душа е в състояние да предизвика ефикасен телесен отговор. Хората, които са преживели травми, като развод или смърт на обичан човек, често пъти страдат от симптоми на сърдечно заболяване, защото са загубили желание да останат здрави. Тези хора се нуждаят от повторна връзка с душата си, за да възстановят вярата в себе си и да работят ефикасно върху експресирането на емоциите си.

Много пъти хората приемат неправилно стреса, превръщайки го в саморазрушителен навик, като преяждане, алкохолизъм или употреба на наркотици. Продължителното подлагане на стрес може да предизвика съсирване на червените кръвни клетки, като увеличава прилепващите свойства на кръвните плочки. Увеличените съсирващи свойства водят до акумулиране на атеросклерозната плака, до артериално блокиране и евентуално сърдечна криза.
Когато хората владеят изкуството да почиват, кръвното им налягане намалява и се прекъсва отлагането отпадъчни продукти по стените на артериите.
Подобряването на духовното здраве оказва дълбоко въздействие и върху дейността на имунната система.
 
Когато се чувстваме обичани, благотворните хормони, произведени от ендокринната си система, дават възможност на мускулите да се отпуснат и на кислорода да преминава свободно.
Или накратко, отделянето на особено внимание на емоционалното състояние на човека и положителните промени са полезна част от физическото лечение на коронарните заболявания.

От нета

Първата крачка към твоя бъдещ успех ....поеми отговорността

Когато човек се озове на дъното, всичките му мисли са насочени към това да обвинява всеки , абсолютно всеки в неговия живот - като се започне от родителите , учителите , приятелите , партньора , правителството , обществото и така нататък.
Това е първото нещо, върху което е добре да се замислим , когато болката , страданието и неуспехите ни следват в живота .
Първото и може би най-трудно нещо е да признаеш ,че сам си предизвикал всичко негативно в своя живот .
Затова реших днес да публикувам част от книгата "Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс .Тези мисли ми помагат в трудни моменти, дават ми сила да се изправя и да продължа ...
И така ....


"От този момент нататък поемам пълна отговорност за всичко, което се е случило в миналото ми. Разбирам, че първата стъпка към мъдростта е способността да призная, че съм оговорен за собствените си проблеми; като поема отговорност за миналите действия, аз ще бъда свободен да продължа към едно по-добро бъдеще, което сам ще избера.
Никога повече няма да обвинявам родителите си, съпругата си, началника или колегите си за настоящето положение. Няма да позволя нито образованието, нито липсата на такова, нито родословието или случайните възходи и падения от ежедневието да влияят отрицателно на бъдещото ми развитеи. Ако обвинявам за неуспехите си тези неконтролируеми сили, ще остана завинаги пленен в мрежата на миналото. Погледът ми е устремен напред. Няма да допусна минали събития да предопределят съдбата ми.
Поемам пълна отговорност за миналите си действия.
Настоящето ми състояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е следствие от решенията, които съм вземал досега. А решенията ми са били предопределени от моето мислене. Следователно настоящето ми съсътояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е пряко следствие от начина, по който мисля.
От днес ще започна да променям състоянието си - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - като променя начина си на мислене.
Ще мисля съзидателно, а не пораженски. Умът ми ще живее с решенията, които изграждат бъдещето ми, и няма да се крие в проблемите на миналото. Няма да търся утеха при онези, които са решили да се задоволят с постигнатото.
Когато се изправя пред възможност да взема решение, ще се възползвам от нея. Разбирам, че Бог не ме е създал така, че да вземам единствено правилни решения, но ми е дал способността да поправям погрешните. Емоционалните ми колебания няма да ме отклонят от крайната цел. Когато взема решение, ще го отстоявам. Животът ми няма да бъде извинение, а отстояване на собствения ми избор.
Поемам пълна отговорност. Аз съм господар на мислите си. Господар съм на емоциите си.
Ако в бъдеще се изкуша да се запитам "Защо точно аз?", веднага ще си отговоря: "А защо не?" Предизвикателствата са дар, те не са възможности за трупане на опит. Проблемите са неизменна част от живота на всички ни. Във времена на трудности и беди ще мисля не за проблемите, пред които съм изправен, а за това, че ми е дадена възможност за избор.
Съзнанието ми ще бъде ясно. Ще правя винаги верния избор. Бедите са подготовка за по-добри времена. Приемам да премина през тази подготовка. Защо точно аз ли? А защо не!
Поемам отговорност за своето минало. Господар съм на мислите си, господар съм на емоциите си и ще постигам сам бъдещите си успехи.
Поемам пълна отговорност."

"Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс

Защото ме обичаш

За всички пъти, в които си стоял до мен,
за всички истини, които ми помогна да прозра,
за всичката радост, която внесе в живота ми,
за всички грешки, които поправи,
за всяка мечта, която превърна в реалност -
ще ти бъда вечно благодарна, скъпи!
Ти си единственият, който ме прегръща силно
и никога не би ме оставил да падна.
Ти си единственият, който ме забеляза измежду всички други.

Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!

Ти ми подари крила и ме накара да полетя,
само докосна ръката ми и стигнах небесата,
изгубих вярата си, но ти ми я възвърна,
като каза, че звездите, трябва да са на високо,
стоеше до мен и аз се извисих,
имах любовта ти, имах я изцяло,
благодарна съм ти за всеки ден, с който ме даряваше,
може би не знам дали това е много,
но знам, че това "много" е истина.
Благословена бях, за това, че бях обичана от теб.

Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!

Ти беше винаги до мен -
нежният бриз, който ме закриляше,
светлината, която озари тъмнината в живота ми,
ти беше моето дихание,
през всички лъжи, които превърна в истина,
моят свят е по-добро място, заради теб!

Ти беше силата ми, когато бях слаба,
беше гласът ми, когато бях няма,
беше очите ми, когато бях сляпа,
ти видя най-доброто, таящо се в мен,
изправи ме, когато пълзях,
дари ме с вярата, която ти имаш.
Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!

Аз съм всичко, което съм,
защото ме обичаш!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=22305

От какво се нуждае моята Душа

06/12/2009

Душата ми се нуждае от смисъл в живота. Тя трябва да знае за кого и за какво живее и умира. Тя трябва дълбоко и силно да мечтае и да има любимо дело, чрез което тези мечти могат да бъдат осъществени. Отнемете музиката на Моцарт, живописта на Леонардо, на Галилей – възможността да наблюдава звездите и те наистина ще останат в самота. Лишете ги от безсънните нощи, моментите на творческо горене, когато забравят и за храна, и за отдих, поставете ги в условията на спокойствието и бездействието на задоволения от лукс и богатство човек и те ще се разболеят физически и душевно. Мъдрите казват, че човек без смисъл в живота, без високи мечти и любими дела е, наистина, сам.

Моята Душа се нуждае не само от дела, заради делата и смисъл заради самия смисъл. Нуждае се от нещо, което да обедини всичко това в едно цяло, съчетаващо живота и смъртта, видимото и невидимото. Душата ми се нуждае от Път, за да знае откъде е дошла и накъде отива. Тя се нуждае от някой, който да я води по Пътя, който в благородството и във всички висши човешки ценности може да бъде пример за нея, някой, на когото тя може да се довери напълно.

Мъдрите казват, че човек без Път и без Учител – наистина е сам .

Душата ми се нуждае от Красотата и от източници на Вдъхновение. Тя се нуждае от съзнание за това, че има неща, има ценности, които не умират. Тя се нуждае от чувството за Вечност и Безсмъртие. Моята Душа се нуждае от светини, от всички прояви на Красивото, които могат да я вдъхновят така, както и звездите на небето. Мъдрите казват, че човек без светини, без Красотата, без Вечното, без Небе – наистина е сам.

Душата ми се нуждае от усещане за Божественото присъствие навсякъде и във всичко. Тя има нужда да чувства това загадъчно, високо, тайнствено Нещо близко и наблизо в радост и страдание, като опора, защитник и покровител, извор на добро и благословение за всичките й благи начинания. Мъдрите казват, че човек без Бог и без Божественото - наистина е сам.

Душата ми се нуждае от съзнанието, че няма нищо случайно и че не се случва нищо, което тя не би могла да понесе. Тя трябва да знае, че за всичко истинско в живота се дава знак от съдбата. Мъдрите казват, че човек без разбиране за Съдбата си и нейните знамения, Провидението и собственото си предназначение – наистина е сам.

Душата ми се нуждае от взаимоотношения с друг човек, не просто като прилив на емоции. Нужни са сродни души, такива, които ще споделят с нея Пътя, мечтите, вдъхновението, стремежите. Мъдрите казват, че човек без сродни души, обединени от голямата Любов, без другари – наистина е сам.

Моята Душа се бои, също и от самотата. Но страховете й са малко по-различни от тези, които споменах по-рано. Тя се страхува да бъдат откъсната от Природата, от Божественото и Красотата, от Вечното, от Съдбата, от Пътя и своето предназначение. Тя съвсем не се притеснява от това какво може да получи или загуби от взаимоотношенията си с останалите. Друго я вълнува.

Душата ми се страхува от загубата на възможността да обича и да дава всичко ценно, чисто и съкровенно, което има. За нея е важно не толкова да бъде обичана, а да обича. Тя се стреми не само да има приятели, но и тя самата да бъде приятел. Тя иска не толкова някой, който да бъде добър към нея, тя иска да проявява добротата си към другите.
Вълнува я не начина, по който се държат другите, а как постъпва тя самата. Оказва се, че щастието на моята Душата не зависи от начина, по който се отнасят другите с нея, не от това, което тя може да получи от тях, а от това, което тя дава и това, което показва. Тя не обича за да бъде любима и не се държи приятелски, за да има приятели.
А когато обича, когато дружи, когато дава всичко от себе си, не търсейки нищо в замяна, дори когато не получи отговор – тя вече не е сама …
Защото тогава пред нея се отварят безкрайно много начини и възможности за пълноценно изживян живот, основаван изцяло на силата на сърцето, ума, и възвишените мечти …

Звучи парадоксално, но мъдрите казват, че точно тогава, когато човек вече не се нуждае от нищо за себе си, Съдбата довежда на пътя му истински приятели, близки, сродни души, спътници и хора, които са привлечени от него, подобно на жадуващите за чиста вода към извора.

www.biopole.ru

От сърцето към слънчевия сплит

Завършване пътешествието на душата

Земята чрез Памела Крибе

Август 2009

Скъпи човешки деца,

Аз съм Земята и искам да говоря с вас. Аз съм вашата майка и вие сте в моя скут през целия си живот. Аз се грижа за вас, дори да не го осъзнавате и да сте твърде заети с ежедневните си работи. Държа на вас и ви каня да се съедините с мен, доколкото искам да размърдам мозъка ви и да ви припомня някои неща. Тези неща са стари и скъпи, но в съвременния свят ни се струват забравени. Става дума за естествената безопасност на съществуването на Земята.

За да си спомните за тази естествена безопасност на съществуването можете да погледнете природата около вас. Наблюдавайте смяната на сезоните, как те идват и си отиват по свои собствени закони. Погледнете как растенията и животните прекарват живота си всеки ден, послушайте вятъра и водата. Така бързо ще си спомните, че най-важните неща в живота стават автоматично, като резултат на това, че природата следва своя ритъм. Природата – това е всичко, което ви обкръжава и също всичко, което е вътре във вас, доколкото природата във вас е част от природата като цяло.

Толкова сте станали ориентирани да живеете „от главата” (особено на Запад), че сте забравили че сте природни същества така както са растенията и животните. Погледнете животните. Как естествено те се отдават на живота. Те почти не могат по друг начин. Познати са им емоциите, такива като страх и съпротивление, но те не се противопоставят на живота както го правят хората. Човешките същества чрез прекаленото си мислене се откъсват от природата си, а това води до проблеми. Животът не трябва да се организира и контролира от човешкото мислене. Първичните сили на природата са много по-грандиозни от това. Рано или късно ще го разберете. Това ще бъде моментът, когато вие ще се предадете на природата.

Достигате до този момент често чрез криза, в ситуация, когато се оказвате безсилни, и когато се изисква от вас да се откажете от контрол върху ситуацията, доколкото вие нямате повече власт над нещата вън и вътре във вас. Отказването от контрол ви наранява и затова предизвиква борба. Но това ви води у дома. Вие си мислете, че сте се загубили и сте попаднали в хаос, но в действителност, вие сте по-близо до естествената безопасност на Съществуването като такова. Животът държи на вас и ви обича. Кризите често ви се струват жестоки и несправедливи, но в действителност те винаги имат вътрешна природа или, ако искате, това е Бог, който ви говори и ви кани: „ела си у дома, върни се при мен”.

Всички вие, четящи това, извършвате вътрешно пътешествие към цялото и към завършеност на своята личност. Опитвате се да пренесете душата си жива в тялото от плът и кръв. По този път преминавате през различни етапи. Душата се въплъщава или се намира в тяло по различни пътища. В самото начало на пътя вие, вероятно, се запознавате с това „чрез ума си”. Например може да се привържете към определени книги или хора, които разпространяват новата светлина на идеите и ценностите, към които вие винаги сте се придържали. Могат да ви удивят техните нови мисли, които удивително ви привличат. Ще се възхищавате на възможността повече да четете или да слушате за това. Ще се откажете от по-консервативното мислене и ще се отворите за нещо ново. Четенето и общуването с хората, мислещи по друг начин, може да е добър стимул в този процес. Така повечето от вас започват своето вътрешно пътешествие. Вие се нахвърляте и буквално поглъщате духовни книги. Дълбоко във вас нещо иска да се събуди и измени и то се предава като необходимост от нов начин на мислене.

След известно време започвате да искате повече. Започвате да си мислите: добре, разбирам за какво се говори в тези книги, но как да приложа това в живота си? Как да оживя цялото това знание и как да го прехвърля в моите чувства и действия на Земята? Този въпрос може да ви измъчва до отчаяние, но вие не можете да принудите живота. Обаче, в някакъв момент, нещо става в живота ви, което ви помага да извършите пробива от ума към сърцето. Често това е криза. Промяната може да е на работа, във взаимоотношенията, в здравето или в загуба на любим човек. За да стане това, в някакъв момент във вас се надигат толкова интензивни чувства, че повече не може да ги игнорирате. Принудени сте да признаете и да позволите да протече трансформацията. В този момент душата ви се настанява дълбоко в сърцето ви.

Отначало душата слиза при вас в ума, вдъхновявайки ви за нови идеи от книгите, разговорите и т.н. След това душата чука на вратата на по-дълбоко ниво. На нивото на чувствата. Вие се запознавате с нивото на емоциите, за съществуването на които не сте подозирали по-рано. Кризите пришпорват този процес. Те изваждат стари, от времето на детството емоции на повърхността. Възможно е дори спомени от предишни животи. Вие изследвате този слой от емоции и това отваря сърдечния ви център. Душата ви се настанява още по-дълбоко, напълвайки сърдечния ви център с енергията си.

Трансформациите, ставащи на този етап, могат да предизвикат някои трудности. Вие започвате да гледате на света с други очи и отношенията ви с хората се променят. Дълбоко във вас се пробужда осъзнаването на единството. Осъзнаването на единството означава, че вие започвате да разбирате, че всички вие – хора, животни, растения, природа ви държи заедно една божествена сила, че всички сте свързани един с друг и се отразявате един в друг. Това осъзнаване може да бъде всепоглъщащо и в много от вас този пробив от ума към сърцето предизвиква голяма вътрешна чувствителност. Тази висока чувствителност може да създава дисбаланси. Границите с другите се размиват, може да почувствате емоционалния товар на другите хора, без да знаете как да се избавите от това и настроението ви може да се колебае от много добро до много лошо. Но пробивът от ума към сърцето, макар и много мощен и съществен, не е последния етап от инкарнацията на душата. Душата иска да се спусне още по-ниско – в областта на корема, в слънчевия сплит.

Когато душата се спуска на нивото на сърцето, вие частично се пробуждате. Осъзнавате чувствата си, научавате се да наблюдавате емоциите си, готови сте да влезете навътре и да се срещнете лице в лице с вътрешните си рани. Но също се чувствате по-слаби заради високата чувствителност и нестабилност, която възниква като следствие. Дотолкова сърцето вие е пълно с чувства, че вие от време на време губите почва под краката си, и изобщо не ви е леко. Това става с много от вас. Когато сърдечният център се отвори напълно, чувствителността ви става прекалено голяма за вас и може да се появи желание да се отдръпнете от света. Повече не можете творчески да се изразявате, защото всичко е прекалено за вас, прекалено поглъщащо. Това може да предизвика чувство на безпокойство и упадък.

Решението на проблема не е връщането към ума. Отговорът е в корема, по-точно в слънчевия сплит. Вие сте готови за следващата стъпка в процеса на инкарнация на душата – преходът от сърцето към слънчевия сплит. Душата иска да се придвижи по-надълбоко във вашето тяло. В средата на корема съществува пространство или точка на безмълвието. Идете там със съзнанието си още докато ви говоря. В това пространство няма език, няма мисли, няма концепции. Вие може да слушате шепота на листата или звука на прибоя. Тези звуци ще ви помогнат да осъзнаете безмълвието на този център.

На това ниво духовното ви знание и чувство стават инстинктивни, или както се казва понякога - втора природа. Тук не е необходимо да се мисли, дори и да се чувства. В това как действате е голямото знание и животът леко протича през вас. Тогава вашата природа това е душата, тя се спуснала на нивото на инстинктивното осъзнаване. Това ви дава необходимия баланс! Вие ще можете да оставате спокойни и центрирани и сред най-бурното обкръжение. Вашият чувствен център (сърцето ви) иска да се съедини със слънчевия сплит, за да се почувствате по-заземени и да се почувствате в безопасност на Земята.

Хайде да посетим това място в корема ви. Повярвайте – то е там. Кажете на душата си, че тя е желана тук. Позволете й да протича от ума, вдъхновявайки мислите ви, в сърцето, излъчвайки любов, към слънчевия сплит, давайки ви вяра и самоуважение, дълбоко вътрешно знание за това, кои сте вие и че вие сте добри такива каквито сте. Почувствайте как слънчевият ви сплит се отваря. Почувствайте как златистата светлина на душата ви протича през коренната чакра и се съединява с мен, Земята. Влезте навътре в себе си. Бъдете център на безмълвие и знайте, че тук вашата най-висша чувствителност ще бъде балансирана в мир и спокойствие. В това балансирано състояние ще знаете как да установите границите около вашите чувства. Ще знаете кога да се откривате и кога да спазвате дистанция, да се затваряте. Вие ще определите кога да казвате „да”, а кога „не”, кога да се обединявате и кога да се освобождавате. Ключът е в корема ви, в слънчевия ви сплит.

За да ви помогна да се включите към този център, ви предлагам да си представите животно, представляващо вътрешната ви сила, разположено в корема ви. Вземете първото животно, което ви дойде на ум. Запомнете, животните са много спонтанни същества, те живеят чрез своите инстинкти. чрез своите естествени реакции. Животното символизира инстинктивното ви вътрешно знание. То вече е тук и ви чака. Не е необходимо да го създавате, трябва само да го видите и познаете. Поканете животното да се приближи до вас. Поздравете го и го погледнете в очите. А сега го попитайте няма ли послание за вас, което да ви помогне да се спуснете по-надълбоко в този център в корема.

Позволете на животното да ви говори. То въплъщава в себе си мъдростта на безсъзнателното и вие можете да я получите, доколкото имате ум и сърце. Можете да чувствате и ясно да изразите тази мъдрост. В това е красотата на сътрудничеството между ума, сърцето и слънчевия сплит. Нито един от тези центрове не е по-добър или по-висш от другите. По-скоро тяхното балансирано сътрудничество ви прави цели и завършени. Умът може да ви достави голямо удоволствие. Мисленето може да бъде полезно и радостно. То ни дава възможност да общуваме с другите, доколкото това обезпечава общия език. Сърцето предлага възможност да изпитате радост и цялата гама емоции в човешкия живот. Това е великолепен дар. Слънчевият сплит ви дава фундамента, единството на неповторимата ви личност, ако това е точния израз. Той ви позволява действително да бъдете такива каквито сте, твърди и заземени, знаещи своите граници и използващи различаването. На това основание взаимодействието между ума и сърцето се превръща в радостна игра. Ако тези три центъра са изравнени един с друг, ще се почувствате изпълнени с живот и на Земята. Тя може да бъде пълна с вдъхновение, любов и щастие. Можете да вярвате на това, което ви вдъхновява, не губейки в същото време основата – центъра ви на безмълвие. Можете да сте близки със самите себе си и в същото време свободно да отдавате и получавате всичко, което ви предлага живота.

Приветствам ви. Моята любов и състрадание са винаги с вас. Аз също съм част от тази игра и я играя заедно с вас. Вие сте прекрасни и богати като човешки същества. Вярвайте в красотата и силата на достъпните ви инструменти – на мисленето, чувстването и съществуването.

Обичам ви.

© Pamela Kribbe 2009

Превод Таня Темелкова

ТАКАВА ЛИ СЪМ

Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ .•*´ ★⋰⋱☆⋰⋱★`*•. Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ

ТАКАВА ЛИ СЪМ

В какво съм се превърнала не зная.
Звезда със пеперудени крила ...
В каквото и да е - за там мечтая,
в простора искам някак да летя.
...
И Фея да съм... приказна, омайна,
да сбъдвам просто чуждите мечти.
Лебед или друга птица тайна ,
или сбъдвам твоят сън, кажи ми ти...

Такава съм била преди години,
преди много... хиляди лета...
В човешки образ ако ме видиш,
ще те грабне мигом Любовта.

И трябва много, много да си силен
на Жената ти да устоиш докрай.
Но справиш ли се, ще си тъй окрилен,
че Земята тук за теб ще бъде Рай.

Такава ли съм... или се залъгвам,
тази аз ли съм... или не съм...
И това не зная, но сега ще тръгвам,
за да сбъдна, Мило, твоя сън...

Звезда Христова

https://www.facebook.com/?ref=tn_tnmn#!/zvezda.hristova.5

АЛО, КОЙ СЪМ АЗ ?

Светът Е Такъв, Защото Ти Си Такъв

АЛО, КОЙ СЪМ АЗ?

Когато говориш по телефона не трябва да казваш "Ало, кой е?", а "Ало, кой съм аз?"
ДРУГИТЕ- ТОВА СИ ТИ!
Светът е такъв, какъвто е , защото ти си това, което си, а не обратното. Не бягай... Видимото ти помага да опознаеш невидимото. Другите хора ти помагат, показвайки ти всичко, което не искаш да видиш в себе си..."Кое точно в мен е причина за всичко това?" Ето го въпроса, който си задава един уважаващ себе си човек! Седя тук и те слушам. Ти си нерешителен, многословен...Бъркотията е в теб самия, а не в другите. Светът се заявява като колеблив, хаотичен, безотговорен, изпълнен със съмнения и така определя какво си всъщност, къде си. При всеки телефонен разговор, без значение кой е събеседникът ти от другата страна на жицата, той неизменно те пита "Удобно ли е?"
Питат те "Удобно ли е?", защото усещат, че си неподготвен. Светът , другите хора те отразяват...те са огледало, което показва образа на един ленив човек, който си говори сам на себе си. "Удобно ли е ?" демонстрира липсата ти на отговорност! "Удобно ли е?" означава, че не си чист! "Удобно ли е ?" е начинът, по който светът те изобличава!
Трябва да кажеш "Ало, кой съм аз ?", а не "Кой е ?"
"Кой съм аз? -Така трябва да вдига слушалката човек, който е наясно с факта, че от другата страна стои самият той!
"Ало , кой съм аз?" означава, че винаги разговаряш със собственото си объркване.
Светът иска да бъде управляван! Който и да се обажда иска да бъде приобщен...има нужда от обяснение...Но само след няколко твои фрази разбира, че ти нямаш никаква посока...че си наранен, претоварен...Напредни! Остави лекотата да възтържествува, навлез в по-висша зона на разбиране!
Внимателният човек знае, че скритата под кората на решимостта и фалшивата увереност, винаги стои същата рана, същата мъка...знае , че няма какво да предприеме или да направи, докато тази рана си стои нетретирана, неизлекувана. Дори да се опита да избяга, било то да се оттегли в пещера като отшелник или да поведе аскетичен живот на послушник, далеч от всякакви телефони и ангажименти...раната, мъката неизменно ще се завръща и непрестанно ще го разобличава колко е неподготвен. Но ти като всички обикновени хора вече не изпитваш болка, или поне се преструваш, че не съществува.
Замисли се каква благодат е това!...Светът звъни, за да ни каже кои сме и от какво имаме нужда...То е като да имаш постоянно на разположение Делфийския оракул и да нямаш привилегията да му задаваш въпроси когато ти скимне.
Изглежда всеки, който вдига слушалката на телефона, пита кой звъни...но всъщност знае предварително...Ти вече знаеш кой е от другия край...защото ти си този, който си звъни...
Светът е съвършено отражение на Същността ти...Гледай да не го забравяш! Светът ти звънне, за да ти каже кой си...за да ти даде възможност да разбереш, че непрестанно избягваш да разбереш нещо повече за себе си! Ти и само ти решаваш кой трябва да стои от другата страна... Само ти решаваш каква информация ще ти бъде поднесена... За момента от другата страна на линията откриваш човечество, чакащо да отрази колко си крехък. Ти си този, който моли за помощ, за лечение...
Живият човек кани живота. Твоето самосъжаление насърчава провала. Сходното привлича сходно. Разбирането привлича разбиране. Искаш ли да промениш стоящите от другата страна на линията? Искаш ли да промениш думите, тона им, новините, които ти съобщават...Промени себе си! Превърни се в решението и светът ще се промени завинаги.
Отговорът "Ало, кой съм аз?" е отношението на човек, който знае и помни, че той е единствения отговорен за всичко случващо се в живота му... Телефонният разговор ти дава възможност да разбереш какво си отказвал да видиш, пред какво не си искал да се изправиш до момента.
Яснота...Дай яснота на света...и от другата страна ще има добри новини.
Превърни се в решението, в себе си. Бъди свободен!... Отвън няма проблем за разрешаване...няма злонамерен обект, от когото да се браниш, няма враг, с когото да се пребориш. За да дадеш отговор на света, трябва да се превърнеш в решението...Навлез в сиянието, в прямотата, простотата и лекотата на Същността... Ако си в състояние да наблюдаваш "Играта" отгоре, ще откриеш, че светът от другата страна на линията ти предлага цялата си преданост и признателност.
И тогава някой ден ще проумееш, че истинската работа на човека, единствената му работа е да поправя света. Ще разбереш, че ти, само ти си причината за всяка лудост, за всяко поражение, което се случва в света и че ти, само ти можеш да го излекуваш,да го защитаваш, да го спасиш и да го обичаш, ако знаеш как да лекуваш, защитаваш и обичаш себе си вътрешно.

"Един ден....

"Един ден ще се пробудиш, ще се погледнеш в огледалото и ще си кажеш: "Аз избирам себе си. Избирам самия себе си. Това съм аз."
Това е игра на гоненица с един-единствен играч. "Това съм аз".
Много прилича на детска игра. Детска игра, която се играе с такова посвещение и такава радост, с каквато играят децата, когато са заедно - само че в тази игра има един-единствен играч. И сега ти трябва да се откажеш от играта на криеница и да започнеш да играеш на гоненица. "Аз съм това." "Ти си това." "Много благодаря."
И така в настоящите дни и времена ти трябва да избереш самия себе си; или да не избереш самия себе си - както предпочиташ. Както предпочиташ самият ти. Но ако избереш себе си като играч в тази специална игра, ще откриеш, че си накарал собственото си "аз" да се откаже от всички предишни вярвания, разбирания, мисли и представи за онова, което си дошъл да вършиш на тази земя, за причината, поради която си се превъплътил в това тяло, в този момент и на това място. Всичко, което някога си мислил по тези въпроси, ще се промени. Тогава ще разбереш, че животът ти няма нищо общо със самия теб или с твоето тяло.
Но цялата ирония е в това, че в мига, в който решиш и заявиш, че животът ти няма нищо общо с теб, нито с твоето тяло. Всичко, към което някога си се стремил, за което си копнял и си се борил да получиш за себе си и за твоето тяло, ще дойде при теб Автоматично. Но няма да те е грижа. Защото вече то няма да ти трябва. Ще му се радваш, разбира се, но няма да се нуждаеш от него. Тогава борбата най-сетне ще свърши за теб.
Но тя едва тогава ще започне за стотиците и хиляди, а може би милиони хора, до чийто живот се докоснеш. И ти ще ги виждаш ежедневно - тези хора, за които борбата наистина сега е започнала, които предприемат онези първи стъпки по пътя към дома. И те като теб ще протегнат ръка, фигуративно, ако не буквално, но понякога и съвсем буквално.
Ще се огледат наоколо си, надявайки се да намерят този, който ще им подаде ръка в отговор и който ще каже: "Последвай ме"; който ще се осмели да каже:
"Аз съм пътят и Животът.Последвай ме ."
На някои това може да им прозвучи прекалено религиозно. Ала то е третата и последна от детските игри, които детето в нас, т. е. нашата душа, ще изиграе. Това вече няма да бъде игра на криеница, няма да бъде игра на "това си ти"; сега ще бъде "последвай водача".
Последвай водача. А водачът си ти. И ти ще последваш себе си. Ние ще тръгнем по твоите стъпки. Аз ще направя изборите, които ти ще направиш.
Ние ще стигнем до решенията, които ти вземеш сега. Ние ще кажем думите, които ти казваш, ще се докоснем до света по начина, по който ти се докосваш.
Ние ще последваме твоето водачество.
Ако си мислиш, че целият свят те гледа този ден и следва примера ти във всичко, което мислиш, говориш и вършиш, това ще промени ли поне малко начина, по който ще прекараш този ден? Може би ще го промени мъничко за някои от Вас.
Е, светът наистина те следва, независимо дали ти го знаеш или не. Това е великата тайна: целият свят - и съвсем определено онези хора от света, до чиито живот се докосваш - следва твоя пример. Ние те наблюдаваме. Ние искаме да разберем твоята истинска същност. И Виждаме това, което си мислиш, че си. И ние си вземаме пример от теб. Също както актьорите на сцената, ние ти подражаваме, защото нямаме на кого другиго да подражаваме. Ние сме всичко, което съществува. Други няма.
Можем да потърсим някъде Вън от себе си по мащабен пример, може би някъде на небето - може би дори в собственото ни въображение. Но в края на краищата ще стане, така че да подражаваме един на друг. В края на краищата децата ще подражават на своите родители, а на свой ред родителите - на своите родители. И една нация ще подражава на друга нация. Накрая ние всички ще се следваме един-друг, докато един не излезе напред и не заяви: "Не по този път, пътят е друг."
Така че, твоето решение на този етап от живота ти, в този наистина критичен период, когато свърша векът и ние преминаваме в истински нова епоха, твоето решение е действително решаващо. Това не е някакво дребно решение, защото ти не го правиш само за себе си. Решението, което вземаш в тези дни и в този период, ти го взимаш също така за всеки друг от тази стая. И причината е съвсем ясна. Защото няма никой друг в стаята. Освен теб. Ето те в твоите множество проявени форми; ето те тука. Така че решението, което вземаш за себе си, ти го вземаш и за всички нас. Защото всички ние сме едно цяло."
Нийл Доналд Уолш 

Какво ми трябва...

Какво ми трябва
http://youtu.be/7P2IZ_R6Cj4

 Забързано вървиш по тротоара –
замислен, замечтан и мълчалив.
Какво ми трябва още – си повтаряш,
какво ми трябва, за да съм щастлив?
... Какво ти трябва още? – Туй което
ще те направи със мечти богат –
една искрица обич във сърцето
и ти ще станеш нов и непознат.
Няма нужда да дириш подкова,
нито детелини с четири листа ,
важното е в теб да грее нова
и светла като утро радостта.
Важно е да си приятел верен
раздал и песен, и лъчи, и стих
на другите и в миг най-черен
приятелството в тебе да цъфти.
Ако запазиш светъл своя порив,
ако запазиш своята душа/
ще можеш сам да отговориш/
какво ти трябва още на света.
Щом можеш красотата да съзираш,
щом можеш да я сътвориш –
ти няма нужда повече да дириш
туй щастие – цял в него ще гориш.
Няма смисъл да търсиш подкови,
нито детелини с четири листа,
ако сърцето си за обичта отвориш
ще бъдеш най-щастлив от всички на света.
Пак забързан ще вървиш по тротоара –
замислен, замечтан и мълчалив,
но в себе си ще чувстваш нова вяра
и радостта, че си щастлив!
 

Автор : Божидара Ангелова

Разтворете бронята, в която се намира вашето сърце

Розарий „Сърце”

Разтворете бронята, в която се намира вашето сърце

1. Вашият ум и вашето сърце не винаги се намират в съгласие. Точно вашият ум, вашият плътски ум ви пречи най-вече, когато сърцето ви зове към висините.

Богородица

2. Умът ви казва, че това е невъзможно, той намира хиляди причини, за да не се промени нищо във вашия живот. И най-често вие следвате вашия ум, а не вашето сърце. И гласът на сърцето постепенно става все по-тих и по-тих и накрая замлъква съвсем.

3. И тогава, когато се наскитате в живота, срещнете много препятствия, получите незарастващи рани във вашите фини тела и психологически проблеми, някъде чувате или си спомняте, че е добре да се обърнете за помощ към своето сърце.

4. Обаче за многото години изживяни без Бога, сърцето ви се покрива с такива наслоения и струпеи, че не може да откликне на вашите призиви към него. Вие недоумявате. Та нали се обръщате за помощ, вие действително се нуждаете от помощ, и не можете да я получите. Вашето сърце мълчи.

5. И в този момент твърде много хора се отчайват или губят надежда и изпадат в най-лошите състояния на съзнанието. Това не е нужно да се прави, възлюбени. Вашето сърце ви чува, но вие не можете да го чуете, тъй като сами сте го покрили с броня. Вие сте имали много ситуации в живота, които са ранявали вашето сърце и вие сте се ожесточавали. За вашето сърце това означава, че то се е покривало с броня, с черупка, зад която се е криело от ударите, жестоките удари, които сте имали в живота.

6. Затова е необходимо стъпка по стъпка да разтворите тази черупка, тази броня, в която се намира вашето сърце. Няма да успеете да разтворите тази черупка отведнъж и дори и за месец. Може да е потребно значително повече време. Може дори да е потребно също толкова време, колкото сте игнорирали вашето сърце.

7. Обаче, за да се върнете към истинския Живот, не към този живот, който ви обкръжава, а към истинския Живот, вечния Живот, който ви очаква, ви е необходимо да вървите стъпка по стъпка, без да спирате, и да сваляте един след друг слоевете от вашето сърце.

8. Твърде много е злото, с което сте се сблъсквали в живота. Твърде много е това, което е карало да се свива вашето сърце. Поговорете с него, почувствайте топлота в сърцето. Представете си, че дишате със сърцето. Беседите с вашето сърце трябва да станат ваша всекидневна практика.

9. И тъй като вие ще отделяте все повече и повече внимание на вашето сърце, то ще ви отговаря с взаимност. И ще настъпи момент в живота ви, когато ще чуете гласа на своето сърце в дълбините на вашето същество. Това ще бъде много нежен и ласкав глас. Трябва да се постараете да не изгубите този глас сред обкръжаващия ви живот и суета. Трябва много да се постараете да чуете какво казва вашето сърце.

10. И ако ви се удаде на направите това веднъж, после втори път, то можете да бъдете поздравени с огромна победа! Вие сте се върнали към истинската, Божествената същност, намираща се вътре в самите вас. И в сравнение с тази нежност, топлота, Любов и блаженство, които обитават вътре във вас, вътре във вашето същество, всички развлечения на вашия свят ще ви се струват груби и ненужни. Вие ще придобиете по-фин вкус, ще се приобщите към радостите на Божествения свят.

http://www.sirius1-bg.net/sirius/rozarii/rozsartse.html

Слава на Отца, Сина, Светия дух и Божествената Майка сега и винаги и во веки веков. Амин!

ДЕКЛАРАЦИЯ НА САМОУВАЖЕНИЕТО

ДЕКЛАРАЦИЯ НА САМОУВАЖЕНИЕТО
Вирджиния Сетайър

Текстът по-долу е написан в отговор на въпроса на едно 15-годишно момиче, как мога да се подготвя за пълноценен живот.

Аз съм си аз.
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или страни на характера са еднакви или подобни на моите, но като цяло никой не прилича напълно на мен. Ето защо всичко, което правя, е неповторимо мое, защото аз самата избирам какво да бъде то.
Притежавам всичко, свързано с мен самата - моето тяло, заедно с всичко, което то прави; ума, включително моите мисли и идеи; очите, включително образите, които те виждат; чувствата, каквито и да са те - гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление; устата и всички думи, които тя изрича - вежливи, нежни и груби, правилни и неправилни; гласа - силен или тих; всички действия, насочени към другите или към мен самата.
Владея фантазиите, мечтите, надеждите и страховете си.
Владея триумфа и успехите, неуспехите и грешките си.
Тъй като владея всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да установя приятелски отношения с всяка част от мен. Тогава ще стане възможно всичко в мен да заработи за моите собствени интереси.
Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават, и други, които не познавам. Но докато съм приятелка със себе си, аз смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си.
Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм си аз. Това е истината и тя показва къде съм в този миг от времето.
Когато по-късно погледна назад, за да преценя как съм изглеждала или как са звучали думите ми, какво съм казала или направила, и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало подходящо. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно. Имам необходимите инструменти, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен.
Аз притежавам себе си и, следователно, мога да управлявам живота си.
Аз съм си аз и се чувствам много добре.

Когато силно вярваш...

                                   Whitney Houston feat. Mariah Carey - When You Believe

                                
                                         С български превод http://www.vbox7.com/play:a51fb6bc

                                                                            *****
                                          
                                               Whitney Houston - One Moment in Time

                                        С български превод  http://www.vbox7.com/play:9e5dd451

                                                                      *****

                                              Michael Bolton - Go The Distance 

                      

                                       С български превод  http://vbox7.com/play:355e17c0

*****

Celine Dion and Elvis Presleys - If I Can Dream

    С български превод http://www.vbox7.com/play:547dd481

Какво можете да очаквате....

Сел Рейчъл – Послания на Основателите (книга втора) –
 Изменения на Земята и 2012 г (фрагмент)
„...Следващото послание – какво можете да очаквате, когато се възнасяте?”
http://indigota.com/index.php?topic=2592.0

   Считаме за уместно връщането към тази тема, въпреки че този материал е бил вече в предишните учения на този канал. Както са ви информирали преди, когато физическото тяло мутира и активира шаблона на Възнесението, физическите чувства се преобразуват и това позволява да се види, какво се случва в другите сфери. В същото време, тъй като вибрацията се ускорява до тази на ефирните сфери, вие наистина сте на честотата на тези сфери и започвате да ги усещате по-непосредствено.
Може и да сте попадали на фантастичните картини на много от художниците ви. Те ползват акрилни бои, които вибрират и сияят. Точно това трябва да очаквате, когато влизате в ефирните сфери. Ще започнете да забелязвате, че всичко има аура. И ако се вгледате внимателно, ще забележите трептенето като малки вибрации. Като че ли всичко около вас диша.
Много хора виждат пред очите си искрици светлина и това не е просто кръвта, движеща се по капилярната мрежа. Вие можете да видите така наречените от вас сфери – малки простренствено-времеви тунели, които свързват физическото измерение с астралните и ефирните сфери. Те дори могат да се снимат с високоскоростни камери.
Тъй като продължавате да се възнасяте, можете за първи път да видите движението с ъгълчетата на очите (чрез периферното зрение). Нещата, в които се вглеждате, ще се разтварят в енергийните модели. Ще можете да видите свещената геометрия в обикновените обекти, каквито са гората и дърветата. Аурата на хората ще бъде очевидна и ще виждате очертанията на тази енергия с физическите си очи.
Значително ще се изменят усещанията. Още сега много хора чувстват, как по тялото им пробягва електричество под формата на вълна или изтръпване. Чувствате, че се къпете в море от вибрираща енергия и това е така. Може и да усетите, че плувате, а не ходите.
Емоциите ще придобият цвят и текстура. Ще забележите, как влияят на аурата ви и на аурата на другите. Веднага ще почувствате силните емоции на другите в момента на влизането им в стаята и самата стая ще е осветена от емоциите им.
Ще се промени усещането за времето. Часовете могат да ви се сторят минути, а минутите – часове. Ще откриете, че за истински важните неща винаги ще имате достатъчно време, но то няма да ви е достатъчно за това, което трябва да си отиде. Изведнъж ще можете да почувствате, че животът ви носи, и че имате неограничено време да приведете живота си в порядък. В някои случаи, когато се понижите спрямо високото съзнание, ще усетите, че не ви стига времето за всичко необходимо ви.
Хората ще идват и ще си отиват от живота ви. Близо до вас ще са тези, които разбират, през какво преминавате. Другите ще прекъснат контактите си с вас. Те може и да си помислят, че се хвърляте във водовъртежа. Може да почувствате дълбоки и значими отношения, продължаващи само няколко секунди или минути. Може и да усетите връзката си с всеки човек на Земята. Дори ще почувствате, че всеки човек е ваш приятел или роднина. Ще имате усещането за „в това сме заедно”.
Познатите ви места ще започнат да ви изглеждат като видени за първи път. Ще се впечатлите от това, което никога не сте забелязвали. Тъй като съзнанието ви се възнася, ще започнете да цените дребните неща в живота, такива като тревата или росата в паяжината. Ще усетите Единство с всичко, което виждате и чувствате. Можете да общувате със скалата или растението, не на разговорния език, а благодарение на мигновеното разбиране.
Ще нараснат телепатическите способности. Ще откриете, че все по-често общувате с душите телепатично, дори ако по-низшите АЗ на тези души не осъзнават, какво правите. Ще осъзнаете, че дори нищо да не сте произнесли на глас, сте го казали телепатично. С достатъчно осъзнаващите се ще имате знание и опознаване без думи.
Ще се развият на по-високо ниво психическите и интуитивни способности. Вие ще знаете къде сте нужни и къде не. Ще се научите да разпознавате, кога ръководството произтича от по-високи нива и кога не. Макар, че ще усещате дома и безопасността навсякъде, където и да сте, ще ви е лесно и без усилия ще ви отведат на мястото, подходящо за вас. Просто няма да искате да бъдете там, където не сте нужни, или където не е безопасно.
Ще чувате звуци, които не са влизали в диапазона на чуваемите честоти, с голямо разнообразие от високи и ниски тонове. След време ще чуете това, което някои мистици наричат „музика на сферите” – нещо, приличащо на звука „ОМ”.
Гласът на другите сфери ще чувате като шумолене. Ангелските гласове ще могат да ви говорят или на познатия ви език или с помощта на друга форма слухово общуване.
Ще имате усещането, че сте в съвършения Божествен Ред, което си е така. Ще изчезнат нетърпението, тревогата и вълнението. Ще проумеете, че всичко се случва в точното и правилно време, ще добиете увереност за това, че винаги ще бъдете на нужното място в нужното време.
Всеки момент ще е ценен за вас. Когато добиете увереност в бъдещето, всеки момент ще ви се струва нов, всяко нещо ще се случва като за първи път (и това е така). Просто ще позволите на бъдещето да се разгръща, без да се тревожите.
Известно време ще пазите негативните човешки емоции – страх, гняв, печал, и позитивните емоции на щастие. Но те все по-малко ще ви контролират. Ще се чувствате значимо същество на светлината (каквито сте наистина), притежаващо малката човешка емоция страх. Страхът ще бъде осъзнат, преживян и непосредствено почувстван, но все още ще остане като малка част от живота ви. Същото се отнася и за гнева, и за мъката. Те ще бъдат почувствани, преживени и разбрани такива, каквито са наистина – ни повече, ни по-малко.
Ще добиете чувство за безопасност. Няма да ви вълнува негативността на света. Дори и да наблюдавате насилие или хаос, ще прилича на гледане интересно кино без емоционална привързаност към резултата.
Тъй като темпа на промените на Земята се ускорява, ще ги гледате от „окото на бурята” или центъра на съществото ви, като че ли гледате пиеса с наближаваща кулминация. Някои от героите ще ви възхищават, други ще предизвикват отвращение, но никога няма да се объркате и да приемете пиесата за истина. Само ще изпитвате състрадание към тези герои на пиесата, които са забравили, че са актьори и са започнали да се отъждествяват с героя си. Ще осъзнаете, че си оставате герои и ще играете ролята си в пиесата, но никога повече няма да забравите, че сте актьор.
Земята продължава да се възнася и ще я усещате като могъщо състояние на съзнание. Ще почувствате болките и радостта й. Климата, земетресенията, вулканичните изригвания ще ги разглеждате като израз на съзнанието й. Ще усетите загуба, когато видите група души, напускащи телата си, но също и ще почувствате, че те просто са променили формата и на практика не са ви напуснали.
Ще бъдете водени там, където можете да служите по най-добър начин. Ще се наслаждавате на пътешествието. Преди всичко ще ви се наложи да пътешествате много или другите ще идват, за да ви видят. Само малка част ще останат на едно място, където нищо не се случва. Ще се научите, как да се избавите от привързаността към материалните вещи. Ако ви е необходим автомобил за преход, той ще ви се предостави от някой, специално изпратен за това. При вас ще идва всичко необходимо по най-справедливия начин. Ще има равноценен обмен на енергии, макар и не винаги да ви изглежда като такъв. При изпълнението на задачите ще чувствате поддръжката на цялата Вселена (задачите ще дава душата ви).
Повечето хора ще изпитват любов и състрадание към всички вещи и хора, независимо дали им влияете директно или не. Едни ще са трогнати от служенето ви, други едва ли ще го забележат. Няма да ви вълнува, кой, или какво ще спечели от състраданието ви. Ще го изразявате във всеки удобен случай. Ще правите това, което ви се струва естествено, служейки по най-добрия начин, без да се грижите за това, как ще изглежда или се усеща това отстрани. Вие ще познаете спечелилият от действията ви и разбира се, ще бъдете благодарни за това, но не това е главното. Това е главно само от перспективата на егото. Знаете, че сте добър човек, и че доброто е естественото ви състояние, и това ще е достатъчно. Ще излъчвате безпрепятствено Любов там, където е необходима.
Ще осъзнаете космическите цикли и ще станете по-чувствителни към астрологическите влияния, Луната, звездите и т.н. ще знаете кога Слънцето интензивно изригва енергия и ще ви научат, как да реагирате на това. Ще видите влиянието на зачестилите изригвания на енергия върху околните. Ще оставате в момента сега и ще се въздържате от страха пред промените, тъй като знаете, че те все още само се разгръщат, а вие вече сте предупредени.
Хората ще чувстват мекото присъствие във вас и ще са привлечени от вас заради комфорта и благополучието. Ще им бъдете убежище и крепост само заради това, че виждате в тях същия Бог, както и в себе си. Естествено и спонтанно ще станете канал на Божественото си Присъствие, наред с други наставници, с които имате духовни договори. В ежедневната си дейност ще се водите от Божественото Присъствие, ще живеете с него през цялото време и ще го ползвате само тогава, когато това ви е абсолютно необходимо. Главната функция на егото ще бъде разговор с другите чрез термините, които те могат да разберат. Вие няма да се въвличате в чувствата или действията на другите, а само ще изпитвате към тях любов и състрадание...”

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=2592.0#ixzz1pghINBwz

Усмихни се, Приятелю!

За всички мои приятели са тези стихове на  Мелиса
 http://jenite.blogspot.com/
Усмихни се, Приятелю!
Виждам, че в Очите ти
все още е жив онзи светъл блясък
и че не си загубил Усмивката си.
Въпреки всичко!

Колко е хубаво да гледаш така ведро на Живота
и да раздаваш щедро от Усмивките си
на всички хора около Теб!

Да, Приятелю, знам - натъжаваш се,
когато в отговор срещнеш нечий леден поглед.
Но какво да сторя, не всеки може да е като Теб...
Да, да... Чувам те:
"Всеки го може! Стига само да поиска..."
Казваш напълно уверено Ти.
И знам, че си прав, така е...

Всички хора би трябвало да бъдат като Теб...
Ако знаеха само, на какво е способна
ЕДНА ИСКРЕНА УСМИВКА...

Че само с една Усмивка могат
да запалят искри на радост в детските очи...
Че една Усмивка стига,
за да върнат вярата на този,
който е изгубил смисъла на дните си...
Че един топъл поглед
е в състояние да стопи ледове...

Ако знаеха всичко това, Скъпи Приятелю,
аз съм сигурна, че и те
щяха да бъдат като Теб!

Толкова много Обич извира
и се лее от Теб, Приятелю!
Толкова чиста и искрена,
като тази на малкото дете,
което обича без да очаква нищо в замяна...

Не Приятелю, Обичта не се изразява само
в любовта към любимия човек.
Обичта е вселенска! Всеобхватна!
И никой не може да си я трупа и складира в каса,
като златно съкровище.
Нейното място е в Сърцето!

В сърцето на една майка,
за да може тя да я даде на детето си...
В ръцете на един градинар,
за да може той да я предаде
на семената и цветята си...

Да, Скъпи Приятелю – ОБИЧТА Е НАВСЯКЪДЕ,
достатъчно е само да искаш да я откриеш.
Затова е лесно да намериш обич, Приятелю!
Много е лесно...
Трудното е да я задържиш!

Но не забравяй, че не е достатъчно
само да чувстваш Обичта вътре в себе си.
Трябва и да я показваш!

Животът е толкова кратък, Приятелю –
днес ни има, утре – не.
Времето не винаги е на наша страна,
често се оказва, че сме закъснели да покажем,
какво всъщност чувстваме.
Често оценяваме онова, което сме имали,
едва след като вече сме го изгубили...
Да, Приятелю, знам че ме разбра,
какво се опитвам да ти кажа.

А сега върви при този човек,
за когото си мислиш в момента,
усмихни му се искрено и с топъл глас му кажи
"ОБИЧАМ ТЕ!"

Не Приятелю, това не е смешно.
Не е смешно да кажеш
"Обичам те, мамо..., татко..., како..., батко...,
сине..., дъще..., приятелко..."
А за човек като Теб,
който има толкова много Обич в Сърцето си,
не представлява никаква трудност.
Нужно е само малко смелост, в началото...

Това може да се стори трудно
само на онези, които смятат, че Сърцето им
е вече леденостудено, каменно, безчувствено...
Но дори и те, когато проявят твоята смелост,
когато усетят в себе си този топъл трепет на Обичта,
когато се научат да не подтискат чувствата си,
когато позволят на очите си да показват,
какво се крие в Душата им,
тогава всичко ще бъде много по-лесно,
не само за тях самите, но и за целия Свят!

Да, Скъпи мой Приятелю,
като можеш да се Усмихваш, защо да си навъсен?
Като можеш да Разсмееш, защо да разплакваш?
Като можеш да кажеш нещо мило,
защо да нараняваш нечие Сърце?

Животът е толкова кратък, Приятелю!
И за нищо на този свят не си струва
да причиняваш болка на когото и да било!

А сега върви, Приятелю!
На добър път!
Ще те чакам скоро пак...
И не само теб.
Доведи със себе си и други,
Усмихнати като Теб
и изпълнени с Обич, хора.

Не ме оставяй да чакам прекалено дълго.
Не забравяй:

Утре вече може да е твърде късно,
Утре вече може да ме няма...

Затова побързай, направи го, кажи го!
За да не съжаляваш после...

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Чрез Пими Ангел
Позитивното мислене не е да отричаш реалността
Често хората питат:
„Защо да мисля позитивно като пак имам проблеми, като пак изпитвам болка, страдам и пак ми се случват „лоши" неща? Има ли смисъл? Дори повече се разочаровам така. По-добре е да не се заблуждавам."

Все още има доста заблуди относно положителното мислене. Често за позитивно мислене се смята създаването на илюзорен свят и летене в облаците, мечтателност, бягство от реалността, гледане на света през розови очила, дори наивност и липса на реалистична оценка.


* Какво е всъщност е позитивното мислене?

Да мислим позитивно не значи, че ще ни се случват само „хубави" неща, че никога няма да се разболяваме и че ще сме недосегаеми за злополуки и провали,че няма да имаме проблеми, че няма да изпитваме болка… Не значи, че всички ще ни обичат и че никога няма да страдаме, не означава, че винаги ще сме победители. Да сме позитивни не означава, че винаги ще сме усмихнати и няма да изпитваме други емоции освен радост и любов, че няма да имаме трудности…

Но когато мислим позитивно, ще гледаме на всички тези „лоши" неща по друг начин. Ще се радваме на всеки миг, подарен ни от живота, на всяко предизвикателство, даващо ни възможност да израснем, на всеки човек, който срещаме по Пътя си и научаваме нещо от него.

Позитивното мислене е всъщност нагласа, промяна в отношението към всичко случващо се. То е превръщането на минусите в плюсове, трансформирането на всичко негативно в нещо градивно. То е „когато животът ни поднесе лимон, да си направим лимонада".

Мислейки по този начин, ние усещаме свобода и независимост от външните фактори. Положителното мислене отваря сетивата ни за красивото, за добротата, обичта. Тогава забелязваме всяко дребно нещо и то ни носи радост.

Заблудите за позитивното мислене:

* Позитивното мислене не е да се залъгваш, че всичко е прекрасно, когато отвътре те боли, не е да отричаш това, което е в теб. То не е и да игнорираш болката.

Напротив – да мислиш позитивно означава да стъпиш здраво на краката си и да видиш действителността такава, каквато е. Не да потискаш чувствата си и да си казваш – „много съм добре, всичко е прекрасно", а да признаеш това, което изпитваш, да го изживееш и освободиш. То е да приемеш болката, страха като част от живота и израстването. Те са просто начин да преминеш през ситуацията, да я отразиш, но не е необходимо да се идентифицираме с тях.

* Позитивното мислене не е само да се надяваш, че нещо ще се случи, че ще дойде „месията" и ще ти помогне, а да осъзнаеш, че тази Сила е всъщност в теб и винаги ти е на разположение и че всяко нещо, което ни се случва е за наше добро.

* Позитивното мислене не е когато налагаш на света своите очаквания и се надяваш всичко да стане по твоя „сценарий". Да си позитивен означава да си гъвкав и да използваш всяко „непредвидено" събитие като възможност.

* Ако чакаш примерно резултати от някакъв изпит или от изследване, не е позитивно мислене да си повтаряш: „Всичко ще е много добре, резултатите ще са добри и т. н." Такива предварителни очаквания и нагласи няма да променят резултата и само могат да донесат разочарования. Позитивно мислене в случая е, когато си казваме: „Каквото и да се случи, ще се справя. Каквото и да се случи, ще е за добро. Винаги има начин. Винаги имам избор."

* Позитивното мислене не е създаване на илюзии, че светът е прекрасен и в живота има само хубави неща, не е идеализирането на нещата и приписването на хората несъществуващи качества. Не е създаването на изкуствен илюзорен свят и отричане на реалността, не е да казваш на черното – бяло.

* Позитивното мислене не е бягство от действителността, не е изолиране от реалността и не е липса на реалистичен поглед, не е отричане.

Напротив – положителното мислене е ПРИЕМАНЕ. То е да виждаш света, ситуациите, хората такива, каквито са, да ги приемеш и да поемеш отговорност за своите чувства, отношение, действия. Защото всъщност нищо не е добро или лошо, а мисълта, нашата оценка, определянето му го правят да изглежда такова. Сами по себе си хората, ситуациите, светът са такива , каквито са, те просто Са. Доброто и злото не са качества на нещата, а творение на ума, последица от наши убеждения, които са се формирали от опита ни и средата.

Именно в ОТНОШЕНИЕТО ни към нещата е СВОБОДАТА ни. Само ние можем да решим как да се отнасяме към случващото се и как да го приемем. Винаги имаме избор.
Изборът, който имаме:

* Ако сте загубили примерно близък човек :

- можете да се заровите в скръбта си и да не допускате повече радост в живота си.

- а можете да изберете да се радвате за прекрасните мигове, прекарани с него и да сте благодарни за всичко, което сте преживяли заедно и сте научили един от друг.

* Ако сте загубили работата си или пари:

- можете да приемете случилото се като провал, като нещо фатално и да изпаднете в депресия, да се чувствате безпомощни и жалки, да се самосъжалявате.

- а можете да приемете това като възможност да започнете нещо ново, да изградите повече доверие в себе си като се справите успешно със ситуацията.

* Ако сте покосени от някаква болест:

- можете да се отчаете, да се съжалявате и оплаквате, да вините съдбата, да се предадете и да се откажете от действие, да се изолирате от всички.

- а може да приемете болестта като сигнал, че имате нужда от промяна и тя да се превърне в трамплин, от който да отскочите на по-високо ниво в развитието си. Заболяването може да се превърне в учител, който да ви накара да гледате с благодарност на нещата, което имате в живота и да се радвате и цените всичко, което преди не сте забелязвали.

Всяко нещо, което възприемаме като край може да се види като начало, като възможност в живота ни да влезе нещо ново.

Всяко „зло" , което ни сполетява може да се окаже за наше най-голямо добро.

Просто трябва да сменим фокуса и да осъзнаем, че всяко събитие е съвсем различно, когато се погледне от друг ъгъл.

Лесно е да си позитивен, когато всичко наоколо е както ти се иска, когато слънцето грее и птичките пеят. Но истински позитивното мислене се проявява когато възникне „проблем".

Всеки може да каже, че е позитивен и да се усмихва, когато е спокойно, когато е здрав, обичан, когато е богат и има всичко, което иска.

Но истински позитивен е човек, когато казва ДА и на „проблемите си", когато ги приеме и съумее да ги погледне по друг начин, когато вижда във всяка ситуация възможност.

Позитивното мислене е когато обичаш живота с цялата му пълнота и разнообразие – и с хубавите и с лошите му страни и да приемаш успех и неуспех, радост и тъга, любов и разочарование и т. н. като твои приятели.



http://sebepoznanie.com/psihologiq/upravlenierealnost/pozitivno_mislene/
***
10 вдъхновяващи мисли за трудни моменти
Всеки среща трудности в живота си, но понякога тези трудности могат и да ни вдъхновят да дадем най-доброто от себе си, да намерим собствен път към щастието, дори да надскочим самите себе си. Може би тези вдъхновяващи мисли ще ви помогнат да намерите сили в себе си, за да се справите с предизвикателствата, а може би даже ще ви вдъхновят да помогнете и на другите хора около вас, когато изпитват трудности.

1. Това че си разорен/а не означава, че си негоден/негодна

Разорението не те прави повреден/а, а загубата на пари не е същото, като да загубиш самия/самата себе си.

2. Може да имаш по-малко в сравнение с някой друг, но това не те прави по-незначителен/по-незначителна

Не трябва да бъкаш понятията - имането на повече не е същото, като да бъдеш повече, а какво притежаваш не е критерии за това какво представляваш.

3. Забави малко крачка и вкуси живота

Както казва народа - "Който бърза далече не стига". Колкото повече бързаш, толкова по-бързо ще отмине и живота ти.

4. Молитвата създава нови пътища

И не само създава нови пътища пред нозете ти, ами и превръща камъните, които те препъват в тухли, с които можеш да градиш.

5. Да си смел/а не означава да нямаш никакви страхове

А означава да успееш да се изправиш срещу страховете си и да ги надвиеш.

6. Прегърни бъдещето

Ако си твърде зает/а да се ровиш в миналото няма да можеш да прегърнеш бъдещето си. Не позволявай на миналото да отвлича бъдещето ти.

7. Единственото постоянно нещо е промяната.

Всичко тече и се променя. Тези твой трудности също ще преминат.

8. Ако искаш да промениш света започни първо от себе си.

Ти си движещия фактор в твоя живот. Прави каквото е по силите ти и никога не се предавай.

9. Бъди щастлив/а

Трудните моменти не са оправдание за това да бъдеш жесток/а към себе си. Намери сили да бъдеш оптимист/ка и прегърни щастието.

10. Ти си велик/а

За да си велик/а не е нужно всичко в живота ти да бъде наред, защото величието е вътрешно усещане.

Автор: Noah benShea

***
"Когато определяме някого за мъдър човек, трябва преди това да сме се убедили, че неговата мъдрост стига дотам, че да включва и любовта като основа на своите действия. Като трупа знания - с любов да ги събира; като има умения - с любов да ги използва; като живее с хората - с любов да ги обгражда. Само такъв човек, който има наред със знанията си и любов, може да бъде мъдър, защото той ще използва знанията си за доброто на хората."
чрез приятел от ФБ

***

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.
http://www.pozitivnoto.info/2011/03/40-pravila-na-liubovta-elif-shafak.html

***
Следващата информация , която споделям с вас е от страниците на Фейсбук
чрез Aneta Maian:

"ТАЙНАТА НА ДУХОВНОТО САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Много често най-важният човек на когото трябва да простите, сте самите вие. Понякога вярваме, че не заслужаваме тази прошка. Вглеждаме се в човешката част от себе си и решаваме, че не сме достатъчно добри. Но ние не сме тук, за да усъвършенстваме тази човешка част. Тук сме, за да дадем свобода на своето вътрешно величие и да приемем пълния потенциал на духовната си същност.

Всеки от нас е правил грешки и трябва да се свържем с болката, която вероятно сме причинили на другите. Необходимо е да почувстваме с цялото си сърце, разкаянието което убеждава душата ни никога вече да не нараняваме по този начин друго човешко същество. И след това трябва да продължим напред.

Независимо какви са нашите грешки, това което сме направили, е било най-доброто, на което сме били способни в този момент. Сега е време да простим на себе си, да вземем в ръце своя живот. Всички притежаваме този потенциал, но невинаги сме го приемали.

Една от причините да ни е толкова трудно да простим на себе си и да се приемем каквито сме е, че много от нас са били подценявани и осмивани като деца.

Тези, които са ни нападали, може би са били безпощадни в своето осъждане. "Книга на Откровенията", която е драма на първообразите, говори за този, който обвинява нашите братя, "обвинявал ги ден и нощ пред нашия Бог". Порицаващият нашите братя е архетип на тези, които имат навик да критикуват и да обвиняват другите.

Когато се изправим пред подобни обвинения, погрешно започваме да вярваме, че просто не сме достойни да бъдем обичани. Когато към нас са отправени подобни критични забележки, това което невинаги осъзнаваме е , че нашите нападатели имат необходимост да критикуват и да обвиняват другите.

Когато се изправим пред подобни обвинители, ние погрешно започваме да вярваме, че просто не сме достойни да бъдем обичани. Когато към нас са отправени подобни критични забележки, това, което ние невинаги осъзнаваме е, че нашите нападатели имат необходимост да критикуват, да роптаят и да ни унижават, за да може самите те да се почувстват добре по отношение на себе си.

Със сигурност можем да извлечем полза от конструктивната критика, но твърде често обществото се съсредоточава върху негативното. Обикновено гледаме хората и мислено ги критикуваме. Не харесваме дрехите им, веждите им или формата на техните очила. Учили са ни да сравняваме себе си и другите с един недостижим идеал, вместо да използваме великия дар на зрението, за да видим в себе си и в другите присъствието на Духа и да му отдадем почитта си.

Учили са ни, че за да бъдем приети и обичани, ние трябва да отговаряме на тези външни стандарти. И въпреки всичко, истинския копнеж на душата ни е да бъдем обичани, заради вътрешната ни същност, а не заради нашата личност, външния вид или постиженията, които имаме.

"Не е моя работа да мотивирам играчите...
Моята работа е да не ги демотивирам." - Лу Холц

Помня един ден, когато се разхождах по улицата със съпруга ми Марк, как той прояви своята любов към мен - към истинската мен. Той каза: "Елизабет, обичам душата ти". Помня как се разплаках. Защото за пръв път през живота си бях срещнала някой, който беше способен да надникне в душата ми - както и във всички мои грешки и проблеми - и който ме обичаше точно такава, каквато бях. Той ме обичаше, не защото бях съвършена или несъвършена, а защото бях себе си.

Всеки път, когато критикуваме всъщност разпъваме на кръст Бог, който е във всеки от нас. Когато сме поели по пътя на сърцето сме длъжни да свалим Бог от кръста, като се грижим един за друг, вместо да се нараняваме. Ако се изкушавате да критикувате спрете за момент и се замислете, за това което наистина ви притеснява. Запитайте се: "Защо имам нужда да критикувам?"

Психолозите казват, че когато критикуваме другите, всъщност критикуваме някаква част от себе си. Това, което най-много не харесваме у другите е свързано с качество, което не харесваме у себе си.

Най-важният извод, който можем да направим тук е, че много от психологическите, духовните и дори физическите предизвикателства, пред които се изправяме, са вследствие на това, че не можем да простим на себе си и да се приемем такива каквито сме. А когато не прощаваме на себе си не можем да простим и на другите.

Когато имаме невъзможни изисквания към себе си имаме такива и към другите. Когато сме строги и непримирими към себе си, проявяваме същото отношение и към другите. Но когато сме в хармония със себе си, се отнасяме спокойно и със света. Когато прощаваме на себе си, можем по-лесно да простим и на другите.

Истината е, че когато Бог ни е дал свободна воля и ни е изпратил в този плътен физически свят, той е знаел, че ще правим грешки. Опитът и грешката са пътят на всеки алхимик, на този, който експериментира отново и отново в търсене на висша цел. Смисълът на грешките е да ни тласкат напред и нагоре, когато се учим от тези уроци и ги приветстваме, защото те ни позволяват да израстваме. Естествено, ние няма вечно да се въртим в кръг, повтаряйки едни и същи грешки, вместо да се издигаме все по-високо по спиралата на духовното усъвършенстване.

Самоусъвършенстването е универсален закон. Духовният свят, подобно на физическата вселена не е статичен. Съществата, населяващи духовните сфери, като започнем от светците и Извисените учители и стигнем до могъщите архангели, постоянно се развиват, усъвършенстват и свързват в любовта, мъдростта и силата. С енергията, с която разполагаме всеки ден - тази, с която работи двигателят на нашия живот - ние също сме длъжни постоянно да се усъвършенстваме.

Когато не показваме напредък, то е защото сме заседнали в матрицата на самоограничаването. Не можем да си представим, че можем да бъдем нещо по-съвършено. Ако днес имате за себе си същата представа, която сте имали вчера, то с днешната енергия вие създавате същите модели, които сте създали вчера. Ако целите сте изтъкани от убеждението, че за вас съществуват граници и допускате да бъдете осъждани от хора, обичащи да критикуват, то това ще ви попречи да създадете една нова, по-добра версия за себе си. А когато критикувате другите, вие правите така, че и те да се придържат към една ограничена версия за себе си.

Казано по-просто, ако не сме това, което искаме да бъдем, то вероятно е защото влагаме твърде много от нашата енергия, за да поддържаме старата представа за себе си. Но любовта създава новата матрица. Любовта е самоусъвършенстваща се и ни показва, че можем да управляваме съдбата си.

Мога да бъда нов човек всеки ден - това е една вълнуваща идея. Вие творите заедно с Духа и този съвместен процес протича точно в този момент. Вие сте научен работник на Духа. Вие сте алхимик в лабораторията на живота. Това, което всеки ден създавате, може да бъде един нов израз на любов, стига да го пожелаете."

"Алхимия на сърцето" - Елизабет Клер Профит; Патриша Спадаро

*****

Чрез Пими Ангел

В дисциплината няма нищо възвишено и свято. Духът е най-разсеяният ученик. Той се върти на чина и ръчка другите постоянно, не може да седи на едно място и да изпълнява автоматонни ритуали. Всеки навик е порочен навик, освен ако не е съзнателен избор и човек не изпитва удоволствие от практикуването му. Той може да бъде сравнен с униформеност и изпускане волана на собствената ви кола. Защото, когато сте под властта на навика, вие не управлявате живота си, а инстинктите го правят вместо вас – тоест ДНК-то, тоест животното. Това е като да летите по магистралата с 200км/ч в кола, пилотирана от шимпанзе. Пагубно!

Разбира се не е пагубно, че си миете зъбите всеки ден в 8 сутринта и в 11 вечерта. Пагубна е схемата на заробване, че трябва да го правите. Матричността и повтаряемостта на действието. Дисциплината да изпълнявате ритуала. Това е пагубното за духа... Човек трябва да бъде по-изобретателен и да руши шаблоните и ритуалите, в които е набутан, разбира се, от самия себе си. Това не значи, че някой, който е осъзнал порочността на навика, все пак не продължава да прави, каквото прави и това е разликата между искам и трябва. Нищо не трябва! Всичко е позволено. Просто е важно изборът да е Ваш, а не на матричния ви мозък. Дори ходенето на работа е навик, защото човек е толкова неизобретателен, мързелив и подчинен, че е забравил как да бъде спонтанен, сам да решава какво да прави, да е артистичен, да е интересен, да измисля други варианти на съществуване от общоприетите. Просто се е превърнал в тотално дехуманизиран, лоботомиран социален робот, който е свикнал с тъпия си живот и всяко отклонение от него, му изглежда твърде рисковано.

Вътрешен Космос - Юлиана Дончева