Първата крачка към твоя бъдещ успех ....поеми отговорността .

Когато човек се озове на дъното, всичките му мисли са насочени към това да обвинява всеки , абсолютно всеки в неговия живот - като се започне от родителите , учителите , приятелите , партньора , правителството , обществото и така нататък.
Това е първото нещо, върху което е добре да се замислим , когато болката , страданието и неуспехите ни следват в живота .
Първото и може би най-трудно нещо е да признаеш ,че сам си предизвикал всичко негативно в своя живот .
Затова реших днес да публикувам част от книгата "Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс .Тези мисли ми помагат в трудни моменти, дават ми сила да се изправя и да продължа ...
И така ....


"От този момент нататък поемам пълна отговорност за всичко, което се е случило в миналото ми. Разбирам, че първата стъпка към мъдростта е способността да призная, че съм оговорен за собствените си проблеми; като поема отговорност за миналите действия, аз ще бъда свободен да продължа към едно по-добро бъдеще, което сам ще избера.
Никога повече няма да обвинявам родителите си, съпругата си, началника или колегите си за настоящето положение. Няма да позволя нито образованието, нито липсата на такова, нито родословието или случайните възходи и падения от ежедневието да влияят отрицателно на бъдещото ми развитеи. Ако обвинявам за неуспехите си тези неконтролируеми сили, ще остана завинаги пленен в мрежата на миналото. Погледът ми е устремен напред. Няма да допусна минали събития да предопределят съдбата ми.
Поемам пълна отговорност за миналите си действия.
Настоящето ми състояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е следствие от решенията, които съм вземал досега. А решенията ми са били предопределени от моето мислене. Следователно настоящето ми съсътояние - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - е пряко следствие от начина, по който мисля.
От днес ще започна да променям състоянието си - умствено, физическо, духовно, емоцоинално и финансово - като променя начина си на мислене.
Ще мисля съзидателно, а не пораженски. Умът ми ще живее с решенията, които изграждат бъдещето ми, и няма да се крие в проблемите на миналото. Няма да търся утеха при онези, които са решили да се задоволят с постигнатото.
Когато се изправя пред възможност да взема решение, ще се възползвам от нея. Разбирам, че Бог не ме е създал така, че да вземам единствено правилни решения, но ми е дал способността да поправям погрешните. Емоционалните ми колебания няма да ме отклонят от крайната цел. Когато взема решение, ще го отстоявам. Животът ми няма да бъде извинение, а отстояване на собствения ми избор.
Поемам пълна отговорност. Аз съм господар на мислите си. Господар съм на емоциите си.
Ако в бъдеще се изкуша да се запитам "Защо точно аз?", веднага ще си отговоря: "А защо не?" Предизвикателствата са дар, те не са възможности за трупане на опит. Проблемите са неизменна част от живота на всички ни. Във времена на трудности и беди ще мисля не за проблемите, пред които съм изправен, а за това, че ми е дадена възможност за избор.
Съзнанието ми ще бъде ясно. Ще правя винаги верния избор. Бедите са подготовка за по-добри времена. Приемам да премина през тази подготовка. Защо точно аз ли? А защо не!
Поемам отговорност за своето минало. Господар съм на мислите си, господар съм на емоциите си и ще постигам сам бъдещите си успехи.
Поемам пълна отговорност."

"Съкровищата на пътешественика"
Анди Андрюс

Един приятел ...

Един приятел
Под звездите повървях, разни чудеса видях - искаш ли да си ги разделим?
Мъничко любов събрах, малко болка, малко смях - искаш ли да си ги
разделим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Горе бях и долу бях, сто живота изживях - искаш ли да си ги разменим?
Вече много тайни знам, други - ти открил си сам, искаш ли да си ги
разменим?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?
Остане ли ми тук един приятел и моето сърце остава тук!
Остане ли ми тук един приятел, ще остане тук и моето сърце!
Пазя всеки миг щастлив, имам хиляди мечти - искаш ли да ти ги подаря?
Всеки изгрев, всеки ден, всяко слънце пазя в мен - искаш ли да ти ги
подаря?
Искаш ли да оставя тук нещо и от мен?..

Имало едно време ...

Имало едно време ....
За всички семчици , които един ден стават големи дървета ...включително и аз :).

"Имало едно време, една мъничка семка и понеже била просто мъничка семка, никой не я забелязвал и не се интересувал от нея. По този начин, обхваната от чувство за малоценност, семчицата не отдавала голяма важност на съществуването си.

Тогава един ден я подхванал вятърът – по случайност или не, тя не знаела, но я подхвърлил безмилостно на откритото поле, под знойното слънце. Тя била объркана. Защо изобщо вятърът си бил направил труда? Но вместо така нужния отговор, получила само дъжд (като допълнение към слънцето); понякога той бил лек, ситен дъждец, но друг път се излизвал като бурен поток.

Така времето минавало. Няколко години по-късно семчицата забелязала пътник, отпочиващ си до нея.

“Господи, благодаря ти. Наистина имах нужда да си почина малко!” – чула тя от пътника.

“За какво говориш?” – учтиво попитала пътника. Мислела си, че човекът се шегува с нея. Разбира се тя била забелязала и други хора да сядат до нея и да си почиват, повече през последните години, но никой не бил говорил по този начин.

“Кой е това?” – казал мъжът.

“Аз съм, семката.”

“Семката?” Човекът погледнал към огромното дърво. “Шегуваш ли се с мен? Ти не си никаква семка. Ти си дърво. Гигантско дърво!”

“Наистина ли?”

“Да! Защо си мислиш, че хората се отбиват тук?”

“Защо идват тук все пак?” – попитала невинно семката.

“Да почувстват сянката ти! Не ми казвай, че не знаеш, че си пораснала с времето.”

Изминало малко време преди думите на пътника да достигнат до съзнанието на семката.

Тя, превърнала се в голямо дърво се усмихна за пръв път в живота си. Годините на безмилостни мъчения от страна на слънцето и дъжда най-накрая придобили смисъл.

“О, това означава, че вече не съм малка крехка семка. Не ми било писано да си отида незабелязано от този свят, а съм родена, за да освобождавам хората от тяхната отпадналост и умора. Сега не бих сменила живота си и за 1000 скъпоценни камъка!”"

Източник: http://www.positivespirit.net/

НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА !

Когато увехне цветето преди да разцъфти ,
Когато падне птицата преди да полети ,
Когато мракът светлината затъмни .
Когато спре земята преди да се завърти .
Когато те препънат преди да си прекрачил ти ,
...Когато те ударят преди глава да вдигнеш ти ,
Когато ти се плаче преди да си отворил очи ,
Когато ти се пее , а започваш да крещиш ...

Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !

Когато се удариш в решетката на твойта свобода ,
Когато мразиш силно , а мечтаеш любовта .
Когато падаш и си мислиш ,че летиш
Когато ти се пее и усещаш , че мълчиш .
Тогава...

Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !....