Нощем егото заспива...
Егото заспива нощем,
вратата на затвора се отваря,
и душата в пълен блясък,
танцуваща и млада
при моята в късен час дойде..
Истинската твоя същност-
душа красива,
с цветове неземни,
зовеше тази нощ в простора,
зовът й бе за малко топлина...
Тъжен зов, зов за помощ
зовът за още мъничко любов..
Как да те спася, душа неземна?
Как да те спася , кажи...
когато егото заспива само нощем...
Нощем егото заспива...
Сънят спасява временно душата ...
една душа тази нощ танцува в простора...
душа обречена на самота...
Дано във тишината на нощта
се научи да очаква...ЧУДЕСА ...
Ирина Тодорова -Терра
***
Въпроси към себе си...
24 март 2014 година,София
Вчера въпрос си зададох:
Искаш ли да бъдеш част от Земята?
Да!-отвърнах веднага...
А защо толкова много работиш
и време за теб не остава...
Все тичаш за някъде, все работа чака...
все тичаш деца и рода да спасяваш,
напред устремил си се, бързаш и тичаш,
към върховете безбройни, кариера и слава...
Не виждаш ли умореното тяло,
понесло товари безброй,
то ти говори...
години ти служи, но умора в себе си носи...
умора от бързане, работа , хора..
Земята в ритъм се движи, приятел,
а ритъмът твой два пъти по-бърз е..
Цикли и ритъм има Земята,
ритъм, с който се движи...
И хората бързащи, устремени към празни химери,
тичат, летят, на автопилоти живеят Живота...
И ето идва спирачка една-болест стоварва те,
спира те малко, сърцето за миг поема си дъх,
но после отново продължава борбата,
борба-надпревара с безкрайното време..
"О, миг постой.."- бе казал нявга поетът..
за миг поне виж Красотата..
и пак поеми по друми житейски,
и пак се бори с мелници вятърни,
но спирай, приятел, спирай за миг..
миг за да вдишаш Живота...
Ирина Тодорова -Терра
***
Да бъда домът на душата ти, мило...
Само това беше нужно за мен...
Но ти не прие този дом...и думите свършиха...
Остана си чувството в мен...
И това ще отмине, казват мъдрите хора..
Времето тича и за никой не спира,
години се трупат, ден подир ден,
всеки своите влакове гони,
по-лесно на тридесет,
по-трудно на шестдесет...
Каквото посеем си, това ще пожънем,
любов, омраза или щастливи случайности,
важно е всеки Човек да остане,
и зная добре има награда и
приятели У Дома пак ще бъдем..
Ирина Тодорова -Терра
***
Егото заспива нощем,
вратата на затвора се отваря,
и душата в пълен блясък,
танцуваща и млада
при моята в късен час дойде..
Истинската твоя същност-
душа красива,
с цветове неземни,
зовеше тази нощ в простора,
зовът й бе за малко топлина...
Тъжен зов, зов за помощ
зовът за още мъничко любов..
Как да те спася, душа неземна?
Как да те спася , кажи...
когато егото заспива само нощем...
Нощем егото заспива...
Сънят спасява временно душата ...
една душа тази нощ танцува в простора...
душа обречена на самота...
Дано във тишината на нощта
се научи да очаква...ЧУДЕСА ...
Ирина Тодорова -Терра
***
Въпроси към себе си...
24 март 2014 година,София
Вчера въпрос си зададох:
Искаш ли да бъдеш част от Земята?
Да!-отвърнах веднага...
А защо толкова много работиш
и време за теб не остава...
Все тичаш за някъде, все работа чака...
все тичаш деца и рода да спасяваш,
напред устремил си се, бързаш и тичаш,
към върховете безбройни, кариера и слава...
Не виждаш ли умореното тяло,
понесло товари безброй,
то ти говори...
години ти служи, но умора в себе си носи...
умора от бързане, работа , хора..
Земята в ритъм се движи, приятел,
а ритъмът твой два пъти по-бърз е..
Цикли и ритъм има Земята,
ритъм, с който се движи...
И хората бързащи, устремени към празни химери,
тичат, летят, на автопилоти живеят Живота...
И ето идва спирачка една-болест стоварва те,
спира те малко, сърцето за миг поема си дъх,
но после отново продължава борбата,
борба-надпревара с безкрайното време..
"О, миг постой.."- бе казал нявга поетът..
за миг поне виж Красотата..
и пак поеми по друми житейски,
и пак се бори с мелници вятърни,
но спирай, приятел, спирай за миг..
миг за да вдишаш Живота...
Ирина Тодорова -Терра
***
Да бъда домът на душата ти, мило...
Само това беше нужно за мен...
Но ти не прие този дом...и думите свършиха...
Остана си чувството в мен...
И това ще отмине, казват мъдрите хора..
Времето тича и за никой не спира,
години се трупат, ден подир ден,
всеки своите влакове гони,
по-лесно на тридесет,
по-трудно на шестдесет...
Каквото посеем си, това ще пожънем,
любов, омраза или щастливи случайности,
важно е всеки Човек да остане,
и зная добре има награда и
приятели У Дома пак ще бъдем..
Ирина Тодорова -Терра
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар