АЛО, КОЙ СЪМ АЗ?
Когато говориш по телефона не трябва да казваш "Ало, кой е?", а "Ало, кой съм аз?"
ДРУГИТЕ- ТОВА СИ ТИ!
Светът е такъв, какъвто е , защото ти си това, което си, а не обратното. Не бягай... Видимото ти помага да опознаеш невидимото. Другите хора ти помагат, показвайки ти всичко, което не искаш да видиш в себе си..."Кое точно в мен е причина за всичко това?" Ето го въпроса, който си задава един уважаващ себе си човек! Седя тук и те слушам. Ти си нерешителен, многословен...Бъркотията е в теб самия, а не в другите. Светът се заявява като колеблив, хаотичен, безотговорен, изпълнен със съмнения и така определя какво си всъщност, къде си. При всеки телефонен разговор, без значение кой е събеседникът ти от другата страна на жицата, той неизменно те пита "Удобно ли е?"
Питат те "Удобно ли е?", защото усещат, че си неподготвен. Светът , другите хора те отразяват...те са огледало, което показва образа на един ленив човек, който си говори сам на себе си. "Удобно ли е ?" демонстрира липсата ти на отговорност! "Удобно ли е?" означава, че не си чист! "Удобно ли е ?" е начинът, по който светът те изобличава!
Трябва да кажеш "Ало, кой съм аз ?", а не "Кой е ?"
"Кой съм аз? -Така трябва да вдига слушалката човек, който е наясно с факта, че от другата страна стои самият той!
"Ало , кой съм аз?" означава, че винаги разговаряш със собственото си объркване.
Светът иска да бъде управляван! Който и да се обажда иска да бъде приобщен...има нужда от обяснение...Но само след няколко твои фрази разбира, че ти нямаш никаква посока...че си наранен, претоварен...Напредни! Остави лекотата да възтържествува, навлез в по-висша зона на разбиране!
Внимателният човек знае, че скритата под кората на решимостта и фалшивата увереност, винаги стои същата рана, същата мъка...знае , че няма какво да предприеме или да направи, докато тази рана си стои нетретирана, неизлекувана. Дори да се опита да избяга, било то да се оттегли в пещера като отшелник или да поведе аскетичен живот на послушник, далеч от всякакви телефони и ангажименти...раната, мъката неизменно ще се завръща и непрестанно ще го разобличава колко е неподготвен. Но ти като всички обикновени хора вече не изпитваш болка, или поне се преструваш, че не съществува.
Замисли се каква благодат е това!...Светът звъни, за да ни каже кои сме и от какво имаме нужда...То е като да имаш постоянно на разположение Делфийския оракул и да нямаш привилегията да му задаваш въпроси когато ти скимне.
Изглежда всеки, който вдига слушалката на телефона, пита кой звъни...но всъщност знае предварително...Ти вече знаеш кой е от другия край...защото ти си този, който си звъни...
Светът е съвършено отражение на Същността ти...Гледай да не го забравяш! Светът ти звънне, за да ти каже кой си...за да ти даде възможност да разбереш, че непрестанно избягваш да разбереш нещо повече за себе си! Ти и само ти решаваш кой трябва да стои от другата страна... Само ти решаваш каква информация ще ти бъде поднесена... За момента от другата страна на линията откриваш човечество, чакащо да отрази колко си крехък. Ти си този, който моли за помощ, за лечение...
Живият човек кани живота. Твоето самосъжаление насърчава провала. Сходното привлича сходно. Разбирането привлича разбиране. Искаш ли да промениш стоящите от другата страна на линията? Искаш ли да промениш думите, тона им, новините, които ти съобщават...Промени себе си! Превърни се в решението и светът ще се промени завинаги.
Отговорът "Ало, кой съм аз?" е отношението на човек, който знае и помни, че той е единствения отговорен за всичко случващо се в живота му... Телефонният разговор ти дава възможност да разбереш какво си отказвал да видиш, пред какво не си искал да се изправиш до момента.
Яснота...Дай яснота на света...и от другата страна ще има добри новини.
Превърни се в решението, в себе си. Бъди свободен!... Отвън няма проблем за разрешаване...няма злонамерен обект, от когото да се браниш, няма враг, с когото да се пребориш. За да дадеш отговор на света, трябва да се превърнеш в решението...Навлез в сиянието, в прямотата, простотата и лекотата на Същността... Ако си в състояние да наблюдаваш "Играта" отгоре, ще откриеш, че светът от другата страна на линията ти предлага цялата си преданост и признателност.
И тогава някой ден ще проумееш, че истинската работа на човека, единствената му работа е да поправя света. Ще разбереш, че ти, само ти си причината за всяка лудост, за всяко поражение, което се случва в света и че ти, само ти можеш да го излекуваш,да го защитаваш, да го спасиш и да го обичаш, ако знаеш как да лекуваш, защитаваш и обичаш себе си вътрешно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар