ПРИТЧИ

ПРИТЧАТА "ВЪЛШЕБНИК И КАМЪК" /1/23/12 г./

Скъпи читателю, представи си, че се намираш на тайнственото място на Вълшебниците . Тук живеят онези, които вече знаят какви са те - създатели на своята реалност и тези, които не разбирали това и упорито се съпротивлявали заради страховете си от новите и необясними за тях неща .
И така, сега пред вас ще се открие един ден от Творчеството на "обикновения" Вълшебник..

Той е един истински ЧУДОТВОРЕЦ ! Със своите добри, силни мисли ,със своята енергия на Любовта, Творчеството и Вярата, той подхранвал своята красива градина! Нека минем през това чудо! Ето това е дървото на Мъдростта ... Това е цветето на Хармонията и Красотата ... Това е ароматния храст на Единство ... Ето това е реката на Чистотата ...Това е мястото на Покоя ... Това е водопада на Изобилието ... Това е прекрасната градина на изпълнените желания на Вълшебника...

И всяка сутрин яркото слънце огрявало творческите произведения на този Човек- Майстор. И така всички други хора, вълшебници , спирали да гледат плодовете на това творение. Някои се възхищавали на Майстора , вдъхновявали се , радвали са се. Други споделяли с този вълшебник творческите си проекти, обединявали са се и са осъществявали заедно общи мечти.

Но имало и такива, които били заслепени от слънцето и не харесвали тази градина. Това били онези същите, неосъзнати вълшебници , които все още не са осъзнавали силата на светлината и добротата. Техните креативни проекти, събирали прах в дрешника, градините им били обрасли с бурени. И този контраст на великолепни вълшебни градини и опустели мечти бил за тях много досаден, много! Те все още не искали да вземат Светлото си Намерение в своите ръце и да си създадат своята градина на Мечтите, Творчество и Красота. Те все още не вярвали в себе си.

НО ТЕ НЕ МОЖЕЛИ ДА ОСТАВЯТ ТАКА НЕЩАТА ..
Какво всъщност предприели тези "Омагьосани" Вълшебници ?

С цялата си енергия, те се опитвали да разрушат този прекрасен оазис на творчеството. Тайно или открито, те хвърляли камъни на завист и осъждане в градинната на Вълшебника ..

Сега нека погледнем отблизо какво ще се случи по-нататък ...

Вълшебникът тихо и спокойно поливал градината си с вдъхновение и радост. И тогава, изведнъж той видял камък в непосредствена близост до дървото на Мъдростта.Вълшебникът повдигнал този камък, обърнал го в ръката си, погледнал към човека, който го хвърлил и му се усмихнал приятелски , махнал с ръка, извиквайки:
"Приятел! Благодаря ти, за идеята!"

След това, държейки камъка в дланите си , вълшебникът затоплил камъка с дъха си, приближил го към сърцето си , а след това го вдигнал високо над главата си, за да го огреят преките лъчи на слънцето.

И тогава станало чудо! Камъкът се превърнал в Кристал! В прекрасен Кристал на изцелението! Той блестял с ярки цветове. Слънчевите лъчи се отразявали в кристала с цветовете на дъгата и огрявали градината на Красотата и Великолепието !

Вълшебникът поставил това чудо- кристал в центъра на градината на мечтите и така всяка сутрин, този кристал му помагал за да прави медитация за изцеление.

И така всеки ден вълшебникът сътворявал от своите творчески проекти - Красота . И всеки път, когато поглежадал кристала , той се усмихвал любезно със своята мъдра усмивка, спомняйки си с благодарност за онези, които хвърляли камъни в градината му.

Всички камъни, хвърлени към вас - това е вълшебната енергия на творчеството, необходимо е само да се промени ъгъла на виждане! Не хвърляйте обратно тези камъни - и това ще позволи на мнозина да се замислят! Мъдростта е с вас!

ИЗТОЧНИК : http://rdlove.ru/2012/01/pritcha-volshebnik-i-kamen/#more-1852










ПРИТЧА ЗА ИСТИНСКИ ЦЕННОТО В ЖИВОТА:

Думите са като пера, разпилени от вятъра...

"Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка, като се държала грубо и неучтиво с нея.Тя веднага съжалила за постъпката си,но било прекалено късно. Приятелката й не желаела да й прости. Каквото и да опитвала младата жена, усилията й били напразни.
В стремежа си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния мъдър мъж в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога за да поправим грешките си, трябва да положим наистина големи усилия. Затова я попитал: „На какво си готова, за да изкупиш вината си?“ Отговорът бил: „На всичко!“
Като чул горестите й вопли, старецът усетил колко е голямо отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не само да разреши проблема, но и да промени характера си.
- Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна – казал той. – Първото е доста трудно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката, макар че й било мъчно за възглавниците, понеже били доста скъпи. Цяла нощ бродела в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите й замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо.
На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени.
- Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.
- Сега – казал й старецът - се върни и отново напълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
- Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза,че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!
- Права си – казал старецът. - Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.

Поука: Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате!"

"Скритият дар" - Джериес Авад